Решение по дело №552/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1595    Година  2020, 03.09.  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 29.07.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                        

при присъствието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 552 по описа за 2020 година и като обсъди:

    

Производство пред първа инстанция.

Ищецът Н.И.Б. ***, е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на су­мата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеж­дане на исковата молба до окончателното и изплащане, за периода от 20.12. 2017г. до 21.02.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.

Твърди се, че на лицето са нарушени правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпъл­нение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. В исковата молба от страна на ищеца, а и от неговия процесуален представител адв. М., се твърди, че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на Б. на елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жи­лищ­на площ/пренаселеност на килиите/; ограничаване на дневната светлина и свеж въздух, поради наличието само на един прозорец и липса на вентилация; лошо качество на предоставяната храна; тоалетната не е шумоизолирана, липс­ват прегради, казанчета, работещи чешми или умивалници; липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода; мръсна обща баня и нехи­гие­низирана; неосигуряване на отопление през зимата; лоши хигиенни условия в килиите/наличие на инсекти и гризачи, спалното бельо се е сменяло много рядко, наличие на мухъл по стените/; липса на условия за поддържане на нор­мална лична хигиена; ограничаване на престоя на открито.

Претендира се присъждане единствено на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрис­кон­султско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност, алтернативно недоказаност на исковите претенции в така пре­тендирания размер.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоя­щото производство доказателства, намира за установено след­ното.

От Становище рег. №2758 от 16.03.2020г. от ГД“Изпълнение на наказа­ния­та“, Затвора - Пловдив/л.18-20/ се установява, че в затвора, а и в системата на ГД“ИН“ няма официален документ, който да води отчетност за броя на л.св. по спални помещения, няма и такава бланка в акцедентните материали, които се зареждат от ГД“ИН“-София, като такъв документ представляват списъците за вечерна проверка, които са месечни, но не се съхраняват. Единственият доку­­мент, който се изготвя от ДГН и се води обобщена информация е „Све­дение за разпределение и движение на л.св.“, което се изпраща след изго­твянето му ежедневно в ГД“ИН“-София, като информацията е обобщена и е по наличен брой в самите групи и в този вид е представена по делото. Установява се единствено от така предоставената информация, че лишеният от свобода Б. *** на 29.12.2017г. в Трета група, в която има 13 бр. спални помещения и е бил настанен в спално помещение №21, съгласно Заповед на Началника на затвора №2061/29.12.2017г., като същият е бил превод от Затвора – Пазарджик. Посочва се, че след направени измерва­ния от технически сътрудник „Капитално строителство“/ТС“КС/ - Н. Д. е установено, че размерите на спалното помещение са 27,10 кв.м., без санитарния възел с два отваряеми прозореца с размери 1,19 м. на 1,19 м. и 0,58 м. на 1,19 м., като санитарният възел е 4,50 кв.м. с един отваряем прозо­рец с размери 0,43 м. на 1,19 м.

От така постъпилата справка обаче, за съда е невъзможно да извър­ши преценка в този исков период с колко лишени от свобода е пребива­вал ищецът в една килия, тъй като се посочва средният брой настанени за месеца в групата.

В становището се посочва също така, че всяко спално помещение е обза­ведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода, като техните размери са както следва: леглата са 90х180 см, а шка­фовете – 45х50 см. На лишения от свобода Б. е осигурен достъп до те­ча­ща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон.

Приложени към становището са График за разпределение на времето на лишени от свобода от III пост/л.29/; Молба от Б. да не ползва годишната си почивка, заведена в Дневник за писма и жалба на Пост №3 с № М III 77/14.01.2020г.; Молба №8138 от 09.12.2019г. от ищеца да върне следните вещи на свиждането си на 15.12.2019г. – 2 чифта чаршафи, 1 бр. шапка, 1 потник, 2 тениски, 2 чифта къси гащи и 2 чифта анцузи; Молба №1148/15.04. 2019г. от Б. да върне на свиждането си на 21.04.2019г. – 10 чифта чорапи, 1 яке, 2 фланели и 3 чифта анцузи; Молба №5 от 18.05.2016г. от Б. да му бъде пуснат сак за дрехи на свиждането на 23.07.2016г.; Декларация от 17.04.2019г. до Началника на Затвора – Пловдив от Б., че желае да работи доброволен труд на шестдневна работна седмица в „Обособено произ­водст­во“, ведно със Заповед № Л1098/25.04.2019г. на Началника на Затвора – Пловдив, с която ищецът е назначен на работа като ръчник в „Обособено произ­водство“ към ДП“ДФЗ“ – ТП-Пловдив на 6-дневна работна седмица, на 8-часов работен ден, с почивен ден – неделя, за срок от един месец на добро­волен труд, с цел обучение, като след изтичане на срока е наредено да мине срещу заплащане в зависимост от заработката, считано от 30.04.2019г./л.21-26/.

Становище с идентично съдържание е постъпило по делото и на 30.06. 2020г./л.52-53/, от което отново не може да бъде установен точният брой преби­ваващи заедно с ищеца в едно спално помещение. Установява се от справката единствено, че като работещ Б. е имал осигурен достъп до баня всеки работен ден, както и че е бил освободен на 25.02.2020г. Така представената справка е оспорена от процесуалния представител на ищеца.

От Становище към Рег.№2758/16.03.2020г. от 18.03.2020г. от Н. Д. – техник строителство и архитектура в Затвора – Пловдив се устано­вява, че през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора – Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода, но се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се те­чове, сменят се осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци и същите се подменят своевременно. Посочва се също така, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения, дограмата е подменена с нова /ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост е извършено боядисване на килиите, където обаче не се установява да е пребививал ище­цът. Отделно от това, със собствени сили лишените от свобода, назначени като строители по щата на домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГД“ИН“ се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние. Твърди се, че банята е обща с под от мозайка и стени с фаянсови плочки, като всеки ден по график има баня за ли­ше­ните от свобода, осигурена е топва вода от котел, който работи на въгли­ща и е на територията на Затвора – Пловдив, същият е ново закупен през м. януа­ри 2017г., а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГД“ИН“/л.30/.

Представена и приета по делото е също така Справка към рег.№2758/ 16.03.2020г. от 18.03.2020г. от мл.експерт Танкинова в Затвора -Пловдив/л.31-32/, в която се посочва, че затворът разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и двете ЗО, като всеки ли­шен от свобода при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода, като в утвърден график от началника на затвора, два пъти седмично – в понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобо­да има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото, по преценка на лишените от свобода, същите имат пра­во бельото им да бъде заменено, като за целта се напише молба, адреси­рана до началника на затвора. Посочва се, че няма възможност да се раздава чисто нов постелен инвентар, но всичко описано се предава изпрано, чисто и обезпаразитено.

За поддържането на хигиената в затворническата баня се твърди, че е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който е назначен лишен от свобода и при извършването на проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна, имайки пред­вид спецификата на обекта.

Отделно от това във всяка стая в Затвора – Пловдив има денонощен достъп до течаща студена вода, случаи, в които няма такъв, е единствено при отстраняване на ВиК повреди, съответно времето за достъп до топла вода, е по­со­чено в утвърден от началника на затвора график за разпределение на времето на лишените от свобода.

 Представена е Докладна от главен готвач затворническа кухня от 19.03. 2020г./л.33/, в която се сочи, че менютата за храна на лишените от свобода се съставят на базата на Наредба №1/22.01.2018г. на МЗ за физиологичните норми за хранене на населението, Таблица №1 за състава на дневната дажба на един лишен от свобода – възрастен, Указания от ГД“ИН“ за диетичното изхранване и Рецептурник за ЗОХ. Отделно от това, в менюто за лишени от свобода са включени хранителни продукти и ястия, които сумарно формират 2622 ккал дневно, както е по изискване на Таблица №1. Менютата се съхраня­ват за срок от един месец, поради което и са приложени копия на наличните такива/л.34-38/.

По отношение на дейностите по дезинсекция и дератизация в Затвора – Пловдив са представени 6 бр. протокола за извършени услуги от „ДДД 1“ООД – София, един от които за извънредна обработка/л.59-62/.

По делото е разпитан като свидетел В.Д.Г.. Същият заявява, че познава ищеца от година и половина – две, откогато пребивават заедно в килия №21, като сега не са заедно, тъй като ищецът е бил освободен. Според свидетеля, стаите винаги са били пренаселени, тъй като килия №21 е с приблизителна квадратура от 26-27 кв.м., т.е. за шест човека, но в нея винаги са били по 9, 10, 11 и 12 лишени от свобода. Посочва, че тоалетната е напълно затворена, имат течаща вода, но е с ниско налягане, тъй като са на втория етаж и понякога не достига до тях, дори е имало период през 2019г., когато около месец и половина са нямали вода. Килията се отоплява с централно парно, зави­ват се с одеяла и олекотени завивки. В стаята има легла и три маси, про­зор­ците са малки и влиза светлина, но не достатъчно. Заявява, че дори ищецът се е оплаквал, че има много хора в килията и не може да диша и се задушава. Имало мухъл, дървеници и хлебарки, въпреки, че пръскали на три месеца. За себе си посочва, че има право да се разхожда по коридора и той също е завел иск за лошите условия в затвора.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 20.12.2017г. до 21.02.2020г. по време на пребиваване от него в Затвора – Пловдив, пряка последица от допуснатото от стра­на на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че през посочения в исковата молба период Б. е пребива­вал в Затвора – Пловдив от 29.12.2017г. до 21.02.2020г.

При това положение, и с оглед липсата на допълнителни уточнения в тази връзка от страна на ищеца, възведените в обстоятелствената част на исковата му молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 КЗПЧОЗ при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ от Б., ще следва да бъдат разглеждани по така установения от доказа­телствата период, а именно от 29.12.2017г. до 21.02.2020г., когато е преби­вавал в Затвора – Пловдив.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста/в приложимата редакция/ сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юриди­ческо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководст­во и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и проба­ционните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпъл­не­ние на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отго­ва­ря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездейст­вията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с админист­ративен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до до­каз­ване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в небла­гоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обс­луж­ване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без въз­можност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човеш­кото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или мало­ценност/чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворни­ческата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимущест­вени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш.срещу България/, разделянето на исковата претенция като се раз­глежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благо­състоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплаква­ния­та не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разре­шение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в приложимата редакция ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поста­вянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишава­не от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на доста­тъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащи­теност или малоценност.

В най-общ план цитираната разпоредба е еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е осно­ва­ние за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезще­тение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въз­действие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефи­ниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общо­прие­тите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветле­ние, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с пра­вил­ника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Евро­пейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Консти­туцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и проти­воречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предот­вратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължи­телна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лише­ни от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците тряб­ва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, незави­симо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.

По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламенти­ращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й.срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу Бъл­га­рия, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.

Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в частност – на свидетел­ски показания; възлагане на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и раз­мера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите усло­вия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат крите­рии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Б. при изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в периода от 29.12.2017г. до 21.02.2020г. в Затвора – Плов­див са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета/маси за лични вещи, като е осигу­рен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а отопле­нието се е осъществявало посредством централно парно. Непротиворечиви в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел, посочен от ищеца. Действително, установяват се временни периодични ситуации, при които ниското налягане на водата в обществената водопроводна система е възможно да не е позволило ползването на баня в затвора, но тези ситуации съдът не приема за трайни, многократно повтарящи се, създадени умишлено или вследствие бездействие на администрацията, и поради това, приравня­ващи се на системна липса на достъп до хигиенни помещения със съответни условия, за да обосновават извод за безчовечно или унижаващо отношение. Не се установи и ищецът да е бил неблагоприятно засегнат от такива ситуации до степен надхвърляща неизбежния елемент на страдание, произтичащ от ограни­ченията вследствие изтърпяване на наказанието.

По отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответ­ника становище, се сочи, че в Затвора - Пловдив на Б. е осигурен дос­тъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, както и че като работещ, същият е имал достъп до баня всеки работен ден, като в подкрепа на тези твърдения е приложен и самият график, видно от който лишените от свобода от Трети пост са разпо­лагали с достъп до баня всеки вторник от 13,30 часа до 16,30 часа и всеки четвъртък от 13,30 часа до 16,30 часа. На лишените от свобода е бил осигурен и достъп до служебната пералня, както и до служебния бръснар, т.е. и други дейности, освен къпането, за които би бил необходим достъп до топла течаща вода, са били подсигурени. Недоказани останаха твърденията за липса на преградни стени в санитарното помещение, доколкото от разпита на свидетеля Г. се установява, че тоалетната е напълно затворена.

Действително, от твърденията на ищеца и показанията на разпитания по делото свидетел е възможно да се приеме, че килия №21, в която е пребивавал в Затвора - Пловдив, е с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода, както и възможност през времето, през което не са били заключени, да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и топла течаща вода.

По делото не се установиха и данни да има дървеници, хлебарки и гри­зачи, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитания по делото сви­детел. Обратно, от страна на администрацията са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, а именно 6 бр. протокола за извършена ДДД обработка, една от които извън­редна. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажи­рани доказателства да са били подадени оплаквания за хигиената в поме­щенията в Затвора – Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Таки­ва липсват и досежно липсата на предоставено и/или мръсно спално бельо, отделно от това, както правилно се посочва от страна на ответника, грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода, като в утвър­ден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – в понеделник и чет­въртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, а при изхабяване на бельото, по преценка на лишените от свобода, същите имат право бельото им да бъде заменено, като подадат молба, адресирана до Началника на Затвора, такава няма данни да е била подадена от ищеца, респ. да е получил отказ. Все в тази насока са и предс­та­вени доказателства за подадени от ищеца молби, от които се устано­вява, че на същия периодично му е било разрешавано да внася собствено спално бельо и дрехи, т.е. не му се е налагало да спи на мръсно спално бельо.

По отношение на наведените твърдения за лошо качество на предос­тавяната в Затвора – Пловдив храна, следва да се посочи на първо място, че правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл.84 ал.2 т.1 ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незако­носъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на без­платна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези. От приложените по делото писмени доказателства/Становище от Ю.А.– главен готвач в Затвора – Пловдив и приложените към него копия на наличните менюта/ се установява, че предоставената храна в Затвора – Пловдив през исковия период е пълноценна и разнообразна, т.е. не се установи на задържаните и лишени от свобода лица да е предоставяна ниско калорична храна, както се твърди в иско­вата молба.

Недоказани останаха твърденията на ищеца, че не са му били предоста­вени достатъчно възможности за излизане и упражнения на открито, доколкото видно от представения График за разпределение на времето, на лишени от свобода от Трети пост е бил осигуряван от 09,00 часа до 10,00 часа ежедневен престой на открито.

Установява се обаче, че в периода от 29.12.2017г. до 21.02.2020г. вклю­чително, когато е пребивавал в Затвора – Пловдив/785 дни/, Б. е обита­вал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Тук е мястото да се посочи, че в така представената от Затвора – Пловдив справка липсва конкретизация и не може да бъде устано­вен точният брой пребиваващи заедно с ищеца в едно спално помещение, поради което и съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че килиите са били пренаселени, в каквато насока са и твърденията на разпитания по делото свидетел, посочващ, че в спално помещение №21 са пребивавали по 9, 10, 11 и 12 лишени от свобода. Това е така, защото от своя страна ответникът не опро­верга тези твърдения, независимо, че информацията за конкретните задържани лица, пребиваващи в дадена килия на конкретна дата, следва да е налична при него. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС, както и на общата такава на чл.161 ГПК, следва да се приеме, че за времето на престоя в Затвора - Пловдив, на Б. не е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв. м.

От гореизложеното е видно, че за конкретно посочения период ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практи­ката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отноше­ние в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.

Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото относно липса на дос­та­тъч­но жилищна площ за периода от 29.12.2017г. до 21.02.2020г. включи­телно/785 дни/, които водят до извода, че битовите условия в Затвора – Плов­див създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи усло­вия на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив за периода от 29.12.2017г. до 21.02.2020г. Отговорността на държа­вата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обектив­ният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фак­тическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтър­пяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Макар да е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради което адми­нист­рацията на затвора, респ. ареста е длъжна да осигури на задържаните и/или лишени от свобода лица такива условия, които да не създават пред­поставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.

Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спал­ното помещение, в което е бил настанен ищецът, е предизвикало такова ниво на страдание за Б., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в зат­вора.

В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу Бъл­гария се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч. сре­щу България и други.

При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Б. е претърпял посочените по-горе неимущест­вени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вре­ди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през кой­то са били претърпени.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Плов­див за периода от 29.12.2017г. до 21.02.2020г. включително/общо 785 дни/, изра­зяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, според настоящия със­тав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2 000 лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела.

Според този съд именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справед­ли­вост.

В останалата част за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева за периода от 20.12.2017г. до 21.02.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лиша­ване от свобода“ в Затвора – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху глав­ницата, считано от 20.02.2020г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, тъй като така е заявена претенцията.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ище­ца сторените в процеса разноски, такива обаче се констатира, че не са пре­тендирани.

От друга страна, в представения договор за правна защита и съдействие /л.4/, сключен с ищеца, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице.

На основание чл.10 ал.3 изречение второ от ЗОДОВ, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8, във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редак­ция/, възнаграждението за пълномощника на ищеца възлиза на 980 лева, а съразмерно уважената част от иска има той има право на сумата от 130,67 лева. Или на адв.М. следва да се заплати от ответника сумата от 130,67 лева възнаграждение.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъщест­вената юрисконсултска защита на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.4 ГПК във връзка с § 1 от ЗР ЗОДОВ и чл.144 АПК, в съответствие с изхода на спора. Според настоящия съдебен състав, с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, юрисконсултското възнаграж­дение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, а изчислено по съразмерност възлиза на 86,67 лв. и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Н.И.Б. *** сумата от 2000/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неиму­щест­вени вреди за периода от 29.12.2017г. до 21.02.2020г. вкл., когато е преби­ва­вал в Затвора – Пловдив, както и законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и размер от 15 000 лева, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания – от 20.12.2017г. до 21.02.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес ***, партер сумата от 130,67/сто и тридесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграж­дение за процесуалното представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Н.И.Б. ***, да заплати на Главна Дирекция “Изпълнение на наказания­та”-София,ул.”Н. Столетов”№21 сумата от 86,67/осемдесет и шест лева и шест­­де­сет и седем стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Адми­нистративен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: