Решение по дело №517/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 380
Дата: 21 декември 2018 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20185001000517
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          

  

 

                                                № 380

 

                                     гр.Пловдив, 21.12.201

 

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

              ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                 Цветелина Георгиева

 

при  секретаря Златка Стойчева и в присъствието на прокурора …….. .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева в.т.д. № 517  по описа за 2018г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид следното:   

         

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 303 от 31.05.2018г по т.д. № 826/2016г по описа на Окръжен съд – Пловдив e отхвърлен предявения от „Е.М.Т.“ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *********, представляван от синдика Г.Г. против „С.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** 2 иск за заплащане на сумата от 115 500лв, представляваща получена от последния без основание сума на 27.04.2012 г. чрез плащане от ищеца по банкова сметка ***, както и мораторно обезщетение в размер на  35 249.55лв. за периода от 27.09.2013 г. до завеждане на делото КАТО в частта на главницата от 115 500 лв. и мораторно обезщетение в размер на 35217,39лв. за периода 11.12.2016. до предявяване на иска  поради ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 483 000лв, представляваща вземане на втория по отношение на първия, произтичащо от  договор за заем от 01.05.2010г., което вземане е предявено и прието в производството по несъстоятелност на ищеца и е включено в списъка по чл.692 от ТЗ до размер на по –малкото от двете вземания или до размер от 150 717,39лв,  А В ЧАСТТА  от иска за обезщетение за забава за разликата над 35 217,39 лв. до пълния предявен размер на този иск, както и за периода 27.09.2013г. – 11.12.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪДЕНО е дружеството „Е.М.Т.“ЕООД в несъстоятелност с ЕИК *********, представлявано от синдика Г.Г. да заплати на  „С.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* разноски в размер на 150 лв., а в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив – ДТ в размер на 6 030 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от несъстоятелното дружество „Е.М.Т.“ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК *********, чрез синдика Г.Г., който моли решението да бъде отменено, тъй като е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

От ответника по жалбата „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* е изразено становище, че подадената въззивна жлаба е неоснователна, а постановеното съдебно решение следва да бъде потвърдено, тъй като правилно окръжният съд е приел, че страните имат насрещни задължения и е извършил прихващане между тях до размера на по-малкото, а това е ищцовата претенция. 

 

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата  и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК  приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а след  преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за установено следното:

Окръжният съд е бил сезиран с искове, предявени от синдика Г.Г. на дружеството в несъстоятелност „Е.М.Т.“ЕООД - в несъстоятелност, който е посочил, че на 24.04.2012г дружеството е извършило продажба на собствен недвижим имот с купувач „К.Е.“ ООД – гр.К., за която сделка е съставен н.акт №***, т.*, н.д.№ **/***г на Нотариус П. М., за цена от 231179,11лв. Дружеството се е съгласило да получи част от цената, като купувачът е трябвало да плати остатъка от 115500лв по сметката на Нотариуса, а той да я преведе по посочена банкова сметка *** „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* в „А.Б.Б.“ АД – гр.С. – заявената от дружеството воля в този смисъл е изрично вписана в съставения за сделката нотариален акт. Синдикът представя удостоверение  от „А.Б.Б.“ АД за постъпване на сумата по посочената сметка на „С.Т.“ ЕООД и твърди, че с нея е погасено задължение по по Договор за банков кредит „И.“ № ***** от 26.11.2007г към „А.Б.Б.“ АД на „С.Т.“ ЕООД, като дружеството в несъстоятелност не е имало никакво основание да извършва погасяване на кредит на трето лице, нито някакво основание е вписано при извършване на превода. Поради това изразява становище, че сумата е дадена от несъстоятелния длъжник на „С.Т.“ ЕООД без основание и последният следва да бъде осъден да му я върне, като връщането ще е в масата на несъстоятелността. На второ място заявява претенция за за заплащане и на обезщетение за забава върху тази сума за периода 27.09.2013г – 11.12.2016г в размер на 35 249,55лв, тъй като многократно отправял покани до ответника за плащане на посочените суми, но последният не ги платил. е изпълнил задължението си.

Ответникът в първоинстанционното производство не е оспорил плащането на сумата, но е посочил, че това е извършено за погасяване на задължения на дружеството в несъстоятелност по сключен помежду им на 01.05.2010г договор за заем за сумата от 483 000лв, ведно с 3 % годишна лихва, тъй като никога не е имало кредит. Поради това е предявил това вземане в производството по несъстоятелност и същото е прието.

Синдикът е оспорил заявеното като посочва, че целият размер на предоставената заемна сума от 483 000лв, ведно с лихва върху нея и посочен падеж 01.05.2015г е предявена в производството по несъстоятелност като изцяло дължима и с настъпил падеж поради обявяването в несъстоятелност, като е включена в списъка с приети вземания и същият така е одобрен с определение на съда, без да е било налице оспорването ѝ от длъжника или от кредитор. Поради това поддържа становището си, че ответникът не установява основание за получаването от него на тази сума, същата е получена без основание и поради това се дължи връщането й. Продължава, че процесното плащане е извършено далеч преди да е настъпил падежа по договора за връщане на сумата и в този смисъл също оспорва заявеното от ответника като несъстоятелно.

Ответникът е възразил, че предявеният в производството по несъстоятелност дължим размер на вземане по договора за заем е грешен и плащането действително е извършено за погасяването на заема. След приключване на размяната на книжа, при условията на евентуалност, изразява становище, че предявеният иск е с правна квалификация по чл.59 от ЗЗД и е недопустим, тъй като ищецът разполага с друг иск за защита. Извършеното от „Е.М.Т.“ЕООД - в н. плащане на чужд дълг представлява водене на чужда работа без пълномощно, като действията му са приети и потвърдени от „С.Т.“ ЕООД и поради това защитата на ищеца следва да е с предявен иск по правилата на чл.60 – 62 от ЗЗД. След като ищецът се защитава чрез субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, а разполага с друг иск, то предявеният е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

По така заявените претенции окръжният съд е дал правна квалификация на исковете по чл.59 от ЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е посочил, че ищецът претендира връщане на сума, която е дадена без основание и при тези мотиви е разпределил доказателствената тежест и е изследвал релевантните към тези обстоятелства факти. Приел е, че ответникът не е установил полученото от него плащане да е изпълнение от ищеца на задължението да върне част от заетата сума по приетия по делото процесен договор за заем, тъй като, той като заемодател е предявил в производството по несъстоятелност за „Е.М.Т.“ЕООД пълния размер на дължимите му по договора за заем главница и лихви. Съдът не е възприел изводите на приетата пред него счетоводна експертиза, която е дала заключение, че ответникът е отнесъл счетоводно сумата от 115500лв за погасяване на договора за заем, тъй като тя не кореспондира с останалите доказателства по делото. При така установеното окръжният съд е приел, че ответникът дължи връщането на сумата от 115500лв, ведно с обезщетение за забавено плащане върху нея за периода от 11.12.2013г – 11.12.2016г – три години преди предявяване на исковата молба, което е в размер на 35217,39лв. Общият доказан от ищеца дължим му размер е 150717,39лв и тази сума съдът е прихванал с приетото вземане на ответника в производсвото по несъстоятелност в размер на 483000лв, ведно с 3% годишна лихва и предвид прихващането е отхвърлил исковете на ищеца.

Решението е обжалвано от дружеството в несъстоятелност с възражения по извършеното от съда прихващане, с което на практика се удовлетворява вземане на един кредитор в производството по несъстоятелност, но не по предвидения там ред и не по предвидената поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1 от ТЗ.

В противния смисъл е изразено становище от ответника по жалбата, който счита, че правилно от окръжния съд е извършено прихващане на двете насрещни вземания, като съдът се е позовал на постановено от ВКС решение № 52 от 28.09.2015 г. по т. д. № 509/2014 г. І т. о.

 

Въззивната инстанция намира за установено следното:

По допустимостта на исковете:

От страните пред окръжния съд са изложени безпротиворечиви обстоятелства за това, че сумата от 115500лв е била дължима на дружеството в несъстоятелност като цена за продаден негов собствен имот на трето лице. Цената е била заплатена от третото лице по сметка на нотариуса, изповядал сделката, който със съгласието на длъжника я е превел по банковата сметка на „С.Т.“ ЕООД, без при извършване на банковия превод да е посочена причината за извършването му. При тези обстоятелства длъжникът, чрез неговия синдик, е посочил, че няма основание той да не получи цената от продажбата, а тя да бъде получена от „С.Т.“ ЕООД и поради това последният дължи връщането й, тъй като той се е обогатил.

След като пред съда се излагат факти за нещо, което е дадено без основание, независимо, че се говори и за обедняване и за обогатяване, то те сочат на изпълнение на хипотезата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД – връщане на дадено без основание, а не на предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, както е посочил окръжният съд. Грешната правна квалификация не се е отразила на правилното разпределение от съда на доказателствената тежест между страните и на събраните по делото относими доказателства, поради което въззивната инстанция намира, че следва да разгледа и се произнесе по съществото на спора, който по отношение на осъдителния иск за 115500лв следва да се счита за предявен на  основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Искът е надлежно предявен от синдика, като представляващ несъстоятелния длъжник, с цел да се попълни масата на несъстоятелността.

Правилни са мотивите на окръжния съд, че не е сезиран с иск за защита на права, произтичащи от водене на чужда работа без пълномощие, каквито обстоятелства не се доказва да съществуват в отношенията между двете дружества.

По втория предявен иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане от ищеца е посочено, че го предявява за период от три години преди предявяване на исковете, с оглед спазване на кратката 3-годишна давност и посочва период от 11.12.2013г до 11.12.2016г, вкл.- датата, предхождаща предявяването на исковете и съответстващ на този период размер по представената справка по чл.366 от ГПК. В петитума на исковата молба е посочена начална датата на периоза за забава 27.09.2013г, която изцяло не кореспондира с изложените обстоятелства и поради това окръжният съд е изложил мотиви в решението си, че искът за обезщетение за забава следва да се счита предявен именно за периода 11.12.2013г - 11.12.2016г, за който ищецът е събрал и доказателства по делото. Въпреки така очертания предмет на ищцовата претенция, с решението си съдът е разгледал по същество предявен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД не само за период  11.12.2013г - 11.12.2016г, в която част го е отхвърлил поради извършено прихващане, но и за период 27.09.2013г - 11.12.2013г, в която част го е отвърлил като неоснователен и е постановил два  отделни диспозитива. Въззивната инстанция намира, че окръжният съд правилно е индивидуализирал в решението си претенцията по чл.86, ал., от ЗЗД и правилно е посочил, че не е сезиран с иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за период 27.09.2013г - 11.12.2013г. След като се е произнесъл без да е сезиран е постановил недопустим съдебен акт – в тази част обжалваното решение следва да бъде обезсилено.

 

По съществото на спора:

Въззивната нистанция споделя напълно и препраща към изложените от първоинстанционния съд подробни мотиви по доказаното от ищеца, чрез неговия синдик, даване без основание на сумата от 115500лв на „С.Т.“ ЕООД, а всички негови твърдения в обратния смисъл в процеса са останали изцяло недоказани. До момента на образуване на настоящото исково производство „С.Т.“ ЕООД никога не е считал, че е частично удовлетворен като кредитор по договор за заем и това не се установява и от приетата счетоводна експертиза, тъй като вещото лице дава обяснения в съдебно заседание, че не може да каже дали счетоводството на „С.Т.“ ЕООД е редовно водено, след като са му представени взети от същото счетоводни операции по погасяване на част в размер от 115500лв от задълженията на „Е.М.Т.“ЕООД по договора им за заем. Напротив, „С.Т.“ ЕООД е изразило ясна воля в производството по несъстоятелност, че задълженията по договора за заем са изцяло дължими, предявени са в пърен размер, така са приети и са дали права на кредитора в несъстоятелността в този им обем. При това положение законосъобразно окръжният съд е приел, че сумата не е дадена от дружеството в несъстоятелност, за да погаси свои задължения към „С.Т.“ ЕООД по договора за заем, т.е. не е налице твърдяното от последния основание за получаването ѝ, нито друго основание, от което да произтече разместването на имуществени блага, следователно, дължи се възстановяване на първоначалното положение като „С.Т.“ ЕООД върне сумата от 115500лв.

Правилно окръжният съд се е произнесъл за момента на настъпване на изискуемостта на даденото без основание, а това е моментът на разместване на имуществени блага – в случая извършване на банковия превод – в съответствие с приетото в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/1979г на Пленума на ВС, но там въпросът за изискуемостта е коментиран като момент, от който започва да тече погасителната давност, а не като момент, от който длъжникът, изпада в забава. Забавана е последица от отправена покана до длъжника за връщане на сумата, ведно с лихва, която покана на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД го поставя в забава. В този смисъл е и съдебната практика - решение № 176 от 13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. І т. о. на ВКС и решение № 255 от 15.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2652/2015 г., I т. о., ТК. Пред окръжния съд ищецът е твърдял, че е канил „С.Т.“ ЕООД да му върне сумата, но доказателства не са представени, следователно ответникът не е бил поставен в забава. При това положение искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане е недоказан по основание и поради това е неоснователен. В тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но с други мотиви.

След като ищецът доказва иска си за връщане на дадената сума от 115500лв, окръжният съд е пристъпил към разглеждане на направеното от ответника  възражение за прихващане между двете задължения и го е намерил за основателно, като се е позовал на решение № 52 от 28.09.2015 г. по т. д. № 509/2014 г.  по описа на ВКС, І т. о. Това решение е постановено по въпроса за допустимостта на направено възражение за прихващане от кредитор в исково производство и е прието, че като вид процесуален способ за защита, възражението за прихващане е допустимо във всяко исково производство и следва да бъде обект на приемане и произнасяне от съда, още повече предвид участието и на синдика по конкретното дело, до който следва да бъде отправено възражението за прихващане. Като се е произнесъл по допустимостта му, Върховният съд е продължил и е обърнал внимание, че що се отнася вече до извършване на прихващане по отношение на лице в производство по несъстоятелност, то с оглед спецификите на производството са налице и специфични материалноправни предпоставки за извършване на прихващането, уредени в чл.645 от ТЗ - те също трябва да са налице, за да е законосъобразно извършването му. За защита и на масата на несъстоятелността, чрез синдика и на интереса на отделни кредитори в несъстоятелността, чл.645 и чл.649 от ТЗ изрично уреждат възможности за защита при извършено прихващане, което е увреждащо. Това е логична последица от главната цел, на която е подчинено цялото производство по несъстоятелност и това е справедливото, законосъобразно, удовлетворяване на всички кредитори. Все с оглед спазване на тази цел е и текстът на чл.645, ал.3 от ТЗ, който урежда  недействителност на извършено от длъжника прихващане, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, т.е. независимо дали се извършва прихващане или се прави разпределение в производството по несъстоятелност, кредиторът получава едно и също удовлетворение и тогава може да прихваща. Не такъв резултат ще се постигне с извършване на прихващането по настоящото дело, тъй като приетото вземане на кредитора „С.Т.“ ЕООД за главницата от 115500лв е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8, а вземането му за годишна лихва от 3% върху 115500лв е с поредност по т.9 от същия текст – видно от съставения от синдика списък с приети вземания, обявен в ТР по партидата на несъстоятелния и одобрен от съда по несъстоятелността. Пак от обявените в ТР списъци с приети вземания, също одобрени от съда, се установява, че има кредитори с поредност на удовлетворяване, предхождаща тази на „С.Т.“ ЕООД, вкл. НАП – С., която е с поредност по т.6 от чл.722 от ТЗ, а тук следва да се държи сметка и за разноските по несъстоятелността, които се удовлетворяват по т.3 от чл.722, ТЗ. Следователно, ако сумата от 115500лв постъпи в масата на несъстоятелността тя ще послужи за удовлетворение на други вземания и други кредитори, не и на „С.Т.“ ЕООД, а ако се извърши прихващане в настоящото производство ще бъде удовлетворено единствено вземане на „С.Т.“ ЕООД, не и на други кредитори или на разноски по несъстоятелността. След като прихващането води до нарушаване реда за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност, въззивната инстанция намира, че не са налице материалноправните предпоставки същото да бъде извършено по делото и вземането на кредитора „С.Т.“ ЕООД да бъде частично удвовлетворено. Той следва да бъде осъден да внесе дължимата от него сума в масата на несъстоятелността и с тези мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно досежно извършеното прихващане.

С оглед произнасянето на въззивната инстанция, ищецът има право на разноски пред окръжния съд съразмерно на уважената част от исковете му. Извършените разноски са в размер на 150лв, от които ответникът по съразмерност дължи 114,93лв. Пред въззивната инстанция жалбоподателят не удостоверява извършването на разноски и такива не му се присъждат.

Извършените от ответника пред окръжния съд разноски са в размер на 150лв, от които по съразмерност му се дължат 35,08лв. До този размер решението следва да бъде потвърдено, а за разликата до присъдените разноски в размер от 150лв – отменено. Пред въззивната инстанция ответникът по жалбата не удостоверява извършването на разноски и такива не му се присъждат.

На основание чл.620, ал.5 и ал.7 от ТЗ страните дължат заплащането на държавни такси, които не се внасят предварително, а се разпределят с оглед произнасянето на съда. Пред окръжния иск дължимата от ищеца държвна такса върху отхвърления иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД е в размер на 1409,98лв, като за разликата до присъдения размер от 6030лв решението следва да бъде отменено. Пред въззивния съд дължимата ДТ е в размер на 705лв.

Пред окръжния иск дължимата от ответника държвна такса върху уважения иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е в размер на 4620лв, а пред въззивния съд -  в размер на 2310лв.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

 

 

 

                                 Р       Е       Ш       И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение 303 от 31.05.2018г по т.д. № 826/2016г по описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, в която e отхвърлен предявения от „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК ********* иск да бъде осъдено „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да му върне сумата от 115 500лв, ведно със законната лихва, начиная от 12.12.2016г до окончателното ѝ плащане, представляваща дадена без основание парична сума от „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност на „С.Т.“ ЕООД чрез извършен на 27.04.2012г банков превод и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да върне на „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК *********, чрез синдика Г.Г., сумата от 115 500лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 12.12.2016г до окончателното ѝ плащане,  представляваща дадена без основание парична сума от „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност на „С.Т.“ ЕООД чрез извършен на 27.04.2012г банков превод, като ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, в която e отхвърлен предявения от „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК ********* иск да бъде осъдено „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да му заплати сумата от 35249,55лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 115 500лв, за периода 11.12.2013г – 11.12.2016г, вкл.

ОТМЕНЯ решение 303 от 31.05.2018г по т.д. № 826/2016г по описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, в която e отхвърлен предявения от „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК ********* иск да бъде осъдено „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да му заплати обезщетение за забавено плащане на главницата от 115 500лв, за периода 27.09.2013г – 11.12.2013г, като ОБЕЗСИЛВА решението в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 303 от 31.05.2018г по т.д. № 826/2016г по описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, с която е осъдено „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК *********, чрез синдика Г.Г., да заплати от масата на несъстоятелността на „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* съдебни разноски, за сумата над 35,08лв до 150лв, като ПОТВЪРЖДАВА в частта, с която е дружеството в несъстоятелност е осъдено за съдебни разноски в размер на 35,08лв.  

ОТМЕНЯ решение № 303 от 31.05.2018г по т.д. № 826/2016г по описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, с която е осъдено „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК *********, чрез синдика Г.Г., да заплати от масата на несъстоятелността дължима държавна такса по сметка на Окръжен съд – Пловдив за размера над 1409,98лв до 6030лв, като ПОТВЪРЖДАВА в частта за дължима държавна такса от 1409,98лв.

ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати  на „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК *********, чрез синдика Г.Г. сумата от 114,93лв за извършени пред ОС – Пловдив съдебни разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 4620лв, представляваща дължима държавна такса за производството пред ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2310лв, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство пред АС – Пловдив.

ОСЪЖДА „Е.М.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност – с.Ч., Община С., П. област, ЕИК *********, чрез синдика Г.Г., да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 705лв, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство пред АС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                    

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                          2.