Р Е Ш Е Н И Е №2200
31.05.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9868/2018 г. по описа
на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250 , претендира да се установи против ответника
З.М.К. , ЕГН **********,*** , вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът е
комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – ползвател със запазено вещно право на ползване
върху жилището в ****************. Партидата
на имота първоначално била на името на А. К.
Д., който починал, след което на ответника било връчено уведомление за
смяна на партидата. Това не било направено от нея, при което ищцовото дружество
служебно разкрило партида на нейно име. Това се случило на дата 15.01.2018г.
На 26.11.2017 г водоподаването до имота било
прекъснато от ищеца.
Затова между страните имало договор при общи
условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на
който, дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода
01.02.2007год. – 23.02.2018 год. на стойност от 1504.47 лв., като съставило за
доставката и фактури. Понеже плащане не последвало в сроковете по договора,
начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 919.83 лв. за периода от 30.06.2008г. до 31.12.2017г.,
като „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело № 4069/2018г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІ гр. състав, против която длъжникът възразил в срок. Иска се
вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на
ищеца сторените разноски по двете производства.
От ответника е подаден отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер.
Възразява , че липсва реално доставена вода до обекта, или , ако такава е
доставена , то количеството на доставеното е завишено; възразява се също така, че
вземането на ищеца е погасено с
изтичането на давност. В хода на делото твърди и новооткрити факти – плащания
на част от процесните задължения. Претендират се и разноските по настоящото
производство .
Вещото лице по проведената графологична
експертиза дава заключение , че част от подписите под карнетите – документи за
отчетено количество вода по показанията на водомера , са положени от ответника.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че счетоводството на ищеца е правилно водено , като остойностеното във
фактурите съответства по количеството си на това , записано в карнетите;
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване
на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим
като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска .
След
анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Безспорно е по делото , че ответника е ползвател на имота, представляващ
водоснабден апартамент в ******************, по силата на вещно право на
ползване . Установява се от представените от ищеца становище и покана ,че до
15.01.2018 г , партидата на имота е била разкрита и се е водила на името на
друго лице, А.К. Д.; след тази дата
партидата , заедно с натрупаните по нея задължения , е прехвърлена на името на
ответника. К. е била поканена през 2017г да предприеме действия по прехвърляне
на партидата, тъй като към този период първия титуляр на същата А. Д. е бил вече с открито наследство, но не е
поискала прехвърляне. Затова ищцовото дружество прехвърля партидата служебно ,
без искане на ответника , като начислява в тежест на последната задължения,
натрупани по тази партида за периода след 01.12.2007г до 15.01.2018г . А. Д.
обаче също не е собственик , а ползвател със запазено или придобито вещно право
на ползване; притежател на правото на собственост е трето на спора лице , Р. А.
Д., за когото партида за имота не е разкривана.
Страни по договор по силата на Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр.
П. са именно потребителите на тези комунални услуги, включая наемателите на
водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на
тяхно име. По силата на чл. 60 от Общите условия между страните, партида може
да бъде разкрита както на ползвател , така и на собственик, включително и служебно
от страна на оператора. Служебното разкриване на партида чрез прехвърляне на
съществуваща такава обаче не може да има
за последица възникване на договорно задължение на потребителя да заплаща вече
възникнали преди прехвърлянето задължения, извън случаите на наследствено
правоприемство . Такова между З.К. - Д. и А. Д.
не се твърди, отсъстват и доказателства както Д. да е с открито наследство ,
така и за кръга на призованите да го наследят лица. Ако приемем, че се касае за
хипотеза по чл. 62 от Общите условия между страните , то следвало е партидата да
бъде прехвърлена общо на наследниците на Д., които да отговарят за задълженията
по договора по силата на наследството , и до размера на квотите си в същото –
не се твърди писмено споразумение между наследниците, а с откриването на
наследството ответника не придобива вещни права върху имота , доколкото същия
не е в масата на наследството като собствен на друго лице. Само заради това , че също разполага с право
да ползва имота , К. не може да бъде задължена да плаща натрупани за имота
задължения преди датата на разкриването на партидата. При липса на съгласие, не
може да има встъпване на договорно основание във вече съществуващ дълг.
Затова не може да се приеме , че за ответника
има договор като източник на задължение да плати сумите за доставена преди
15.01.2018г питейна вода, респ.,
отведена за пречистване канална такава. Д. отговаря за задълженията си ,
възникнали за доставена след тази дата питейна вода, но вече по силата на нов
договор, след като за ищеца има основание да разкрие партида на името на
ползвател на водоснабден имот.
Основателно е и възражението за липса на
доставка в сочените от ищеца размери, за периода след 27.11.2017г, когато
според представената от ищеца заповед ,
доставката на питейна вода е прекъсната; няма данни по делото кога
водоподаването да е възстановено поне до
На следващо място , съдът споделя отчасти и
възражението на ответната страна , че за вземането е изтекла погасителната
давност. Задължението по договор при общи условия за заплащане на
доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания
по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г
, ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл.
последно от Закона за задълженията
и договорите. Вземанията за периодични плащания се погасяват с
изтичането на кратката тригодишна давност , тоест, с изтичането на период на
бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 13.03.2018г.,
когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него
– депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата
на изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от
датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3
от Общите условия ) , тоест, биха били
погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил преди 13.03.2015г. падеж. Трябва да се каже обаче ,
че ищцовото дружество е издало всички процесни фактури за вземанията си против
ответника на една и съща дата – 16.01.2018г, в отклонение от нормата на чл. 33
ал. 1 от общите условия, затова и късното издаване на фактурите не може да се
противопостави на ответника като начална дата на давността, като се има предвид
, че само три от всички фактури са издадени за доставка след април 2012г. Или непогасени са от изтеклата давност само
задълженията по фактурите с №№
36617988/23.02.2018г, 36234816/23.01.2018г и 36234817/23.01.2018г.
Тоест, установи се договор като източник на
задължение на ответника да заплати задължение за доставена вода, настъпило след
15.01.2018г.; само една от представените фактури касае такова , тази под номер
36617988/23.02.2018г, на стойност от 17.60 лева. За заплащането на тази сума
обаче към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът не е
изпаднал в забава , тоест, няма задължение по смисъла на чл. 86 от ЗЗД да
заплаща обезщение за забавата в това плащане. Крайната дата, за която се
претендира такава, е настъпила преди датата на издаването на тази фактура,
тоест иска да се установи вземане на ищеца за лихви за забава , е
изцяло неоснователен.
Представени са и системни бонове , с които
доказателства ответника се домогва да докаже плащания на част от процесните вземания
, но нито един от тези бонове не касае плащане по някоя от процесните фактури –
плащани са текущи задължения на А. Д. за периода от 2015 до 2017г , които не са
част от исковата претенция. Няма плащане на фактурата с № 36617988/23.02.2018г.
В резюме, искът да се установи вземане на
ищеца за реално изпълнение на задължение за заплащане на стойността на питейната вода е
основателен само до размер от 17.60 лева, а този за присъждане на обезщетение
за забавата следва да се отхвърли изцяло , включително и поради приложението на
чл. 119 от Закона за задълженията и договорите.
Разноските,
вкл. тези по заповедното производство, се
понасят от страните съобразно уважената/отхвърлената част на исковете .
Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за
исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от
150 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 805
лева. Следва да се присъдят в негова полза 5.84 лева.
Ответната страна е защитавана от адвокат,
оказал на клиента си безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Предвид размера на отхвърлената част, на адвоката се дължат като
хонорар 398.46 лева , изчислени по реда на чл. 7 ал. 2 от тарифата към чл. 36 от ЗАдвокатурата.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо З.М.К. – Д.а
, ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, следните суми: 17.60 лева – главница, равностойност на доставена по
договор питейна вода и отведена за
пречистване канална такава за периода 01.12.2007год. – 23.02.2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението –
28.09.2017 до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 2868/26.03.2018г по ч. гр. дело № 4069/2018г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІ гр. състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за реално изпълнение в частта над размер
от 17.60 лева – главница до пълния предявен размер от 1504.47 лева, а иска за обезщетението за забава в
размер от 919.83 лева за периода от 30.06.2008г до 13.12.2017г. – изцяло , като неоснователни и недоказани.
Осъжда З.М.К. – Д. , ЕГН **********,***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по
производството в размер на 5.84 лева , по съразмерност.
Осъжда Водоснабдяване и канализация” ЕООД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 250, да заплати на адвокат Т. М. Д.а , ЕГН **********, служебен
адрес ***, сумата от 398.46 лева хонорар по производството.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ