О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1323 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 11784/19.05.2020 г., подадена от П.С.Ф., чрез адв. С.В., с искане да бъде изменено в
частта за разноските Решение № 203/14.02.2020 г. по настоящото дело, като бъдат
присъдени претендираните от молителя такива за заповедното и настоящото
производство, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК и съразмерно на
уважената част от иска.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Б.Н.Т. не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта
за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П.С.Ф., действаща чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. С.В. *** против Б.Н.Т., с правно основание чл. 422 от ГПК и
цена на иска 104 310,92 лева.
С Решение № 203/14.02.2020 г. Варненски
окръжен съд се е произнесъл, като е признал за установено в отношенията между П.С.Ф.
и Б.Н.Т., че Б.Н.Т. дължи на П.С.Ф., сумата в размер на 52 444,51 евро,
равностойна на 102 572,54 лева, по фиксирания курс на БНБ за 1 евро (1
евро = 1,95583 лева), парично вземане със равни месечни вноски по 888.89 евро,
за периода от 03.09.2013 год. до 03.08.2018 год., по силата на Договор за
покупко продажба на недвижим имот, сключен с Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от 03.06.2008 год., акт № 54,
том.ІV, рег. № 4469, дело № 620/2008 год. на нотариус Диана Стоянова с район на
действие РС-Варна и рег. № 192 на НК, вписан с вх. peг. № 15200 от 03.06.2008
год., акт № 84, том XLVI, дело № 11631/2008 год. на Служба по вписванията
Варна, ведно със законата лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението от 13.08.2018 год. до окончателното й изплащане, по Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена на основание чл.417 от ГПК №
6105/15.08.20118 год. по ч.гр.д. № 12245/2018 год. по описа на Районен съд
гр.Варна XVII състав. Предявеният от П.С.Ф. против Б.Н.Т., установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК, за размера над 52 444,51 евро, или
102 572,54 лева, по фиксирания курс на БНБ, до претендирания размер 53
333,33 евро, представляваща 104 310,92 лева по фиксирания курс на БНБ е отхвърлен
като неоснателен и недоказан. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, съдът е присъдил разноски в полза ищеца, направени в заповедното
производство и в настоящото исково производство, разноски в размер на 3842.15
лева, представляващи платена държавна такса, съобразно уважената част и сумата
от 3 581,41 лева, адвокатско възнаграждение, намалено до този размер на
основание чл.78 ал. 5 от ГПК.
В производството пред ВОС, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, ищцата
П.С.Ф. е претендирала присъждане на разноски в размер на 9884.44 лева, от които
2086.00 лева – част от заплатена
държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. №12245/2018 г. по описа
на ВРС, 2095.00 лева – част от заплатено адвокатско възнаграждение от общо 3582.00
лева за процесуално представителство, защита и съдействие в заповедно
производство, 2086.22 лева – заплатена държавна такса за производство по
настоящото дело, както и 3617.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело, като по делото са ангажирани доказателства за
извършването на разноски в претендираните размери.
Съобразно изхода на спора, ВОС приема, че ищецът има
право на разноски, направени в заповедното и настоящото производство, съразмерно
на уважената част от иска, които възлизат в общ размер на 11265,80 лева, от
които 2х2051.45 лева, представляващи заплатени държавни такси в заповедното и в
исковото производство и 2х3581.45 лева, представляващи заплатени адвокатски
възнаграждения за двете производства, редуцирани към установения
минимум съобразно чл. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С Решение № 203/14.02.2020 г. са присъдени разноски в размер на 7423.56 лв., поради което следва да
бъде присъдена в полза на ищеца разликата между пълния размер на дължимите разноски
и присъдените такива, възлизаща на 3842,24 лева.
По изложените съображения, молбата на П.С.Ф., чрез адв. С.В. за изменение
на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските е основателна.
Мотивиран от
изложеното, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 203/14.02.2020
г., постановено по гр. дело № 1323/2019 г. по
описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
ОСЪЖДА Б.Н.Т., ЕГН:**********,
постоянен адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Ф., ЕГН:**********,*** допълнително сума в размер на 3842.24 лева /три хиляди осемстотин четиридесет и два лева и 24 ст./, представляваща разликата между присъдените
с Решение № 203/14.02.2020 г. разноски в размер на 7423.56 лева до пълния размер от 11265.80 лева на дължимите такива за заповедното и исковото производство, на
основание чл. 248 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: