Решение по дело №525/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260309
Дата: 11 август 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100500525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                 /             2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 13.07.2020г. в състав :

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                        ИВАЛЕНА  Д.- мл.с.

секретар : ПЕТЯ П.

разгледа докладваното от председателя на състава

в.гр.дело № 525 по описа за 2020г.

            Производството е по реда на чл. 268-271 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, ЕИК *********, предявена от пълномощник, срещу решение № 5921/ 20.12.2019г. по гр.д.№9463/ 2019г. на Районен съд-Варна, с  което на основание чл. 124, ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищеца- М.П.Т., не дължи на дружеството-ответник сумата 1534.76лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 05.06.2017г. до 04.06.2018г., за обект на потребление в ***, с посочен кл./аб.номер, по издадена фактура – **********/ 06.06.2019г. С решението са присъдени разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

            Жалбодателят оспорва решението като неправилно, необосновано, постановено в размер със събрания доказателствен материал. Изложени са фактически и правни аргументи в подкрепа на становището за правомерно начисляване на задължението в резултат на закосъобразна корекция на сметката на абоната, на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200 от ЗЗД. Отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна- М.Т., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството разноски.

            Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК,  констатира:

Предявеният иск е за установяване недължимостта на претендирано от ответника вземане към ищеца в размер на сумата  1534.76лв.- фактурирана стойност на електроенергия за периода 05.06.2017г.-04.06.2018г.,начислена след техническа проверка и метрологична експертиза на средството за търговско измерване към партида с аб.№ **********, кл.№ **********. Ищецът оспорва задължението по основание и до размер. Счита, че проведеното корекционно производство е неправомерно, лишено от нормативно основание за определяне на реално потребено количество ел.енергия въз основа на констатациите обективирани в констативен протокол и резултатите от проведеното изследване в БИМ.  Счита, че няма основание за прилагане на чл. 50 от ПИКЕЕ, обектът не е променял своето предназначение и отчитането се извършва по две тарифи – дневна и нощна. Извършената едностранна корекция  противоречи на действащите норми на ПИКЕЕ, след отмяната на чл.1-47 и чл. 52-56, и чл.13, т.2 от Директива 2006/ 32/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета,  от 05 април 2006г.

Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на претенция. Твърди наличие на основание за възникване на вземането във връзмка с изпълняваните от страните задължения по договор за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД.  Начислената сума представлява цената на реално доставена и потребена, но неотчетена  електроенергия  и се дължи от абоната , основание чл. 50 от ПИКЕЕ във вр. чл. 200, ал.1, предл.1-во ЗЗД.  Вземането е съобразено с резултатите от проверката на СТИ и констатациите , обобощени в КП на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Русе, който е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила. С идентични аргументи поддържа това становище пред въззивния съд.

Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата, обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени доказателства.Във връзка с повдигнатите възражения разглеждащият състав преценява:

            1.Констативен протокол № 1104507/ 04.06.2018г.  съставен от служители на „Електроразпределение Север“АД  за резултатите от проверката на измервателната система на обект в ***. Електромерът е демонтира със снети показания от регистри 1.8.1 и1.8.2 за експертиза от БИМ, и подменен с нов .

2.Констативен протокол метрологичната експертиза -№ 972/ 28.05.2019г., БИМ, РО-гр.Русе. Според обобщените данни от проверката  СТИ е тип АСЕ 2000, статичен, еднофазен, двутарифен. Измерени са показания на тарифите : Т1 019789.5kWh. и Т2-041158.6kWh. При проверка на точността не се установява грешка над максимално допустимата/ т.4.4.,4.6/. В заключение е прието, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност,но не отговаря на техническите характеристики-при софтуерен прочит е установена намеса в тарифната схема и разпределяне на преминала ел.енергия върху невизуализирана тарифа Т3-8364.389 kWh.

3.Въз основа на получените данни от скрит регистър е издадено становище за начисление на допълнително количество електрическа енергия-  8364кВТч, за периода от 05.06.2017г.-04.06.2018г.,осчетоводено с фактура №**********/ 06.06.2019г.на стойност 1534.76лв. с ДДС . Абонатът е уведомен за задължението и срок на погасяване.

По искане на ответника е назначена съдебно-техническа експертиза.

Заключението е прието без възражения от страните.Преценява като обективно и компетентно в частите по т.5.1 и т.5.3, за метрологична годност на провереното СТИ, срок, параметризация и отчитане по активни регистри 1.81. и 1.8.2., по т.3. В останалите- т.5.2 и т.5.4 вещото лице има опосредени впечатления, въз основа на вписаните в двата констативни протокола данни за софтуерна намеса. В съдебно заседание пояснява, че при софтуерно вмешателство не може да се определи кога точно е започнало натрупването, съответно в коя часова зона.

По същество на спора:

            Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ  датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл.1 - 47 и чл.52 - 56 от ПИКЕЕ  с  Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с  Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.

Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в  посочения корекционен период , прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение  2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила към датата на проверката.

Начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3 / Т3- върхова / като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на консумираната ел.енергия на обекта по две тарифи–дневна /регистър 1.8.2/ и нощна / регистър 1.8.1./, снети са показанията само на активни регистри. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката,знаци и пломби, т.е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната  конструкция. Срокът на метрологична годност изтича през 2022г.

Разглеждащият състав не приема за основателно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложеният чл.50 ПИКЕЕ. При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група  и въведените в информационната база  данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от допускане на грешката до нейното констатиране. Корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно да се установи точното количество електроенергия потребено на обекта в лимитирания от закона корекционен период. Преценявани комплексно в приложената от дружеството хипотеза водят до обосновано заключение за потребление в посочения размер за конкретния период.

Моделът  електромер не е SMART и  не осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества, включително невизуализирани на дисплея регистри. Възможност да бъде установено несъответствие с получените при редовен отчет показания, не е налице. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество. Извод за посочените релевантни обстоятелства  в случая не може да се направи, предвид отсъствието на доказателства за предходна проверка на СТИ.

Решението, с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            На основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски, претендирани и доказани в размер на 350лв., представляващ внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото поисканият размер не превишава значинелно границата на определеният минимален размер по Наредба №1 / 2004г.- чл.7,ал.2,т.4 / в актуалната редация след изменението/, за разлика от претендиранотото от насрещната страна при същите показатели.

Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5921/ 20.12.2019г. по гр.д.№9463/ 2019г. на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК *********, да заплати на М.П.Т., ЕГН- **********, сумата 350лв./ триста и петдесет лева/-съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :            1.            2.