Решение по дело №1481/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 974
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20195300501481
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 974

 

гр. Пловдив, 19.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                                    ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

 

 

разгледа докладваното от съдията  Илиев гр. д. №1481 по описа на съда за 2019г. и взе предвид следното:

Производството  е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба от  И.  Г.  А., ЕГН **********- длъжник по изп. д. №20078260400248 по описа на ЧСИ  Ангел  Ангелаков, рег. № 826, район на действие-  ОС- Пловдив, против насочването на изпълнението по  изпълнителното  дело  върху несеквестируемо имущество- земеделски земи,  находящи се в  с. Златитрап,  община Родопи,  м.  „Кепенка-1“,  с  обща  площ от 90 дка.  Жалбоподателят  твърди,  че  е  регистриран  като земеделски производител  и обработва  лично  описаните  земеделски  земи,  върху които  е  насочено принудителното  изпълнение,  поради което  същите са  несеквестируеми  на основание  чл.444, т.5  от ГПК.   Иска  се  отмяна  на действията  на  съдебния  изпълнител  по насочване  на  изпълнението  върху имотите  до  несеквестируемия  размер от  30 дка..  С  оглед  изложените доводи  в  жалбата  се иска спиране  на  насрочената  публична продан  на  същите.    

Ответната страна по жалбата-  Национална  агенция за приходите,  в писмено възражение  на  същата  иска  оставянето  й  без уважение.  

Ответната страна  по жалбата-  „Инкотар“  АД,   не взема становище  по нея. 

В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  излага  съображения  за неоснователност  на  жалбата. 

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Видно  от  приложеното  заверено  копие  от  изпълнителното  дело,  принудителното  изпълнение  по  същото  е  било  насочено върху  притежаваните  от жалбоподателя- длъжник  И.  Г.  А.  ½  идеална  част от поземлени  имоти с идентификатори  31036.15.28 с площ от  46936  кв.м., 31036.15.29  с  площ от  10837  кв.м., 31036.15.30  с  площ от  10837  кв.м., 31036.15.31  с  площ от  10837  кв.м.  и  31036.15.32  с  площ от  10837  кв.м., намиращи  се  в  с. Златитрап,  община  Родопи,  в  м.  „Кепенка-1“,  като  същите  са  били изнесени  на публична продан. 

Жалбата е процесуално  допустима.  Съгласно  задължителните  указания,  дадени т. 1 на Тълкувателно  решение  № 2/2013г.  на  ОСГТК  на  ВКС, срокът за обжалване  на насочване  на изпълнението  върху несеквестируемо имущество  започва  да тече от връчването  на  съобщението  за  насрочване на проданта.  В случая,   доколкото  по делото  липсват доказателства  за  редовно  уведомяване на жалбоподателя  за  насрочване  на  публичната продан  на имотите,  жалбата  следва да се приеме  за  подадена в  срок.  Същата  изхожда от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/  е  с нея се  обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо,  което  съгласно  разпоредбата на  чл.435, ал.2, т.2  от  ГПК  е  от  кръга на  действията, които  длъжникът може да обжалва. В т. 1 на Тълкувателно  решение  № 2/2013г.  на  ОСГТК  на  ВКС се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. Доколкото в случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта на имоти,  върху  които  е  насочено  принудително  изпълнение, тя е допустима, като евентуалната отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на вещта и не е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е неговото естество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.444, т.5  от ГПК  изпълнението  не  може да бъде  насочено  върху следните вещи  на длъжника-  физическо  лице-  земите на длъжника- земеделски  стопанин:  градини  и лозя с площ общо  до  5  дка.  или ниви  или ливади с  площ  до  30  дка.  Целта  на  разпоредбата  е  да   защити  лицата,  които  осигуряват средствата за съществуването  си  чрез  земеделска  дейност.  Преценката  за  наличието  на предпоставките  за приложението  й се прави към момента  на  насочване  на изпълнението  върху  имотите, което  става с налагането  на възбрана върху същите  /в този смисъл-  Решение  №125 от  04.11.2015г.  на  ВКС по  гр.д.№5502/2013г., ІІ г.о./.  В случая от приложеното  заверено  копие на изпълнителното дело  се  установява,  че  възбраната върху процесните  имоти  е  била вписана  през  2007г.,  а  от  приложените  към жалбата писмени  доказателства  е  видно, че  жалбоподателят  е  регистриран  като  земеделски производител  по реда на  Наредба  №3 от  29.01.1999г. за  създаване  и  поддържане на  регистър на земеделските  стопани  на  12.04.2018г. Предвид  горното  към момента  на  насочване на изпълнението  върху имотите  жалбоподателят  не  е  имал качеството  на  земеделски  производител,  нито същият  твърди и  ангажира  доказателства  към  тази дата  да  се  е  занимавал  със  земеделска дейност,  поради  което  да  може да  се приеме,  че  е  бил  земеделски  стопанин.  Обстоятелството,  че  в хода  на принудителното изпълнение  върху  имотите  същият  се  е  регистрирал  като земеделски производител  не  е  основание  за прекратяване  на започналото върху тях изпълнение.  Отделно  от това представената  от нето  регистрационна карта  за земеделски стопанин  е  заверена по реда на  чл.5, ал.3  от наредбата  само за  2017г.  и  2018г.,  а не  и  за  2019г.,  а от  приложената  към възражението  на  НАП  справка  е видно,  че  на  14.06.2018г.  същият  е  декларирал  считано  от 07.06.2018г.  прекъсване на упражняваната  дейност  като  земеделски  производител.  При  това положение  няма основание  да  се  приеме,  че  към настоящия момент  той  има  качеството  на  земеделски  стопанин  по  смисъла на  чл.444, т.5  от ГПК.

Предвид  горното жалбата е неоснователна и следва  да  се   остави  без  уважение. 

С  оглед  обстоятелството,  че към  датата  на образуване  на  делото  в  съда  публичната  продан  на имотите  е  приключила, то  съдът не следва  да  се  произнася  по  поисканото  от  жалбоподателя  спиране  на  същата.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ жалбата  на  И.  Г.  А., ЕГН **********- длъжник по изп. д. №20078260400248 по описа на ЧСИ  Ангел  Ангелаков, рег. № 826, район на действие-  ОС- Пловдив, против насочването на изпълнението по  изпълнителното  дело  върху несеквестируемо имущество- ½  идеална  част от поземлени  имоти с идентификатори  31036.15.28 с площ от  46936  кв.м., 31036.15.29  с  площ от  10837  кв.м., 31036.15.30  с  площ от  10837  кв.м., 31036.15.31  с  площ от  10837  кв.м.  и  31036.15.32  с  площ от  10837  кв.м., намиращи  се  в  с. Златитрап,  община  Родопи,  в  м.  „Кепенка-1“. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: