Решение по дело №149/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1956
Дата: 12 май 2015 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20141200900149
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 декември 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

18.6.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

05.21

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Маргарита Коцева

Секретар:

Илияна Стоилова Величка Пандева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маргарита Коцева

дело

номер

20101200600085

по описа за

2010

година

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на процесуалния представител на частния тъжител Б. А. С. и жалба на подсъдимата М. И. К. срещу постановената по н.ч.х.д. № 534/2008 г. по описа на Районен съд - П. присъда № 524 от 02.06.2009 г.

Сочи се в жалбата на частния тъжител и в допълнителните съображения към нея, че атакуваната присъда е незаконосъобразна в частта, с която подсъдимата е оправдана по обвинението по чл. 146, ал. 1 НК, тъй като от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели безспорно се установявали обективните и субективни признаци на състава и на това престъпление, както и в частта относно определяне размера на дължимото обезщетение. Счита се, че съдът неоснователно не се е произнесъл и по възстановяване на направените деловодни разноски. По отношение на предявения граждански иск се правят възражения, че неправилно същият не е уважен в пълен размер, тъй като пострадалата е понесла много психически поражения от случилото се, както и физическа болка. Иска се присъдата на първата инстанция да бъде отменена в обжалваната част и подс. К. осъдена за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, да се уважи предявения граждански иск в пълен размер и се осъди подсъдимата да заплати направените деловодни разноски.

С подадената от подсъдимата М. К. жалба се атакува присъдата в частта, с която е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 130 от НК, излагат се доводи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена П. съществени процесуални нарушения и необоснована. Сочи се, че осъдителният съдебен акт се позовавал единствено и само на показанията на свидетелката Х., като същевременно изцяло и напълно се игнорирани както обясненията на подсъдимата, така и показанията на свидетелките Л. и Н. К.. Иска се присъдата да бъде отменена в осъдителната й част и подс. К. оправдана за причиняването на лека телесна повреда на частния тъжител.

В хода на пренията пред въззивната инстанция подадените жалби се поддържат по изложените в тях съображения. Повереникът на частния тъжител изразява становище, че в хода на съдебното следствие в районния съд са събрани всички възможни доказателства, поради което се моли да се проверят правните изводи на първоинстанционния съд досежно оправдаването на подсъдимата по обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК, както и размерът на дължимото обезщетение. Излагат се доводи, че присъдата е незаконосъобразна в тази част, защото извършените от подсъдимата действия били придружени с крясъци и викове, които привлекли вниманието на околните. Пледира се, че има обилни доказателства за понесените неимуществени вреди от частния тъжител.

Защитникът на подсъдимата К. поддържа подадената жалба. Иска се изменение на съдебния акт, като се сочи, че липсват каквито и да са доказателства за това, че подсъдимата е извършила деянието по чл. 130, ал. 1 и по чл. 146 от НК. Прави се искане да не се присъжда и обезщетение в размер на 400 лв. за нанесени неимуществени вреди на тъжителката.

Подсъдимата К. се явява лично пред въззивната инстанция и в последната си дума заявява, че не се признава за виновна.

Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в жалбите, становището на страните в хода на съдебните прения пред него и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е събрал необходимите за изясняване на обективната истина по делото доказателства, извършил е анализ на същите и обосновано е приел фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата инстанция. Подсъдимата К. е с положителни характеристични данни, вуйна на частния тъжител, като отношенията между двете и семействата им били силно влошени по повод имуществени спорове за къщата, в която живеят подсъдимата и дъщерите й, разпитани като свидетели по делото.

На 16.09.2007 г. около обяд тъжителят заедно с майка си /св. В. С./ решили да отидат в къщата /заради която били лоши отношенията/, намираща се в центъра на гр. П.. Двете минали покрай подс. К. /същата прибирала дърва на входа на къщата/, без да се поздравят, като подсъдимата се опитвала да им препречва пътя. С. влезли през входната врата, подс. К. оставила касетката, в която събирала дървата, тръгнала след С., които влизали в къщата. Подсъдимата затворила входната врата на къщата след тях и се нахвърлила върху частния тъжител, като я хванала с две ръце за косата и я блъснала в стената, след което я ударила с юмруци в областта на главата и врата. Скандалът бил чут от св. Л. К., която слязла на мястото, хванала майка си, а частният тъжител и св. С. излезли от къщата, като св. С. отправили обидни думи към подсъдимата. Св. Н. К. се обадила в полицията заради скандала. В резултат на нанесените удари и приклещването към стената частният тъжител С. изпитала силна болка, като получила наранявания, за което й била оказана медицинска помощ и издадено медицинско свидетелство, в което са констатирани: хематом в тилната част на главата, охлузване в областта на шията и зачервявания и охлузвания на двете предмишници. В подкрепа на посочената по-горе фактическа обстановка са показанията на свидетелите Х. и К. /единствените свидетели, които могат да бъдат определени като незаинтересовани от изхода на делото/, които чули вик „помощ” /св. Х./, като последната видяла как подсъдимата дърпа тъжителя, държи я в областта на главата и косата, а св. Ц. К. видяла, че върху тялото на тъжителя имало ръце, като Б. С. се дърпала назад. Косвено доказателство за нападението на подсъдимата над частния тъжител са показанията на св. Л. К., която слязла на мястото на инцидента след започването му, но видяла, че тъжителят и подсъдимата са се били хванали близо до стената, както и показанията на св. Н. К., която макар и да не е видяла кой с кого има конфликт, свидетелства за такъв като причина да се обади в полицейското управление. Косвено доказателство за случилото се са и показанията на св. Св. С. /снаха на частния тъжител/, която не е очевидец на инцидента, но непосредствено след него е възприела състоянието на частния тъжител Б. С. и е разбрала причината за това. От показанията на тази свидетелка се установява силната физическа и емоционална болка, чувството на срам и душевен дискомфорт, преживени от частния тъжител в продължение на седмици след случилото се.

Във връзка с направените възражения за това, че съдът неправилно не е кредитирал обясненията на подсъдимата и показанията на двете й дъщери, следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимата са в противоречие с показанията на разпитаните незаинтересовани свидетели, които сочат за извършени действия от подсъдимата по препречване пътя на частния тъжител и св. В. С., а след това са възприели нападение от нейна страна над Б. С. и вик за помощ от св. В. С.. По отношение на показанията на свидетелите К. освен че същите са пристигнали на местопрестъплението след като вече е било реализирано нападението и нанесени ударите от тяхната майка над частния тъжител, следва да се има предвид, че същите като дъщери на подсъдимата имат правата по чл. 121, ал. 1 НПК.

С оглед на така установеното от фактическа страна въззивната инстанция намира за законосъобразни правните изводи на районния съд за осъществяване от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК от подсъдимата К.. Налице са несъмнени доказателства за осъществяване на изпълнителното деяние от състава на престъплението, като с оглед установената по-горе фактическа обстановка следва да се приеме, че подсъдимата на 16.09.2007 г. около входната врата на къщата, в която живее, е приклещила към стената, дърпала и хванала в областта на главата, шията, предмишниците, както и косата на частния тъжител Б. С., вследствие на които действия на подсъдимата пострадалата получила увреждания, за които й е оказана медицинска помощ. Налице е противоправен резултат от извършените действия от подсъдимата – уврежданията на частния тъжител са лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, тъй като същите са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. От субективна страна деянието на подс. К. е извършено П. пряк умисъл. Подсъдимата към момента на извършване на деянието е пълнолетно и вменяемо лице, съзнавала е, че с действията си причинява на тъжителя болка и страдание, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, и е искала и целяла настъпването на неговите общественоопасни последици.

Мотив за извършване на престъплението са конфликтите между семействата на подсъдимата и тъжителя, свързани с имуществени спорове.

Във връзка с определеното наказание въззивната инстанция намира за правилни изводите на районния съд за наличието на всички предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 78а НК, с оглед смекчаващите вината обстоятелства, посочени в мотивите на първата инстанция, правилно е определен размер на административното наказание глоба в предвидения от закона минимум от 500 лева.

Законосъобразни са изводите на районния съд относно оправдаването на подсъдимата К. по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. Въпреки установеното по делото поведение на подсъдимата, извършено на публично място, станало достояние на повече хора, засегнало честта и достойнството на пострадалата, не може да се направи извод от събраните доказателства, че с извършените действия освен че подсъдимата е целяла да увреди здравето на пострадалата, същата е искала или допускала накърняване на честта и достойнството й. Липсата на умисъл П. извършените от подсъдимата действия за нанасяне на обида на частния тъжител правилно е дало основание за оправдаване на подсъдимата в извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

Относно предявения граждански иск: Безспорно от събраните в хода на съдебното следствие пред районния съд доказателства се установява наличието на фактически състав на непозволено увреждане – налице е извършено от подсъдимата деяние, това деяние е противоправно, защото нарушава задължението да не се вреди другиму като се извършват действия, засягащи неговата личност, и е виновно извършено, от деянието са причинени неимуществени вреди на тъжителя и тези вреди са в пряка и причинна връзка с действията, извършени от подсъдимата К.. От медицинското свидетелство и гласните доказателства безспорно се установява и наличието на причинна връзка – причинените на тъжителя увреждания, свързани с болки и страдания за същия, са поради действията на подсъдимата К.. Освен телесните увреждания на тъжителя са причинени неимуществени вреди, които са преживените след случилото се срам, душевен дискомфорт, заради мястото на инцидента и това, че същият е възприет от неограничен кръг хора. С оглед на характера на телесните увреждания на пострадалата, периода от време, в който същата е търпяла физически болки заради случилото и по-дългия период на негативните емоционални преживявания във връзка със станалото /вж. показанията на св. Св. С./ въззивната инстанция намира, че районният съд е присъдил обезщетение, което не е справедливо с оглед установените вредни последици за пострадалата, а същото следва да бъде увеличено от 400 лв. на 800 лв., в който смисъл следва да се измени присъдата.

По отношение на направените по делото разноски от частния тъжител – неправилно районният съд не се е произнесъл за присъждане на същите с оглед на това, че са поискани още с подаване на частната тъжба. С оглед осъждането на подсъдимата само по едно от обвиненията, предмет на частната тъжба, разноските за адвокат следва да бъдат уважени наполовина, като подсъдимата се осъди да заплати на частния тъжител сумата от 180 лв., както и 21 лв. заплатени такси за водене на производството. Присъдата следва да се измени в частта за присъдената държавна такса за гражданския иск, като се увеличи същата на 50 лв. с оглед предвидения минимум в действащата тарифа П. уважаване на граждански иск, предявен в наказателното производство.

Поради горните съображения са налице само основания за изменение на присъдата в гражданската й част и частта за разноските, а в наказателната част и за отхвърлянето на гражданския иск до предявения размер от 1 500 лв. присъдата следва да бъде потвърдена.

По изложените мотиви и на основание чл. 337, ал. 3 и чл. 338 НПК Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 524 от 02.06.2009 г., постановена по н.ч.х.д. № 534/2008 г. по описа на РС – П. в частта й, с която подсъдимата М. И. К., ЕГН *, е осъдена да заплати на Б. А. С. сумата от 400 лв. представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди и 16 лв. като държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 400 лв. на 800 лв. /осемстотин лева/, а размерът на дължимата по сметка на РС – П. държавна такса от 16 лв. на 50 лв. /петдесет лева/. ОСЪЖДА М. И. К. с посочена в присъдата самоличност да заплати на Б. А. С. за направените деловодни разноски сумата от 201 лв. /двеста и един лева/.

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА посочената по горе-присъда.

Решението не подлежи на проверка по жалба на страните. Да се уведомят същите за постановяване на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: