О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1876/4.8.2023г.
гр.
Пловдив, 04 август 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание
на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1252 по описа на съда за
2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК във връзка чл.144 от АПК.
Образувано е по искане,
обективирано в молба от 13.06.2023 г., подадена от жалбоподателя Р.Х.Е., ЕГН **********,***,
чрез адв. Ч., за присъждане на разноски на основание чл.143, ал.2 вр. с чл.143,
ал.1 АПК в размер на 1010 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 1000 лв.
адвокатски хонорар.
Ответникът, по реда и в
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, не е депозирал писмен
отговор по искането.
Искането е направено от
легитимирана страна и при спазване на седемдневния срок от получаване на
определението за прекратяване на делото, съгласно чл.248, ал.1 ГПК. Искането е
подадено на 13.06.2023 г., а съобщение за постановеното определение е получено
от жалбоподателя на 07.06.2023 г. С искането е приложен и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 АПК.
На първо място съдът намира
за нужно да отбележи, че производството по делото е прекратено поради липса на
годен за оспорване акт, тъй като заповедта е отменена по административен ред в
срока и по реда на чл.91, ал.1 АПК със заповед № 239з-256 от 20.04.2023 г. на
началника на РУ Асеновград, връчена на жалбоподателя на 11.05.2023 г., поради
което липсва административен акт, годен за оспорване.
Това е и фактическото и
правно основание, посочени в отменителната заповед на органа. Целта на
отзивното производство е в рамките на срока за обжалване по административен ред
по чл.91 АПК, компетентният орган сам да преразгледа въпроса и ако прецени - да
го оттегли, измени или отмени. То се развива изцяло пред административния
орган. Идеята на тази възможност е органът, издал първоначалния административен
акт, сам да осъществи самоконтрол и да не се губи процесуално време за
допълнителна процедура по оспорване на издадения от него АА. Целта на тази
възможност е да не се стига до оспорване по административен ред пред
по-горестоящия административен орган, респективно - до съдебен контрол.
Компетентният орган се произнася с мотивиран акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че оттеглянето на акта по реда на чл. 156 от АПК е различен правен
институт от отмяната му при упражняване правото на отзив по чл. 91 от Кодекса.
Оттеглянето е регламентирано в нормата на чл. 156 от АПК, според която при
всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на
заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен
административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или
да издаде акта, чието издаване е отказал, но за да е налице тази хипотеза
следва да е налице налично съдебно производство. Правото на отзив се
осъществява извънсъдебно, преди да е заведено съдебно дело и произнасянето на
органа е в рамките на преклузивния 7-дневен срок, а не след това, при висящност
на съдебно производство, по всяко време, до окончателното решаване на правния
спор, както стои въпросът с оттеглянето при наличие на съдебно производство.
При оттеглянето на АА са налице и други допълнителни изисквания съгласно
нормата на чл. 156 от АПК, каквито не съществуват при отзива. Двата процесуални
правни института са различни и се упражняват при различни условия и по различен
начин. Въпреки това и двата имат общи специфики и това е тяхната цел –
прекратяване на спора между страните. Така с Определение № 14035 от 20.11.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 10338/2017 г., II о. приема, че „Правото на оттегляне на
административния акт като процесуално действие по своята същност е аналогично
на правото на отзив на органа по смисъла на чл. 91, ал. 1 АПК. И правото на
оттегляне на акта, и правото на отзив, целят да предоставят на органа
възможност за реализиране на принципа на бързина и процесуална икономия (чл. 11 АПК). Но за разлика от правото на отзив, което органът упражнява в рамките на
административното производство, правото на оттегляне се извършва в хода на
съдебното производство..." Това е една от основните им разлики, която,
според настоящия съдебен състав, оказва съществено влияние върху приложението
на чл. 143 от АПК, касаещо деловодните разноски.
В АПК обаче не е уредено
производство, в което да се иска само и директно присъждане на разноски по
дело, но не са налице основанията на чл.143 АПК, където е регламентиран въпросът
с присъждане на деловодни разноски. Според сочената разпоредба такива се
присъждат когато: 1. Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт; 2. При прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт, но за да е налице такава
хипотеза е необходимо дело да е заведено и прекратено поради оттегляне на акта;
3. Когато съдът отхвърли оспорването.
От изложеното става ясно,
че съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК деловодни разноски се дължат само при
оттегляне на АА, но не и при упражняване правото на отзив от административния
орган. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по
аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски направени в
производството пред органа, тъй като този текст изрично предвижда възлагане на
разноските за административния орган само когато актът е отменен от съда в
развило се пред него производство по оспорване, респективно – оттеглен в такова
започнало производство /чл. 156 от АПК/. Прилагането на процесуалната норма на
чл. 143 от Кодекса по аналогия е недопустимо, поради което не може да се
приеме, че по този ред съдът има възможност да присъжда разноски, направени от
страната в производството по преразглеждане на акт на административния орган,
развило се пред самия него, каквото е това по чл. 91 от АПК. За разноските
направени в производството пред административния орган искането за тяхното
присъждане на основание чл. 143 от АПК се явява недопустимо, поради което искането
следва да бъде оставено без разглеждане.
Съдебната практика приема,
че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределеното на
разноските, направени само в съдебното производство. Следователно единственият
начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса, както и други сторени в тази насока разходи от страната в
производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ като
се претендира обезщетение за претърпените вреди или пропуснати ползи за сторени
разноски, при положение, че субектът докаже наличие на такива вреди, вкл.
пропуснати ползи, за себе си. След като жалбоподателят смята, че от
незаконосъобразно поведение на администрацията са му причинени вреди –
заплатена държавна такса, платено възнаграждение за адвокат, то е налице друг
ред за търсене на тяхното обезщетяване, но не и с молба за директно присъждане
на такива разноски.
Ето защо на основание
чл.144 АПК във връзка с чл.248 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение,
ХІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба
вх. № 12940 от 13.06.2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
подадена от Р.Х.Е., ЕГН **********,***, чрез адв. Ч., за присъждане на разноски
на основание чл.143, ал.2 вр. с чл.143, ал.1 АПК в размер на 1010 лв., от които
10 лв. за държавна такса и 1000 лв. адвокатски хонорар.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба до Върховен Административен съд в седемдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: