РЕШЕНИЕ
№ 1202
гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245300501023 по описа за 2024 година
С решение №126/07.01.2024г., постановено по гр.д.№4409/2023г. по описа на Районен
съд- Пловдив, I граждански състав, „Юропласт“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя В. Д. Д., е ОСЪДЕНО да заплати на В. Ц. К., ЕГН ********** сумата от 120 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Д.
Я., нейн фактически съпруг, чиято смърт е причинена от настъпила с него трудова злополука
на ****., установена с акт за трудова злополука от *** г., ведно със законната лихва върху
същата сума, считано от *** до окончателното й изплащане, като съдът е отхвърлил иска за
разликата над уважения размер от 120 000 лева до пълния предявен от 150 000 лева, като
недоказан и неоснователен. Дружеството „ЮРОПЛАСТ" ЕООД, ЕИК ********* е
ОСЪДЕНО да заплати на В. К. Я., ЕГН **********, чрез своята майка и законна
представителка В. Ц. К., ЕГН **********, сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Д. Я., нейн баща, чиято
смърт е причинена от настъпила с него трудова злополука на **, установена с акт за трудова
злополука от 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от *** до
окончателното й изплащане. Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В. К. Я., ЕГН
**********, чрез своята майка и законна представителка В. Ц. К., ЕГН ********** против
„ЮРОПЛАСТ" ЕООД, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в размер на 410 лева месечно, изразяващи се в изгубена издръжка
поради смъртта на баща й при трудова злополука, считано от 6.02.2023г., ведно със зак.
лихва върху всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетие, като недоказан и
неоснователен, съответно е разпределена и отговорността за разноски по производството.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№13370/15.04.2024г., депозирана от
„ЮРОПЛАСТ" ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. Н. А. против
решението на Районен съд- Пловдив в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на
1
В. Ц. К. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на К. Д. Я., нейн фактически съпруг, ведно със законната лихва върху
същата сума, считано от 06.02.2023г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която
„ЮРОПЛАСТ" ЕООД е осъдено да заплати В. К. Я., ЕГН **********, чрез своята майка и
законна представителка В. Ц. К., ЕГН **********, сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Д. Я., нейн баща, ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от *** до окончателното изплащане.
Жалбоподателят„ЮРОПЛАСТ“ ЕООД сочи, че районният съд не извършил пълноценен и
обективен анализ на доказателствата. Счита, че е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, доколкото по въпроса: „Възможно ли е машината да
предизвика увреждане на обслужващия я работник при свален капак, без изключване от
електрическата мрежа, в работещо състояние, ако не се бръкне с ръка в зоната, в която е
настъпило увреждането?“, първоинстанционният съд е назначил повторна експертиза, но по
нея е работило вещото лице, което е изготвило първоначалното заключение. Твърди, че
злополуката е настъпила при проявена груба небрежност от работника: той отстранил
предпазната решетка и бръкнал с лявата си ръка в зоната на вала на машината, докато тя
работела. Интерпретацията на устното изложение на вещото лице в открито заседание в
мотивите на обжалваното решение била тенденциозна. Също така неправилно и без
отчитане на противоречията със заключението на вещото лице по психиатричната
експертиза били обсъдени свидетелските показания на В. Я. и П. Р.. Размерът на
присъденото обезщетение в полза на В. К. бил многократно завишен – връзката й с
починалия при злополуката била дисхармонична, прекъсвана многократно, а негативните
емоции от загубата отзвучали за кратък период. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да намали претендираното обезщетение със 70 %. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в
който се оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения.
Претендират се разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от В. Д. Д., в качеството си на управител на
„ЮРОПЛАСТ“ ЕООД против Определение №1814/13.02.2024г., постановено по гр.д.
№4409/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.състав. С атакувания съдебен акт
съдът е оставил без уважение молба с вх.№13945/06.02.2024г., подадена от В. Д., като
управител на „ЮРОПЛАСТ“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Н. А. по чл. 248
ГПК за изменение на решението в частта на разноските за безплатно процесуално
представителство на ищците в първоинстанционното производство, осъществено от адв. З.
В., чрез неговото намаляване. В частната жалба се твърди, че съдът не изложил мотиви
относно фактическата и правната сложност на делото, не е съобразил особеностите и
сложността на конкретения случай. Претенциите на малолетната ищца не били оспорени от
жалбоподателя, поради което в тази връзка не били извършвани никакви процесуални
действия. Пълномощникът на ищците не представил и договор за правна помощ за
запознаване на другата страна, респ. не била дадена възможност за защитно възражение
досежно материалната затрудненост на ищците. Определеният размер на адвокатското
възнаграждение не кореспондирал с фактическата и правната сложност на делото. Съдът,
при постановяване на определението си, следвало да се съобрази с решенията по дела
С427/16 и С428/16 и с дело С438/22 на СЕС от 25 януари 2024г. Цитира се и определение на
ВКС №50015/16.02.2024г., постановено при идентичен случай като настоящия. Искането
към съда е да отмени атакуваното определение и да намали разнсоките за безплатно
процесуално представителство съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Постъпил е и отговор на частната жалба от адв. З. В., в качеството си на пълномощник
на въззиваемите страни. Сочи, че когато липсвало оспорване на разноските по представен
списък до края на съдебното заседание, на което делото е обявено за решаване, то
последващи възражения относно размера на разноските били преклудирани. От друга страна
настоящото производство се отличавало и с висока степен на фактическа и правна сложност,
предвид осъществените в него процесуални действия. Неоснователно било и твърдението,
2
че адвокатът в настоящия случай следвало да получи възнаграждение само в размера по
Наредбата за заплащане на правната помощ по ЗПП. Цитираната съдебна практика от
частния жалбоподател била неотносима към настоящия случай. Иска се прекратяване на
производството по частната жалба поради настъпила преклузия, евентуално същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по повод предявени в условията на
обективно и субектино съденияване искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, вр. с чл.52
ЗЗД от В. Ц. К., ЕГН ********** и В. К. Я., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител В. Ц. К. против „Юропласт“ ЕООД, ЕИК160130273, с които се иска
осъждане на ответното дружество да заплати на ищците по 150 000 лв. на всеки един от тях
за репариране на неимуществени вреди, причинени от смъртта на К. Д. Я., вследствие от
претърпяна от последния трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от *** до окончателното им изплащане, както и за осъждане на ответното
дружество на заплати на В. К. Я., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. Ц. К. сумата от по 410 лв. месечно, представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в изгубена издръжка поради смъртта на К. Д. Я. при
трудовата злополука, считано от ****до навършването на пълнолетие на детето, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че настъпилите обстоятелства възникнали
изключително при условията на груба небрежност и съпричиняване от страна на
пострадалия. Работникът сам отстранил предпазния капак на машината, като без да
преустанови работата , той бръкнал с ръка в работещата машина, която захванала ръката
му и настъпили трагичните последици. Счита, че степента на допринасяне на пострадалия за
настъпването на злополуката е повече от 90 %. Претенциите на ищците били завишени.
Отношенията между В. К. и пострадалия били обтегнати, съпътствани от непрекъснати
скандали и раздели. Размерът на претендираните имуществени вреди също бил завишен.
За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните пред него
доказателства, Районният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за детето
В. е 150 000лв., а за В. К. справедливо било присъждането на обезщетение в размер на 120
000 лв. За да достигне до тези изводи, решаващият съд е счел, че пострадалият е помагал на
В. К. при отглеждането на детето В., грижил се е за детето. Между фактическите партньори
имало кратки раздели, но те не довели до отчуждение. Отчетено е, че смъртта на К.
причинила страдание и мъка на ищците. Предвид възрастта на детето към момента на
злополуката се предполагало, че то вече било осъзнато и привързано към баща си, като
загубата на родител оставило негативни следи в живота на В.. Полаганите от майката грижи
не могли да компенсират връзката между баща и дъщеря. От друга страна негативните
преживявявания от страна на К. били в рамките на обичайните, като не били доказани
претърпени вреди над този обичаен размер. По-висок размер на обезщетение за последната
не бил съответен на обществения критерии за справедливост. По отношение на
възражението за съпричиняване съдът е констатирал, че в деня на злополуката Я. се намирал
в цеха за рециклиране на сортирани отпадъци, като в хода на разследването на трудовата
злополука не било изяснено по каква причина лявата ръка на пострадалия била захваната от
въртящата се част на шнековата преса, в резултат на което настъпил и инцидентът. Според
разследващата комисия работодателят допуснал нарушение на чл. 275 КТ и на чл. 186, ал.1
от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало в момента на
инцидента починалият сам да се е поставил в ситуация на повешен риск от увреждане и да е
създал реална възможност за настъпване на вредите, чрез осъществяване на действия по
3
сваляне на предпазния капак на машината и бъркане вътре в нея, стигайки до перката с
въртящия се вал, поради което и възражението на работодателя за съпричиняване останало
недоказано, респ. неоснователно. По отношение претърпените от В. К. Я. имуществени
вреди, съдът намерил претенцията за неоснователна по подробно изложени съображения.
По делото е представено Разпореждане №5104-15-73/23.03.2023г. на НОИ-
Териториално поделение- Пловдив, с което на основание чл. 60, ал.1 КСО злополуката,
станала с К. Д. Я., ЕГН *** на *** е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Представен по делото е и Протокол №9 от 08.03.2023г. на НОИ- Териториално
поделение- Пловдив, видно от който разследващата комисия установила, че злополуката
станала в цех на дружеството „Юропласт“ ЕООД, гр. Стамболийски, на ***/ за изсушаване
на полиетиленови мленки около 11:00 ч. на ***От съдържанието на протокола е видно още,
че последният периодичен инструктаж на пострадалия е проведен на ***. На 06.02.2023г. К.
Д. Я. се намирал в цеха за рециклиране на сортиран отпадък и работил на шнекова преса за
изсушаване на полиетилен, като извършвал действия по наблюдение за задръстване по
системата за рециклиране на сортирани отпадъци. Лявата ръка на Я. била захваната от
въртящата се част на шнековата преса и същият бил намерен паднал на земята до
работещата машина в цеха на дружеството. Вероятна причина за злополуката, според
управителя на дружеството е, че Я.** бръкнал с ръка при движещи се части на машината.
Като причина за възникване на злополуката в протокола е посочено, че вероятно това са
движещите се части на работното оборудване – въртящ се вал, който създава риск за
злополука, не е снабден с устройство, осуетяващо достъпа до опасната зона при достигането
от човек или предмет.
От изготвената техническа експертиза от вещото лице инж. С. К. М. от 07.06.2023г. се
установява, след извършен оглед на ****., че металната решетка, с която се ограничавал
достъпът до движещите се части на машината, могла да се постави и премахне лесно, без да
е било осигурено добро закрепване и без осигурено спиране на машината при премахване на
решетката. От заключението е видно, че движещите се части на шнековата преса не били
оградени с предпазни устройства, осуетяващи достъп до опасните зони, не били снабдени с
устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмет.
Зоната на въртящия се вал не била обезопасена и достъпът до вала бил възможен. Вещото
лице сочи, че по някаква причина лявата ръка на работника попаднала в зоната на въртящия
се вал и била захваната, след което настъпили уврежданията. Посочва се още в
заключението, че почистването на машината следва да става само при изключено
захранване.
В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че предпоставките, при наличието на
които било възможно бъркане с ръка в опасната зона на машината са като се премахне
предпазния капак, който могъл да се постави и премахне лесно. Освен това нямало авариен
стоп, а също и устройства, наречени изключватели, чието предназначение било да спрат
работата на машината. Капакът трябвало да бъде така поставен, че при неговото премахване
машината да преустанови работа автоматично. Сочи още, че при липса на предпазен капак и
при работа на машината, полиетиленът щял да се разхвърчи. Вещото лице констатира, че
разстоянието от предната част на машината до вала било 40-50 см. и перката не излизала от
зоната на корпуса.
По делото е допусната и техническа експертиза от 26.09.2023г., в заключителната част
на която вещото лице сочи, че таблото за управление на шнековата преса се намирало на
известно разстояние от нея и не могло да се достигне от мястото, на което се намирал
пострадалият. Около зоната на шнека нямало ботони за управление, нямало авариен бутон за
спиране. От съдържанието на експертното заключение е видно още, че предпазният капак,
при извършени огледи на машината от ***. и на 26.09.2023г., бил закрепен към машината
със самонарезни винтове за метал, а от снимките към протокол за оглед на
местопроизшествие от *** около машината не се виждало наличието на предпазен капак,
нямало счупен самонарезен винт за метал, нямало и отвор на същото място.
В открито съдебно заседание вещо лице М. пояснява, че при първия осъществен от него
4
оглед, към *** капакът бил свободен. При осъществяването на втория оглед капакът бил
поставен и навит със самонарезни винтове. Сочи още, че капакът не следвало да се захваща
с щифтове. Акцентира върху фотоснимките на страница 7 от депозираното от него
заключение по допуснатата експертиза.
По делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза на В. Ц. К. и В. К. Я., изготвена
от вещо лице Д. К., от заключителната част на която е видно, че смъртта на .** е доВ. до
разстройство в адаптацията на В. К. в рамките до 6 месеца. Събитието не дало трайно
негативно отражение върху психичното и цялостното функциониране на майката и
дъщерята. Последните преодолели емоционалната травма, получена непосредствено след
смъртта на пострадалия. Състоянието на В. К. и позволявало да се грижи пълноценно за
потребностите на малолетната си дъщеря. Нямало данни за влошено състояние при В. Я.,
детето било с невротични прояви преди инцидента, като не били налице засилване на
симптомите на ****. Постепенно и двете ищци преминали през етапите на психологичната
травма.
В производството като свидетел е разпитан Д. Д. Я., брат на пострадалия. Свидетелят
сочи, че след смъртта на неговия брат посетил мястото на злополуката, видял машината,
която не била обезопасена, нямало решетка. Я. свидетелства още, че отношенията между
брат му и В. К. били добри, грижили се един за друг, разбирали се. Детето било привързано
към баща си. Твърди, че имало период, след раждането на детето В., в който пострадалият
излизал да нощува извън дома на В. К.. Имало още един период на отсъствие на К. Я. извън
семейния дом – когато настъпила Ковид пандемията. Сочи, че В. К. и детето В. били
съкрушени от смъртта на пострадалия.
Като свидетел е разпитан и П. А. Р.. Свидетелят е посочил в показанията си, че
отношенията между К.Я. и В. К. били нормални, същите до последно живеели заедно, а
детето било привързано към баща си. Споделя, че не знае за скандали и раздели между
фактическите партньори.
В качеството му на свидетел е разпитан Н. Г. К.. Свидетелят твърди, че доставял
материали на фирмата, в която работел К.. Двамата се познавали от 4 години. Твърди, че Я.
му споделял, че не се разбира със съпругата си. К. го гонела от дома им, като пострадалият
живеел във фургон за повече от месец няколко пъти в годината. К. обичал детето, бил
привързан към него. Свидетелят твърди още, че виждал машината с поставена решетка,
която била закрепена с болтове.
Свидетелят Л. Г. К. е дала показания, че в деня на злополуката била в цеха, но не видяла
какво се случва. Намерила пострадалия след злополуката. Не знае дали на машината е имало
решетка.
Разпитан е също и свидетелят В. Д. Я., сестра на К. Я.. Свидетелства, че брат и В. К.
живеели заедно в гр. С****г. насам, не знае за съществуването на някакви проблеми между
тях. Сочи още, че пострадалият не бил споделял за раздели с жена си.
Във въззивното производство е приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице Д. В. С.. В т.III от експертизата е посочено, че въртящият се вал се намирал в
машината на разстояние 45 см. от края на корпуса на шнековата преса, като на корпуса на
машината имало жълт предупредителен знак за безопасност. Перките не излизали извън
корпуса на машината. Вещото лице сочи, че не бил възможен случаен допир до въртящия се
вал, без поставянето на ръка в опасната зона на движещите се части. Не било възможно
машината да предизвика увреждане на работник при свален капак, без изключване от
ел.мрежа, в работещо състояние, ако не се бръкне с ръка в опасната зона на движещите се
части на машината, тък като валът бил на разстояние 45 см. от края на корпуса на шнековата
преса. По отношение на най-вероятния механизъм за възникване на злополуката вещото
лице сочи, че К. Я. предприел действия по почистване на задръстване в опасната зона на
движещите се части на шнековата преса при свален капак и работеща машина. При бъркане
с лявата ръка в опасната зона, без да спре машината, ръката на Я. била захваната от
движещите се части, които я увлекли и причинили разкъсванията и нараняванията.
5
Пострадалият не изключил електрозахранването на шнековата преса от командното табло
преди да бръкне с лявата ръка в опасната зона на машината. Сочи се още, че безопасният
начин за обслужване и почистване на шнекова преса бил при спряна машина да се почиства
опасната зона, като последователността на действията била първо да се изключи
електрозахранването на машината, а след това да се почиства самата машина.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, вр. с чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова
злополука, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за
случилото се, т.е. законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за
настъпилите вреди, като последният е длъжен да репарира всички преки имуществени и
неимуществени вреди, включително и пропуснатите ползи / ал.2 на чл. 200 КТ/.
Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество
обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между страните по делото; смърт на работника или служителя /в
настоящия случай/; наличието на вреда – имуществена или неимуществена и причинна
връзка между трудовата злополука и настъпилата вреда.
По настоящото дело не е спорно съществуването на трудово правоотношение между
страните и настъпването на трудова злополука. Тези обстоятелства са установени и с
приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – трудов договор
№**/01.06.2015г., сключен между „Юропласт“ ООД и К. Д. Я., Разпореждане №5104-15-
73/23.03.2023г. на НОИ- Териториално поделение- Пловдив, Протокол №9 от 08.03.2023г. на
НОИ- Териториално поделение- Пловдив за резултатите от извършеното разследване на
злополуката.
Спорът между страните по делото е относно наличието на съпричиняване от страна на
работника при настъпването на трудовата злополука и в какъв процент е същото, както и
относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ е предпоставка за компенсация на
вредите при трудова злополука по чл.200, ал.1 КТ, но не представлява критерий за
определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното
съотношение между приносите на работодателя и на пострадалия. При трудовата злополука
има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тя е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
които, в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на
обезщетението. Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни
по трудовото правоотношение -от една страна работодателят има задължение да осигурява
здравословни и безопасни условия на труд на работещите, така че опасностите за живота и
здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като прилага необходимите
мерки, а от друга страна, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът
или служителят е длъжен да спазва техническите и технологическите правила, както и
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, да се грижи за здравето и
безопасността си.
За установяване механизма на настъпването на трудовата злополука по делото са
6
събрани писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебно-техническа експертиза.
Така от събраните по делото доказателства се установява, че злополуката е станала на
06.02.2023г. в цех на дружеството „Юропласт“ ЕООД, гр. С., на ***/ за изсушаване на
полиетиленови мленки. Технологичната линия за преработка на отпадъчен полиетилен се
състои от отделни машини и транспортни ленти. Отпадъчният материал се поставя от
работник на транспортна лента на входа на линията. Полиетиленът преминава през мелница,
раздробява се, преминава през шнек, след което се измива във вана и отново чрез шнек
постъпва във вана за повторно измиване, чрез шнек преминава и към крайната шнекова
преса. Крайната шнекова преса, на която е станала злополуката, има въртящ се вал, на края
на който са монтирани кръстосани шини, които разбиват излизащия от шнековата преса
пресован полиетилен. Установи се, че въртящият се вал се намира в машината, на 45 см. от
края на корпуса на шнековата преса, като перките не излизат извън корпуса на машината.
Пострадалият Я. е следял за нормалната работа на линията за рециклиране на сортиран
отпадък, контролирал е работния процес, при нужда е следвало да спира линията и да
почиства при задръстване. На *** К. Я. се намирал в цеха за рециклиране на сортиран
отпадък и работил на шнековата преса за изсушаване на полиетилен, като е наблюдавал за
задръствания по системата за рециклиране. Пострадалият предприел действия по
почистване на задръстване в опасната зона на движещите се части на шнековата преса
докато машината била в работен процес и при свален предпазен капак. При бъркане с лявата
си ръка в опасната зона на машината, без същата да бъде спряна, ръката на Я. била
захваната от движещите се части, които са я увлекли и причинили нараняванията, довели и
до леталния изход.
С оглед така установената фактическа обстановка при настъпва на злополуката, видно
е, че Я., без да преустанови работата на машината, бръкнал с лявата си ръка в опасната зона
при движещите се части, които захванали ръката му, вследствие на което се стигнало и
настъпилия резултат. Настоящият състав намира, че в случая релевантния въпрос, който
подлежи на изследване е дали работодателят е изпълнил своето задължение да осигури
безопасни и здравословни условия на труд. В тази връзка от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза на вещото лице инж. С. К. М. от ***., която съдът намира за
обективна, ясна и непротиворечива, поради което я кредитира изцяло, се установява, че
действително е налице метална решетка, чието предназначение е да ограничи достъпа до
движещите се части на машината, тоест до опасната зона. Установява се обаче, че
работодателят не е осигурил добро закрепване на тази решетка, същата може да се постави и
премахне лесно. От депозираното заключение на вещото лице М. от ****, и по-конкретно от
приложените фотоснимки към заключение е видно, че действително към момента на
извършването на втория оглед от вещото лице, процесната решетка е била закрепена трайно
със самонарезни винтове за метал. Следва обаче да бъде направена съпоставка между
състоянието на решетката, в частност нейното укрепване към машината, при извършването
на втория оглед, при който същата е била закрепена трайно към машината със самонарезни
винтове, и състоянието на решетката, респ. нейното укрепване към машината в деня на
трудовата злополука. В тази връзка, видно от приложените в експертното заключение
фотоснимки, направени към протокол за оглед на местопроизшествие от ****., се
установява, че в деня на инцидента същата предпазна решетка не е била закрепена трайно
към машината, няма следи по машината и от отвор от винтове или пък друго закрепящо
приспособление. Всичко това води до извода, че към деня на злополуката предпазната
решетка не е била закрепена с винтове към машината по траен начин, така че да се осуети
нейното сваляне, което напълно подкрепя и извода на вещото лице М., че предпазната
решетка може да се постави и премахне лесно. От представените по делото доказателства
не се установи и наличието на изградени от работодателя устройства- изключватели, чиято
цел е при сваляне на защитния капак, автоматично да бъде преустановена и работата на
машината. Не се установи и машината, на която е станала злополуката да е била снабдена с
устройства, спиращи движението на въртящите се части при достигането до опасната зона
от човек или предмет.
7
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че работодателят не е изпълнил
задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд за работещите в
предприятието, не е предприел всички необходими действия за отстраняване на опасностите
за живота и здравето на работниците при осъществяване на извършваната от тях работа.
Следва да бъде отбелязано още, че в тежест на работодателя е да установи твърдяното
от него съпричиняване. Това доказване включва установяването не само на факта, че
работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за безопасност. В тази връзка твърдението на работодателя, че
предпазна решетка е имало, защото при нейната липса и при работа на машината
полиетиленът щял да се разхвърчи остана недоказано. Същото твърдение е базирано на
предположения, не е подкрепено с доказателства. Дори обаче да бъде прието, че
действително решетка е имало, именно с цел да обезпечи неразпиляване на полиетилена, то
безспорно се доказа в настоящото производство, че предпазната решетка не е била
закрепена съобразно изискванията. Това несъмнено води до нарушение от страна на
работодателя и същевременно води до извод, че същият не е осигурил безопасните условия
на труд, които е следвало да обезпечи.
В трудовото правоотношение на задължението на работодателя да осигури безопасни
условия на труд стои насрещното задължение на работника или служителя да спазва
техническите и технологическите правила, както и правилата за здравословни и безопасни
условия на труд, да се грижи за здравето и безопасността си. Както вече бе посочено грубата
небрежност представлява неполагане на грижа от страна на работника, каквато би положил
и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При допусната
груба небрежност, при преценка критериите за намаляване на обезщетението, дължимо от
работодателя, на изследване подлежи обективното съотношение на допринасянето от страна
на работника с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В тази връзка от приетата
във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
напълно, като ясна и обективна, се установява, че К. Я., при предприети от него действия за
почистване на задръстване, бръкнал с лявата си ръка в опасната зона на движещите се части
на шнековата преса при работеща машина, вследствие на което ръката му била захваната от
движещите се части, което от своя страна причинило разкъсванията и нараняванията, довели
и до фаталния изход. Безспорно е, че безопасния начин за обслужване и почистване на
шнековата преса е при спряна машина, така че движещите се части да бъдат в покой.
Последователността на действията е първо да се изключи електрозахранването на машината,
а едва след това да се пристъпи към нейното почистване.
Настоящият състав намира, с оглед данните по делото, че следва да бъде направен
обоснованият извод, че пострадалият действително е допуснал „груба небрежност“, тъй като
на последния му е бил известен редът за почистване на машината, били са му известни
опасностите при почистване на шнековата преса в работещо състояние. Така без да изключи
машината от електрозахранването, Я. бръкнал в зоната на въртящите се части, което
причинило и съответните последици. Пострадалият е имал и необходимото образование и
опит, за да предвиди настъпването на тези последици, но е пренебрегнал основни
технологични правила за безопасност. В случая работникът сам се е поставил в ситуация на
повишен риск от увреждане, тъй като е имал възможност да изпълни своето задължение по
предвидения за това ред, респ. същият е съпричинил вредата. В подкрепа на горното е и
установения по делото факт, че въртящият се вал на машината е разположен на разстояние
от 45 см. от края на корпуса на шнековата преса и перките не излизат извън корпуса на
машината. Безспорно се установи, че машината не може да предизвика увреждане, дори
когато същата се намира в работещо състояние и при свален капак, ако не се бръкне в
опасната зона на движещите се части. Това представлява още една индиция в подкрепа на
извода, че работникът сам е предприел действия, които са го поставили в риск от увреждане.
Като взе предвид горното, както и всичко изложено относно нарушенията, допуснати от
страна на работодателя, настоящият състав намира, че приносът на работника за
8
настъпването на трудовата злополука в конкретния случай следва да бъде определен на 40
%, в какъвто размер ще следва да бъде намалено и дължимото обезщетение за
претендираните неимуществени вреди.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от В.
К. и В. Я., настоящият състав намира следното:
Съгласно ППВС № 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. Това
са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост"
по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетението за неимуществени вреди, а според формираната по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. Определеното от съда обезщетение следва, при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. При определянето на
размера на неимуществените вреди съдът взе предвид следното:
Починалият К. Д. Я. е лице в трудоспособна възраст, на *** към момента на трагичния
инцидент. Отражението на смъртта на починалия се проявява във всички сфери на живота
на неговата дъщеря, както и фактическия партньор. Във връзка с определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид и разпитаните в хода на производството свидетели. Така
от разпита на св. Я. се установява, че отношенията между пострадалия и В. К. били добри,
те са се грижили един за друг. Действително са налице и данни за отсъствие на Я. от
семейния дом, но настоящият състав намира, че то не се дължи на съпружеско отчуждение,
напротив, обстоятелствата довели до отсъствието на Я. са обективни, а именно настъпилата
Ковид пандемия и раждането на детето. На следващо място св. В. Я., сестра на починалия,
сочи, че фактическите партньори живеели заедно в гр. С***, като посочва, че не знае за
съществуващи проблеми между тях. При преценка на свидетелските показания, съдът взе
предвид и родствената връзка между пострадалия и разпитаните свидетели. Следва обаче да
се отбележи, че показанията на последните се подкрепят и от останалия по делото
доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани. В тази връзка от
показанията на св. П. Р. също се установява, че отношенията между К. Я. и К. били
нормални, същите до последно живеели заедно. Р. свидетелства и за привързаността на
детето В. към своя баща. С оглед така изложеното, показанията на св. Н. К. остават
изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което същите не
следва да бъдат кредитирани. Ето защо от тук следва и единственият обоснован извод, че
между К. Я. и В. К. от една страна, както и между Я. и В. Я., негова дъщеря, съществувала
силна връзка, изпълнена със взаимно уважение, разбирателство и респект. Безспорно е, че
детето В. било изключително привързано към своя баща.
От друга страна от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза на В. К. и В.
Я., изготвена от вещо лице Д. К. се установява, че смъртта на пострадалия доВ. до
разстройство в адаптацията на К. в рамките на 6 месеца. Действително вещото лице
споделя, че събитието не е дало трайно негативно отражение върху психичното и
цялостното функциониране на майката и дъщерята, но това не може да доведе до извод, че
смъртта не е оказала своите последици в душевния мир на двете ищци. Обстоятелството, че
събитието не е оставило трайно негативно отношение не води до обоснования извод, че
същото не е рефлектирало върху живота и психиката на търсещите издръжка, както и че
смъртта на бащата не се е отразило неблагоприятно върху психическото развитие на едно
малолетно дете. Детето остава без баща, а съпругата без партньор. Грижите за детето, поети
изцяло от майката не бих могли да компенсират липсата на бащината фигура в семейството.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и
9
съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи – решение №
104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I ТО на ВКС, решение № 174 от 27.10.2016 г. по т.
д. № 2960/2015 г. на I ТО на ВКС. При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземе предвид и икономическата обстановка в страната към момента на
злополуката, както и инфлационните процеси.
Така след цялостния анализ на събраните по делото доказателства, при съобразяване на
принципа за справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че паричният
еквивалент на понесените неимуществени вреди от В. К. към момента на увреждането са в
размер на 170 000 лв., съответно обезщетение в размер на 220 000 лв. за детето В. Я..
Предвид приетото по-горе за допуснатата „груба небрежност“ от работника, респ. 40%
принос за настъпване на вредите, определеното обезщетение за неимуществени вреди следва
да се намали, като се приспадне „грубата небрежност“, при което дължимото обезщетение за
неимуществени вреди ще бъде както следва: За В. К. обезщетение в размер на 120 000 лв., а
за В. Я. обезщетение в размер на 150 000 лв. Поради гореизложеното, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено изцяло.
По постъпилата частна жалба против Определение №1814/13.02.2024г., с което съдът е
оставил без уважение молба с вх.№13945/06.02.2024г., подадена от В. Д., като управител на
„ЮРОПЛАСТ“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Н. А. по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта на разноските за безплатно процесуално представителство
на ищците в първоинстанционното производство, настоящият състав се солидаризира
напълно с мотивите на първоинстанционния съд и приема, че по делото действително е
представен договор за правна защита и съдействие, в чието съдържание е посочено и
основанието за безплатната процесуална защита на ищците по делото. Ответникът не е
направил и защитно възражение срещу посоченото в договора за правна помощ основание,
чрез оспорване на материалната затрудненост на ищците. Не е направено и възражение по
повод разноските по представения списък до края на съдебното заседание. Поради горните
съображение атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на спора в тежест на въззивната страна следва да бъдат присъдени и
сторените разноски. Въззиваемите страни в производството се представляват от адв. В. на
основание договор за правна помощ, сключен на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият
състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 9450 лв по
обжалваното обезщетение на В. К. от 120 000 лв., както и адвокатското възнаграждение в
размер на 10 650 лв. по обжалваното обезщетение на В. Я. от 150 000 лв., се явяват
съразмерни както на фактическата и правна сложност на делото, така и по отношение на
материални интерес в настоящото производство, поради което същите следва да бъдат
присъдени в тежест на въззивната страна.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №126/07.01.2024г., постановено по гр.д.№4409/2023г. по
описа на Районен съд- Пловдив, I граждански състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1814 от 13.02.2024г., постановено по гр.д. №4409/2023г.
на Районен съд- Пловдив, I граждански състав
ОСЪЖДА „Юропласт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., обл. Пловдив, улица „***, представлявано от управителя В.Д. Д. да заплати на адвокат З.
В. от АК- Пловдив сумата в размер на 20 100 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 30.04.2024г., сключен на основание чл. 38,
ал.1, т.2 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
10
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11