РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Смолян, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 81/20.12.2021г., поправено с Решение № 26/31.03.2022г., постановени по
гр.д.№ 252/2021г. по описа на Златоградския районен съд е обявен на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД
за относително недействителен спрямо ищеца „Ч. Ч.“ ЕООД с ЕИК ********, договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 66, том 2, рег. №
2833, дело № 167/2017 г., по описа на нотариус Мирослава Кацарова, с № 166 на НК, с район на
действие РС-Смолян, сключен между АС. П. АС. и С. З. А.а, от една страна, в качеството им на
продавачи и В. Д. К. с ЕГН **********, от друга страна, в качеството му на купувач, с който е
прехвърлено правото на собственост по отношение на ½ ид.част от страна на АС. П. АС. с ЕГН
********** върху следните имоти:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.
Смолян, одобрени със Заповед №РД 300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК -
град София, с административен адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тр.” № , ет. , находящ се в сграда
№1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1. Площ по документ 62,43 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия стаж - *****.***.***.*.* под обекта:
*****.***.***.***.*.**. *****.***.***.**.**и *****.***.***.*.**. над обекта: *****.***.***.*.**;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по КК и КР на гр.
Смолян, одобрени със Заповед № РД-300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК -
град София, с административен адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тракия“ № 72, ет.0, находящ се в
1
сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния
обект - гараж в сграда, брой нива - 1, площ по документ 15.06 кв.м., представляващ но документ за
собственост - гараж №3, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на
същия етаж: *****.***.***.*.** и *****.***.***.*.**под обекта: няма посочен обект, над обекта №
*****.***.***.*.** и № *****.***.***.*.*.;
3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КК и КР на гр.
Смолян, одобрени със Заповед № РД-300-5-66/11.10.20041, на Изпълнителния директор на АГКК -
град София, с административен адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тр." № **, ет. 0, находящ се в
сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния
обект - за склад, брой нива на обекта – 1, площ по документ 10.62 кв.м., представляващ по
документ за собственост - стая изба, при съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж: *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.** и *****.***.***.*.**. под
обекта: няма посочен обект, над обекта № *****.***.***.*.** и
4. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по КК и КР на гр.
Смолян, одобрени със Заповед №РД-300-5-66/11.10.20041 на Изпълнителния директор на АГКК -
град София, с административен адрес на имота: гр. См., ул. „Тр.” № **, ет. 0, находящ се в сграда
№1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект
за склад, брой нива на обекта - 1, площ по документ 24.43 кв.м., представляващ по документ за
собственост - складови помещения обор и плевник – ПРУ, при съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори: на същия етаж: *****.***.***.*.**, под обекта: няма посочен обект,
над обекта № *****.***.***.*.**и № *****.***.***.*.*.**.със същото решение са осъдени на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК АС. П. АС., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, обл. Смолян, ул.
„Тр.“ № ** и В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Ив. В.“ № **, ет. *, ап. ** да заплатят
на „Ч. Ч.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление адрес: с. Б., общ.М., обл.
Пл., ул. „Г. Б.“ № ** сумата в общ размер от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – разноски за
производството.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 123/21.01.2022г. от АС. П. АС. и
В. Д. К. чрез пълномощникът им адв.Б. К. с оплаквания за неправилност, поради противоречието
му с материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд в противоречие със
закона е приел, че е налице субективната предпоставка - знание за увреждане и по отношение на
ответника-приобретател. Твърди се, че константната съдебна практика приема, че предмет на
конститутивния иск по чл.135 от ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право
на ищеца- кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго
правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. В жалбата
се твърди още, че за основателността на този иск следва да се установят следните кумулативни
материалноправни предпоставки: 1/Ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; 2/Извършената
от длъжника сделка да уврежда интереса на ищеца- кредитор, да осуетява или да затруднява по
някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3/Длъжникът да е знаел
за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка и да е имал намерение за
увреждане, като ако атакуваната сделка е възмездна и договарящото с длъжника лице трябва да е
знаело за увреждането. Сочи се, че по делото не е спорно, че ищецът „Ч. Ч.“ ЕООД, има
качеството на кредитор на ответника АС. П. АС. по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д.№
99/2018г. по описа на Окръжен съд- гр.Смолян, въз основа на който е образувано изп.д.№
286/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова-№ 917 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд-
2
гр.Смолян. Не е спорно и и обстоятелството, че продажбата на процесиите недвижими имоти от
ответника Ас. А. може да се квалифицира като увреждащо действие спрямо кредитора по
смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД.Твърди се, че спорен е въпросът дали е налице знание за
увреждането у приобретателя по сделката В. К., доколкото се касае до възмездна сделка, с оглед
на което приложима е нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Именно в тази насока се твърди, че
районният съд е формирал изцяло незаконосъобразни правни изводи, тъй като ищецът, с оглед
разпределената му доказателствена тежест не установява, че купувачът В. К. е знаел за
увреждането. Неоснователно и в противоречие със закона районният съд е приел, че като косвен
факт, установяващ знание за увреждането е участието на В. К. в Съвета на директорите на „Д.
См.“ ЕАД, което дружество понастоящем е едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД,
,поради което страните по сделката са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, тъй като
видно от представения по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на „Д. С.“ ЕАД
от 14.09.2021г. акционерите са взели решение за избор на нов Съвет на директорите, в чийто
състав е включен и В. Д. К.. Независимо, че вписването на взетото решение е извършено на
22.01.2018 г., то това обстоятелство според съда не оказва значение върху факта на познанството
между ответниците и съществуващите между тях отношения. При справка в Търговски регистър
по партидата на „Д. См.“ ЕАД, с ЕИК ********* е видно, че към момента на вземане на
въпросното решение на Общото събрание на дружеството на 14.09.2017г., същото е
представлявало акционерно дружество с трима акционери, а не както се сочи в съдебния акт, че е
ЕАД. Още на следващия ден - 15.09.2017г. тримата акционери АС. П. АС., Г. Д. В. и М. Д.Пр. са
джиросали 100 % от акциите от капитала на „Д.См.“ АД и от този момент е прекъсната връзката
между старите акционери и членовете на новия Съвет на директорите.Съгласно разпоредбата на
чл.23, ал.6, изр. първо от ЗТРРЮЛНЦ, решаващият съд в съответствие с константната съдебна
практика е приел, че вписването на настъпилата промяна има само оповестително действие спрямо
третите лица, а в отношенията между съдружниците или акционерите взетите решения на
управителните органи на търговското дружество имат незабавно действие.С оглед на това към
датата на атакуваната продажба - 21.09.2021г. двамата ответници като страни по сделката, нямат
качеството на свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и изводите в тази насока на решаващия
съд противоречат на закона. Познанството между двамата, възникнало по едно и също време с
избирането В.К. за член на Съвета на директорите на „Д. См.“ АД и атакуваната продажба по
никакъв начин не предполага знание за увреждане от страна на К.. Такова знание за увреждане по
никакъв начин не може да установи неговото бъдещото участие като цяло в състава на Съвета на
директорите на „Д. См.“ ЕАД, което дружество е едноличен собственик на капитала на друго
търговско дружество, управител на което в един последващ момент ще стане съпругата на
продавача по сключената сделка, тъй като се касае за бъдещи факти, които са настъпили
значително време след сключване на атакуваната продажба. Районният съд не е преценил
заинтересоваността на показанията на свидетелка Б. Н.Н., която сочи, че работи по трудов договор
като търговски представител в „Ч. Ч.“ ЕООД, поради което нейните показания следва да бъдат
преценявани по реда на чл.172 от ГПК. Показанията на тази свидетелка не са подкрепени от
останалите доказателства по делото, но същите в противоречие със закона са зачетени от
решаващият съд. Съгласно съдебната практика, доказването на знанието у приобретателя на
недвижимия имот може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в
своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му, в който смисъл са
Решение № 162/01.07.2014г. по гр.д.№ 7320/2013г., III г.о., Решение № 218/11.10.201Зг. по гр.д.
№ 1778/2013г., III г.о.,ВКС и др. В случая преки доказателства за знанието на приобретателя К. за
3
увреждане на кредитора по делото не са установени. Липсват обаче и косвени такива, които в
своята взаимна връзка косвено да водят до несъмнен извод за наличието на знание за увреждане у
третото лице, с което длъжникът е сключил атакуваната сделка. Знанието за увреждането у
лицето, с което длъжникът е договарял, следва да се докаже с конкретност и сигурност, а не общо
и по предположение , в който смисъл е Решение № 940/08.01.20Юг. на ВКС по гр.д.№ 1618/2008г.
III г.о. С оглед изложеното липсата на знание за увреждане на купувача по сделката Валентин К.
води до извода за липса на третата кумулативна предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от
ЗЗД, а оттам и до неоснователност и недоказаност на този иск. Като е направил обратните изводи
районният съд е постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено и бъде отхвърлен
предявения иск.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
405/07.03.2021г. от „Ч.Ч.“ ЕООД чрез пълномощника му адв. Ел.Ив., в който оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди се,
че оплакването за недоказаност на обстоятелството, че купувачът по сделката В. Д. К. е знаел за
увреждането е неоснователно, тъй като неправилно са интерпретирани събраните косвени
доказателства за знанието на третото лице по делото, като в тази връзка не са обсъдени събраните
гласните доказателства, от които се установява изцяло механизмът на движенето на паричните
потоци между двамата ответници по делото. От гласните доказателства безспорно се доказва, че
продажната цена не е заплатена лично от купувача К. с негови средства, а е заплатена със средства
предадени му в брой от продавача А., т.е. е заплатена фиктивно, което е индиция за знание у
купувача. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за недостоверност на показанията на св.
Боряна Нушева,преценени по реда на чл.172 ГПК. Правилно районният съд е кредитирал
показанията й, тъй като същите се подкрепят изцяло и са в съответствие с останалия събран по
делото доказателствен материал.Ответниците не са ангажирали никакви доказателства за
опровергаване на показанията на св. Б. Н.. Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че в
противоречие на закона съдът е приел като косвен факт, установяващ знание за увреждане
участието на В. К. в Съвета на директорите на „Д. См." ЕАД, с ЕИК *********, което дружество
понастоящем е едноличен собственик на капитала на „А." ЕООД, с ЕИК *********, с оглед на
което страните по сделката са свързани лица, тъй като от представения по делото протокол от
заседание на Съвета на директорите на „Д. См." ЕАД от 14.09.2021г.е видно, че акционерите са
взели решение за избор на нов Съвет на директорите, в чийто състав е включен и В. Д. К.. Твърди
се още, че материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - "знание за
увреждането" у ответника-приобретател по атакувания с иска по чл. 135 от ЗЗД възмезден вещно-
прехвърлителен договор, има субективен характер и е в тежест на ищеца доказването.Именно
предвид субективния характер, ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази
материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството,
дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за
увреждането на ищеца.Затова пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки,
така и чрез косвени доказателства, които преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт, в какъвто смисъл е Решение No 226/12.07.2011 г. по гр. дело No
921/2010 г. на IV г.о. ВКС.В практиката на ВКС са изведени примерни обстоятелства, които
преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства биха
могли да установят знанието на ответника-приобретател за увреждащия характер на атакуваната
сделка,като: страните по сделката да са свързани лица, ответникът- приобретател не владее и не
4
ползва имота, не е декларирал същия на свое име пред данъчните власти, придобил го е на
занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и
друг негов имот на занижена цена, ответникът- прехвърлител продължава да живее или да ползва
по друг начин прехвърления имот и/или не е получил цената за него и/или за другите прехвърлени
на същия приобретател-ответник имоти, двамата ответници са близки приятели или между тях има
трайни търговски или други подобни отношения, те са уговорили обратно изкупуване на имота и
пр.Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за
установяването на главния доказателствен факт, в случая -знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на
всеки отделен случай, съгласно Решение No 61 от 1.03.2016 г. по гр. д. No 4578/2015 г., IV г. о.
ВКС.В настоящия случай са налице множество косвени доказателства, доказващи знанието за
увреждане от страна на К., които го установяват, а именно: за периода 21.09.2017 г. - 30.05.2018г.
ответникът А. се е разпоредил с цялото си имущество, с което е увредил ищеца, като част от
имотите е прехвърлил на К., което е свързано с него лице; продажната цена относно процесиите
имоти, не е реално заплатена от К., а с пари дадени му в брой от А., които К. превежда на А.. Това
се установява от събраните гласни доказателства установяващи, факта, че К. е разкрил нарочна
банкова сметка, внесъл е непосредствено преди сделката посочената в платежното нареждане
сума, която превел на А., а последният, въпреки че се е разпоредил вече с „А." ЕООД, е превел
получената сума на дружеството с основание „възстановяване на суми".Знанието се установява и
от факта, че записаната продажна цена не е реална, а е силно занижена, както и от факта на
близките отношения между продавач и купувач, като свързани лица. Не на последно място,
фактическа власт върху продавания имот, и след извършване на продажбата, се осъществява от
продавача, а не от купувача, който и не декларирал собствеността си върху имота. Всички
изложени обстоятелства, относно предприети от ответника А. правни и фактически действия с
цел увреждане на кредиторите му, следва да се вземат предвид и при обосноваване на извода, дали
третото лице К., е знаел, че с процесната продажба се уврежда ищеца.Косвено този факт се
потвърждава и от заключението по приетата съдебно-оценъчна експертиза, съгласно която
продажната цена на имотите, предмет на сделката, е значително по-ниска от тяхната действителна
пазарна стойност.Този факт се потвърждава и от обстоятелството, че ответниците К. и А. са
свързани лица, тъй като В. Д. К. е в Съвета на директорите на „Д.См." ЕАД, което дружество е
едноличен собственик на „А." ЕООД, което в хода на делото пред Арбитражния съд АС. П. АС. се
е разпоредил в полза на „Д. См. " ЕАД на 14.06.2018г., а и към момента съпругата на АС. П. АС. -
С. З. А.а е управител на „А. ЕООД. Не е оборен и установеният от свидетелката факт, че
процесиите имоти и след тяхната продажба, не се владеят от купувача, а от продавача.Всички
посочени обстоятелства установяват, че ответникът К., е съзнавал, че сключването на процесната
сделка е във вреда на кредиторите на ответника А. и в частност на дружеството-ищец. Занижената
продажна цена,липсата на установено фактическо владение върху имотите, както и движението на
паричните средства, подробно описани от свидетелката Нушева, фактът, че ответниците са
свързани лица, наред с останалите предприети от продавача правни и фактически действия, сочат
на симулативно договаряне и осъществяване на продажба с цел увреждане на кредиторите на
длъжника. Посочените обстоятелства, както и фактът, че двамата ответници са се познавали
преди продажбата и са свързани лица, установяват в тяхната съвкупност и взаимовръзка, че
ответникът К. е знаел за увреждането, поради което е налице изискуемата предпоставка- „знание
за увреждането" у ответника-приобретател.
5
Законът не ограничава пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез
преки доказателства. То може да се проведе и чрез косвени доказателства и за да е успешно,
предполага установяване на верига от косвени доказателства, в който смисъл са Решение № 139
от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508 /2017 г. на ІVг.о. на ВКС, Решение № 141 от 04.01.2021 г. по гр. д.
№ 478/2020 г. І г.о. на ВКС, Решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4578 / 2015 г. ІV о. на ВКС,
Решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ г.о на ВКС, Решение № 841/19.01.2010
г. по гр. дело № 3530/2008 г. на IV г.о.на ВКС, Решение № 72 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 1934 /
2017 г. на ІV г.о. на ВКС и др. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание жалбоподателите АС. П. АС. и В. Д. К. чрез пълномощника им адв.
Богдан Карамаволов поддържат въззивната си жалба.
Въззиваемият“Ч. Ч.“ ЕООД чрез пълномощниците си адв. Тр. Ив. и адв.Р. Р., надлежно
преупълномощени от адв.Ел. Ив. оспорват въззивната жалба и поддържат депозирания отговор.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност счита, че въззивната жалба
е подаде в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Златоградският районен съд е сезиран от „Ч. Ч.“ ЕООД с иск с правно основание чл.135
от ЗЗД срещу АС. П. АС. и В. Д. К., с който се иска да бъде обявен за относително
недействителен спрямо него, до размера на 1/2 ид.ч. договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективиран в нот.акт № 66,том ІІ, рег.№ 2833,дело № 167/21.09.2017г., с който АС. П. АС.
и съпругата му С. З. А.а са продали на В. Д. К. следните недвижими имоти, придобити в режим
па СИО:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Смолян, ЕКАТТЕ 67653, община Смолян, обл. Смолян,
одобрени със Заповед №РД 300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК - град
София, с адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тр.” № **, ет. *. самостоятелният обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***. с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1. площ по документ 62,43 кв.м.,
състоящ се от дневна, спалня, кухня столова, сервизно помещение, коридор, тераса и стълбище,
находящ се на кота +2.40 в югозападната част от описаната по долу жилищна сграда, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж: *****.***.***.*.* под обекта:
*****.***.***.***.*.** *****.***.***.*.** и *****.***.***.*.*. над обекта: *****.***.***.*.**;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.**.***.*.по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Смолян, ЕКАТТЕ 67653, община Смолян, обл. Смолян, одобрени
със Заповед № РД-300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК - град София, с
адрес на имота: гр. См., ул. „Тр.“ № **, ет.0. самостоятелният обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект - гараж в сграда, брой нива - 1,площ по документ 15.06 кв.м., представляващ
но документ за собственост -гараж №3, находящ се на кота + - 0.00 - етаж гаражи и изби от
6
описаната по-долу жилищна сграда, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*****.***.***.**.** *****.***.***.*.**под обекта: няма посочен обект,над обекта №
*****.***.***.*.* и № *****.***.***.*.*;
3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Смолян, ЕКАТТЕ 67653, община Смолян, обл. Смолян, одобрени
със Заповед № РД-300-5-66/11.10.20041, на Изпълнителния директор на АГКК - град София, с
адрес на имота: гр. См., ул. „Тр-" № **, ет. 0, самостоятелният обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****-***-***, с предназначение на
самостоятелния обект - за склад, брой нива на обекта – 1, площ по документ 10.62 кв.м.,
представляващ по документ за собственост - стая изба, находящ се на кота + - 0. 00 етаж гаражи и
изби от описаната подолу жилищна сграда, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: *****-***-***-*-**. *****-***-***-*-** и *****-***-***-*-** под обекта:
няма посочен обект, над обекта № *****.***.***.** и
4. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.**по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Смолян, ЕКАТТЕ 67653, община Смолян, обл. Смолян,
одобрени със Заповед №РД-300-5-66/11.10.20041. на Изпълнителния директор на АГКК - град
София, с адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тр.” № **, ет. 0, самостоятелният обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект за склад, брой нива на обекта - 1, площ по документ 24.43 кв.м.,
представляващ по документ за собственост -складови помещения обор и плевник – ПРУ, находящ
се на кота + - 0,00 -етаж гаражи и изби оз описаната но долу жилищна сграда, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.*, под обекта: няма посочен
обект, над обекта № *****.***.***.*.* и № *****.***.***.*.*.
Ищецът „Ч. Ч.“ ЕООД поддържа твърдения, че на 20.02.2013 г. е сключил с ЕТ „А.А.",
договор за дистрибуция със солидарен длъжник ответника АС. П. АС., като му е предоставил в
качеството му на дистрибутор 320 броя фризери. Договорът за дистрибуция е едностранно
прекратен от „Ч. Ч." ЕООД с нотариална покана от 01.10.2016 г., поради което и на основание чл.
27 от договора е следвало получените фризери да бъдат върнати от А.. Въпреки отправените
покани за доброволно изпълнение АС. П. АС. като търговец и физическо лице не е върнал
фризерите, поради което с арбитражно решение от 09.07.2018г. по арбитражно дело № 6/2017г. на
Арбитражен съд София при БСК, АС. П. АС. в качеството му на ЕТ "А. А."’ и като физическо лице
е осъден да заплати на ищеца сумата от 192 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 06.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 10 790
лева, за които суми с Разпореждане № 982/24.11.2018 г., по ч.т.д. № 99/ 2018 г. по описа на
Окръжен съд-Смолян е издаден изпълнителен лист . Въз основа на него е образувано изп.дело №
286/2019 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с peг. № 917 г., с район на действие - Окръжен съд-
Смолян. Ищецът поддържа твърдения, че след образуване на арб. дело № 6/ 2017г. на 06.06.2017г.,
ответникът АС. П. АС. се разпоредил с всички притежавани от
него недвижими имоти, като ги прехвърлил чрез покупко-продажба на трети лица. С посочения
нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 66, том 2, рег. № 2833, дело № 167/2017 г.,
АС. П. АС. е прехвърлил правото на собственост на ответника В. Д. К. на описаните по-горе
имоти с идентификатори *****.***.***.*.* *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.** и
*****.***.***.*.** общо за сумата от 45 000 лева, с което е намалил своето имущество и би
7
осуетил и/или затруднил реализирането на правата на ищеца в качеството му на кредитор. Ищецът
твърди още, че А.А. е бил наясно, че със сключването на посочената сделка ще възпрепятства
удовлетворяването на своя кредитор, доколкото същата е сключена след възникване на вземането
му по облигационната сделка. Приобретателят В.К., също е бил недобросъвестен и е знаел за
увреждането, доколкото от една страна не е заплатил посочената в НА продажна цена, а от друга
страна е участвал в управлението на „Д. См.“ ЕАД, което дружество е едноличен собственик на
капитала на „А.“ ЕООД, с управител съпругата на ищеца.
Ответниците А.А. и В.К. не оспорват качеството на кредитор на ищеца с оглед издадения
в негова полза изпълнителен лист и образуваното изп.д. № 286/2019 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова. А. излага твърдения, че притежава друго имущество, което значително надхвърля
претендираното вземане, поради което сделката не е увреждаща за кредитора. К. излага твърдения,
че от негова страна не е налице знание за увреждане на кредитора от сключения договор за
покупко-продажба. От справка в Търговския регистър е видно, че към момента на сключване на
сделката К. не е бил в състава на Съвета на директорите на „Д. См.“ ЕАД и като такъв е вписан на
22.01.2018г. след изповядване на сделката, а на 11.12.2019г. преди подаване на молбата за
обезпечение е освободен от Съвета на директорите.
От заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че
пазарната стойност на ½ ид.част от процесните имоти с идентификатори *****.***.***.*.*
*****.***.***.*.**.**, *****.***.***.*.** и *****.***.***.*.** към датата на сделката е 45 034
лева. В допълнителното заключение с вх.№ 1401/25.06.2021г. вещото лице е определило пазарната
стойност на ½ ид.част от процесните имоти, съпоставяйки ги с други имоти от подобен тип,
находящи се в кв.Устово,като е дало заключение, че пазарната им стойност е 23 213 лева.
От показанията на свидетелката Б.Н. се установява, че работи като търговски
представител на „Ч. Ч.“ ЕООД от 10 години. Познава А.А. като техен дистрибутор. Сочи, че
дружеството е завело арбитражно дело срещу него за сумата от около 200 000 лева. Твърди, че
след образуване на делото в Арбитражния съд е говорила с А. по телефона да им върне доброволно
фризерите и да не се водят дела, но той й казал, че ще прехвърли всичко на роднини и познати и те
няма да вземат нищо. Свидетелката сочи още, че след справка в Търговския регистър докато
делото е било още висящо пред Арбитражния съд са установили, че купувача по процесната сделка
В.К. е член на борда на директорите на „Д. См.“ ЕАД, в което дружество А. е акционер, както и че
за кратко време А. е прехвърлил всичките си имоти, видно от показаната им от съдебния
изпълнител справка.
От представения по делото протокол от Общо събрание на акционерите на „Д. См.“ АД,
проведено на 14.09.2017г. се установява, че А.А. в качеството си на акционер е присъствал на
събранието и е бил избран за преброител на гласовете, както и че В. Д. К. е избран в новия Съвет
на директорите с мандат от 3 години, като новият Съвет на директорите е вписан в Търговския
регистър на 22.01.2018г. ,видно от справката в Търговския регистър, а на същата дата е вписанои
заличаването на А. като член на Съвета на директорите.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД и правилно е приел, че за уважаване на така предявения иск
следва да са налице следните три кумулативни предпоставки, а именно:1/ ищецът да е кредитор
на ответника –длъжник, 2/ длъжникът да е извършил действие, (сключил е сделка), което е
увреждащо за кредитора и 3/ длъжникът да е знаел, че с действието си уврежда кредитора, а ако
8
сделката е възмездна и приобретателят по сделката трябва да е знаел за увреждането.
По делото не е спорно, че ищецът „Ч. Ч.“ ЕООД има качеството на кредитор на длъжника
А.А. въз основа на издадения изпълнителен лист по влязлото в сила арбитражно решение от
09.07.2018г. по арбитражно дело № 6/ 2017г. на Арбитражен съд София при БСК, въз основа на
който изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 286/2019 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Във
въззивната жалба се признава, че оспорената от ищеца в качеството му на кредитор сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 66, том 2, рег. №
2833, дело № 167/2017 г., с който АС. П. АС. е прехвърлил правото на собственост на ответника
В. Д. К. на описаните по-горе недвижими имоти с идентификатори *****.***.***.*.*,
*****.***.***.*.**, *****.***.***.*.* и *****.***.***.*.*.** общо за сумата от 45 000 лева, е
увреждаща за кредитора, тъй като би могла да осуети или затрудни упражняването на правата му
спрямо длъжника. Не се оспорва също, че към момента на изповядване на сделката на
21.09.2017г. длъжникът АС. П. АС., е знаел за увреждането, доколкото производството срещу
него по арбитражно дело № 6/2017г. е образувано на 06.06.2017г., а задължението му е
възникнало по-рано с едностранното прекратяване договора за дистрибуция от страна на „Чичо
Чарли" ЕООД с нотариална покана от 01.10.2016 г. Законът изисква знание, а не намерение,
умисъл за увреда на кредитора. След като длъжникът е знаел за съществуването на своето
задължение и въпреки това се разпореди със свое имущество, неговото знание за увреждане
интересите на кредиторите винаги се презюмира, в който смисъл е и константната съдебна
практика-Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК; Решение №
639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК и др.)
Единственият спорен по делото въпрос е дали приобретателят по атакуваната възмездна
сделка- В. Д. К. е знаел за увреждането. Правилно районният съд е приел, че доказването на
наличието на тази материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД -"знание за
увреждането" у ответника-приобретател е в тежест на ищеца. Предвид субективния характер на
тази предпоставка, ищецът много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството, дали
ответникът-приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за увреждането на
ищеца. В съдебната практика се приема, че пълното доказване наличието на тази предпоставка
може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Чрез косвените
доказателства се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантните факти. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил, в който смисъл са Решение № 61/01.03.2016г.
по гр.д.№ 4578/2015г. на ІV г.о., Решение № 841/19.01.2010г. по гр.д.№ 3530/2008г. ІVг.о.,
Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV г.о.на ВКС.
В съдебната практика са посочени примерни обстоятелства, които преценени в
съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства, установени по делото,
установят знанието на ответника-приобретател за увреждащия характер на атакуваната сделка,
като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е
декларирал същия на свое име пред данъчните власти, придобил го е на изключително занижена
цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов
имот на занижена цена, ответникът-прехвърлител продължава да живее или да ползва по друг
начин прехвърления имот и/или не е получил цената за него, двамата ответници са близки
9
приятели или между тях има трайни търговски или други подобни отношения, те са уговорили
обратно изкупуване на имота и пр. Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята
съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая -знанието у
приобретателя за увреждането, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение за всеки
отделен случай.
В конкретния случай от приложения по делото протокол от Общо събрание на акционерите
на „Д. См.“ АД, проведено на 14.09.2017г. е видно, че А.А. в качеството си на акционер и член на
Съвета на директорите е присъствал на проведеното на 14.09.2017г. общо събрание на акционерите
и е бил избран за преброител на гласовете, както и че В. Д. К. е избран в новия Съвет на
директорите с мандат от 3 години. Новият съвет на директорите е вписан в Търговския регистър на
22.01.2018г.,видно от справката в Търговския регисър, на която дата А.А. е заличен като член на
Съвета на директорите. Недоказани са твърденията във въззивната жалба, че на 15.09.2017г. А.А. ,
Г. В. и М.Пр. са джиросали на 100% акциите си, поради което към момента на изповядване на
процесната сделка на 21.09.2017г. А.А. и В.К. вече не са свързани лица, както се твърди, че
неправилно е приел районният съд. За това обстоятелство жалбоподателите не сочат никакви
доказателства дали е станало преди или след изповядване на сделката, след като вписването на
новия Съвет на директорите е извършено на 22.01.2018г., т.е. над 4 месеца след сделката. На
същата дата е вписана и промяна в правната форма на дружеството като от АД е станало ЕАД. На
06.06.2018г. А.А. като управител и едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД, е прехвърлил
дяловото си участие на „Д. См.“ ЕАД, което е станало едноличен собственик на капитала на „А.“
ЕООД, а за управител на дружеството е вписана съпругата на А.А. - С. З. А.а. Следователно
правилно районният съд е приел, че към момента на изповядване на сделката на 21.09.2017г. А.А.
и В.К. са се познавали и са „свързани лица“ по смисъла на §1,т.3 и т.7 от ДР на ТЗ, независимо, че
вписването на промените е извършено по-късно на 22.01.2018г., което обстоятелство не оказва
значение върху факта на познанството между ответниците и съществуващите между тях
отношения. Доказването на обстоятелството, че страните по атакуваната сделка са свързани лица е
част от посочената по-горе система от косвени доказателства, съгласно приетото в Решение №
64/07.05.2021г. по гр.д.№ 2549/2020г. на ІVг.о. Друга част от посочената система на косвени
доказателства е и доказването на факта, че приобретателят по сделката К. не е декларирал
процесните имоти като свое недвижимо имущество в продължение на четири години, видно от
приетото по делото Удостоверение с изх. № УД001116/09.06.2021 г., издадено от Община
Смолян. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценъчна експертиза е видно, че
пазарната стойност на процесните имоти, към момента на сключване на атакуваната сделка
възлиза на сумата от 46 416 лв., която е близка до посочената в договора продажна цена от 45 000
лева, поради което не се установява, значително несъответствие между договорената и пазарната
стойност към момента на сделката.
От дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание от 18.11.2021 г. се
установява, че при посещението му на място за оглед на имотите апартаментът е обитаван и
ползван от майката на ответника А.А., която се е намирала там и се е представила, а не от
приобретателя по сделката В.К.. От показанията на свидетеля Б. Н., която е търговски
представител на ищцовото дружество се установява, че след завеждане на делото в Арбитражния
съд е говорила с А. по телефона да им върне доброволно фризерите и да не се водят дела, но той й
казал, че ще прехвърли всичко на роднини и познати и те няма да вземат нищо. Свидетелката сочи
още, че след справка в Търговския регистър докато делото е било още висящо пред Арбитражния
10
съд са установили, че купувача по процесната сделка В.К. е член на борда на директорите на „Д.
См.“ ЕАД, в което дружество А. е акционер, както и че за кратко врече А. е прехвърлил всичките
си имоти, видно от показаната им от съдебния изпълнител справка. Правилно районният съд,
преценявайки показанията на посочената свидетелка по реда на чл. 172 ГПК е приел същите за
обективни, тъй като те съответстват и на приложените по делото нотариални актове, с които А. е
продал други свои имоти, а именно: нот.акт за покупко-продажба № 67,том ІІ, рег.№ 2834,дело №
168/21.09.2017г., с който е продал три земеделски имота за сумата от 3 800 лева; нот.акт за
покупко-продажба № 78,т.ІІ, рег.№ 2895, дело № 178/26.09.2017г. , с който са продадени два имота
за сумата от 60 000 лева; нот.акт за покупко-продажба № 95,т.ІІ,рег.№ 3015, дело №
192/05.10.2017г., с който е продадени два имота за сумата от 100 000 лева; нот.акт за дарение №
181,том 7, рег.№ 5083, дело № 1038/06.10.2017г. , с който са дарени 10 земеделски имоти с
данъчна оценка 426,44 лева и нот.акт за покупко-продажба № 1,том.ІІ,рег.№ 3170,дело №
190/30.05.2018г., с който са продадени три имота за сумата от 162 000 лева. Същите обстоятелства
се установяват и от представените Справки по лице от Службите по вписванията гр.Смолян и
гр.Пловдив или А. още докато е било висящо производството пред Арбитражния съд, както е
казал на свидетелката Нушева се е разпоредил с недвижимите си имоти на обща стойност 371 226
лева по посочените в нотариалните продажни цени.
При така установената верига от косвени доказателства а именно, че ответниците към
момента на изповядване на сделката са се познавали и са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на
ТЗ, че А. е прехвърлил капитала на „А.“ ЕООД, чиито едноличен собственик е бил на „Д.См.“
ЕАД, че приобретателят К. не е декларирал закупените от А. недвижими имоти четири години
след сделката, че жилищният имот се обитава и ползва от майката на А., а не от купувача К., че А.
се е разпоредил с всичките си недвижими имоти, видно от посочените нотариални актове, както е
казал на св.Нушева, може да се напрани обоснования извод, че е налице и третата субективната
предпоставка за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД , а именно налице е знание у
приобретателя К., че сключената от него с продавача А.А. сделка е увреждаща за кредитора на А.-
ищецът „Ч.Ч.“ ЕООД.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК
да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски в
размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 81/20.12.2021г., поправено с Решение №
26/31.03.2022г., постановени по гр.д.№ 252/2021г. по описа на Златоградския районен съд.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК АС. П. АС., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян,
обл. Смолян, ул. „Тр.“ № ** и В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Ив. В.“ № **, ет. *, ап.
** да заплатят на „Ч. Ч.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление адрес: с. Б.,
общ.М., обл. Пл., ул. „Г. Б.“ № ** разноски по делото в размер на 2000 (две хиляди) лева за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12