М О Т И В И:
Обвинението е против С.М.С. /М.Ю.И./ от гр. Плевен, с
ЕГН ********** за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 14/15.12.2017г.
в гр.Плевен, ул.***, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи
– 1 бр. медна тръба Ф-12/1,5 мм. с дължина 5 м. на стойност 40 лв. и 1 бр. медна тръба Ф-6/1,5 мм. с дължина 5 м. на стойност 25 лв., вещи
на обща стойност 65.00 лв., от
владението на М.ц. „Ф.” ООД, ЕИК: *** с *** М.И.К., без съгласие на
представител на субекта, с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на съдебното следствие съдът е приел за
разглеждане в наказателното производство предявеният на
основание чл.84 и сл. от НПК граждански иск от М.ц. „Ф.“ ООД-Плевен, чрез ***
д-р М.И.К. за сумата в размер на 65.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 15.12.2017г.
до окончателното й изплащане.
Представителят на Р.п.– г. поддържа изцяло така
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен
начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното следствие
доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и при определяне
на наказанието на същия да бъде наложено наказание от пет години лишаването от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като при
приложението на чл.58а от НК на подсъдимия С. да бъде наложено наказание в
размер на три години и четири месеца лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия, адв. З.М. от
ПАК моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие.
Пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание към минимума предвиден в
закона, предвид младата възраст на подсъдимия, доброто му процесуално поведение,
както и размера на причинената щета, а именно 65.00 лева.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено
следното:
През месец декември 2017г. С.С. живеел с приятелката
си К.Т.Б.в жилище на адрес гр. Плевен, ул. ***. Подсъдимият С. не работел и
изпитвал недостиг от пари.
На същата улица се намирала сградата на М.ц. „Ф.“ ООД ***,
с *** М.И.К..
Подсъдимият С.С. видял, че по фасадата на М.Ц.
монтирали медни метални тръби свързващи „външно“ и „вътрешно“ тяло на климатик.
Решил да ги „открадне“ и да ги предаде в пункт за метали, за да се сдобие с
пари.
Изпълнение на взетото решение в тъмната част на
денонощието на 14/15.12.2017г. отишъл до сградата на М.Ц.. Носел със себе си
клещи. Отрязал и взел 1 бр. медна тръба с дължина 5м. и диаметър 12мм. И 1 бр.
медна тръба с дължина 5м. и диаметър 6мм., свързващи „външно“ и „вътрешно“ тяло
на климатик. Нарязал ги на по-дребни парчета и ги прибрал в дома си.
Впоследствие ги продал като метален отпадък. Придобитата сума използвал за
лични нужди.
На 15.12.2017г. сутринта работещия в М.Ц. – Л.Й.Й.възприел
липсата. Подал сигнал във Второ РУ-Плевен. Била извършена проверка.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза е, че стойността на отнетите чужди движими вещи – медна тръба
Ф-12/1,5мм. с дължина 5 м. и медна тръба Ф-6/1,5мм. с дължина 5 м. към момента
на деянието е била 40 съответно 25 лева, като общата стойност на щетите е в
размер на 65 лева. Освен стойността на липсващите вещи вследствие на деянието
на С. са причинени щети в размер на 285 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимият С.М.С., направено
в производството по чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите
М.И.К., Л.Й.Й.,А.А.В.и К.Т.Б., заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-оценителна експертиза, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства събрани в хода на досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК, както и справката за съдимост на подсъдимия С.. Събраните в хода на
досъдебното производство доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се
и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка
съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият С.М.С. е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“
от НК, като на 14/15.12.2017г. в гр.Плевен, ул.***, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 бр. медна тръба Ф-12/1,5 мм. с дължина 5 м. на стойност 40 лв. и 1 бр. медна тръба Ф-6/1,5 мм. с дължина 5 м. на стойност 25 лв., вещи
на обща стойност 65.00 лв., от
владението на М.ц. „Ф.” ООД, ЕИК: *** с *** М.И.К., без съгласие на
представител на субекта, с намерение противозаконно да ги присвои.
Видно от приложената по делото справка за съдимост,
при осъществяване на деянието, предмет на настоящото обвинение, подсъдимият С.С.
е действал в условията на „опасен рецидив" по смисъла на чл.29, ал.1,
б.„а" и б. „б" от НК, тъй като преди осъществяване на процесното
деяние е бил осъждан, както следва:
РС-Плевен с определение по НОХД № 695/2018 г. от
15.03.2018г. влязло в сила на същата дата одобрил споразумение за решаване на
делото по силата на което С.М.С. се
признал за виновен в извършено през периода от 26.01.2018г. до
29.01.2018г. в гр.Плевен престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29 ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като се съгласил с определеното му при
условията на чл.381, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание – лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца при строг режим.
РС-Плевен с определение по НОХД №
1082/2016 г. от 01.06.2016г. влязло в сила на същата дата одобрил споразумение
за решаване на делото по силата на което С.М.С. се признал за виновен в извършено през периода
от 22.03.2015г. до 23.03.2015г. в гр.Плевен престъпление по чл.216, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, като се съгласил с
определеното му наказание – лишаване от свобода за срок от осем месеца при строг
режим.
РС-Плевен с присъда по НОХД
2243/2015г., влязла в сила на 23.12.2015г. признал С.М.С. за виновен в
извършено на 24.03.2015г. в гр.Плевен престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, вр. чл.20, ал.2 и чл.26 ал.1 от НК, като при
условията на чл.371, т.2 от НПК му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл.58а от НК редуцирал
/намалил/ с 1/3 – лишаване от свобода за срок от една година при строг режим.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява още, че подсъдимия е участвал
както в прякото отнемане на вещите предмет на престъплението, така и в
установяването на фактическата власт
върху същите.
За придобиване на владението върху
вещите, подсъдимият не е получил съгласието на собственика им. Подсъдимият не е
придобил владението на правно основание, което да го прави или е годно да
го направи собственик на процесните
вещи.
При осъществяване на престъплението
подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като
ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху
вещите техния собственик, но въпреки това е
искал и целял установяването на своя собствена фактическа власт върху
тях. Следователно същия е разбирал както противоправния и общественоопасен
характер на извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки
това е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал и че върши
престъплението след като има влезли в сила присъди.
Налице е
извършено съставомерно деяния от подсъдимият С. по посоченият текст от
наказателния закон. Всички елементи от обективна страна на осъществено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
ал.1 и чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК са установени в хода на съдебното
производство.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия С. за извършеното от него престъпление,
съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на особената част на
НК, като вид и размер на санкцията за съответния вид престъпление и със
задължително приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът прецени и всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът цени
многобройните му осъждания, лошите характеристични данни.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства приема изразеното
съжаление за стореното, оказаното съдействие при разкриване на престъплението и
ниската стойност на отнетото имущество.
При така
отчетените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени, че
нямат характера нито на многобройни, нито на изключителни по смисъла на чл.55,
ал.1 от НК, поради което прецени, че наказанието на подсъдимия С.С. следва да бъде определено по правилата на чл.54 НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при задължителното
приложение на чл.58а, ал.1 от НК, предвид диференцираната процедура, по която
се проведе съдебния процес.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
След преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и
генералната превенции, тежестта на престъплението, съдът определи справедливо и
адекватно на извършеното деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4,
вр. чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, а именно наказание
лишаване от свобода към минимума, а именно три години лишаване от свобода, което след като редуцира
с 1/3, наложи две години
лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
По
отношение на предявения граждански иск, съдът прие, че са налице всички
елементи за уважаването му в пълен размер от 65.00 лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. В
наказателния процес се доказа по несъмнен начин, че събитието, от което
произтичат имуществените вреди е настъпило;това събитие има характер на
престъпление по смисъла на НК; престъплението е извършено именно от подсъдимия,
срещу когото е насочена гражданската претенция, настъпилите вреди се намират в
непосредствена причинна връзка с деянието му.
Предвид
изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.М.С., следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни разноски в
размер на 58.65 лева, както и държавна такса в размер на 50.00 лева върху
уважения граждански иск.
С оглед
изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: