Решение по дело №1460/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 112
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20215500101460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. С.З., 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20215500101460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 331, ал.1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. М. от *** срещу Х. М. М. от *** и С.
Р. З. от ***, с която е предявен иск за оспорване на произхода си по баща.
Ищецът твърди, че ответниците по делото са вписани в акта му за раждане като негови
родители и оспорва факта, че биологичният му баща е Х. М. М., а счита за биологичен
баща, А.М.М., за който сочи, че е починал на ***
В подкрепа на аргументите си се позовава на мотивите в решение № 635/22.10.2009 г. ,
постановено по гр. д. № 2081/2009 г. по описа на Районен съд – К., с което се установява,
че С.З. и Х.М. са били фактически разделени още от месец май 1998 г. Твърди ,че от своите
близки и роднини е разбрал, че биологичният му баща е лице различно от това , което е
записано в акта за раждането му.
Претендира за уважаване на предявения иск и признаване на установено, че Х. М. М. от
*** не е негов биологичен баща и като последица от признаването, желае заличаване на
данните му в акта за раждане. Относно фамилното име, желае да приеме името на бащата
на своята майка - Р..
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответниците по делото не са
депозирали писмени отговори на исковата молба.
1
В откритото съдебно заседание, ищецът се явява лично и се представлява от
пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му.
Ответникът Х. М. М., редовно и своевременно призован, се явява лично, не оспорва
иска и признава твърдените от ищеца факти, и претендира за уважаването му.
Ответницата С. Р. З. също редовно и своевременно призована, се явява лично на
проведеното публично заседание, като също не оспорва иска и признава твърдените от
ищеца факти, и пледира за уважаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените от ищеца писмени доказателства, а именно удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 418/10.07.2002 г. от Община К. се установява, че Р.
Х. М. е роден на *** г. в гр. К. и като негови родители са записани следните лица: С.Р. М. –
майка и Х. М. М. - баща.
Видно от представеното по делото решение № 635/ 22.10.2009 г. по гражданско дело №
2081/2009 г. по описа на Районен съд – К., бракът между С.Р. М. от с. Ш., общ.К. и Х. М. М.
от ***, сключен на 24.01.1979 г., е прекратен по взаимно съгласие между страните.
Утвърдено е постигнатото споразумение между тях и са разрешени въпросите, свързани с
упражняването на родителските права, издръжката и всички останали, които са пряко
свързани като последица от прекратяването на брака. Изрично е постановено след развода
С.Р. М. да носи предбрачното си фамилно име З..
В мотивите на решението е прието, че молителите са във фактическа раздяла от месец
май 1998 година, за който факт молителите твърдят в молбата си с правно основание по чл.
100 от Семейния кодекс – развод по взаимно съгласие , с която е бил сезиран Районен съд –
К..
От показанията на разпитаната свидетелка по настоящото съдебно производство – Ш.
Х.М. се установява, че ищецът Р.М. е неин едноутробен - имат обща майка – ответницата
С.З.. За свой биологичен баща свидетелката сочи ответника Х.М. и твърди, че до 1998 г.
майка й и баща й са живели заедно, след което се разделили. След раздялата, нейната майка
се омъжила за бащата на Р., който се казвал М.. Откакто нейните родители се разделили, не
поддържали никакви отношения помежду си, като нито се виждали, нито чували. Тя
поддържала контакт със своята майка и след като брат й се родил тогава разбрала за самата
истина. Била виждала един – два пъти биологичния баща на своя брат. Свидетелката сочи,
че С.З. и М. живеели в гр. К., където мъжът й имал къща. Самата тя поддържала добри
отношения със своя брат и имат постоянен контакт помежду си.
От обясненията на Х.М. се установява, че е във фактическа раздяла с бившата си
2
съпруга С.З. от 1998 г. и не е поддържал никакви отношения с нея. Сочи, че от 2001 г. тя е
заживяла с друг мъж- М., от когото имала дете-Р..
От обясненията на С.З. се установява, че същата е майка на Р. Х. М.. От 1998 г. била
във фактическа раздяла с Х.М. и не е поддържали никакви отношения с него, а през 2001 г.
се запознала с М. и след това двамата се оженили и заживели в неговата къща в гр.К., като
впоследствие забременяла от него и родила сина си Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс СК),
който намира за допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес по смисъла на
цитираната законова разпоредба, в предвидения в закона преклузивен едногодишен срок от
навършване на пълнолетие на ищеца.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен, тъй като счита, че са налице
предпоставките на материалния закон, обуславящи оборването на презумпцията за
бащинство.
Съгласно нормата на чл.61, ал.1 от Семейния кодекс, съпругът на майката се смята за
баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото
прекратяване.
Според чл. 62, ал.4 от Семейния кодекс, детето може да оспори бащинството си до една
година от навършване на пълнолетие.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че Р. Х. М. е
роден по време на брака между С.З. и Х.М., тъй като бракът между тях е прекратен със
съдебно решение, влязло в законна сила на 22.10.2009 г., а ищецът е роден на ***
Несъмнено обаче бе установено от всички събрани доказателства, че детето не е могло
да бъде заченато от ответника Х.М., тъй като двамата бивши съпрузи са били фактически
разделени от месец май 1998 г. и не са поддържали никакви контакти помежду си, в т.ч.
интимно общуване. Самата С.З. е имала интимна връзка с друг мъж, когото сама определя
като биологичен баща на сина си Р. Х. М..
Тези доводи се подкрепят изрично от показанията на разпитаната като свидетел – Ш.
М. и от обясненията на самите ответници – Х.М. и С.З..
Ето защо искът следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че Р. Х. М. не
произхожда по баща от Х. М. М., който е вписан в като такъв в акта за раждане на ищеца.
На основание чл.15, ал.1 от Закона за гражданската регистрация следва да се допусне
промяна в бащиното и фамилното име на Р. Х. М..
3
По силата на цитираната законова норма при бащиното и фамилното име следва да се
определят според собственото име на майката или неговия корен, и фамилното име на
майката или името на нейния баща.
Съобразно заявеното от ищеца искане да носи фамилно име името на своя дядо по
майчина линия и при съобразяване на правилата, уредени с чл.13 и чл. 14 от Закона за
гражданската регистрация за образуване на бащино и фамилно име, имената на бащиното и
фамилното име на Р. Х. М. следва да се променят, като в регистрите за гражданското
състояние следва да се именува с имената Р. С.Р..
Относно разноските:
При този изход на делото и с оглед процесуалното поведение на страните, съдът намира,
че разноските следва да останат за страните така, както са били направени.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.331, ал.1 от ГПК Старозагорският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 62, ал.4 от Семейния кодекс, че Х. М.
М. с ЕГН - ********** от ***, обл.С.З. не е биологичен баща на Р. Х. М. , ЕГН -
**********, роден на *** г. от с. Ш., общ. К., обл.С.З..
ДОПУСКА на основание чл.15, ал.2 от Закона за гражданската регистрация промяна в
бащиното и фамилното име на Р. Х. М., ЕГН – **********, роден на *** г. в гр. К., общ. К.,
обл.С.З. като постановява в регистрите за гражданско състояние лицето да се впише с
бащино име „С.“ и фамилно име „Р.“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането му в законна сила, заверен препис от решението да се изпрати на
длъжностното лице по гражданската регистрация при Община К. за издаване на нов акт за
раждане на лицето Р. Х. М. и за отразяване на промяната в данните в ЕСГРАОН.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
4