Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр.София, 06.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Светослав Спасенов
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева в.гр.дело № 3843 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца А.Г. С.от 22.02.2019 г. срещу решение от 13.02.2019 год.,
постановено по гр.дело № 62298/2018 год. по описа на СРС, ГО, 65 с-в, с което
са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С.и.искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ
за признаване на уволнението, извършено със Заповед № ССИ18-РД15-1196/25.07.2018
г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „старши инспектор“ в сектор „Контрол на замърсяване от
строителство“ н Столичен инспекторат, за осъждане на ответника да му заплати
сума в размер на 4 734,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 25.07.2018 г. до 25.01.2019
г.
Жалбоподателят поддържа, че
решението е неправилно и необосновано, тъй съдът е допуснал нарушение на
императивни правни норми – чл.193, ал.1 и чл.189, ал.1 КТ, както и нарушение на
процесуалните правила във връзка с кредитиране на показанията свидетеля М.и
свидетеля Ч.и необсъждане на всички събрани по делото писмени доказателства и
по-конкретно приетите постановления по пр. преписка № 31938/2018 г. по описа на
СРС и № 19592/2018 г. по описа на СГП, в които се съдържан показанията на
останалите две служителки, с които е извършена проверката на 25.05.2018 г. на процесния строителен обект. Поддържа се, че осъществения от
него телефонен контакт с техническия ръководител на обекта е бил във връзка с
изпълнение на служебните му задължения, а именно за да обясни в какво се състои
нарушението и как следва да бъде отстранено. Доводът за нарушение на
разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ се аргументира с твърдения, че до налагане на
наказанието „уволнение“, работодателят не му е изискал, нито устни, нито
писмени обяснения, както и с възражение, че приетия по делото протокол, обективиращ дадени от него обяснения, е антидатиран.
По отношение на довода за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ поддържа, че СРС не е съобразил чистото му дисциплинарно минало при същия
работодател през целия му 10 годишен трудов стаж. Моли решението на СРС да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него
искове да бъдат изцяло уважени.Претендира направените разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна–ответник С.и.оспорва жалбата и взема становище, че изложените в нея
доводи са неоснователни. Поддържа, че въззивникът е извършил
описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, както и че
работодателят го е изслушал преди да наложи наказанието, като е преценил всички
релевантни факти и обстоятелства при определяне на наказанието. Моли
атакуваното решение да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Това означава, че въззивната инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното
решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно
следи единствено за спазването на императивните материалноправни
норми – по арг. от т. 10 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК
– ВКС и съгласно т.1 ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на СРС е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният съд споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение поради което на основание чл. 272 ГПК,
препраща към мотивите на СРС.Във връзка с доводите в жалбата на ответника
следва да се добави и следното:
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № ССИ18-РД15-1196/25.07.2018
г. на директора на Столичен инспекторат, която е надлежно връчена на ищеца на
25.07.2018 г. Видно от същата, на служителя е наложено наказание „уволнение“ за
допуснато от последния нарушение по чл.190, ал.1, т.4, предл.1
във вр. чл. 187, ал.1, т.8, предл.1
КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя, изразяващо
се в следните действия: при проверка на строителен обект, е поискал от
техническия ръководител сума в размер на 200,00 лв. месечно, за да няма
проблеми в бъдеще време; информирал се е за адреса и телефонния му номер и на
07.06.2018 г. е осъществил е контакт с него по телефона с цел нерегламентирана
среща извън работно време. В заповедта е цитиран постъпилия сигнал от лицето В.Ч.М.–
технически ръководител на строителния обект към „Н.К.“ ЕООД и представения от
него аудиозапис.
Наведените в исковата молба доводи
за незаконност на уволнението са свързани с нарушение на разпоредбата на
чл.193, ал.1 КТ, с твърдения, че не е извършено посоченото в заповедта
нарушение на трудовата дисциплина и с нарушение на чл.189, ал.1 КТ при
определяне вида на наказанието.
По отношение на наведения в
исковата молба довод за незаконност на уволнението на формално основание,
свързан с изискване на обяснения от страна на работодателя по реда на чл.193,
ал.1 КТ, настоящият въззивен състав приема, че същия е
неоснователен. В трайната практика на ВКС се приема, че изискването към
работодателя по чл.193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на
работника за констатираното нарушение е въведено, за да се осигури възможност за
защита на работника и същевременно да се даде възможност на работодателя да
прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното нарушение, както и че
искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено
на никаква формални изисквания. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от
работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени
обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за
какво се искат обясненията, т.е. последният да е разполагал с възможност да
даде обяснения си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. В конкретния
случай от свидетелските показания на свидетеля Й.Ч., който е присъствал на
даването на обяснения от ищеца във връзка с постъпилия сигнал, както и от
изложеното от ищеца в исковата молба, че на 12.07.2018 г. са му били задавани
въпроси, свързани именно с проверката, която е извършена от него и други
служители на 25.05.2018 г. и от приетия
по делото протокол, подписан от трима служители на Столичен инспекторат,
безспорно се установява, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 ГПК. С оглед липсата на каквито и да било формални изисквания по отношение на
искането и вземането на обяснения, и с оглед безспорно установения факт на даване
на устни обяснения от ищеца, без правно значение за спора са възраженията на
ответника, че протоколът от 12.07.2018 г. е антидатиран,
тъй такъв не е съставян на тази дата, а едва на 25.07.2018 г.
Въззивният
съд намира за неоснователен и втория довод на ищеца за незаконност на
уволнението поради неизвършване от негова страна на вмененото му в заповедта
нарушение. Едно от основните задължения на работника или служителя е да бъде
лоялен към работодателя – като не злоупотребява с неговото доверие и пази
доброто му име. Нарушението на това задължение изрично е определено като тежко
дисциплинарно нарушение. Макар и да липсва легална дефиниция на понятието
„злоупотреба с доверие на работодателя, съдебната практика приема едно рестриктивно тълкуване в смисъл, че следва да е налице
умишлено поведение на „използване на оказаното доверие от работодателя и с цел
неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък“, а уронването
на престижа и доброто име на работодателя, като „нелоялно отношение към
работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети лица“. В
трайната си практика ВКС приема, че е достатъчно работникът или служителят да
не е оправдал оказаното му доверие, като не е необходимо да е установено
извличане на материална облага за служителя или негов близък, т.е. злоупотреба
с доверието на работодателя съставлява всяко действие, което е израз на
несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията
работник, респ. служител и работодател.
Съобразно чл.154, ал.1 ГПК в
тежест на работодателя е да докаже, че описаното в заповедта дисциплинарно
нарушение е извършено от работника, като за установяване на нарушението са
допустими всички доказателствени средства. В конкретния случай от страна на ответника е
представен описания в заповедта сигнал, подаден от техническия ръководител на
строителния обект, на който е извършена проверката. Посоченото в сигнала се
потвърждава от разпита на лицето, подало сигнала – св. В.М.. Неоснователни са
доводите на въззивника, че СРС не е следвало да
кредитира показанията му, тъй като последните са последователни, логични и не
противоречат на останалите доказателства по делото. Отделно от това провеждането
на телефонния разговор след извършената проверка на обекта, не се оспорва от
ищеца, като в производството пред СРС последният изобщо не излага твърдения за
наличието на друг повод за проведения разговор, на който той се представя,
посочвайки мястото си на работа – Инспектората. Едва във въззивната
жалба са изложени твърдения, че осъществения от него контакт е „във връзка с
изпълнение на служебните му правоотношения“ и „ в качеството си на длъжностна
лице има право да влезе в контакт с техническия ръководител, извършил
нарушението, както и да му обясни в какво се състои това нарушение и как следва
да бъде отстранено.“ От една страна тези твърдения са несвоевременно заявени, а
от друга са несъстоятелни, доколкото нарушението и предписанията как да бъде
отстранено същото, са дадени в съставения на 25.05.2018 г. акт за установяване
на административно нарушение в изпълнение на задължението, разписано т.6 от
длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ в сектор „Контрол на
замърсяване от строителство“ . С оглед изложеното, въззивният
съд приема, че работодателят е провел главно доказване на факта на извършване
на описаното в заповедта нарушение, а същевременно от страна на ищеца не е
проведено насрещно такова, което да осуети пълното доказване на този факт.
Такова насрещно доказване не е проведено с представеното от ищеца постановление
за отказ да се образува наказателното производство от 06.12.2018 г., доколкото
последното установява единствено, че в хода на извършената проверка, не са
събрани достатъчни данни по смисъла на чл.211 НПК за образуване на наказателно
производство. Въпросът за наказателната отговорност на лицето, разследвано за
определено престъпление, не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение
на същото лице от фактическа страна с оглед изричната разпоредба на чл.186,
изр.2 КТ.
Неоснователен е и третия довод на въззивника,
свързан с приложението на чл.189, ал.1 КТ. Съгласно чл. 190, ал.3 КТ
дисциплинарното уволнение по ал.1 се налага при съобразяване критериите по
чл.189, ал.1 КТ, т.е. като се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, поведението на работника или служителя.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 163/13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г., ГК, решение №
516/28.06.2010 г. по гр.д. № 94/2009 г., ГК и др., тежестта на допуснатото
нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа; от това дали
на служителя са възложени и трудови функции, сочещи за оказано от работодателя
по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на
отговорност при изпълнение на работата. В конкретния случай извършваната от ищеца
дейност в контролен публичен орган на местната власт, изискващ безупречна
репутация / като институция и персонален състав/ безспорно е свързана с
по-висока степен на отговорност, респективно по-високо доверие от страна на
работодателя, с което ищецът е злоупотребил, поради което въззивният
съд приема, че наложеното наказание е съответно на извършеното от последния
дисциплинарно нарушение, което макар и еднократно, предвид неговата тежест е
достатъчно да обоснове наложеното от работодателя наказание „дисциплинарно
уволнение“.
С
оглед изложеното въззивният съд приема, че
работодателят законосъобразно е упражнил субективното си право да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца, поради което предявените искове по чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд, поради което решението следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски. На въззиваемата
страна следва да се присъдят поисканите с отговора на въззивната
жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ в размер на 150,00 лв.
Мотивиран от горното Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.02.2019
год., постановено по гр.дело № 62298/2018 год. по описа на СРС, ГО, 65 с-в.
ОСЪЖДА
А.Г.З., ЕГН *********, с адрес *** да заплати на С. и., с адрес гр.София, ул. „******,
на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК сумата от 150,00
лв. - разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1
и ал.2 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/