№ 500
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20211001000816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Шипинг Навигейшън
Лтд“ - дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на
Република Сейшели, рег. № 157192, чрез адв. Й.Т., срещу Решение № 260033
от 04.06.2021 г., постановено по т.д. № 49/2017 г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил, с което е отхвърлен иска на „Шипинг Навигейшън Лтд“ с правно
основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от Търговския закон за установяване
несъществуването на предявени и приети в производството по
несъстоятелност на „Ойл БГ“ ООД вземания на кредитора „Кодиа груп” ООД
по договор за цесия от 16.11.2016 г., с който договор „Кодиа груп” ООД е
придобило от цедента В. В. Т. вземания към „Ойл БГ“ ЕООД в общ размер на
7 643 537,57 лв., в която сума са включени следните вземания: главница в
размер на 3 934 297,17 лв., представляваща левовата равностойност на 2 011
574,20 евро, възникнало на 23.06.2010 г., вследствие на извършено плащане от
Д. А. К. по банковата сметка на „Ойл БГ“ ЕООД в „Първа инвестиционна
банка“ АД и прехвърлено след това с договори за цесии от 20.07.2010 г. и от
16.11.2016 г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 1 721 130,40 лв.,
1
представляваща левовата равностойност на 880 000 евро, начислена върху
сумата 2 011 574,20 евро с левова равностойност 3 934 297,17 лв. за периода
от възникване на вземането - 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; договорна
възнаградителна лихва в размер на 1 988 110 лева, представляваща левовата
равностойност на 1 016 504,50 евро, начислена върху 2 011 574,20 евро с
левова равностойност 3 934 297,17 лв. за периода от 01.06.2013 г. до
13.10.2016 г., както и за вземане за договорна възнаградителна лихва от 15%
годишно начислена върху сумата 2 011 574,20 евро с левова равностойност 3
934 297,17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното изплащане,
установени със Споразумение от 31.05.2013 г. Съдът е осъдил „Шипинг
Навигейшън Лтд“ да заплати в полза на Окръжен съд - Кюстендил на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ за сумата от 76 435 лева – държавна такса
върху цената на отхвърлените искове.
Във въззивната жалба, са инвокирани оплаквания за неправилност на
решението, като постановено в нарушение на материалноправни и
процесуалноправни норми. Твърди се, че по делото е останало като
недоказано правното основание, на което Д. А. К. е превел по сметка на
ответника „Ойл БГ“ ЕООД в /н./ на 23.06.2010 г. сумата от 2 011 574,20 евро.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел правоотношението като
такова по договор за заем, т.к. не ставало ясно в какво качество Д. А. К. е
превел сумата по сметка на ответното дружество. Поддържа възраженията си,
релевирани пред първата инстанция, че процесните договори за цесия и
споразумението от 31.05.2010 г. са антидатирани и изготвени единствено за
целите на производството по несъстоятелност на ответника „Ойл БГ“ ЕООД
/н./. Излага доводи, че не е доказано по основание и размер вземането за
възнаградителна лихва в размер на 1 721 130,40 лева за периода 23.06.2010 г.
– 31.05.2013 г., доколкото същото не било уговорено в първоначалния
договор за цесия между Д. К. като цедент и В. Т. като цесионер.
Жалбоподателят поддържа, че претендираните от ответника „Кодиа Груп“
ООД вземания са погасени по давност. Моли въззивната инстанция да отмени
изцяло обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на сторените пред двете инстанции съдебни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпило писмено становище от третото
лице помагач на страната на ищеца Първа инвестиционна банка, с което се
поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
2
Синдикът на „ОЙЛ БГ“ ЕООД – А.Г. М., участващ в производството на
основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, излага доводи за неоснователност на жалбата.
Твърди, че основанието на което е преведена сумата от 2 011 574,20 евро се
установявало от съдържанието на договора за цесия от 20.07.2010 г. между Д.
К. и В. Т.. Счита, че възражение за настъпила погасителна давност може да се
прави само от носителя на задължението. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение и да остави без уважение въззивната жалба.
В срока за отговор по чл. 263 от ГПК е постъпил такъв от „Кодиа Груп“
ООД, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че по делото са събрани писмени доказателства, от които може да се
обоснове съдържанието на правоотношението между Д. К. и „Ойл БГ“ ЕООД
/н./. Излага, че от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че „Ойл БГ“ ЕООД /н./ е осчетоводило сумата от 2
011 574,20 евро като задължение по периоди, както следва – от 23.06.2010. –
20.07.2010 г. към Д. К., от 20.07.2010 г. – 16.11.2016 г. към В. Т. и от
16.11.2016 г. до датата на изготвяне на заключението към „Кодиа Груп“ ООД.
Поддържа, че преводът от 23.06.2010 г. на процесната сума не е направен с
дарствено намерение, а с цел задължението да бъде върнато. Твърди, че
въззивникът не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и е обвързан
от посочените дати в документите, за които се сочи да са антидатирани. Моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да остави без уважение
въззивната жалба.
В срока по чл.263 от ГПК по делото не е постъпил отговор от „Ойл БГ“
ЕООД /н./.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, същата
изхожда от надлежна страна - ищец в първоинстанционното производство,
имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на
страните, намери от фактическа страна следното:
Производството пред Окръжен съд – Кюстендил е образувано по искова
молба на „Шипинг Навигейшън Лтд“ срещу „Кодиа Груп“ ООД и „ОЙЛ БГ“
ЕООД (н), с която са предявени отрицателни установителни искове по чл.
694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за признаване за установено, че не съществува
3
изискуемо и непогасено вземане на „Кодиа Груп“ ООД към „Ойл БГ“ ЕООД
/н./ по договор за цесия от 16.11.2016 г., с който договор „Кодиа Груп“ ООД
е придобило от цедента В. Т. вземания към ответника в общ размер на
7 643 537.57 лв. Ищецът в производството твърди, че вземането, предмет на
договора за цесия, не съществува, тъй като не било ясно основанието на което
се извършва плащането, посочено като временна финансова помощ – заем,
суброгация или друго основание, както и не е ясно дали така извършеното
плащане следва да се възстанови от дружеството на физическото лице, в
какъв размер и срок. Друг аргумент ищецът намира във факта, че не бил
посочен падежът на задължението, в договора за цесия падежът не е уточнен,
не е представена покана до длъжника за погасяване на вземането. По
отношение на вземането за възнаградителна лихва за периода 23.06.2010 г.-
31.05.2013 г. в размер на 1 721 130,40 лв. твърди да не е доказан по основание
и размер, доколкото същото не е уговорено в първоначалния договор между
Д. А. К. и В. Т.. Със същите доводи се навежда твърдение за недължимост на
вземането в размер на 1 988,110 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода 01.06.2013 г.-13.10.2016 г., уговорена между „Ойл БГ“ ЕООД /н./ и В.
Т. със Споразумението от 31.05.2013 г. Сторено е възражение за погасяване
на вземането поради изтекла погасителна давност, като изразява разбиране, че
липсва разпоредба в закона, която да ограничава възможността за позоваване
на погасителна давност от кредитор на длъжника в производството по
несъстоятелност. Сочи привидност на договорите за цесия, намира, че те са
създадени с единствената цел да се създаде привидно вземане в полза на
конкретен кредитор, свързан с едноличния собственик на капитала и да се
изместят други кредитори с действителни вземания.
Ответникът „Кодиа Груп“ ООД поддържа в хода на производството
неоснователност на предявения иск. Предвид отразеното в представения
отчет по сметка основание за извършеното плащане „временна финансова
помощ“, се изтъква наличие на яснота относно основанието за извършеното
плащане, липса на дарствено намерение у платеца, волята му да предостави
сумата от 2 011574,20 евро временно, както и тази сума да бъде върната от
получателя при възможност от негова страна. Посочено е, че сумата не е била
върната от „ОЙЛ БГ“ ЕООД веднага след получаването , с което мълчаливо
е приело да я ползва временно и да я върне, щом има такава възможност.
Изтъква, че дори и да не било постигнато никакво съгласие относно
4
предоставяне на сумата и връщането , тази сума е щяла да се дължи обратно
от „ОЙЛ БГ“ ЕООД на Д. К. по силата на разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД
поради изначална липса на основание за предоставянето на сумата. Позовава
се на нормата на чл.69, ал.1 ЗЗД, според която, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Поради липса на
конкретна уговорка Д. К. е имал право да търси обратно платената сума от
деня на предоставянето - 24.06.2010 г. Ответникът изразява становище за
ирелевантност на обстоятелството дали и евентуално кога „ОЙЛ БГ“ ЕООД е
изпаднало в забава за изпълнение на задължението си да заплати обратно
дадената му временна финансова помощ. Счита, че това би било от значение
само с оглед възникване на акцесорното задължение за заплащане на
законната лихва за забава съгласно чл.84, ал.2 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ирелевантен, според ответника, е и въпросът относно произхода на
средствата, предоставени от Д. К. на „ОЙЛ БГ“ ЕООД. Ответникът заявява, че
друг кредитор би могъл да прави възражение за изтекла давност, само при
условията и по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД вр. с чл.389 ГПК, след като получи
овластяване от съда, за каквото твърдения по делото липсват. Излага, че в
тежест на ищеца е да докаже, че договорът е привиден.
Ответникът „ОЙЛ БГ“ ЕООД (н) също е оспорил исковата молба.
Поддържа се, че процесното вземане съществува, като признава, че Д. К. е
предоставил на „ОЙЛ БГ“ ЕООД временна финансова помощ от 2 011574,200
евро, която е подлежала на връщане. Заявява, че е уведомен за цедирането на
вземането от Д. К. на В. Т., че със Споразумение от 31.05.2013 г. е признало
съществуването на задължението си за връщане на сумата, поело е и
задължение за заплащане на възнаградителна лихва и се е задължило да
изплати задължението си в посочения в споразумението срок, както и че е
уведомено за прехвърлянето на вземането от В. Т. на „Кодиа Груп“ ООД, като
оспорва довода, че вземането е погасено по давност поради прекъсването с
предявяването му по т.д.№73/2016г. на ОС – Кюстендил, по което „ОЙЛ БГ“
ЕООД не е сторило възражение за изтекла давност.
Синдикът на „ОЙЛ БГ“ ЕООД заявява неоснователност на исковата
молба.
Безспорно по делото е обстоятелството, а и същото е служебно известно
на съда, че по отношение на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ е открито производство по
5
несъстоятелност по т.д. № 73/2016 г. по описа на КнОС с решение от
13.10.2016 г., обявено в Търговския регистър на 14.10.2016 г.
С молба вх. № 8464/11.113.2016 г. В. Т., на основание чл. 685, ал.1 от
ТЗ, е предявила пред синдика на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ вземане за сумата от
2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв., възникнало на
23.06.2010 г., вследствие на извършено от Д. А. К. плащане по банковата
сметка на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ в „Първа инвестиционна банка“ АД в същия
размер за осигуряване на необходими на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ средства за
изплащане на негово парично задължение към същата банка, което вземане
е прехвърлено от Д. А. К. с Договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2010
г. и е установено със Споразумение от 31.05.2013 г.; вземане за сумата
880 000 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от
възникване на вземането- 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; вземане за сумата
1 016 504.50 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва от 15%
годишно върху 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за
периода от 01.06.2013 г. до 13.10.2016 г., както и за вземане за договорна
възнаградителна лихва от 15% годишно върху сумата 2 011 574.20 евро с
левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до
пълното ѝ изплащане.
С молба с вх.№9669/18.11.2016 г., подадена от „Кодиа Груп“ ООД до
съда по несъстоятелността, е поискано дружеството да бъде включено като
титуляр на предявеното с молба с вх. № 8464/11.113.2016 г. от В. Т. вземане,
тъй като същото му е прехвърлено с договор за цесия от 16.11.2016 г.
От приложения по делото списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „Ойл БГ“ ЕООД /н./, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ
е видно, че синдикът е приел вземане в общ размер от 7 643 537.57 лв., от
които 3 934 297.17 лв. главница по Договор от 20.07.2010 г. и Споразумение
от 31.05.2013 г.; 1 721 130.40 лв. договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода: 23.06.2010 г.- 31.05.2013 г.; 1 988 110 лв.- договорна
лихва върху главницата за периода от 01.06.2013 г.- 13.10.2016 г., както и
определяема лихва след РОПН- договорна лихва от 14.10.2016 г. до пълно
изплащане. Като титуляр на вземането е посочен „Кодиа Груп“ ООД, а
вписаното основание е „Договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2016 г.
6
между В. Т. и „Кодиа Груп“ ООД.
По делото се установява, че с влязло в сила Решение № 2840 от
04.12.2018 г., постановено по т.д. № 4214/2018 г., Апелативен съд- София е
признал за установено по иска на „Шипинг Навигейшън Лтд“, регистрирано
съобразно законодателството на Република Сейшели, че съществува
вземането на дружеството към „Ойл БГ“ ЕООД /н./ - в несъстоятелност за
сумата от 79 052.95 лв., придобита от ищеца по договор за цесия от
01.11.2016 г., сключен с кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД и
представляваща начислена комисионна за управление по т.13 от Договор за
кредит от 26.01.2009 г., равняваща се на 1% от усвоения кредит на 01.06.2016
г., по който договор ответникът е солидарно отговорен като поръчител във
връзка с договор за поръчителство от 19.01.2012 г. и анекс 4 към договора за
кредит от 29.12.2015 г., наред с кредитополучателя „Данс Енерджи“ ЕООД.
Установява се още, че „Шипинг Навигейшън Лтд“ като кредитор с
прието вземане, на основание чл. 690 от ТЗ, е подало възражение срещу
приетото вземане на „Кодиа Груп“ ООД за сума в общ размер 7 643 537.57
лв. В своето възражение ищецът е изложил, че вземането за главница е
неоснователно, тъй като не е ясно основанието, на което Д. К. е извършил
плащането по сметката на „Ойл БГ“ ЕООД (н), по отношение на вземането за
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 23.06.2010 г.-
31.05.2013 г. в размер на 1 721 130,40 лв. сочи, че не е доказано по основание
и размер, доколкото не е уговорено в първоначалния договор за цесия между
К. и Т., а във връзка с претенцията в размер на 1 988 110 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за период 01.06.2013 г.-13.10.2016 г. е
препратил към изложените вече мотиви за недължимост на договорна
възнаградителна лихва. По отношение на вземането за договорна
възнаградителна лихва за периода от 14.10.2016 г. до пълното изплащане,
включена като четвърто вземане под т.1 от Списъка на синдика на „Ойл БГ“
ЕООД (н) и посочено като определяема лихва след РОПН, нито е сторено
възражение, нито са изложени доводи за неговата неоснователност.
С определение № 248 от 26.04.2017 г., постановено по ч.т.д. № 133/2017
г. по описа на КнОС, съдът е оставил без уважение възражението на
дружеството против списъка с предявени и приети вземания, в частта, в която
е прието вземане на „Кодиа Груп“ ООД за сума в общ размер 7 643 537.57
7
лв., включено под №1 от списъка на синдика.
По делото е представен отчет по сметка, изготвен на 24.06.2010 г. от
„Първа инвестиционна банка“АД, от който е видно, че на 23.06.2010 г. Д. А.
К. е наредил по банковата сметка на „Ойл БГ“ ЕООД сума в размер на
2 011 574.20 евро. Като основание е посочено „прехвърляне на средства за
погасяване на овърдрафт, решение на УС“.
С договор за прехвърляне на вземане от 20.07.2010 г. Д. А. К., в
качеството си на цедент, е прехвърлил на В. В. Т., в качеството на цесионер,
паричното вземане срещу „Ойл БГ“ ЕООД в размер на 2 011 574.20 евро с
левова равностойност 3 934 297.17 лв., възникнало на 23.06.2010 г.,
вследствие на извършване от цедента плащане по банковата сметка на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД в същия размер за осигуряване
на необходими на „Ойл БГ“ ЕООД средства за изплащане на негово парично
задължение към същата банка. Цесията е съобщена от Д. А. К. на длъжника на
20.07.2010 г., което се удостоверява от приложеното на л.12 по делото
съобщение.
Установява се още, видно от приложеното по делото Споразумение от
31.05.2013 г., сключено между В. В. Т. - кредитор и „Ойл БГ“ ЕООД-
длъжник, че страните по него са приели за установено и писмено са
потвърдили, че към датата на подписването му дружеството дължи на В. Т.
главница в размер на 2 011 574.20 евро с левова равностойност по курса на
БНБ 3 934 297.17 лв., което задължение е възникнало на 23.06.2010 г.
вследствие на извършване от праводателя на кредитора Д. А. К. на плащане по
банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД в същия
размер за осигуряване на необходими на „Ойл БГ“ ЕООД средства за
изплащане на негово парично задължение към същата банка. С посоченото
споразумение страните са се съгласили, че длъжникът дължи на кредитора
договорна възнаградителна лихва в общ размер 880 000 евро за целия период
от време от възникването на вземането на 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г., а за
времето от 01.06.2013 г. до датата на изплащането на дължимата главница
страните са определили лихва в размер на 15% годишно върху дължимата
главница. Със същото споразумение длъжникът се е задължил в срок до
30.09.2016 г. да заплати на кредитора главницата от 2 011 574.20 евро,
лихвата за времето до 31.05.2013 г. в размер на 880 000 евро и годишната
8
лихва от 15 % върху главницата от 01.06.2013 г. до датата на изплащането на
главницата.
От представения по делото Договор за прехвърляне на вземане от
16.11.2016 г., сключен между В. В. Т.-цедент и „Кодиа Груп“ ООД- цесионер
се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера своето парично
вземане срещу „Ойл БГ“ ЕООД за сумата от 2 011 574.20 евро с левова
равностойност по курса на БНБ 3 934 297.17 лв., което задължение е
възникнало на 23.06.2010 г., вследствие на извършване от праводателя на
кредитора Д. А. К. на плащане по банковата сметка на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“АД в същия размер за осигуряване на необходими на
„Ойл БГ“ ЕООД средства за изплащане на негово парично задължение към
същата банка. Посочено е, че вземането е придобито от цедента с Договор за
цесия от 20.07.2010 г., сключен между В. В. Т. и Д. А. К., като същото е
признато от длъжника и установено по основание и размер със Споразумение
от 31.05.2013 г. В договора е посочено, че вземането се придобива от цедента
заедно с всички негови привилегии, обезпечения и принадлежност, вкл.
изтекли лихви в това число всички лихви, определени в т.2 на
Споразумението от 31.05.2013 г.
С писмо от 16.11.2016 г. цесията от същата дата е съобщена от В. В. Т.
на длъжника „Ойл БГ“ ЕООД /н./, а на синдика на дружеството- на 17.11.2016
г.
По делото пред първоинстанционния съд е допуснато изслушването на
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С.
Ч., прието от съда като пълно и безпристрастно изготвено и при липса на
оспорване от страните, от което се установява, че произхода на паричните
средства на Д. А. К. в размер на 2 011 574.20 евро, преведени по сметка на
„Ойл БГ“ ЕООД /н./ са от изплатени дялове в дружества, в които е бил
съдружник, като в о.с.з., проведено на 21.07.2020 г. вещото лице е заявило, че
тази информация е получило от лицето Б. П., която е била управител на „Ойл
БГ“ ЕООД /н./. В тази връзка е допуснато изслушването на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която е прието от съда при
липса на оспорване от страните, като съгласно същото вещото лице е
достигнало до извода, че в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДФЛ
за 2008 г. Д. А. К. е декларирал доход от продажба на акции на „Ойл БГ“
9
ЕООД /н./ в размер на 4 975 000.00 лв., от което се прави извод, че
постъпилата сума по депозитната сметка на Д. А. К. на 23.12.2009 г. в размер
на 2 050 005.00 евро са лични средства от негови доходи, декларирани и
обложени по съответния ред с ГДД за 2008 г. В заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че посочената в
Споразумението от 31.05.2013 г. сума от 1 721 130.40 лв. е левовата
равностойност на 880 000.00 евро лихва, изчислена като 15% лихва върху
главницата от 2 011 574.11 евро за периода 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.
Установено е още, че банковата сметка на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ в „Първа
инвестиционна банка“ АД е заверена на 23.06.2010 г. със сумата от
2 011 574.11 евро, преведена от банковата сметка на Д. А. К., като в
счетоводството на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ се води задължение в посочения
размер по периоди както следва: от 23.06.2010 г. до 20.07.2010 г.- към Д. А.
К., от 20.07.2010 г. до 16.11.2016 г.- към В. В. Т., а от 16.11.2016 г. до момента
на изготвяне на експертизата (10.07.2020 г.)- към „Кодиа Груп“ ООД.
В заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е
прието, че осчетоводяването на вземането на „Кодиа Груп“ ООД е
осчетоводено по сметка 4992-други кредитори във валута, аналитична
партида на „Кодиа Груп“ ООД в размер на левовата равностойност на
задължението от 3 934 297,17 лв. От данните от Баланса към 31.12.2016 г.
вещото лице е приело, че може да се допусне, че вземането на „Кодиа Груп“
ООД фигурира в обявения в ТР Баланс на „Ойл БГ“ ЕООД /н./.
По делото е приета справка от НОИ от 02.11.2020 г., в която е посочено,
че за периода 05.02.2008 г.-01.10.2012 г. В. В. Т. е била на трудов договор в
„Ойл БГ“ ЕООД .
Пред настоящата инстанция допуснато изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза, заключението по която е прието от съда като пълно,
компетентно и безпристрастно изготвено и при липса на оспорване от
страните. Вещото лице С.М. е установила, че посочената в Споразумение от
31.05.2013 г. главница в размер на 2 011 574,20 евро с левова равностойност
от 3 934 297,17 лв., възникнала на 23.06.2010 г. е отразена в счетоводството на
„Ойл БГ“ ЕООД /н./ по кредита на сметка 4992- „Други кредитори във
валута“ на 20.07.2010 г. В счетоводна сметка 93- „Условни провизии и
задължения“ за периода 01.06.2013 г.-30.06.2013 г. съществува счетоводно
10
записване, свързано с лихва в размер на 1 721 130,40 лв. по споразумение от
31.05.2013 г. За дата на осчетоводяване е посочена 03.06.2013 г., а като
документ-мемориален ордер №5 от 03.06.2013 г. Описанието на операцията е
„Лихва съгласно споразумение от 31.05.2013 г.“, а като кредитор е посочена
В. В. Т.. Съществува запис на сумата от 880 000 евро, отбелязан е и курсът на
БНБ на еврото спрямо лева- 1,95583. По отношение въпроса редовно ли е
водено счетоводството на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ вещото лице е посочило, че
стойностите по всички първични счетоводни документи за периода
01.06.2013 г.-30.06.2013 г. са намерили отражение по дебита и кредита на
съответните счетоводни сметки, като воденето на счетоводството съответства
на изискванията на чл.53 от ТЗ за регистриране движението на имуществото
на предприятието в хронологичен ред. По отношение счетоводната операция
за осчетоводяване на договорната лихва от 880 000 евро вещото лице е
заключило, че може да се твърди, че същата е неправилна, тъй като след като
вземането е с признат размер и определена дата на падеж, за начисляване на
лихвеното задължение е следвало да се състави счетоводна операция Дебит
сметка 652 финансови разходи за бъдещи периоди- 1 721 130,40 лв., Кредит
сметка 496 „Разчети лихви“- 1 721 130,40 лв., като в случай че се извърши
това счетоводно записване, сумата от 1 721 130,40 лв. би намерила отражение
в счетоводния баланс на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ към 31.12.2013 г.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията
си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.
С разпоредбата на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е предвидено правото на
кредитор да предяви иск за установяване несъществуването на вземане на
друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но съдът е
оставил възражението без уважение, като е установен преклузивен 14-дневен
срок за предявяване на иска, считано от момента на обявяване в търговския
регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал.
4 ТЗ.
Както бе посочено по - горе, няма съмнение, че ищецът „Шипинг
Навигейшън Лтд“ е активно легитимиран да предяви разгледания иск
доколкото същият се явява кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност на „ОЙЛ БГ“ ЕООД, предвид влязлото в сила Решение №
11
2840 от 04.12.2018г., постановено по т.д. 4212/2018г. по описа на Софийски
апелативен съд, същият е сторил възражение срещу изготвения от синдика
списък на приетите вземания срещу вземане на „Кодиа груп“ ООД, включено
под т.1 в размер на 7 643 537,57 лв., което съдът по несъстоятелността е
оставил без уважение с Определение № 248 от 26.04.2017 г. Съдебният акт
по чл. 692, ал. 4 ТЗ е вписан в търговския регистър на 26.04.2017 г., като
сезиралата съда искова молба по настоящия спор е изпратена по пощата на
10.05.2017г. и при приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК при спазване
на установения в чл. 694, ал.6 от ТЗ преклузивен срок. Следва да се посочи
обаче, че с определението по чл.146 от ГПК, постановено на 10.02.2020 г., а и
с обжалваното първоинстанционно решение, съдът е докладвал предявен от
„Шипинг Навигейшън Лтд“ иск за признаване за установено, че „Кодиа груп“
ООД няма изискуемо и непогасено вземане към „Ойл БГ“ ЕООД (н) по
договор за цесия от 16.11.2016 г. в размер на 7 643 537.57 лв. Размерът на тази
сума се формира от: главница в размер на 3 934 297, 17 лв.; договорна
възнаградителна лихва за периода 23.06.2010 г. – 31.05.2013 г. в размер на 1
721 130,40 лв. и договорна възнаградителна лихва за периода 01.06.2013 г. –
13.10.2016 г. в размер на 1988110,00 лв.
В мотивите на решението, изложени от съда, е посочено, че искът с
правно основание чл.694, ал.3, т,1 от ТЗ е неоснователен, а негов предмет е
„признаване несъществуването на вземания на „Кодиа груп“ ООД към „Ойл
БГ“ ЕООД (н) в общ размер 7 643 537.57 лв., в която сума са включени
следните вземания: главница в размер на 2 011 574.20 евро с левова
равностойност 3 934 297.17 лв., възникнало на 23.06.2010 г. вследствие на
извършено плащане от Д. А. К. по банковата сметка на „Ойл БГ“ ЕООД (н) в
„Първа инвестационна банка“ АД и прехвърлено след това от Д. А. К. с
Договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2010 г., установено със
Споразумение от 31.05.2013 г.; договорна възнаградителна лихва в размер на
880 000 евро, начислена върху сумата 2 011 574.20 евро с левова
равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от възникване на вземането-
23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 1
016 504.50 евро, начислена върху 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3
934 297.17 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 13.10.2016 г., както и за вземане
за договорна възнаградителна лихва от 15% годишно начислена върху сумата
2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от
12
14.10.2016 г. до пълното изплащане, установени със Споразумение от
31.05.2013 г.“ Съдът е посочил, че всички вземания за договорна
възнаградителна лихва, в това число и тази за период от 14.10.2016 г. ( датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Ойл БГ“
ЕООД (н)) до пълното изплащане, са възникнали по силата на
Споразумение от 31.05.2013 г., сключено между В. Т. и „Ойл БГ“ ЕООД (н). В
заключение е посочено, че вземането в размер на 7 643 537.57 лв., включено с
писъка с приети вземания по т.д.№73/2016 г. на ОС-Кюстендил, съществува,
поради което искът е неоснователен. В диспозитива обаче съдът е
постановил, че като неоснователен отхвърля иска на „Шипинг Навигейшън
Лтд“ за признаване за установено, че кредиторът „Кодиа груп“ ООД няма
изискуемо и непогасено вземане от „Ойл БГ“ ЕООД (н) по договор за цесия
от 16.11.2016 г., с който договор „Кодиа груп“ ООД е придобило от цедента
В. В. Т. вземания към „Ойл БГ“ ЕООД (н) в общ размер на 7 643 537.57 лв., в
която сума са включени следните вземания: главница в размер на 3 934 297.17
лв. , представляваща левовата равностойност на 2 011 574.20 евро,
възникнало на 23.06.2010 г., вследствие на извършено плащане от Д. А. К. по
банковата сметка на „Ойл БГ“ ЕООД (н) в „Първа инвестационна банка“ АД
и прехвърлено след това с договори за цесии от 20.07.2010 г. и от 16.11.2016
г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 1 721 130.40 лв.,
представляваща левовата равностойност на 880 000 евро, начислена върху
сумата 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода
от възникване на вземането- 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; договорна
възнаградителна лихва в размер на 1 988 110 лева, представляваща левовата
равностойност на 1 016 504.50 евро, начислена върху 2 011 574.20 евро с
левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от 01.06.2013 г. до
13.10.2016 г., както и за вземане за договорна възнаградителна лихва от 15%
годишно начислена върху сумата 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното й изплащане,
установени със Споразумение от 31.05.2013 г. Настоящият състав намира, че
обжалваното решение в частта, с която съдът е отхвърлил иска за
несъществуване на вземане за договорна възнаградителна лихва от 15%
годишно начислена върху сумата 2 011 574.20 евро с левова равностойност
3 934 297.17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното изплащане, е
недопустимо. Както бе посочено по-горе, кредиторът „Шипинг Навигейшън
13
Лтд“ е подал възражение срещу приетото вземане на „Кодиа Груп“ ООД за
сума в общ размер 7 643 537.57 лв., която сума, видно от списъка от
30.11.2016 г. с приети и предявени вземания на кредиторите на „Ойл БГ“
ЕООД (н), се формира от главница в размер на 3 934 297,17 лв.; договорна
възнаградителна лихва за периода 23.06.2010 г.- 31.05.2013 г. в размер на
1 721 130,40 лв. и договорна възнаградителна лихва за периода 01.06.2013 г.-
13.10.2016 г. в размер на 1 988 110,00 лв.
По отношение на вземането за договорна възнаградителна лихва за
периода от 14.10.2016 г. до пълното изплащане, включена като четвърто
вземане под т.1 от Списъка на синдика на „Ойл БГ“ ЕООД (н) и посочено
като определяема лихва след РОПН, нито е сторено възражение по чл.690 ал.1
от ТЗ, нито са изложени доводи за неговата неоснователност.
По отношение на това вземане, макар и определяемо към момента на
включването му в списъка с приети вземания, не е сторено възражение по
чл.690 ал.1 от ТЗ, нито такова е било разгледано от съда по т.д.№133/2016 г.
по описа на ОС-Кюстендил. Видно от изложението и петитума на исковата
молба, по която е образувано първоинстанционното производство по
установителния иск на „Шипинг Навигейшън Лтд“ е, че дружеството е
поискало от съда да установи несъществуването на вземане в общ размер на
7 643 53,57 лв., не и за несъществуване на вземането за договорна
възнаградителна лихва за период 14.10.2016 г. до окончателното изплащане
на главницата. Ето защо, постановявайки обжалваното решение в тази част,
съдът е излязъл извън пределите на търсената защита. Въпросът за
правомощията на съда да се произнесе само в пределите на търсената защита
се разрешава в съдебната практика непротиворечиво. В обобщение на тази
трайно установена съдебна практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 94/09.05.2014г. по гр.д.№ 566/2013г. на Трето ГО на ВКС е
прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези
рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното
начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената
защита, т.е. да не постановява решение свръх петитум, и доколкото
ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя,
като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се
предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по
14
почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на
иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни
права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Прието е, че
когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо
различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в
нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по
предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като
произнесено по непредявен иск. В допълнение и на следващо място следва да
се посочи, че съгласно чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, кредитор може да предяви иск
за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е
направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението
без уважение. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че втората
съществена предпоставка за допустимост на иска, след надлежното
предявяване на вземането и включването му в списъка с приети вземания, е
наличието на възражение срещу списъците по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ,
като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск е и произнасяне на съда по несъстоятелността по
възражението. Доколкото в случая ищецът „Шипинг Навигейшън Лтд“ не е
предявил иск за установяване несъществуването на посоченото вземане за
договорна възнаградителна лихва за периода от 14.10.2016 г. до
окончателното изплащане на главницата, то решението в тази му част е
недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено от настоящата
инстанция.
В останалата част, а именно относно вземането в общ размер на
7 643 537.57 лв., от които главница в размер на 3 934 297.17 лв., възникнало
на 23.06.2010 г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 1 721 130,40
лв. за периода от възникване на вземането- 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.;
договорна възнаградителна лихва в размер на 1 988 110.00 лв., начислена
върху 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от
01.06.2013 г. до 13.10.2016 г., установени със Споразумение от 31.05.2013 г.,
решението е допустимо, с оглед подаденото възражение и очертания в
исковата молба предмет на иска, поради което и съдът дължи произнасяне по
отношение основателността на въззивната жалба и правилността на
решението в тази му част. В тази връзка съдът намира следното:
Процесните вземания на „Кодиа груп“ ООД към дружеството в
15
несъстоятелност „ОЙЛ БГ“ ЕООД, включени от синдика в списъка на приети
вземания по реда на чл. 685 от ТЗ и одобрени от съда с определение по чл.
692 от ТЗ, се основават на договор за цесия от 16.11.2016, сключен между В.
В. Т. и „Кодиа Груп“ ООД. За да се прецени основателността на предявения
отрицателен установителен иск следва да бъдат изследвани
правоотношенията по възникване на процесните вземания и промяната в
техния носител, което от своя страна изисква да бъдат изследвани
правоотношенията и основанието за плащане на сумата от 2 011 574.20 евро
от Д. А. К. по сметка на „Ойл БГ“ ЕООД /н./, договора за цесия, сключен
между Д. А. К. и В. В. Т., Споразумението от 31.05.2013 г., сключено между
В. В. Т. и „Ойл БГ“ ЕООД /н./, както и договора за цесия, сключен между В.
В. Т. и „Кодиа Груп“ ООД.
На първо място следва да се посочи, че неоснователни се явяват
твърденията на ищеца, че посочените по-горе писмени доказателства,
представляващи договори за цесия и споразумение от 31.05.2013 г., са
антидатирани и съставени само и единствено за целите на производството по
несъстоятелност с цел да бъдат увредени кредиторите на „Ойл БГ“ ЕООД /н./.
Документите не са оспорени от страните досежно тяхното авторство и се
ползват с указаната в закона формална доказателствена сила – чл. 180 ГПК, и
в този смисъл удостоверяват изразена воля от сочените автори на частните
документи със съдържанието на същите. Ищецът с исковата молба е оспорил
датата на съставянето на документите с твърдения да са атидатирани и
съставени в по-късен момент за целите на производството по
несъстоятелност. При зачитане на задължителната съдебна практика по
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение 235 от 04.06.2010г. по гр.д.
176/2010г., ГК, II ГО на ВКС, достоверността на дата на частен документ
следва да бъде установена по реда на чл. 181, ал. 1 ГПК само по отношение на
онези лица, които не са участвали в съставянето му, но черпят права от някой
от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.
Ищецът не отговаря на последната дефиниция на трето лице по смисъла на
чл. 181, ал. 1 ГПК, доколкото, макар да не е участвал в съставянето му, не
черпи права от никой от издателите му, предвид на което и по отношение на
същия посочената в документа дата важи, до доказване на неверността на
документа в тази му част, като доказателствената тежест за последното е на
оспорилия го ищец. По делото не са събрани доказателства, от които да може
16
да бъде формиран извод за антидатиране на частните документи, предвид на
което и настоящият състав приема, че не се доказва заявеното от ищеца
оспорване, че цесиите и споразумението не са подписани на сочената в тях
дата, а в по-късен момент след открито производство по несъстоятелност.
На следващо място, в тежест на заявилия възражението за нищожност
на сделката, предвид нейната симулативност, ищец е да установи изгодното
за него твърдение, че страните по процесните цесии не са искали същите да
породят правни последици – чл. 154 ГПК. От събраните по делото
доказателства в тази насока и съдържанието на цесиите, предвид последиците
от доказателствената тежест в процеса, настоящият състав на съда приема, че
категоричен извод в последния смисъл не може да бъде формиран.
Поради изложеното, съдът намира, посочените твърдения за
антидатиране на документите, евентуално привидност на цесиите, за
недоказани, поради което следва да бъдат изследвани по същество развилите
се между страните правоотношения.
Видно от данните по делото и безспорно установено се явява
обстоятелството, че на 23.06.2010 г. Д. А. К. е превел по сметка на „Ойл БГ“
ЕООД /н./ сумата от 2 011 574,20 евро. Спорно между страните по делото е
основанието, на което това плащане, посочено като средства за погасяване на
овърдрафт, е осъществено. От представените по делото писмени
доказателства не се установява характера на облигационните отношения
между Д. А. К. и „Ойл БГ“ ЕООД /н./, свързани с процесния банков превод. В
тази връзка, съдът намира, че сумата от 2 011 574,20 евро е платена от Д. А.
К. по силата на договор за заем. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, неформален
договор и се счита за сключен при постигнато съгласие и предаване на
заемните средства ( чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Принципът за разпределяне на
доказателствена тежест, заложен в чл.154 от ГПК, изисква при твърдение за
наличие на облигационно правоотношение по договор за заем страната, от
която изхождат тези твърдения, да докаже при условията на пълно и главно
доказване не само сключването на договора, но и реалното предаване на
сумата на заемателя. В производството по чл.694 от ТЗ обаче в тежест на
17
ответниците е да докажат съществуването на оспореното от ищеца вземане,
за което същите твърдят, че е възникнало по силата на договор за заем.
Съгласно трайно установената съдебна практика – постановените от ВКС на
основание чл. 290 ГПК:Р.№78/17.07.2008 г. по т.д. № 29/2009 г. на І т.о., Р.
№21/15.03.2012 г. по т.д.№ 1144/2011г. на І т.о.,Р.№16/28.02.2013 г. по т.д.№
218/2012 г. на ІІ т.о., за да е налице създадена между страните връзка по
договор за заем, който е реален договор, както бе посочено по-горе, следва да
се установи, че сумата, която представлява съществен елемент от договора за
заем, следва да е доказано, че е предадена с поето задължение за връщане,
което и представлява доказване на договора, тъй като без доказване на
реалния елемент, не е завършен фактическият състав на договор за заем.
В настоящия случай заемодателят е физическо лице, а заемателят –
търговец. От представените по делото писмени доказателства,
представляващи Годишни данъчни декларации за 2008 г. и 2010 г. по чл.50 от
ЗДДФЛ на Д. А. К., се установява, че платената по сметка на „Ойл БГ“ ЕООД
/н./ сума от 2 011 57,20 евро представляват лични негови средства, получени
от продажба на собствени акции. Не се твърди, нито се доказва по делото да е
налице решение на едноличния собственик на капитала на „Ойл БГ“ ЕООД
/н./ , който е именно Д. А. К., за внасяне на допълнителни парични вноски с
цел покриване на загуба при временна необходимост на дружеството от
парични средства. С оглед на това, следва да се приеме, че Д. А. К. в лично
качество и като физическо лице е предоставил сумата на „Ойл БГ“ ЕООД /н./,
а не като съдружник и едноличен собственик на капитала.
На следващо място, с оглед твърденията на ищеца, че между Д. А. К. и
„Ойл БГ“ ЕООД /н./ не е съществувала уговорка за връщането на сумата,
съдът намира, че това твърдение беше оборено. От заключенията по съдебно-
счетоводните експертизи, изслушани както пред първоинстанционния съд,
така и пред настоящата инстанция, които съдът изцяло кредитира, бе
установено, че задълженията на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ във връзка с процесното
плащане са отразени в счетоводството на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ по периоди
както следва: от 23.06.2010 г. до 20.07.2010 г.- към Д. А. К., от 20.07.2010 г. до
16.11.2016 г.- към В. В. Т., а от 16.11.2016 г. до момента на изготвяне на
експертизата (10.07.2020 г.)- към „Кодиа Груп“ ООД. Вещото лице С.М. е
изложила, че посочената в Споразумение от 31.05.2013 г. главница в размер
на 2 011 574,20 евро с левова равностойност от 3 934 297,17 лв., възникнала
18
на 23.06.2010 г. е отразена в счетоводството на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ по
кредита на сметка 4992- „Други кредитори във валута“ на 20.07.2010 г. като в
счетоводна сметка 93- „Условни провизии и задължения“ за периода
01.06.2013 г.-30.06.2013 г. съществува счетоводно записване, свързано с
лихва в размер на 1 721 130,40 лв. по споразумение от 31.05.2013 г. Прието е,
че за дата на осчетоводяване е посочена 03.06.2013 г., а като документ-
мемориален ордер №5 от 03.06.2013 г. От това следва, че след като в
дружеството длъжник е направено счетоводно отразяване на задължението
му, то за същото е налице задължение за връщане към съответния кредитор.
Индиция в тази насока е и признанието от страна на „Ойл БГ“ ЕООД /н./,
направено в Споразумението от 31.05.2013 г. В тази връзка, съдът намира, че
бе доказано наличието на заемно правоотношение, възникнало между Д. А. К.
и „Ойл БГ“ ЕООД /н./ по силата на извършеното от Д. А. К. на 23.06.2010 г.
плащане по сметка на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ в размер на 2 011 574,20 евро,
отразено в счетоводните записвания на дружеството като задължение. С оглед
на това следва да се приеме, че за ответното дружество е налице непогасено
задължение за връщане на сумата от 2 011 574,20 евро, получена на
23.06.2010 г.
На следващо място, по делото бе установено, че Д. А. К. е прехвърлил
на 20.07.2010 г. с договор за прехвърляне на вземане на В. В. Т. вземането си
към „Ойл БГ“ ЕООД /н./, което към този момент е определено в размер на
2 011 574,20 евро с левова равностойност по курса на БНБ 3 934 297,17 лв.,
което прехвърлян е надлежно съобщено на длъжника на 20.07.2010 г. В
договора е посочено, че вземането се прехвърля заедно с всички привилегии,
обезпечения, вкл. и изтекли лихви, без конкретизиране на техния размер и
период на дължимост. В тази връзка следва да се изтъкне, че съгласно чл. 240,
ал.2 от ЗЗД, заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. В
процесния случай съдът намира, че по делото не бе доказано, че между
заемодателя Д. А. К. и заемателя „Ойл БГ“ ЕООД /н./ е налице съглашение, по
силата на което последното да се е задължило за заплащането на договорна
възнаградителна лихва върху получената сума. Действително, по делото е
налице Споразумение, сключено между В. В. Т. и „Ойл БГ“ ЕООД /н./ на
31.05.2013 г., в което е посочено, че длъжникът признава че дължи на
кредитора, който към датата на споразумението е В. В. Т., с оглед
извършената на 20.07.2010 г. цесия, договорна възнаградителна лихва в общ
19
размер 880 000 евро за целия период от време от възникването на вземането
на 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г., а за времето от 01.06.2013 г. до датата на
изплащането на дължимата главница страните са определили лихва в размер
на 15% годишно върху дължимата главница, но настоящият състав намира, че
признанието на такова задължение не е подкрепено от представените по
делото писмени доказателства. След като страните по договора за заем Д. К. и
„Ойл БГ“ ЕООД не са доказали чрез писмени доказателства наличието на
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, то такова вземане за
изтекла за минал период лихва в полза на цесионера В. В. Т. не може да
възникне, доколкото не се доказва такова вземане да е възникнало за нейния
праводател - Д. А. К.. Поради това, съдът намира, че вземането в размер на
1 721 130.40 лв., представляваща левовата равностойност на 880 000 евро-
договорна възнаградителна лихва начислена върху сумата 2 011 574.20 евро с
левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от възникване на
вземането- 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г. не съществува. Следва да се посочи,
че цесионерът придобива цедираното му вземане такова, каквото то
съществува към момента на прехвърлянето му, ведно с всички привилегии и
обезпечения, ако такива са уговорени. Цесионерът обаче не става страна по
правоотношенията, от които произтича цедираното му вземане, поради което
същият не може да въвежда изменения в него с обратно действие, независимо
дали това става с или без съгласието на длъжника, особено когато законът
изисква писмена форма за съответното действие ( в случая уговаряне на
възнаградителна лихва). Поради това и с тези мотиви, съдът намира, че В. В.
Т. не притежава вземане за възнаградителна лихва в размер на 1 721 130,40
лв. за периода 23.06.2010 г.-31.05.2013 г., респективно те не може да
прехвърли същото на „Кодиа груп“ ООД.
По отношение на вземането за лихва в размер на 15 % върху главницата
от 3 934 297,17 лв., представляваща левовата равностойност на 2 011 574,20
евро за времето от 01.06.2013 г.-13.10.2016 г. (датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД /н./), което
вземане за лихва е в размер на 1 988 110, 00 лв. съдът намира, че същото е
валидно възникнало по силата на споразумението от 31.05.2013 г., с което
новият кредитор-В. В. Т. и „Ойл БГ“ ЕООД /н./ са договорили занапред
вземането за главница да стане лихвоносно и длъжникът да заплаща годишна
възнаградителна лихва в размер на 15% върху главницата, считано от
20
01.06.2013 г. до датата на изплащането . Съдът счита, че уговорката между
страните представлява допълнително споразумение, за сключването на което
страните разполагат с договорна свобода без същите да са ограничени от
съществувалото правоотношение по договор за заем с цедента на В. В. Т..
Неоснователни са доводите на ищеца, че В. В. Т. не е притежавала правото да
уговаря възнаградителна лихва занапред и това е така, доколкото макар
цесионерът да не встъпва в правоотношението от което произтича
цедираното вземане, същият става кредитор на вземането и при съгласие от
страна на длъжника, липсва законова пречка да бъде уговорено
възнаграждение занапред за период за ползването на паричната сума от
длъжника. Поради това се налага единственият обоснован извод за
съществуване на вземането за възнаградителна лихва за периода 01.06.2013
г.-13.10.2016 г. в размер на 1 988 110,00 лв.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че по делото безспорно
бе установено сключването на договор за цесия на 16.11.2016 г. между В. В.
Т. и „Кодиа Груп“ ООД, както и надлежното съобщаване на длъжника „Ойл
БГ“ ЕООД /н./ на същата дата, то следва да се приеме, че в полза на „Кодиа
Груп“ ООД е валидно прехвърлено вземане за сумата от 2 011 574,20 евро с
левова равностойност по курса на БНБ 3 934 297.17 лв., което задължение е
възникнало на 23.06.2010 г. вследствие на извършване от праводателя на
кредитора Д. А. К. на плащане по банковата сметка на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“АД , придобито от цедента с Договор за цесия от
20.07.2010 г., сключен между В. В. Т. и Д. А. К., както и сумата от
1 988 110,00 лв., възнаградителна лихва за периода 01.06.2013 г.- 13.10.2016
г., дължима по силата на Споразумение от 31.05.2013 г., сключено между В.
В. Т., в качеството на кредитор и „Ойл БГ“ ЕООД /н./, в качеството му на
длъжник.
По отношение на стореното от ищеца възражение за изтекла
погасителна давност на процесното вземане на „Кодиа груп“ ООД към
дружеството в несъстоятелност „ОЙЛ БГ“ ЕООД, настоящият състав намира
същото за допустимо, тъй като това право няма строго личен характер.
Следва да се допълни, че при отрицателния установителен иск в хипотезата
на чл.694, ал.1 от ТЗ ищецът следва да установи всички свои възражения
срещу съществуването на отреченото право. След като при положителния
установителен иск за ответника съществува възможността да се позове на
21
погасителна давност, то при оспорване на прието вземане от страна на
кредитор в хипотезата на отрицателен установителен иск твърденията на
ищеца биха могли да бъдат свързани и с позоваването му на изтекла давност
по отношение на вземането. Действително, съдът по несъстоятелността в
хипотезата на чл. 692 от ТЗ не би следвало да даде такава възможност на
кредитор, подал възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, тъй като отношенията
досежно изпълнението на задълженията по договора се развиват между
длъжника и неговия кредитор, предявил приетото вземане и длъжникът не е
направил възражение за изтекла давност. По друг начин стои въпросът при
иска по чл. 694, ал.1 от ТЗ, чийто предмет е установяване съществуването или
несъществуването на определено вземане- при отрицателния установителен
иск на практика кредиторът предявява правата на длъжника, като правният
интерес на кредитора е увеличаване възможността на длъжника да
удовлетвори кредитора – ищец, като намалява задължението му по отношение
на кредитора с прието вземане. В този случай, ако се ограничи възможността
на ищеца при отрицателен установителен иск да направи възражението за
изтекла давност, което е следвало да направи несъстоятелния длъжник в
евентуално производство по чл. 692 с възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, то се
ограничава правото на ищеца в определени случаи да предяви отрицателен
установителен иск с реална възможност от уважаване на този иск, когато
единственото основание да атакува прието вземане по реда на чл. 694, ал.1 от
ТЗ е позоваването на изтекла давност. По изложените съображения съдът
приема, че при отрицателния установителен иск се налага т.нар. обърната
доказателствена тежест, поради което за кредитора – ищец е налице
възможност да изрази твърдения за изтекла погасителна давност по
отношение на предявено и прието вземане от друг кредитор в производството
по несъстоятелност. По основателността на възажението САС намира, че
същото е неоснователно, а изложените мотиви на първоинстанционния съд в
тази връзка се споделят изцяло от настоящия състав, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. В настоящия случай се установява,
че процесното вземане за главница произтича от договор за заем и е
възникнало на 23.06.2010 г. Съгласно разпоредба на чл. 69, ал.1 от ЗЗД, ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
22
По делото няма данни страните по договора за заем да са уговорили
падеж на задължението за връщане на паричната сума. С оглед на това
вземането става изискуемо от датата на възникването му, т.е. в случая от
23.06.2010 г. От този момент и съгласно чл.114 от ЗЗД започва да тече и
петгодишната погасителна давност, която изтича на 23.06.2015 г. Съдът
изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че с представеното по
делото Споразумение от 31.05.2013 г. давността е прекъсната, доколкото
същото съдържа признание на вземането, което по силата на чл. 116, ал.1,
б.“а“ от ЗЗД има за последица прекъсване на давността. Съгласно
разпоредбата на чл.117 от ЗЗД, от прекъсването започва да тече нова давност,
която в случая е петгодишна. Новият давностен срок е започнал да тече от
31.05.2013 г. и към момента на предявяване на вземането- 11.11.2016 г. не е
изтекъл, поради което процесното вземане за главница е дължимо.
По основателността на възражението за давност по отношение на
сумата от 1 988 110,00 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
01.06.2013 г.- 13.10.2016 г., дължима по силата на Споразумение от 31.05.2013
г., сключено между В. В. Т., в качеството на кредитор, и „Ойл БГ“ ЕООД
/н./, в качеството му на длъжник, съдът намира, че същото е неоснователно.
Съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията
за лихва. В чл. 114 от ЗЗД е предвидено, че давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В Споразумението от 31.05.2013 г.
длъжникът се е задължил да изпълни задълженията си до 30.09.2016 г. От
тази дата е започнала да тече давността и към момента на предявяване на
вземанията за лихва - 11.11.2016 г. тя не е изтекла.
По изложените съображения вземането на „Кодиа груп“ ООД срещу
„Ойл БГ“ ЕООД /н./, в размер на 3 934 297.17 лв., представляващо левовата
равностойност на 2 011 574.20 евро, произтичащо от договор за заем от
23.06.2010 г., сключен между Д. А. К. и „Ойл БГ“ ЕООД /н./, цедирано на
20.07.2010 г. от Д. А. К. на В. В. Т., а на 16.11.2016 г. цедирано от В. В. Т. на
„Кодиа Груп“ ООД и включено в списъка на приетите от синдика вземания по
т.д.№73/2016 г. по описа на КнОС, доколкото е валидно възникнало, не е
погасено по давност и не се твърди и доказва да е платено, съществува,
поради което искът в тази му част е неоснователен, а решението на
първоинстанционния съд-правилно, поради което същото в тази му част
следва да бъде потвърдено. Неоснователен се явява и искът по отношение на
23
вземането в размер на 1 988 110,00 лв., представляващо договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.06.2013 г.-
13.10.2016 г., възникнало по силата на Споразумение от 31.05.2013 г.,
сключено между В. В. Т. и „Ойл БГ“ ЕООД /н./ и придобито от „Кодиа Груп“
ООД по силата на договор за цесия от 16.11.2016 г., надлежно съобщен на
длъжника „Ойл БГ“ ЕООД /н./, поради което решението и в тази му част
следва да бъде потвърдено. Основателен се явява обаче искът по отношение
на сумата от 1 721 130.40 лв. договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода: 23.06.2010 г.- 31.05.2013 г., поради което решението, с
което искът е отхвърлен следва да бъде отменено като неправилно и вместо
него постановено друго, с което да се признае, че посоченото вземане не
съществува. По отношение на вземането за договорна възнаградителна лихва
от 15% годишно начислена върху сумата 2 011 574.20 евро с левова
равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното
изплащане, установена със Споразумение от 31.05.2013 г., съдът намира, че
решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено в тази му
част, а производството-прекратено.
По разноските:
Страните в настоящото производство не са претендирали разноски,
поради което съдът не дължи присъждането на такива.
В полза на ищеца „Шипинг Навигейшън Лтд“ следва да бъдат
присъдени разноски, сторени в производството пред ОС-Кюстендил, които
възлизат на сумата от общо 477,37 лв. Дължимата по делото държавна такса
на основание чл. 694, ал. 7 ГПК следва да бъде събрана от ищеца „Шипинг
Навигейшън Лтд“ в размер на 59 224,08 лв. за първата инстанция и в размер
на 29 612,04 лв. за пред САС.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260033 от 04.06.2021 г., постановено по т.д. №
49/2017 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска с правно основание, чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, предявен от
24
„Шипинг Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със
законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192, със седалище и
адрес на управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис
Рачел“ Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора Р. Р., чрез адв.
Й.В. Т. – САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. *** срещу „Кодиа Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 120Д, ет.6 и „ОЙЛ
БГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Борис I“ № 62 за установяване
несъществуването на вземането на „Кодиа Груп“ ООД срещу „ОЙЛ БГ“
ЕООД за договорна възнаградителна лихва от 15% годишно начислена върху
сумата 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода
от 14.10.2016 г. до пълното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 260033 от 04.06.2021 г., постановено по т.д. №
49/2017 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска с правно основание, чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, предявен от
„Шипинг Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със
законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192, със седалище и
адрес на управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис
Рачел“ Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора Р. Р., чрез адв.
Й.В. Т. – САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. *** срещу „Кодиа Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 120Д, ет.6 и „ОЙЛ
БГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Борис I“ № 62 за установяване
несъществуването на вземането на „Кодиа Груп“ ООД срещу „ОЙЛ БГ“
ЕООД по договор за цесия от 16.11.2016 г., с който договор „Кодиа груп”
ООД е придобило от цедента В. В. Т. вземания към „Ойл БГ“ ЕООД за
договорна възнаградителна лихва в размер на 1 721 130,40 лв.,
представляваща левовата равностойност на 880 000 евро, начислена върху
сумата 2 011 574,20 евро с левова равностойност 3 934 297,17 лв. за периода
от възникване на вземането - 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г., което вземане е
включено в списъка на приети вземания обявен в ТР на 09.12.2016г., КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Шипинг
25
Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със
законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192, със седалище и
адрес на управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис
Рачел“ Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора Р. Р., чрез адв.
Й.В. Т. – САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. *** срещу „Кодиа Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 120Д, ет.6 и „ОЙЛ
БГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Борис I“ № 62 иск с правно основание
чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, че вземането на „Кодиа Груп“ ООД срещу „ОЙЛ БГ“
ЕООД по договор за цесия от 16.11.2016 г., с който договор „Кодиа груп”
ООД е придобило от цедента В. В. Т. вземания към „Ойл БГ“ ЕООД за
договорна възнаградителна лихва в размер на 1 721 130,40 лв.,
представляваща левовата равностойност на 880 000 евро, начислена върху
сумата 2 011 574,20 евро с левова равностойност 3 934 297,17 лв. за периода
от възникване на вземането - 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г., което вземане е
включено в списъка на приети вземания обявен в ТР на 09.12.2016г. не
съществува.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Шипинг Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в
съответствие със законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192,
със седалище и адрес на управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2, офис 1,
ул. „Франсис Рачел“ Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора
Р. Р., чрез адв. Й.В. Т. – САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „***“, бл.
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ да заплати по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил сумата от 59 224,08 лв. - държавна такса
за първата инстанция, и по сметка на Апелативен съд - София сумата от
29 612,04 лв. - държавна такса за производството пред АС - София.
ОСЪЖДА „Кодиа Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 120Д, ет.6 и „ОЙЛ
БГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Борис I“ № 62 да заплатят на „Шипинг
Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със
законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192, със седалище и
26
адрес на управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис
Рачел“ Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора Р. Р., чрез адв.
Й.В. Т. – САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. *** сумата от 477,37 лв. разноски , сторени в производството пред
Окръжен съд-Кюстендил.
Решението е постановено с участието на синдика на „ОЙЛ БГ“ ЕООД –
А.Г. М., участващ в производството на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27