РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и
в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело №34 по описа за 2022 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба
с вх.№99/10.01.2022 г. подадена от С.Б.Б. ЕГН**********, лишен от свобода Затвора
В., уточнена с молба вх.№ 280/25.01.2022 г., против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София, за присъждане на обезщетение в размер на 8498 /осем
хиляди четиристотин деветдесет и осем/ лв. за имуществени вреди, причинени от
бездействие на администрацията в Затвора Л. в периода от 01.11.2012 г. до
01.03.2018 г., поради което ищецът не е получавал по личен влог в банка частта
от полагащото му се възнаграждение за положен труд, която е оставала, след като
са били направени съответните удръжки и заделени полагащите се суми за
задоволяване на лични му нужди на основание чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС във вр. с
чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС.
Тъй като става дума за иск, основан на твърдения за
имуществени вреди нанесени на лице, лишено от свобода, от органите за
изпълнение на наказанията във връзка с претендирано нарушение на правата по чл.
56, ал. 1 от ППЗИНЗС, съдът счита, че искът е такъв по чл. 284 във вр. с чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 във. вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.
В съдебното заседание по съществото на спора, ищецът Б.
редовно призован, се явява лично. Поддържа предявения иск и моли да се уважи
претенцията му за размера от 8364,29 лв. ведно със законната лихва върху
сумата.
Ответникът ГД "Изпълнение на наказанията",
гр. София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г., оспорва иска.
Твърди се, че на ищеца са начислени възнаграждения, които са изплатени в пълен размер за задоволяване на личните му
нужди и не е налице остатък, който да се привежда по личен влог.
Представителят на ОП Ловеч взема становище за
недоказаност на предявения иск.
Административен съд - Ловеч, шести административен
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 41, ал. 1 от НК, изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен
общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както
и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.
По повод полагания в пенитенциарните заведения труд в
ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има
за цел тяхното поправяне и ресоциализиране, като полагането на този труд се
извършва не само за получаване на възнаграждение, а и по повод последици,
различни от присъщите за едно трудово правоотношение – за приспадане на част от
наказанието, за замяна на един режим с друг и пр.
Съгласно чл.
78, ал. 1 ЗИНЗС за всяка работа, извън доброволния неплатен труд и дежурствата
по поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода получават определена
част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Според
ал. 2 частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра
на правосъдието. Ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че на лишените от
свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от
две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се
отнася за удръжките по задължение за издръжка.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС частта от полагащото
се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след
като се направят съответните удръжки и се заделят полагащите се суми за
задоволяване на лични нужди, се внася на личен влог в посочена от тях банка,
която има клон по местонахождението на затвора, или с тяхно писмено съгласие и
за тяхна сметка се изпраща на близките им или на друго упълномощено от лишения
от свобода лице.
Т.е. работещите лишени от свобода имат право на
възнаграждение за труда си в размер на не по-малко от 30% от възнаграждението
за изработеното. Конкретният размер се определя със заповед на министъра на
правосъдието. От това възнаграждение се правят съответните удръжки, съгласно
действащите закони (например за ДОД), предоставят им се средства за
задоволяване на лични нужди, а ако има остатък, той се внася на личен влог в
посочена от лишеното от свобода лице банка.
Съгласно чл. 81, ал.1от ППЗИНЗС в местата за лишаване
от свобода се поощрява ползването на суми за задоволяване на лични нужди,
получени като възнаграждение от трудова дейност или като награда на основание
чл. 98, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС. В случаите, когато лишените от свобода не работят
или не са изпълнили трудовите си норми по независещи от тях причини, или ако,
след като са направени всички удръжки, остатъкът е по-малък от размера на една
минимална работна заплата, установена за страната, сумата или разликата може да
бъде покрита от влога (личната сметка) на затворника или чрез изпратени отвън
пари (ал. 2). Т.е. съгласно нормата на чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, лишените
от свобода имат право на парични суми за задоволяване на лични нужди, а по
аргумент от чл. 81, ал. 2 от ППЗИНЗС, тези
суми могат да бъдат до размер на една минимална работна заплата. Явно частта от
получаваното заплащане при положен труд, която надвишава размера на месечната
МРЗ, следва да бъде превеждано по личен влог на лишения от свобода, в посочена
от него банка, съгласно чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС.
Със Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011 г. на Министъра на
правосъдието, е определено, че за всяка работа, извън тази, която се извършва
по реда на дежурството, лишените от свобода получават възнаграждение, с
изключение на доброволния труд, както следва:
По т.1 – работещите по трудови норми в
производствените звена и земеделските стопанства на местата за лишаване от
свобода и в работни обекти надруги организации /извън затворите/ - 40% от
брутното трудово възнаграждение на база МРЗ за страната;
По т. 2 – работещите по щата на комунално-битовата
дейност на местата за лишаване от свобода – 40% от МРЗ, и 45% за длъжности си
изискване за правоспособност;
по т. 3 – работещите, лишени от свобода, настанени в
ЗО от открит тип – 50% от МРЗ;
по т. 4 - работещите, лишени от свобода, настанени в
ЗО от закрит тип – 40% от МРЗ.
По делото е представена и следваща Заповед №
ЛС-04-1373 / 23.08.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която е отменена
предходната такава и са определени следните размери на възнагражденията за
всяка работа, извън тази, която се извършва по реда на дежурството и с
изключение на доброволния труд, на лишените от свобода, както следва:
По т.1 – работещите по трудови норми в
производствените звена и земеделските стопанства на местата за лишаване от
свобода и в работни обекти на други организации
- 40% от възнаграждението за изработеното;
По т. 2 – работещите по щата на комунално-битовата
дейност на местата за лишаване от свобода – 40% от МРЗ, а заемащите длъжност
изискваща правоспособност – 45% от МРЗ;
По т. 3 – работещите, лишени от свобода, настанени в
ЗО от открит тип – 50% от МРЗ;
по т. 4 - работещите, лишени от свобода, настанени в
ЗО от закрит тип – 40% от МРЗ.
Видно от представените по делото писмени доказателства
– ведомости за 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г. през този период
ищецът е работил по домакински щат в ЗО „Атлант“, с няколко прекъсвания.
През целия период, по реда на приложимите правни норми
чл. 78, ал.1 и ал. 2 от ЗИНЗС и издадените заповеди на Министър на
правосъдието, размерът на полагащото се на Б. възнаграждение е изчисляван, като
е определяна полагащата се на лишения от свобода част в размера на 40 % от МРЗ,
съгласно т.2 от Заповед № ЛС-04-89/25.01.2011 г. на Министъра на правосъдието
за периода 2012 – 2017 г. и 45% по т.2 от Заповед № ЛС-04-1373 / 23.08.2017 г.
на Министъра на правосъдието за периода 2017 - 2018 г.
По делото е допуснато извършването на
съдебно-икономическа експертиза. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните. Същото отговаря на поставените въпроси, прието е по делото и
приобщено към събраните доказателства, и съдът го кредитира.
От заключението на вещото лице и Приложение 2 към него
в табличен вид е видно, че полагащата се част от 40 % и 45 % от МРЗ съгласно
заповедите на МП, приложими в периода, са правилно изчислени въз основа на МРЗ
за всеки месец според отработените дни и са заплатени в пълен размер от
ответника на ищеца по сметката му в касата на затвора.
Видно е, че работата, която е изпълнявал Б., не е била
по т.1 от заповедите, за която работа би било получавано възнаграждение в
размер на 40% от изработеното, която част би могла да надвишава МРЗ за
страната.
Ищецът през целия период е изпълнявал работа по т.2 от
заповедите – по щата на комунално-битова дейност - като размерът на заплащането
за работа по щат е определен в процент от МРЗ за страната, съответно 40% и 45
%, надвишаващ 30 % от МРЗ, т.е. съответства на изискването на чл. 78 от ЗИНЗС.
При работа по щат в комунално-битовата дейност в
местата за лишаване от свобода, няма как да бъдат определени норми, и затова
със заповедта на МП възнаграждението е определено като процент от МРЗ. Само при
работа на норма, предвиждащо възнаграждение за единица изработка, когато
резултатът има количествено измерение в бройки, килограми, дка и т.н., е
възможно да се определи възнаграждението като процент от изработеното.
Начисленото възнаграждение е изплащано изцяло, видно
от представените извлечения от сметката за задоволяване на лични нужди на Б..
Този факт не се и оспорва от страните.
Дължимото възнаграждение е било в размер на 40 % и на
45 % от МРЗ, посочени в отделни колони от ведомостта, заплащаните суми не са
превишавали една МРЗ за страната, поради което и не е имало сума, която да не е
подлежала на предоставяне за задоволяване на лични нужди на Б. по аргумент от
чл. 81, ал. 2 от ППЗИНЗС, а е следвало да се превежда по посочен от него влог в
банка.
Претенцията на ищеца, че разликата от 60 % и 55 % до
пълния размер на МРЗ за страната му се дължи, е неоснователна.
МРЗ за страната се ползва само като основа за
изчисляване на дължимото заплащане по чл. 78 от ЗИНЗС за хипотезите от т. 2 до
т. 4 по заповедите на МП, но не е дължимо заплащане. Това е така, защото
законът посочва, че размерът на заплащането не може да е по-нисък от 30 % от
изработеното, като възлага на министър на правосъдието да определя конкретните
размери. Дължимо е заплащането само на тези не по-малко от 30 % от
изработеното. Изработеното и МРЗ са само основи, върху които се правят
изчисленията на дължимото, като процент от тях.
Това е направено с посочените по-горе две заповеди,
като и в двата периода минималните размери на определените възнаграждения
надвишават 30 % от изработеното. Дължимото заплащане е определено като процент
от изработеното (при работа на норма) или от МРЗ (при работа в останалите
хипотези).
В случаите на полаган труд по т. 2 - 4 от заповедите,
с оглед невъзможността да се определи изработеното въз основа на определена
трудова норма (единица изработка – кг, брой, дка и т.н.), министърът е
определил възнаграждението като процент от МРЗ за страната, което е минималният
размер за възнаграждение за труд. Т.е. интересите и правата на лишените от
свобода лица, които полагат труд по време на изтърпяване на наказанието, са
защитени от предвидените минимални размери на трудовото възнаграждение в
страната, тъй като полагащото им се възнаграждение е определено като процент от
МРЗ.
До хипотеза, в която би стоял въпросът за превеждане по
влог в банка на сума за положен труд, надвишаваща МРЗ (която по смисъла на чл.
81, ал. 2 от ППЗИНЗС е лимитът на частта от възнаграждението, заделена за лични
нужди, която може да се съхранява в касата на затвора) би се стигнало при
полагане на труд по т.1 от заповедите, когато 40 % от изработеното по трудова
норма надвиши МРЗ за страната. Например при изработена за месеца норма на
стойност 3000 лв., дължимото на лишен от свобода възнаграждение в размер на 40
% би било около 1200 лв., което ще надвишава МРЗ. Но случаят не е такъв.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното и на осн. чл. 285 от ЗИНЗС във вр. с
чл. 203 от АПК Ловешкият административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иск с вх.№99/10.01.2022 г. подадена от С.Б.Б. ЕГН**********, лишен от
свобода Затвора В., уточнен с молба вх.№ 280/25.01.2022 г., предявен против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за присъждане на
обезщетение в размер на 8498 /осем хиляди четиристотин деветдесет и осем/ лв.
за имуществени вреди, причинени от бездействие на администрацията в Затвора Л.
в периода от 01.11.2012 г. до 01.03.2018 г., поради което ищецът не е получавал
по личен влог в банка частта от полагащото му се възнаграждение за положен
труд, която е оставала, след като са били направени съответните удръжки и
заделени полагащите се суми за задоволяване на лични му нужди на основание чл.
56, ал. 1 от ППЗИНЗС във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
предявена в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмСЛ пред тричленен състав на
АдмСЛ по чл. 285, ал.1, изр.второ от ЗИНЗС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: