РЕШЕНИЕ
№ 3127
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110200013 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Р. В. Ч., ЕГН , с адрес гр.С,
ж.к.“Р“ /“К“/ №, вх., ет., ап., против наказателно постановление №22-4332-
002524/07.03.2022 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. Навежда
доводи, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място, не е участвал в
ПТП, не е реализирал такова при маневра на заден ход, но дори и да се е
случило такова, то не е било умишлено, а неволно. Сочи, че доколкото не е
установил ПТП, не е изчакал и идването на органите на МВР.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли
1
съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по наведени възражения в жалбата и по същество на правния спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице да обжалва
санкционния акт и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на
жалбоподателя на 30.11.2022 г., видно от разписката върху санкционния акт, а
жалбата против него е депозирана в съда на 13.12.2022 г., съгласно отразената
дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения преклузивен
14-дневен срок за обжалването му, считано от датата на връчване, поради
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бл.№207520 на 17.02.2022 г. от
компетентно длъжностно лице: мл.автоконтрольор при 01 Сектор 02 Група
при ОПП-СДВР – Ц. Х. Ц.ов, в присъствието на двама свидетели при
съставяне на акта, за това, че на 19.01.2022 г., около 20:30 часа, в гр.С,
ж.к.“И“, с посока на движение вход, управлява собствения си товарен
автомобил „Нисан Л35“, с рег.№, и срещу бл., вх., при извършване на
необезопасена маневра заден ход, реализира ПТП с паркираният зад него лек
автомобил „Опел Мерива“, с рег.№, след което напуска
местопроизшествието, като не остава на място да установи нанесените щети и
пристигането на компетентните органи, с което виновно е нарушил
разпоредите на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.
Актосъставителят описал претърпените от нарушението имуществени
вреди, както следва: по МПС 1 – неустановени, по МПС 2 – заден десен
калник, дясна врата и др., описани в заявление с вх.№227000-716/21.01.2022 г.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на датата на
неговото съставяне – 17.02.2022 г., без възражения по направените в него
констатации. Жалбоподателят не се възползвал и от правото си по чл.44, ал.1
2
от ЗАНН да представи писмени възражения против направените в акта
констатации.
Въз основа на отразената фактическа обстановка в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал
НП №22-4332-002524 на 07.03.2022 г., с което приел, че АУАН е съставен по
реда на чл.40, ал.4 от ЗАНН по докладна записка и преписка вх.№Е43-Д/2022
г., наложил на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства: обяснения на жалбоподателя и
показания на свидетеля Ц., които кореспондират на данните от събраните по
делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие; от
приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП;
декларация от жалбоподателя; сведение от М Р Р; заявление от М Р Р;
докладна записка относно приет гражданин в приемната на 03 РУ-СДВР;
справка картон на водач; Заповед №8121К-13312/23.10.2019 г. И Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г., и двете издадени от министъра на вътрешните
работи; Заповед №513з-242/12.01.2016 г., издадена от директора на СДВР.
От показанията на свидетеля Ц. се установява единствено, че е съставил
АУАН на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН, по докладна записка и образувана
преписка, но не може да си спомни нищо за случая, тъй като не е присъствал
на място.
В преписката е приложена докладна записка, относно прием на
гражданин в приеманата на 03 РУ-СДВР, в която полицейски служител
отразил, че на 21.01.2022 г., около 07:55 часа, се явил М Р Р, който заявил, че
на 19.01.2022 г., около 21:00 часа, на адрес гр.С, ж.к.“И“, бл., пред вх.,
намерил бележка на автомобила си „Опел Мерива“, с рег.№, с написано на
нея, че товарен автомобил с рег.№ правил маневри и ударил колата му, след
което си тръгнал. Отразил и описаните от Р щети по колата му – надраскани и
вдлъбнати десен заден капак, задна дясна врата на багажника и счупена
капачка на резервоара, както и изявлението му, че е паркирал колата си на
3
посоченото място на 16.01.2022 г., около 18:00 часа.
Същите данни се установяват и от подаденото заявление от М Р Р. На
същата дата – 21.01.2022 г., М Р Р дал и писмено сведение за това, че на
19.01.2022 г., в 21:00 часа, след като изхвърлил боклука си, видял на предното
стъкло на собствения си лек автомобил „Опел Мерива“, с рег.№, бележка със
следното съдържание: „СА 80002 МТ Ви удари товарен бус“. Вписал, че хора
от магазина са го видели и потвърждават, че е избягал, като описал и щетите
по автомобила си, както и времето, от когато стои паркиран лекия му
автомобил.
В саморъчно попълнена декларация на 17.02.2022 г., жалбоподателят
посочил, че на 19.01.2022 г., около 20:30 часа, се прибирал към дома си, че
улицата била задръстена от автомобили, поради камион на чистотата за
събиране на смет, че направил малка маневра, за да се разминат, при която
маневра е засегнал колата на потърпевшия.
В обясненията си, жалбоподателят твърди за ударени от него две кофи
за боклук, при предприета маневра на заден ход, за да се размине с
боклуджийската кола, но не е усетил да е закачил паркиран лек автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно
приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
министъра на вътрешните работи. Видно от същата е, че към датата на
издаване на НП са делегирани правомощия по т.3.6. на началникът на сектор
„Административно обслужване“ към ОПП-СДВР да издават наказателни
постановления по ЗДвП, и по т.1.3.1. на полицейските органи от ОПП-СДВР
да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове и да
съставят АУАН по ЗДвП. С оглед заеманата длъжност от АНО – Началник
Сектор в СДВР, ОПП-СДВР /съгласно приложените два броя заповеди/,
същият е разполагал с компетентност да издаде процесното НП. С оглед
заеманата длъжност към момента на съставяне на акта – младши
автоконтрольор в ОПП-СДВР, актосъставителят Ц.ов е разполагал с
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
При така описаната по-горе фактология, извлечена от събраните по
4
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията в
жалбата са основателни. Следва да се посочи, че в
административнонаказателното производство, включително и в процедурата
по съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление,
тежестта да докаже факта на нарушението, неговия механизъм, авторство и
виновното му извършване, е възложена на АНО. В конкретния случай,
първото посочено в НП нарушение не е доказано по несъмнен начин, още по-
малко по отношение на авторството. От изготвената докладна записка от
полицейски служител и писменото сведение от М Р Р непротиворечиво се
установява единствено, че паркираният лек автомобил на Русанов е ударен от
товарен автомобил с рег.№, докато извършвал маневра, което разбрал от
оставена бележка на предното си стъкло. Пострадалото лице Р не е очевидец
на самото ПТП, поради което не може да опише как точно е настъпил удара
между двата автомобила, кога и по какъв начин е станало това. Поради липса
на такива данни и в показанията на актосъставителя, съдът не е в състояние
да изгради ясна и пълна представа не само за авторството на деянието, но и за
механизма на настъпване на произшествието. Не са изяснени категорично и
други детайли от евентуално настъпилото произшествие – как е бил паркиран
автомобилът на пострадалото лице, с коя си част по посоката на движение на
другия автомобил – предна или задна, каква точно е била посоката на
движение на реализиралото ПТП-то пътно превозно средство. При наличните
сега доказателства може да съществува само евентуално съмнение,
произтичащо от факта, че жалбоподателя е собственик на описания в НП
товарен автомобил, като самоличността му е установена само по оперативен
път, без обаче да са ангажирани доказателства, че именно той го е управлявал
на посочените дата, час и място. Доказателствата не позволяват на съда да
направи извод, че ПТП е било причинено именно от жалбоподателя, не само
защото не са установени и разпитани свидетелите-очевидци, които лично са
възприели както удрящия автомобил, така и неговия водач, но и защото
актосъставителят е пропуснал да изясни и провери множество съществени
обстоятелства, посочени по-горе, касаещи авторството и механизма на
осъществяване на първото нарушение, като в АУАН дори акцентира, че ПТП
е настъпило, поради „необезопасена маневра на заден ход“, без да са налице
данни за предприети такива от водача.
Неизяснената фактическа обстановка е обусловила и липсата на пълно,
5
точно и изчерпателно описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е
извършено нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, която обаче разпоредба не
предвижда настъпване на описания в АУАН и НП съставомерен резултат –
ПТП с имуществени вреди. Както актосъставителят, така и АНО, са отразили
бланкетно причината за настъпване на ПТП, а именно: „необезопасена
маневра на заден ход“, без да се сочи конкретния механизъм на причиняване,
обстоятелства, при които е извършено, посоката на движение на
автомобилите, мястото на удара, за да се приеме, че описаните имуществени
вреди са причинени именно в резултат на него. Обстоятелството, че АУАН е
съставен по данни от съдържащите се писмени материали в преписка,
изготвена от полицейски служител, не води до отпадане на задължението на
актосъставителя и АНО да опишат в обстоятелствената част на съставените
актове всички съставомерни елементи от състава на вмененото нарушение. В
този смисъл, препращането към други писмени доказателства, касаещи
описанието на нарушението е недопустимо, доколкото в АУАН е направено
такова препращане относно съществени елементи от състава на вменените
нарушения, включително и относно причинените имуществени вреди от ПТП,
които са описани единствено в снетото сведение от пострадалото лице, но не
и в съставен протокол за ПТП.
Логично следствие от недоказване на виновно причинено от
жалбоподателя ПТП, второто посочено в НП административно нарушение на
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, също се явява недоказано, а
освен това и несъставомерно. Посочената разпоредба предвижда, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. В случая,
не само че не се доказва по категоричен начин жалбоподателят да е бил
участник в описаното ПТП, от което да са причинени описаните
имуществени вреди на лекия автомобил на заявителя Р, но няма и данни
участниците в това ПТП да са постигнали някакво съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Още повече, че пострадалото лице Р е
отразило в подаденото заявление, че регистрационния номер на автомобила,
който е ударил неговия, му е известен от бележка на предното му стъкло,
поставена там незнайно от кого и кога. Предвид горното, жалбоподателят
6
обективно не би могъл да наруши вменените му правила в посочената
разпоредба, установени за участниците в произшествието.
От всички изложено по-горе, следва извод, че се касае за недоказаност
на вменените нарушения, като пряко следствие от допуснати в хода на
административното производство нарушения, които съдът намира за
съществени, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателя –
нарушения на актосъставителя - по чл.42, т.4 от ЗАНН, и на АНО - по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – да изложат всички обстоятелства на нарушението, които
са от значение за преценката за съставомерност и са част от състава на
деянието, като административно нарушение. След като спрямо лицето
нарушител се вменява с НП извършването на определено административно
нарушение, но без да са изложени всички елементи от обективна и
субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната
отговорност се явява ограничен в правото си на защита, тъй като е поставен в
положение да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП обвинение
за извършено административно нарушение. Засягането на правото на защита
до степен да бъде ограничено това право, съставлява съществено процесуално
нарушение, опорочаващо издаденото НП и налагащо отмяната му, като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на
делото, правото да иска присъждане на разноски принадлежи на
жалбоподателя. Правоимащата страна не се представлява, не прави искане в
тази насока и не ангажира доказателства за направени разноски в настоящото
производство, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№22-4332-002524/07.03.2022 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на
7
Р. В. Ч., ЕГН , с адрес гр.С, ж.к.“Р“ /“К“/ № вх., ет., ап., на основание чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лева, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8