РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Благоевград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Търговско дело №
20211200900079 по описа за 2021 година
Производството по настоящото т.д.№79/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по иск с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от
ищеца „Р /Б/“ ЕАД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр.С1407, р-н Л, Е
бул.“Н“ №, представлявано от А. В.А – изпълнителен директор и М. Т. П –
Прокурист, чрез адв.С.Г., срещу ответника АНТ. Д. Б., ЕГН **********,
постоянен адрес гр.Б., ул.“С.“ №6..
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2015г. между ищеца „Р. /Б/“ ЕАД и
ответника АНТ. Д. Б. бил сключен Договор за студентски кредит № по силата
на който „Р /Б/“ ЕАД е отпуснала на АНТ. Д. Б. в качеството на
кредитополучател кредит в размер на 74 738.56 лв., с краен срок на
погасяване на кредита - 20.12.2024г., съгласно чл.2.1 от Договора за
студентски кредит. Сочи се, че съгласно чл.1.1 от Договора, кредитът е
отпуснат с цел заплащане на 8 броя такси за обучение на кредитополучателя,
всяка в размер на 9 342.32 лв. Твърди се, че с Анекс №1 от 16.05.2018г. към
Договора за студентски кредит страните са се споразумели размера на
кредита да бъде променен от 74 738.56 лв. на 79 915.52 лв., съгласно чл.1 от
Анекса. Непроменен оставал крайният срок за погасяване на всички дължими
суми по кредита – 20.12.2024г.
Сочи се, че съгласно чл.4.8 от Договора, кредитополучателят ползвал
гратисен период, след изтичането на който се задължавал да погаси кредита
на 60 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число от
съответния месец, считано от 20.01.2020г. до 20.12.2024г. съгласно
1
погасителен план, който бил неразделна част от договора. Съгласно чл.4.3 от
Договора за кредит по време на гратисния период кредитополучателят не
дължал главница и лихви, макар да имал право да извърши такова плащане.
Вноските по кредита били анюитетни и включвали както дължимата за
месеца главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените лихвени
проценти в Договора за кредит.
Твърди се, че с чл.3.1 от Договора за студентски кредит между страните
била уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за
ползването на предоставения кредит, в размер на 7%, а с чл.3.2 била
определена и лихва за забава в размер на основния лихвен процент увеличен с
10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/, в
случай на забава в плащането на дължими суми по кредита.
Възнаградителната лихва се начислявала от датата на усвояване на сумата по
кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30
дни в месеца и 360 дни в годината /вкл. първия и без последния ден от този
период/ - при редовно плащане, респективно до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - при просрочие. При просрочие по кредита, преди
обявяване на предсрочна изискуемост, редовната лихва се начислявала върху
остатъка от непогасената главница.
Сочи се, че фиксираната лихва от 7% се начислявала върху усвоената част
от кредита, като в чл.4.4 от Договора било посочено, че по време на гратисния
период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като
начислената лихва се капитализира годишно. Условията за капитализиране
били заложени в чл.4.4 от договора за кредит. Към усвоената главница в
размер на 79 915.52 лв. се добавяла и капитализираната лихва, поради което
към датата на предявяване на исковата молба изискуемата главница възлизала
на 99 820.27 лв.
Твърди се, че ищецът изпълнил като кредитор задълженията си по
процесния Договор за студентски кредит и предоставил на кредитополучателя
уговорения кредит в размер на 79 915.52 лв., който бил напълно усвоен. От
своя страна ответникът не извършил никакво плащане по договора. Сочи се,
че на датите на падеж 20.01.2020г., 20.02.2020г., 20.03.2020г., 20.04.2020г.,
20.05.2020г. и 20.06.2020г. ответникът не заплатил дължимите месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва. Твърди се още, че поради
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, на основание чл.6
във вр. с чл.6.2 от Договора целият ползван кредит с всички дължими към
банката суми във връзка с кредита, бил обявен за предсрочно изискуем на
13.07.2020г. с писмо изх.№ИЗХ-001-30716/08.07.2020г., което било връчено
на член от домакинството на кредитополучателя.
До съда е отправено искане да постанови решение, с което да осъди
ответника АНТ. Д. Б. да заплати на банката следните суми:
-Изискуема главница в размер на 99 820.27 лв., от която: редовно
падежирали главници за периода от 20.01.2020г. до 20.06.2020г. вкл. в размер
на 8 488.61 лв.; предсрочно изискуема главница в размер на 91 331.66 лв.
2
-Начислена редовна лихва в размер на 3 367.32 лв., начислена за периода от
20.12.2019г. до 20.06.2020г. вкл., както следва:
Сумата от 578.85 лв. /част от общо дължимата в размер на 582.28 лв./,
начислена за периода от 20.12.2019г. до 19.01.2020г., върху остатъчна
главница в размер на 99 820.27 лв.
Сумата от 574.15 лв., начислена за периода от 20.01.2020г. до 19.02.2020г.,
върху остатъчна главница в размер на 98 425.99 лв.
Сумата от 565.97 лв., начислена за периода от 20.02.2020г. до 19.03.2020г.,
върху остатъчна главница в размер на 97 023.58 лв.
Сумата от 557.74 лв., начислена за периода от 20.03.2020г. до 19.04.2020г.,
върху остатъчна главница в размер на 95 612.99 лв.
Сумата от 549.47 лв., начислена за периода от 20.04.2020г. до 19.05.2020г.,
върху остатъчна главница в размер на 94 194.17 лв.
Сумата от 541.14 лв., начислена за периода от 20.05.2020г. до 19.06.2020г.,
върху остатъчна главница в размер на 92 767.08 лв.
-Начислена редовна лихва в размер на 408.46 лв. върху усвоена и
непогасена главница в размер на 91 331.66 лв. към 13.07.2020г., за периода от
20.06.2020г. до 12.07.2020г. вкл.
- Начислено обезщетение за забава в общ размер на 912.70 лв., върху
редовно падежирали главници за периода от 20.01.2020г. до 12.07.2020г.
включително, както следва:
Сумата от 168.48 лв., начислена за периода от 20.01.2020г. до 30.05.2021г.,
върху просрочена главница от дължима вноска в размер на 1394.28 лв.
Сумата от 157.38 лв., начислена за периода от 20.02.2020г. до 30.05.2021г.,
върху просрочена главница от дължима вноска в размер на 1402.41 лв.
Сумата от 149.68 лв., начислена за периода от 20.03.2020г. до 30.05.2021г.,
върху просрочена главница от дължима вноска в размер на 1410.59 лв.
Сумата от 150.55 лв., начислена за периода от 20.04.2020г. до 30.05.2021г.,
върху просрочена главница от дължима вноска в размер на 1418.82 лв.
Сумата от 149.05 лв., начислена за периода от 20.05.2020г. до 30.05.2021г.,
върху просрочена главница от дължима вноска в размер на 1427.09 лв.
Сумата от 137.56 лв., начислена за периода от 20.06.2020г. до 30.05.2021г.,
върху просрочена главница от дължима вноска в размер на 1435.42 лв.
-Начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
8 169.11 лв. върху предсрочно изискуемата главница в размер на 91 331.66
лв., за периода от 13.07.2020г. до 30.05.2021г. вкл.
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът претендира сторените по делото разноски за платена държавна
такса, експертизи и адвокатско възнаграждение.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са надлежно връчени
на ответника на 16.09.2021г. Последният не е подал писмен отговор в
законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не
3
изпращат свои представители.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 03.02.2015г. между „Р /Б/“ ЕАД като кредитор, от една страна, и АНТ. Д.
Б. като кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за студентски
кредит №1501290908931760 в размер на 74 738.56 лв. с цел заплащане на 8
броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 9342.32 лв.,
като окончателният размер на кредита се определя от усвоената сума до
изтичане на гратисния период /чл.1/. Кредитополучателят може да усвоява
суми по кредита за всеки семестър от всяка година на обучение, след
представяне на документите съгласно чл.2 от Договора, като всички
отпуснати суми се превеждат по сметка на Американски университет в
България.
Видно от условията на сключения договор, за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна възнаградителна
лихва в размер на 7%, която се начислява от датата на усвояване на сумата по
кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30
дни в месеца и 360 дни в годината /вкл. първия и без последния ден от този
период/ - чл.3.1. В чл.3.2 е уговорена лихва за забава при просрочие на
дължимите плащания, равняваща се на основния лихвен процент увеличен с
10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/, за
времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Съгласно чл.4.2 от Договора при погасяването на кредита,
кредитополучателят ползва гратисен период от 59 месеца, считано от датата
на сключване на договора до дата 20.12.2019г. По време на гратисния период
кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита
/чл.4.3/. По време на гратисния период банката начислява лихва върху
усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно
/чл.4.4/. След изтичане на гратисния период кредитополучателят се задължава
да погаси кредита на 60 равни анюитетни месечени вноски, дължими на 20-то
число от съответния месец, считано от 20.01.2020г. до 20.12.2024г., когато е и
крайният срок за погасяване на кредита /чл.4.8/. По силата на чл.6.2 от
Договора Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни
погасителни вноски.
С Анекс №1 от 16.05.2018г. към Договора за студентски кредит страните са
се споразумели размера на кредита да бъде променен от 74 738.56 лв. на 79
915.52 лв., като всички останали условия на договора остават непроменени.
По делото са приложени 8 бр. писмени искания на кредитополучателя до
Банката за усвояване на средства по отпуснатия студентски кредит за
заплащане на семестриални такси за академичните години 2014/2015г. /за
летен семестър/, 2015/2016г., 2016г./2017г., 2017г./2018г. и 2018г./2019г. /за
зимен семестър/. Към всяко от исканията е приложено Удостоверение от
4
висшето учебно заведение, удостоверяващо качеството на кредитополучателя
на студент с право да се запише в следващ семестър и размера на дължимата
семестриална такса, в съответствие с изискванията на чл.2.2 и чл.2.3 от
Договора. Приложени са платежни нареждания, удостоверяващи, че
отпуснатите от банката средства за заплащане на семестриалните такси, са
преведени по сметката на учебното заведение, в общ размер от 79 868.72 лв.
По делото е представено Писмо изх.№ИЗХ-001-30716/08.07.2020г.,
отправено от „Р /Б/“ ЕАД до АНТ. Д. Б., с което го уведомяват, че в периода
от 19.01.2020г. до 08.07.2020г. същият не е изплатил дължимите месечни
вноски по Договора за банков кредит от 03.02.2015г., поради което банката
обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по
договора суми, които към 08.07.2020г. са в размер на 103 383.61 лв., от които
99 820.27 лв. главница и 3 563.34 лв. лихва. Оправена е покана незабавно да
бъдат заплатени всички дължими суми по договора. Видно от известие за
доставяне с баркод PSRFBB01XXDHY 8 T1 RFBB2-4, посоченото Писмо изх.
№ИЗХ-001-30716/08.07.2020г. е изпратено на адреса на кредитополучателя на
13.07.2020г., където е получено на 13.07.2020г. в 13.45 ч. от К С, за който е
отбелязано, че е дядо на адресата АНТ. Д. Б..
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Р. В.. Вещото лице е дало заключение, че от
проверка на банковата сметка с IBAN:с титуляр АНТ. Д. Б. се установява, че
са постъпвали суми в общ размер от 79 868.72 лв., с които са заплащани
семестриални такси в Американски университет в България, като преведените
от банката суми са усвоени както следва – на 06.02.2015г. – 9 284 лв.; на
04.08.2015г. – 10 076.10 лв., на 12.12.2015г. – 10 091.74 лв., на 09.05.2016г. –
10 002.27 лв., на 23.12.2016г. – 10 955.18 лв., на 22.05.2017г. – 10 234.93 лв.,
на 22.12.2017г. - 9 648.05 лв., на 25.05.2018г. – 9 576.45 лв. /Таблица №1/. В
Таблица №2 вещото лице е отразило начина, по който върху усвоените суми
по кредита е начислява възнаградителната лихва от 7% по време на гратисния
период /06.02.2015г. -20.12.2019г./. Същата е била капитализирана към
главницата на 20.01.2016г., 20.01.2017г., 22.01.2018г., 21.01.2019г. и
20.12.2019г. Общият размер на начислената и капитализирана лихва за
гратисния период се равнява на 19 951.55 лв. След изтичане на гратисния
период размерът на главницата по кредита, включваща усвоения кредит и
капитализираните възнаградителни лихви, възлиза на сумата от 99 820.27 лв.,
от които 8 488.61 лв. – редовно падежирали главници за периода от
20.01.2020г. до 13.07.2020г., и 91 331.66 лв. – предсрочно изискуема
главница. В Таблица №3 вещото лице е отразило размера на дължимите
вноски по погасителен план в периода от падежа на първа вноска –
20.01.2020г. до падежа на шеста погасителна вноска – 20.06.2020г., като са
посочени дължимите лихви по всяка вноска – общо в размер на 3 367.32 лв.,
както и дължимата лихва за периода от 20.06.2020г. до датата на
предсрочната изискуемост – 13.07.2020г. в размер на 408.46 лв. Общият
размер на дължимата възнаградителна лихва за сочения период от
5
20.01.2020г. до 13.07.2020г. се равнява на сумата от 3 775.78 лв. За периода от
20.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021г., е
начислена наказателна лихва от 10% върху просрочената главница в размер
на 912.70 лв., както и наказателна лихва върху предсрочно изискуемата
главница в размер на 8 169.11 лв. за периода от 13.07.2020г. до датата на
подаване на исковата молба – 30.05.2021г.
По делото е допусната и назначена служебно от съда допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза със задача да изготви вариант на изчисление,
по който дължимите суми по Договора за студентски кредит за главница,
договорна лихва и лихва за забава да бъдат определени, без изтеклите
възнаградителни лихви през гратисния период на договора да бъдат
капитализирани към усвоената главница. При така поставените задачи вещото
лице е посочило, че размерът на усвоената и непогасена главница е 79 868.72
лв., от които 6 791.87 лв. – редовно падежирала главница за периода от
20.01.2020г. до 13.07.2020г., и 73 076.85 лв. – предсрочно изискуема
главница. В Таблица №2 на допълнителното заключение е извършено
изчисление на дължимата възнаградителна лихва от 7% върху усвоените суми
по кредита, без възнаградителната лихва да бъде капитализирана към
главницата. Общият размер на дължимата възнаградителна лихва за
гратисния период от 06.02.2015г. до 19.12.2019г. възлиза на 18 165.89 лв.
Вещото лице е изготвило погасителен план за периода от 20.12.2019г. до
20.12.2024г. за погасяване на усвоената главница в размер на 79 868.72 лв.
при годишна лихва от 7% и срок за погасяване 60 месеца. В Таблица №3
вещото лице е отразило размера на дължимите вноски по така изготвения
погасителен план от падежа на първа вноска – 20.01.2020г. до падежа на
шеста погасителна вноска – 20.06.2020г., като общият размер на
възнаградителните лихви за сочения период възлиза на 2 693.58 лв. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че това е размерът на лихвата за
претендирания от ищеца период от 20.12.2019г. до 20.06.2020г. Дължимата
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до датата на предсрочната
изискуемост – 13.07.2020г., е 326.82 лв., или общият размер на дължимата
възнаградителна лихва за целия период от 20.01.2020г. до 13.07.2020г. се
равнява на сумата от 3020.40 лв. Вещото лице е изчислило и размера на
дължимата лихва за забава от 10% върху просрочената главница за периода
от 20.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021г.,
равняваща се на сумата от 731.67 лв. Наказателната лихва върху предсрочно
изискуемата главница за периода от 13.07.2020г. до датата на подаване на
исковата молба – 30.05.2021г. е изчислена на 7 267.99 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото се установява наличието на валидна облигационна връзка между
ищцовата страна в качеството й на кредитор и ответника в качеството му на
кредитополучател, основана на сключен Договор за студентски кредит от
03.02.2015г. Правната му регламентация се намира освен в разпоредбите на
6
ТЗ, отнасящи се до договора за банков кредит – чл.430 и сл. от ТЗ, така и в
специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/. Видно от
Публичния регистър на банките, сключили типов договор за кредитиране на
студенти и докторанти, ищецът „Р/Бя/“ ЕАД е сключил типов договор по
чл.11 от ЗКСД с Министъра на образованието и науката
№Д01530/29.06.2010г., поради което към датата на сключване на процесния
договор ищецът е имал право да отпуска този вид кредити.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на
студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за
заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят
се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда,
предвидени в договора.
Изправността на банката досежно задължението й да предостави парични
средства на кредитополучателя се установява от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която кредитът е изцяло усвоен от
ответника, както и от приложените 8 бр. преводни нареждания за извършени
плащания на семестриални такси.
Ищецът основава претенцията си на сключения с ответника Договор за
студентски кредит от 03.02.2015г., позовавайки се на настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, обявявайки същата на длъжника с
писмо-уведомление изх.№ИЗХ-001-30716/08.07.2020г., получено на
13.07.2020г.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективния факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /т.18 на
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС/. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в
писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата
по чл.60, ал.2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото си.
Според настоящия съдебен състав по делото се установи наличието на
горепосочените две условия за настъпване на предсрочната изискуемост по
кредита, както следва:
Съгласно чл.23, ал.1 и ал.2 от ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане
на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период.
Гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до
7
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата. В
съответствие с посочените законови разпореди е клаузата по чл.4.3 от
договора, според която кредитополучателят е освободен от задължението да
погасява главница и лихви по кредита по време на гратисния период. В
процесния договор гратисният период е уговорен в конкретен времеви
интервал – от датата на сключване на договора до дата 20.12.2019г. Видно от
приложените по делото уверения от Американски университет в България, в
графата „срок за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна
работа“ е отразено декември 2018г. Поради което и в съответствие с
изискването на закона, гратисният период е уговорен до изтичането на една
година след първия възможен момент за завършване чрез полагане на
държавен изпит или защита на дипломна работа. Поради това след изтичане
на гратисния период и съобразно уговореното в чл.4.8 от договора,
кредитополучателят е следвало да започне погасяването на кредита с месечни
вноски, дължими на 20-то число на всеки месец, считано от 20.01.2020г. От
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че
кредитополучателят не е извършвал никакви погашения по кредита в
уговорените срокове, респ. налице е неплащане на повече от три
последователни погасителни вноски. При това положение за ищеца е
съществувала възможността по чл.6.2 от Договора да обяви остатъка от
кредита за предсрочно изискуем.
Налице е и следващата изискуема предпоставка – ответникът да е
уведомен, че са настъпили условията, даващи право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В случая изявлението на банката за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита е направено с писмо изх.
№изх-001-30716/08.07.2020г., надлежно връчено на регистрирания адрес на
кредитополучателя на член от неговото семейство. От датата на връчване на
уведомлението – 13.07.2020г. е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита.
Съобразно разясненията в Решение №148/02.12.2016г. на ВКС по т.д.
№2072/2015г., I т.о., и Решение №180/23.11.2016г. на ВКС по т.д.
№2400/2015г., I т.о., редовността на връчването на уведомително писмо на
банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставена в
зависимост от избрания от кредитора начин за уведомяване, какъвто би могъл
да бъде уговорен и в договора между страните. В случая кредиторът е избрал
да връчи уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка, какъвто начин за
уведомяване е предвиден в чл.9.3 от Договора. Съгласно чл.6, ал.4 във вр. с
чл.36 от Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенките
пратки се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране
на съобщенията. Съгласно чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с Решение
8
№581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ., бр.
45 от 15.06.2010г., доп., бр.19 от 02.03.2018г. препоръчаните пощенски
пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ
за самоличност. В настоящия случай връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост на кредита е извършено по договорен от страните
начин на връчване и съобразно нормативните изисквания за удостоверяване
на връчването, поради което е редовно извършено. От момента на връчването
са настъпили и последиците на предсрочната изискуемост.
Предвид гореизложеното, с настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, ответникът дължи плащане на цялата главница по договора, както и
на възнаградителната лихва до датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
В чл.3.1 от Договора е регламентирана договорната лихва. Страните са
уговорили фиксирана годишна възнаградителна лихва в размер на 7%, която
се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни
годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни
в годината /вкл. първия и без последния ден от този период/. Уговореният
размер на лихвата е в максималния допустим от закона, съгласно чл.20 от
ЗКСД. В чл.4.4 е предвидено, че по време на гратисния период банката
начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се
капитализира годишно. Разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗКСД също предвижда,
че по време на гратисния период банката начислява лихва върху кредита.
Банката безспорно има право през гратисния период да начислява
възнаградителна лихва. Според съда обаче, уговорката начислените
възнаградителни лихви през гратисния период да се капитализират към
главницата, е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл.10,
ал.3 от ЗЗД, забраняваща начисляване на лихва върху лихва. Тази договорка
води до забранен от закона анатоцизъм, тъй като начисляваните през
гратисния период възнаградителни лихви периодично са били
капитализирани към главницата. По този начин главницата се трансформира
и върху нея отново се начислява възнаградителна лихва и така начисляването
на лихва върху лихва продължава до изтичането на гратисния период. След
изтичането му, общият размер на главницата се образува от усвоените суми
плюс капитализираните лихви, и върху тази главница отново се начисляват
възнаградителни и наказателни лихви. Съгласно чл.294, ал.2 от ТЗ
уговарянето на лихва върху лихва е допустимо между търговци. Липсва
приета наредба по чл.10, ал.3 от ЗЗД, съобразно която да се извършва
олихвяването на изтекли лихви. В този смисъл е и съдебната практика -
Решение №66/29.07.2019г. на ВКС по т.д.№1504/2018г., II т.о.; Решение
№101/19.08.2019г. на ВКС по т.д.№439/2017г., II т.о.; Решение
№30/20.05.2020г. на ВКС по т.д.№739/2019г. на I т.о.; Решение
№118/11.12.2020г. на ВКС по т.д.№2278/2019г., I т.о.; Решение
№132/13.01.2021г. на ВКС по т.д.№2195/2019г., I т.о. и др./. Уговорката за
9
капитализиране противоречи и на чл.24, ал.1 от ЗКСД, който гласи, че общият
размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на
гратисния период и включва: 1.главницата, чийто размер се определя от
сумата на отпуснатите средства за такси; 2. лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора. В настоящия случай насрещната
страна по договора има качеството на „потребител“, ползващ се с
потребителска защита, съгласно изричната разпоредба на чл.17, ал.4 от ЗКСД,
поради което подобно договаряне е недопустимо. Безспорно подобна
договорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което е и неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изчислило
дължимите вземания по договора в два варианта – с прилагане на клаузата за
капитализация на лихвата и без нейното приложение. На база изложените по-
горе мотиви относно недействителността на посочената договорка, при
определяне на размера на дължимите вземания по договора следва да се
изхожда от втория вариант на експертизата /допълнителното експертно
заключение/. Размерът на дължимата главница съответства на отпуснатия и
усвоен кредит за заплащане на дължимите семестриални такси към висшето
учебно заведение и на основание чл.24, ал.1, т.1 от ЗКСД възлиза на сумата от
79 868.72 лв.
Размерът на дължимата възнаградителна лихва за гратисния период от
06.02.2015г. до 19.12.2019г., изчислен без възнаградителната лихва да бъде
капитализирана към главницата, възлиза на 18 165.89 лв. Според съда
натрупаната възнаградителна лихва през гратисния период е дължима на
основание чл.23, ал.3 и чл.24, ал.1, т.2 от ЗКСД. В поправената искова молба
/на л.54 от делото/ ищецът изрично е уточнил, че претендираната като обща
сума от 99 820.27 лв. е формирана от усвоените средства по кредита в размер
на 79 915.52 лв. и от изтеклите възнаградителни лихви през гратисния
период, които са капитализирани към главницата. Претенция за изтеклите
възнаградителни лихви през гратисния период е включена в петитума на
исковата молба, макар и претендирана като част от главното вземане. В
исковата молба ищецът е направил нуждите пояснения по какъв начин е
формирана претендираната глобална сума, поради което не може да се отрече
присъждането на натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва,
само защото е заявена заедно с главницата като обща сума. Още повече, че
включените в нея компоненти се установяват и от експертното заключение. В
подкрепа на изводите на съда за дължимостта на възнаградителната лихва
през гратисния период е и практиката на САС – Решение №892/22.04.2020г.
по т.д.№674/2019г. на САС.
Дължимостта на останалите претендирани вземания също е ограничена до
размера им, изчислен без отчитане на извършената капитализация на лихвите
към главницата. Така съобразно изчисленията на вещото лице, претенцията за
10
просрочена редовна лихва за периода от 20.12.2019г. до 20.06.2020г., възлиза
на 2 693.58 лв. Дължимата възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г.
до датата на предсрочната изискуемост – 13.07.2020г., е 326.82 лв.
Вещото лице е изчислило и размера на дължимата лихва за забава от 10%
върху просрочената главница, без отчитане на капитализацията, за периода от
20.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021г.,
равняваща се на сумата от 731.67 лв. В поправената искова молба /л.56 от
делото/ ищецът е посочил изрично, че претендираното обезщетение за забава
е изчислено върху редовно падежиралите в периода 20.01.2020г.-12.07.2020г.
главници, а периодът за който е начислено обезщетението е до датата на
подаване на исковата молба – 30.05.2021г. Наказателната лихва върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 13.07.2020г. до датата на
подаване на исковата молба – 30.05.2021г. е изчислена от вещото лице на
7 267.99 лв. При изчисляване на размера на обезщетението за забава, вещото
лице е съобразило съществувалата забрана за начисляване на лихви при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договори за
кредит, предоставени от банки, по време на извънредното положение от
13.03.2020г. до 14.05.2020г. В съдебната практика на САС /Решение
№892/22.04.2020г. по т.д.№674/2019г. на САС/ също е прието, че дължимите
възнаградителни и наказателни лихви следва да се определят, без да се
прилага клаузата за капитализиране на изтеклите лихви към главницата.
В частта над изброените суми претенциите са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Законна лихва следва да се присъди върху усвоената главница от 79 868.72
лв. от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2021г. до окончателното
изплащане.
С оглед на изложените мотиви относно частична основателност на
предявените искове, съдът намира, че направеното от процесуалния
представител на ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника по реда на чл.238 и сл. от ГПК, е неоснователно. Съдът е
установил липсата на посочените законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение и го е разгледал по общия ред. В съдебната практика
се приема, че постановяването на неприсъствено решение не е безусловно,
дори при наличие на предпоставкитe по чл.239 от ГПК, тъй като решаващият
състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на
изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства.
Тази преценка на съда не подлежи на обжалване пред по-горната инстанция
чрез частна жалба или по реда на въззивното обжалване. Когато съдът
прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съдебното производство се провежда по общия ред и съдът
постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и
възражения на страните и преценява събраните доказателства, след което се
произнася по материалноправния спор /Решение №705/17.01.2011г. на ВКС
по гр.д.№1388/2009г., IV г.о./.
11
По разноските: Ищецът е направил следните разноски: 4 554.29 лв. –
държавна такса; 300 лв. – платено възнаграждение на вещото лице по
първоначалната ССчЕ; 150 лв. - платено възнаграждение на вещото лице по
допълнителната ССчЕ. Съдът неправилно е указал на ищеца до довнесе още
50 лв. за изплащане на окончателно възнаграждение на вещото лице, като не е
съобразил, че внесените депозити са били достатъчни за изплащането му.
Поради това сумата от 50 лв. за окончателно възнаграждение на вещото лице
не следва да се включва в размера на подлежащите на присъждане разноски,
доколкото ищецът може да поиска възстановяването й като надвнесена. По
делото не са представени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение на адв.С.Г.. От общия размер на разноските – 5 004.29 лв., на
ищеца следва да се присъди сумата от 4 843.37 лв., съобразно уважената част
от исковите претенции.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНТ. Д. Б., ЕГН **********, постоянен адрес гр.Б, ул.“С“ № да
заплати на „Р /Б/“ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.Ср-н Л, Е,
бул.“Н В“ №, представлявано от А В А – изпълнителен директор и МТ П – П,
следните суми по Договор за студентски кредит №г.: сумата от 98 034.61 лв.
/деветдесет и осем хиляди тридесет и четири лева и шестдесет и една
стотинки/, от които: 79 868.72 лв. /седемдесет и девет хиляди осемстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ -главница /включваща
6 791.87 лв. – редовно падежирала главница за периода от 20.01.2020г. до
13.07.2020г. и 73 076.85 лв. – предсрочно изискуема главница с дата на
настъпване на предсрочната изискуемост 13.07.2020г./, и 18 165.89 лв.
/осемнадесет хиляди сто шестдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ –
дължима възнаградителна лихва за гратисния период на договора от
06.02.2015г. до 19.12.2019г.; сумата от 2 693.58 лв. /две хиляди шестстотин
деветдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ - начислена редовна
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2019г. до 20.06.2020г.; сумата от
326.82 лв. /триста двадесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ -
начислена редовна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до
12.07.2020г. вкл.; сумата от 731.67 лв. /седемстотин тридесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/ – начислено обезщетение за забава върху
редовно падежирала в периода 20.01.2020г.-12.07.2020г. главница, дължимо
за периода от 20.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба -
30.05.2021г.; сумата от 7 267.99 лв. /седем хиляди двеста шестдесет и седем
лева и деветдесет и девет стотинки/ - начислено обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница, дължимо за периода от 13.07.2020г. до
датата на подаване на исковата молба – 30.05.2021г., ведно със законната
лихва върху дължимата главница от 79 868.72 лв. от датата на завеждане на
исковата молба – 31.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
12
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата над присъдените
98 034.61 лв. до претендираните 99 820.27 лв., съставляващи сумата, с която е
извършена капитализация на лихвата към главницата през гратисния период
от 06.02.2015г. до 19.12.2020г.; за разликата над 2 693.58 лв. до пълния
претендиран размер от 3 367.32 лв. - начислена редовна възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2019г. до 20.06.2020г.; за разликата над 326.82 лв.
до пълния претендиран размер от 408.46 лв. - начислена редовна
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до 12.07.2020г. вкл.; за
разликата над 731.67 лв. до пълния претендиран размер от 912.70 лв. –
начислено обезщетение за забава върху редовно падежирала в периода
20.01.2020г.-12.07.2020г. главница, дължимо за периода от 20.01.2020г. до
датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021г.; за разликата над 7 267.99
лв. до пълния претендиран размер от 8 169.11 лв. - начислено обезщетение за
забава върху предсрочно изискуемата главница, дължимо за периода от
13.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба – 30.05.2021г.
ОСЪЖДА АНТ. Д. Б., ЕГН **********, постоянен адрес гр.Б, ул.“С“ №6
да заплати на „Р /Б/“ ЕАД, ЕИК седалище и адрес на управление гр.С 1407, р-
н Л Е, бул.“Н В“ 5, представлявано от А В А – изпълнителен директор и М
Т.П – Прокурист да заплати сумата от 4 843.37 лв. /четири хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща сторени
по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13