№ 2688
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110143690
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „............“ ООД да
заплати на „....................“ ЕООД сумата от 1800.00 лева, представляваща непогасена част от
възнаграждение по сключен между страните Договор от 18.11.2020г. за посреднически
услуги, дължимо на ищеца за осъществена от него въз основа на договора дейност по
консултиране и посредничество с цел получаване от ответното дружество на безвъзмездна
финансова помощ по проект BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия
за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID- 19“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-
26.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ишецът твърди, че в качеството си на изпълнител сключил с ответника в качеството
му на възложител Договор за предоставяне на консултантски и посреднически услуги, в
изпълнение на който съдействал на „............“ ООД да кандидатства по проект
BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID- 19“, в резултат на което на последното
била изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 10 000.00 лева, с което в
правната сфера на ищеца възникнало вземане за възнаграждение за предоставената
посредническа и консултантска услуга в размер на 30 % от отпуснатата помощ, като в
настоящия процес се претендира заплащане на останалата незаплатена част от това
възнаграждение в размер на 1800.00 лева, за която сума била издадена фактура №
310/25.02.2021г. с падеж на плащане 26.02.2021г., ведно със законната лихва, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 22.05.2022г., както и в
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които актове са надлежно
1
връчени на адресата. С молба от 23.11.2022г. процесуалният представител на ищеца е заявил
искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на
предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и
писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за посочената по- горе сума
следва да бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 72.00 лева, представляваща заплатена държавна такса. В полза на
ищеца не следва да бъде присъждана сумата от 300.00 лева за адвокатско възнаграждение,
доколкото по делото не са представени доказателства за реалното извършване на такъв
разход.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД „............“ ООД, ЕИК
....................., да заплати на „....................“ ЕООД, ЕИК ................., сумата от 1800.00 лева,
представляваща непогасена част от възнаграждение по сключен между страните Договор от
18.11.2020г. за посреднически услуги, дължимо на ищеца за осъществена от него въз основа
на договора дейност по консултиране и посредничество с цел получаване от ответното
дружество на безвъзмездна финансова помощ по проект BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на
микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията
COVID- 19“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба- 26.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 72.00 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2