№ 3502
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110144752 по описа за 2024 година
Предявени са от И. К. И. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 261, ал. 6 ТЗ и чл. 86 ЗЗД против „П.Ф.К.Л Л.
АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 17 907 лева,
/след увеличение на размера/ представляваща обезщетение за неспазено тримесечно
предизвестие , поради едностранно прекратяване на Договор за възлагане на управление на
„П.Ф.К.Л Л. АД от 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 29.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
2986 лева,/след увеличение на размера/ представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 02.05.2023 г. до 28.07.2024 г.
Ищецът твърди, че на 13.10.2021 г. между страните е сключен договор за възлагане на
управлението на „ПФК Л. АД, по силата на който, в качеството му на изпълнителен
директор на дружеството, му било възложено управлението на последното за срок от 5
години. Твърди, че клаузата на чл. 22, ал. 3 от договора уреждала отношенията между
страните в хипотеза на прекратяване при обстоятелства, независещи от изпълнителния
директор, като в този случай ответното дружество било задължено да отправи 3-месечно
предизвестие за прекратяване на договора. Посочва, че ал. 3 на същата клауза установявала
задължение на ответното дружество, при прекратяване от негова страна и преди изтичане на
3-месечния срок на предизвестието, да заплати на изпълнителния директор обезщетение в
размер на брутното възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Сочи, че
брутното му месечно възнаграждение е в размер на 5400 лева, като съгласно чл. 16 от
процесния договор нетното такова възлизало в размер на 4350 лева. Твърди, че е бил
освободен от длъжността член на управителния съвет на ответното дружество, като
договорът му със същото бил едностранно прекратен от неговото ръководство, без
предизвестие, както и че тези промени били вписани в търговския регистър по партидата на
ответника на 02.05.2023 г. Твърди, че извънсъдебно е канил ответника да изпълни
задължението си за заплащане на обезщетение за неспазено 3-месечно предизвестие, но към
настоящия момент това не е извършено от ответника, като в този смисъл твърди, че
последният е изпаднал в забава. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира и
разноски по делото.В с.з. се представлява от процесуален представител ,който поддържа
1
исковете .Подробни съображения излага в писмена защита.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на хипотеза на прекратяване на
договора при обстоятелства, независещи от изпълнителния директор, при която да е
дължимо отправяне на предизвестие за прекратяване на договора. В тази връзка излага
твърдения, че по решение на надзорния съвет на ответното дружество процесният договор
за възлагане е прекратен с ищеца на 25.04.2023 г., поради обстоятелства, които се намирали в
пряка връзка с поведението и публичните изяви на същия, които били в противоречие с
интересите и авторитета на ответното дружество и в нарушение на служебните функции и
отговорности на ищеца съгласно договора. Твърди, че за периода от 08.04.2023 г. до
23.04.2023 г. ищецът е отсъствал от мястото на изпълнение на работата (седалището на
клуба в град София), без да уведоми за това ръководството на ответното дружество и без да
посочи причина за отсъствието си, като по този начин възпрепятствал откриването на
набирателна банкова сметка, по която да бъде преведена цената на записаните от
акционерите акции. Твърди, че за посочения период ищецът е делегирал отделни
правомощия по оперативното управление на главния юрисконсулт на дружеството, което
било в отклонение от чл. 14 от процесния договор. Посочва, че пак в този период ищецът е
дал поредица от интервюта в български медии, в които открито декларирал, че е в конфликт
с мажоритарния собственик на клуба. Сочи, че публичните изяви на ищеца продължили и
след прекратяване на мандата му, чиито цели били да компрометират авторитета и
интересите и на новото ръководството на футболния клуб. В с.з. се представлява от
процесуален представител,който моли съда да отхвърли исковете.Претендира
разноски.Подборни съображения излага в писмени бележки по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото , че между ищеца И. И. и „ПФК Л. АД е бил сключен
Договор за възлагане на управление на „ПВК Л.АД от 13.10.2021год.,с който на ищеца като
изпълнителен директор е възложено да извършва всички необходими действия,свързани с
обикновената дейност на дружеството и оперативното управление на търговското
предприятие.
Разписани са в чл.3 и конкретните права и задължения във връзка с управлението и
представителството.
Договорено е в чл.16 и нетно месечно възнаграждение в размер на 4 350лв.
Договорът е сключен за срок от 5 години ,считано от датата на подписването му.
Съгласно чл.21 ,същия се прекратява : с изтичането на уговорения в договора срок ;
- по взаимно съгласие на страните ,изразено писмено ; при възникване на обстоятелство
,предвидено в нормативна уредба,което ограничава и/или забранява на ИД да изпълнява
възложените му функции ; при преобразуване или прекратяване на ЮЛ ; при фактическа
невъзможност на ИД за изпълнява възложените му функции ,продължило повече от три
месеца или поставянето му под запрещение ; при извършено от ИД нарушение на
нормативната уредба,Устава на дружеството,правилна за работа на УС или договора ,и/или
неизпълнение на решение на органите на управление на дружеството; заличаване на
изпълнителния директор като член на УС по негово искане ,по реда на чл.233,ал.5 от ТЗ.
В чл.22 е предвидено ,че независимо от уговореното в 21 от договора ,действието му
се прекратява винаги в случай на : а/взето решение на УС на „ПФК Л. АД ,с одобрението на
НС на дружеството,на основание на което ИД е освободен като изпълнителен чрез и
представляващ дружеството или б/взето решение на Надзорния съвет на „ПФК Л. АД ,на
основание на което изпълнителния директор е освободен като член на УС на дружеството.
2
Съгласно чл.22,ал.2 ,прекратяването на договора е считано от вписването на
решенията на съветите в ТР ,а съгласно ал.3 ,независимо от договореното в чл.21 и чл.22
,когато договорът се прекратява поради обстоятелства ,независещи от изпълнителния
директор, дружеството следва да му отправи тримесечно писмено предизвестие.Предвидено
е и че дружеството може да прекрати договора и преди да изтече срокът на предизвестието
,като дължи на ИД обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
неспазения срок.
Не е спорно ,че договорът е прекратен на основание чл.22,ал.1,б.“б“ от договора ,с
решение на Надзорния съвет от 25.04.2023год. за освобождаване на ищеца като член на
управителния съвет ,вписано в ТР на 02.05.2023год.
От Протокол от заседание на Надзорния съвет на „ПФК Л.АД ,проведено на
25.04.2023год. се установява ,че ищецът е освободен като член на управителния му съвет.
Представено е и Удостоверение за бруто доход и удържани суми на И. К. И. ,от
което се установява ,че за м.април 2023год. ,брутния му доход е възлизал на 5969лв.
Спори се между страните дали ответника е следвало да отправи тримесечно
предизвестие на ищеца за прекратяване на договора ,а така също и дали е налице
едностранно прекратяване на същия по независещи от изпълнителния директор
обстоятелства.
В тази връзка с направените от ответника възражения са снети и гласни
доказателства ,като доведения от ответната страна свидетел Райко Атанасов Якимов ,сочи в
показанията си ,че присъствал на заседание на 16.11.2022год.,на което ищеца заявил , че със
собственика , спонсори, партньори и управляващи има конфликт на интереси.Добил
представя за отношенията му по публични изяви в медиите.
Присъствал и на общо събрание през м. април 2023год. ,на което ищецът заявил ,че
няма междуличностен конфликт, но вижданията за развитието на Левски се различавало от
това на собственика.Сочи че са му известни за задължения на отбора като било взето
решение да се отвори набирателна сметка за закупуване на нови акции и с тези пари да се
подпомогне клуба.Твърди ,че тази сметка се открила в края на месец април ,като след
Общото събрание не бил виждам г-н И. в офиса,а само той имал спесимен да открие такава
сметка.Също така свидетеля следвало да извършва организационни дейности ,но без да
подписва платежни документи ,което създало известно напрежение.
В показанията си св.Димитър Костадинов ,председател на УС на Сдружение“Левски
за левскарите“ ,сочи че през 2023год. участвал в множество работни срещи във връзка с
кампании и инициативи с ищеца ,като сочи ,че не са му били известни извършени
нарушения от него,включително и в периода 06.04.2023год. – 23.04.2023год.,които се
провеждали в офиса на сдружението.
От правна страна съдът съобрази следното :
Съгласно чл.241,ал.2 от ТЗ ,членовете на управителния съвет се избират от
надзорния съвет, който определя тяхното възнаграждение и може да ги заменя по всяко
време ,а ал.6 предвижда ,че отношенията между дружеството и изпълнителен член на
управителния съвет се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в
3
писмена форма от името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез
упълномощен от него член.
В случая е безспорно ,че с решение на Надзорния съвет ,взето на 25.04.2023год.
,ищецът е освободен като член на УС на дружеството ,което е довело до прекратяване на
договора за управление ,съгласно предвиденото в чл.22,ал.1,б.“б“ от същия ,което отговаря
на предвидената в ТЗ свободна оттегляемост на овластяването на членовете на
управителния съвет,тъй като законодателят не е въвел основания за освобождаване на
членовете на управителния съвет,предвид уредената в чл. 241, ал. 2 ТЗ свобода на надзорния
съвет да заменя по всяко време членовете на управителния съвет.
Същевременно на своето заседание Надзорния съвет не е мотивирал взетото
решение да освободи ищеца като член на УС на дружеството,поради някоя от
предпоставките на чл.21 ,поради което не се доказва прекратяването на договора за
управление да е поради обстоятелства, зависещи от ищеца .
Безспорно е че прекратяването на договора ,съгласно уговореното е от 02.05.2023год.,от
което следва ,че договора е прекратен преди изтичането на уговорения срок.
Ето защо за ответника е било налице задължение да отправи тримесечно
предизвестие до ответника за прекратяването на договора ,като доказателства това да е
направено не са представени.
Съответно освобождаването без предизвестие съгласно чл. 241, ал. 2 ТЗ
представлява неизпълнение на поетото договорно задължение за отправяне на предизвестие
,като за това е налице изрична уговорка в договора за управление.
И тъй като следва да се приеме ,че не е спазен срокът на предизвестието ,то
ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за този тримесечен срок или сумата от 17 907лв.,при брутен месечен доход на ищеца в
размер на 5969лв.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава:
Доколкото е налице неплатено парично задължение ,то ищецът има право на
обезщетение за периода на забавата ,съгласно чл.86 от ЗЗД.
Задължението за обезщетение за неспазения срок на предизвестие не е с определен
срок ,поради което ответника изпада в забава от датата на поканата /чл.84 от ЗЗД/.
В случая от страна на ищеца е представена покана от 22.06.2023год., за която няма
доказателства за датата на връчването й ,поради което претенцията му по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 2986 лева,/след увеличение на размера/ представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 02.05.2023 г. до 28.07.2024 г. следва да се отхвърли .
Ответникът е изпаднал в забава от датата на депозиране на исковата молба в съда
,поради което върху главницата се дължи законната лихва от 29.07.2024год. до
окончателното й заплащане.
По разноските :
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски ,съобразно
уважената част от исковете.
Същия е доказал такива в размер на 3476лв. – 836лв. – д.т. и 2640лв. – адвокатско
4
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете му се следват разноски в размер на
2979,21лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответника ,който е
представил списък на разноските за сумата от 2800лв. ,адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер
на 400,17лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Ф.К.Л Л. АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на управление
в гр.София,у.............................. да заплати на И. К. И. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,улГ.С.Р № .............................. ,на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 261, ал. 6 ТЗ
сумата от 17 907 лева, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно
предизвестие , поради едностранно прекратяване на Договор за възлагане на управление на
„П.Ф.К.Л Л. АД от 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането,както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер 2979,21лв., представляваща направените по делото разноски ,съобразно уважената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. К. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,улГ.С.Р
№ .............................. срещу „П.Ф.К.Л Л. АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,у.............................. осъдителен иск ,с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2986 лева , представляваща мораторна лихва за забава на
главницата от 17907лв. ,за периода от 02.05.2023 г. до 28.07.2024 г.
ОСЪЖДА И. К. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,улГ.С.Р №
.............................. да заплати на „П.Ф.К.Л Л. АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,у.............................. ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата от
400,17лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5