Решение по дело №3110/2013 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 17.01.2018 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав 

                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3110 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени от ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, против “Д.З.” АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът ЗАД “Б.В.И.Г.” АД твърди, че на 20.04.2008 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) с участието на моторно превозно средство (МПС) марка “БМВ 318 И”, с рег. № *******, управлявано от И.Е.А., и МПС марка “Ауди А8” с рег. № *******, управлявано от М.И.В.. Според съставения Протокол за ПТП № 1073306/20.04.2008 г. след посещение на място на поризшествието, на водача А. е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В резултат на произшествието за лек автомобил “Ауди А8” са настъпили значителни имуществени вреди. Увреденият автомобил към датата на ПТП е бил застрахован при ищцовото дружество по силата на застраховка “Бонус КАСКО” с № 51164932 и срок от 06.02.2008 г. до 06.02.2009 г., сключена със собственика М.В.. Ищецът твърди, че въз основа на заявление от 23.04.2008 г. от В. при ищеца е образувана щета № 470108080815593 (реф. № 51-01300-7441/08/23.04.2008 г.), по която е платено застрахователно обезщетение от 49 159,45 лева, включващо стойността на сменените авточасти и извършените ремонтни услуги за възстановяване на автомобила по фактурна стойност на сервиз “С.и с.” ЕООД, платено по сметка на автосервиза на 12.06.2008 г. Твърди, че причинителят на вредата има застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество, което е поканено да възстанови платеното обезщетение с регресна покана с изх. № П 01346/24.07.2008 г., получена от ответника на 28.07.2008 г. Твърди, че до момента плащане не е извършено. Твърди, че считано от изтичането на 30-дневен срок от получаването на поканата – 28.07.2008 г. ответникът е изпаднал в забава. Претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца ЗАД “Б.В.И.Г.” АД сумата от 49 174,45 лева, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца затрахователно обезщетение по щетата, от които 49 159,45 лева - платено застрахователно обезщетение и 15 лева - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (07.06.2013 г.) до пълното й изплащане, както и сумата от 15 219 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.06.2010 г. до 06.06.2013 г. (тригодишен период след изтичането на срока по чл. 213а, ал. 1 от КЗ до датата на подаване на исковата молба). Претендира направените по делото разноски.

Ответникът “Д.З.” АД оспорва предявените искове. Прави възражение, че претенцията е погасена по давност с изтичането на петгодишния давностен срок от датата на събитието по чл. 197 от КЗ (отм.). Оспорва, че водачът на застрахованото при него МПС не е виновен за настъпване на ПТП, а същото е настъпило в резултат на неподдържането на пътния участък. Оспорва, че щетите на увредения лек автомобил “Ауди А8” не съответстват на механизма на ПТП, предвид механизма на удара, както и че изплатеното обезщетение значително надхвърля размера на причинените вреди. Оспорва, че не е доказано наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, на когото е изплатено обезщетение по застраховка “Бонус КАСКО”. Претендира направените по делото разноски.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства – Спецификация към застрахователна полица “Бонус КАСКО” № 51164932 и Добавък 5 за промяна на собствеността и/или идентификацията на МПС, се установява, че между ищеца, в качеството му на застраховател, и М.И.В., в качеството й на застрахован, е налице застрахователно правоотношение, по което е застраховано моторно превозно средство (МПС) с рег. № *******, вид – лек, марка “АУДИ А8”, рама № WAUZZZ4E46N002933, за всички рискове, със застрахователна сума за възстановяване на частични повреди – 145 095 лева и застрахователна сума за пожар и/или кражба – 113 076 лева, за срок от 14.00 часа на 06.02.2008 г. до 24.00 часа на 05.02.2009 г. Представени са и общите условия на ищцовото дружество за застраховка “Бонус КАСКО”.

Между страните не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, включително справка от сайта на Гаранционния фонд, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на сочения за виновен водач при ответното дружество по полица № № 085080093169, с валидност от 0.00 часа на 02.04.2008 г. до 23.59 часа на 01.04.2009 г. По силата на застрахователния договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите ответникът се е задължил срещу премия да покрие отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди във връзка с притежаването и използването на застрахованото МПС.

По делото не се спори и се установява от представените доказателства, че на 20.04.2008 г. в гр. София е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) с участието на моторно превозно средство (МПС) марка “БМВ 318 И”, с рег. № *******, управлявано от И.Е.А., и МПС марка “Ауди А8” с рег. № *******, управлявано от М.И.В.. В Протокола за ПТП е установено, че МПС с рег. № ******* поради несъобразена скорост с интензивността на движението навлиза в насрещното платно за движение и се удря в МПС с рег. № *******.

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение, съставен на И.Е.А. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и наказателно постаноление за наложена глоба на същата за извършеното нарушение.

По делото са представени от ищеца и приети като доказателства уведомление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено до ищцовото дружество за настъпилото застрахователно събитие, както и други документи по преписката по щета при ищцовото дружество, включително опис по претенцията, фактура/проформа фактура. Представени са също възлагателно писмо до автосервиз и доказателства за изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 49 159,45 лева, преведено по банкова сметка ***.

Представено е писмо от ищеца до ответното дружество от 24.07.2008 г. за възстановяване на платеното от ищеца сумата от 49 174,45 лева, както и обратна разписка за получаването му от ответното дружество на 28.07.2008 г.

Съдът не кредита заключение на инж. С.В., представено от ответника, доколкото същото не е събрано по настоящото дело и по предвидения в ГПК ред.

От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-автотехническата експертиза на вещо лице Й.Й. се установява, че всички увреждания, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с процесното събитие. Вещото лице дава заключение, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил “Ауди А8” с рег. № *******, възлиза на 49 159,45 лева.

Вещото лице дава заключение, че действителната стойност на лекия автомобил “Ауди А8” с рег. № *******, определена на база пазарни цени, към датата на застрахователното събитие е 104 469 лева с ДДС. Вещото лице установява по какъв начин могат да бъдат получени уврежданията на процесното МПС. Посочва, че по делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства в момента на удара. Вещото лице дава заключение, че при разположението на превозните средства в момента на удара така, както е отразено в протокола за ПТП, би трябвало да има съществени деформации в централната част на предната броня и в областта на декоративната решетка. За да бъде увредена предната броня вдясно и основата на предната броня е необходимо превозните средства да бъдат разположени по посочения от вещото лице начин.

От показанията на свидетелката И.А. се установява, че ПТП е станало в гр. София, при Софиямел – България, близо до Сточна гара. Свидетелката казва, че в платното, в което е карала, е имало огромна дупка и се е опитала да я избегне, като е навлязла в насрещното платно. По този начин я е връхлетяла някаква кола. Извикали полиция и всичко било отразено, съставили й акт и е платила глоба от 100 лева. Казва, че дупката на пътя не била обозначена по никакъв начин. Казва, че било през светлата част на деня и имало хубава видимост. Казва, че другата кола се е движела с висока скорост и я е връхлетяла, но не може да си спомни дали ударът е бил челен. Казва, че водачът на другия автомобил я е възприел, но не може да каже защо не е спряла. Казва, че е видяла дупката, намалила скоростта и завила наляво, за да мине в другото платно. Казва, че увредите по нейния автомобил не били големи, застрахователят не й е платил.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Към датата на настъпване на застрахователното събитие е действал Кодекс за З.то от 2005 г. (отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 г.) и в случая са приложими разпоредбите на чл. 213 и чл. 213а от същия.

Съгласно цитираните разпоредби, касаещи имущественото З., с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по “Гражданска отговорност”. 

За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор с ищцовото дружество в срока на действие на договора; изплащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на застрахователното обезщетение на увреденото лице и в резултат на това встъпване в правата на увреденото лице; застрахователното събитие да е осъществено от причинител на вредата, който е застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество; настъпилите вреди да са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие; да бъде установен техният размер.

Целта на застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е да се покрие гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.). Застраховано лице е всяко лице, което ползва застрахованото МПС на законно основание, съгласно ал. 2 на чл. 257 от КЗ (отм.). Не се спори между страните, че такова лице е била и И.Е.А. – водачът на МПС с марка “БМВ 318 И”, причинило ПТП – застрахователно събитие.

Застрахователното покритие на тази застраховка е уредено в чл. 267 от КЗ (отм.), като застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка възниква в случай на причинено застрахователно събитие от трето лице, когато за третото лице възниква гражданска отговорност и по силата на застрахователния договор застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение. Касае се до законна суброгация и регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента на плащане на застрахователното обезщетение.

Не се спори между страните по делото, че на 20.04.2008 г. е настъпило ПТП. От съставения протокол за ПТП се установява, че МПС с рег. № *******, управлявано от И.Е.А., е навлязло в насрещното пътно платно за движение и се е ударило в движещото се в това платно МПС с рег. № *******, управлявано от М.И.В.. Това е удостоверено в протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, и който съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (така в Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).

В разглеждания случай се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че ПТП е причинено от водача на МПС с рег. № *******. Механизмът на ПТП се потвърждава и от дадените от И.Е.А. обяснения по пр.пр. № 12023/2010 г. на СРП, образувана по случая (лист 188 от настоящото дело). Едва в свидетелските показания на А. по настоящото дело се казва, че насрещно движещият се автомобил е бил с висока скорост и я е връхлетял. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази част, доколкото не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. С оглед на горното, съдът намира, че възраженията на ответника относно механизма на ПТП и липсата на противоправното поведение на водача, застрахован по процесната застраховка “Гражданска отговорност”, остават неоснователни.

Недоказано остана възражението на ответника за причиняване на вредите от ПТП поради неподдържане на пътното платно от съответната институция. От протокола за процесното ПТП не се установяват обстоятелства, които да сочат на това. На водача на МПС с рег. № ******* - И.Е.А., е съставен акт за установяване на административно нарушение и с наказателно постановление й е наложена глоба за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като от свидетелските показания на А. се установява, че не е оспорвала същите и е платила глобата. Съгласно посочената разпоредба, водачът на пътното превозно средство е длъжен при избиране на скоростта на движението да се съобрази с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението. С оглед на това в случая водачът на МПС с рег. № ******* не е спряла пред видимото препятствие – дупката на пътя, което е възприела, за да изчака насрещно движещите се моторни превозни средства, а е навлязла в насрещното пътно платно, с което е причинила процесното ПТП. Поради горното неоснователно е възражението на ответника, че този водач не е причинил ПТП и че същото се дължи на неподдържане на пътното платно.

От изслушаното и прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че щетите по МПС с марка “Ауди А8”, с рег. № *******, собственост на увреденото лице, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие и описания от вещото лице механизъм на настъпване на произшествието и последиците от него.

От събраните по делото доказателства се установява, че поради реализираното ПТП ищецът като застраховател по имуществена застраховка - “Бонус КАСКО”, с покритие към датата на процесното ПТП, е обезщетил увреденото лице със застрахователно обезщетение в размер на 49 159,45 лева, преведено на 12.06.2008 г. по сметка на извършилия ремонта автосервиз.

Предвид заплатеното застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице по имуществената застраховка - автокаско във връзка с процесното ПТП, за ищеца като застраховател възниква правото да се суброгира в правата на увредения на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.). От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилисти № 085080093169 за МПС с рег. № ******* с ответното дружество.

По изложените съображения, съдът намира, че настъпилото застрахователно събитие от случаен характер е възникнало по времето на действие на валидно сключен застрахователен договор с ответното дружество за МПС, водачът на което е виновен за процесното ПТП и настъпилите вреди, които са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Ищецът като застраховател по имуществена застраховка е изплатил застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице и по този начин е встъпил в правата му спрямо ответното дружество съгласно чл. 213 от КЗ.

Не се спори, че разноските, които застрахователят прави за определяне на обезщетението, възлизат на сумата от 15 лева.

По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид стойността на ремонта за възстановяване на увреденото МПС, която съгласно заключението на вещото лице възлиза на 49 159,45 лева и 15 лева разходи по ликвидация на щетата. С оглед на това, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 49 174,45 лева се явява основателен и доказан.

Поради основателността на предявения иск, следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за погасяването на претендираната сума поради изтекла петгодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 197 от КЗ (отм.).

В Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. и Решение № 173/30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О. е прието, че доколкото основание на суброгационните искове не е застрахователния договор, а извършеното плащане на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на деликвента, т.е. плащане на едно чуждо задължение, то приложение намира общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД и петгодишният давностен срок започва да тече от момента на плащането на застрахователното обезщетение. В случая плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 12.06.2008 г. и от тази дата до подаването на исковата молба – на 07.06.2013 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което вземането не е погасено по давност и направеното от ответника възражение в този смисъл е неоснователно.

По изложените съображения съдът намира, че искът в претендирания размер от 49 174,45 лева следва да бъде уважен като основателен.

 

Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 49 174,45 лева, считано от 06.06.2010 г. до 06.06.2013 г. (датата на подаване на исковата молба). Доколкото няма установен срок за плащане от страна на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на встъпилия в правата на увреденото лице застраховател, по общото правило на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана. В случая поканата е получена на 28.07.2008 г. и законоустановеният 30-дневен срок по чл. 213а, ал. 3 от КЗ (отм.) е изтекъл на 27.08.2008 г. Поради това за процесния период от 06.06.2010 г. до 06.06.2013 г. следва да се присъди законната лихва върху присъдената главница от 49 174,45 лева, която на основание чл. 162 от ГПК съдът изчислява на 15 219,40 лева, в по-висок размер от претендирания. С оглед на изложеното акцесорният иск за сумата от 15 219 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.

Върху сумата от 49 174,45 лева следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца законна лихва от датата на подаване на исковата молба (07.06.2013 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 5 416,24 лева, от които 2 557,04 лева - държавна такса, 301,10 лева – депозит за вещо лице и банкова комисионна, 50,10 лева – такси за съдебно удостоверение и др. разноски, и 2 508 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на спора, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото в общ размер на 5 416,24 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. “П.” № *, на основание чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 49 174,45 лева (четиридесет и девет хиляди сто седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща вземане за заплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди на моторно превозно средство с рег. № *******, вид – лек, марка “АУДИ А8”, причинени при застрахователно събитие - пътно-транспортно произшествие от 20.04.2008 г., по застраховка “Бонус КАСКО” по полица № 51164932 и Добавък 5 към нея, и ликвидационни разноски, което е дължимо от ответника по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № 085080093169 за моторно превозно средство с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 07.06.2013 г. до окончателното й плащане, и сумата от 15 219 лева (петнадесет хиляди двеста и деветнадесет лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 49 174,45 лева за периода от 06.06.2010 г. до 06.06.2013 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. “П.” № *, сумата от 5 416,24 лева (пет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и четири стотинки) - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :