Решение по дело №511/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2160
Дата: 13 юни 2025 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20251110200511
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2160
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110200511 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на С. К. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. в
жилищен квартал Х. в блок ********** във вход ********** на етаж *********** в
апартамент **********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Л. Н. Б. от Софийската адвокатска
колегия, срещу Наказателно постановление №58, издадено на 09. IХ. 2024 година от
Началника на IV районно управление на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с ЕИК************8 със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
“Антим I” №5, представлявана от директора .
Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното постановление. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. В постановлението не било точно описано
неизпълнението на жалбоподателя. Жалбоподателят не отказал да изпълни полицейското
разпореждане, а само заявил, че ще го изпълни в последващ момент. Не ставало ясно по
каква причина е издадено полицейското нареждане.
Жалбоподателят не се явява в нито едно от двете открити съдебни заседания,
проведени по делото. Представлява се от адвоката си, който поддържа жалбата. Прави
искане съдът да отмени процесното наказателно постановление.
1
В първото проведено открито съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител на въззиваемата страна – главен юрисконсулт Борислав Константинов
Страхинов, който оспорва жалбата. Същият не се явява във второто открито съдебно
заседание, но представя становище в съда на 13. V. 2025 година.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. За да се произнесе, съдът събра и прие за относими към предмета на спора
следните доказателства:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства:
докладна записка до Началника на IV районно управление на Столичната дирекция на
вътрешните работи от командир на отделение Г. Л. С. с регистрационен
№**************година,
удостоверение, издадено от Столичната дирекция на вътрешните работи на 12. VII.
2024 година с изходящ №513р-71130;
актове за сдаване и за встъпване в длъжност от 18. I. 2023 година;
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
издадени срещу свидетеля В. С. Д. с ЕГН************
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
издадени срещу жалбоподателя.
По делото са разпитани като свидетели следните лица:
Т. Г. Б. с ЕГН**********,
Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
В. С. Д. с ЕГН************
Съдът предпочита да даде вяра на първите двама свидетели, чиито показания са
последователни, еднопосочни и безпротиворечиви. Същите се потвърждават и от
приобщената по делото докладна записка. По отношение на третия свидетел съдът взе
предвид, че е задържан при същата полицейска проверка и срещу него е издадено
наказателно постановление за сходно нарушение, извършено по същото време и на същото
място. Затова свидетелят може да се счита заинтересован от изхода на производството.
Съдът отчете и вътрешните противоречия в показанията на свидетеля: същият първоначално
заявява, че жалбоподателят бил задържан без да разговаря с полицейските служители, а в
последствие – че жалбоподателят разговарял с полицейските служители и им казал, че ще
представи лична карата за проверка след като „си свие цигара“. Предвид горното съдът
взема предвид показанията на свидетеля В. С. Д. с ЕГН8706076846 само в частта им, в който
не противоречат на показанията на останалите свидетели.
2. Като анализира описаните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие от фактическа страна следното:
На 22. VIII. 2024 година свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** е назначен като пеши
0000
патрул с полицай И. В. за времето от 19 часа до 07 часа, видно от представена по
2
делото докладна записка. В изпълнение на задълженията си двамата обхождат парковото
пространство на пл. „България“ №1 в близост до бул. „Фритьоф Нансен“. Двамата
забелязват две групи лица, които седят на пейките в парковото пространство, и ги
подминават. След като отминават, чуват викове и крясъци от посоката, в която се намират
двете групи, затова решават да извършат проверка, за да установят дали не се нарушава
обществения ред. Първоначално проверяват лицата от по-близко намиращата се до тях
група. Установяват, че всички са пълнолетни и ги запитват дали някой от тях е викал.
Проверените отричат да са викали, затова свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
колежката му продължават с проверката на другата забелязана по-рано група от хора,
включително жалбоподателят, свидетелят В. С. Д. с ЕГН***********, както и (според
докладната записка) – К. В. К. с ЕГН**********, Г. М. К. с ЕГН**********, К. Г. П. с
ЕГН********** и К.С. П. с ЕГН**********. Свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
колежката му се представят и започват проверка на документите за самоличност всички,
освен жалбоподателя и свидетелят В. С. Д. с ЕГН***********представят документите си за
самоличност. След като отказва да представи документите си, жалбоподателят започва да
спори с полицейските служители дали имат право да извършват проверка или не. Те му
разясняват, че извършват рутинна проверка и отново искат да представи документите си за
самоличност.
След повторен отказ свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и колежката му се
отдалечават от пейката, свързват се с дежурната част на IV районно управление на
Столичната дирекция на вътрешните работи и искат съдействие, след което остават на
място.
След известно време с патрулна кола пристигат свидетелят Т. Г. Б. с ЕГН********** и
Г. Л. С., написал представената по делото докладна записка. Двамата питат свидетеля Ж. Г. Г.
с ЕГН********** и колежката му кой от присъстващите е отказал да представи документите
си за самоличност. След като получават указания от колегите си, свидетелят Т. Г. Б. с
ЕГН********** и колегата му Г. Л.С. се приближават към групата лица, в която се намират
жалбоподателят и свидетеля В. С. Д. с ЕГН************ и на два пъти канят и двамата да
представят документите си за самоличност за проверка. Първия път жалбоподателят отказва
да представи документите си, а при втората покана заявява „Изчакайте, първо ще си запаля
цигара“. Тълкувайки думите на жалбоподателя като отказ, свидетелят Т. Г. Б. с
ЕГН********** и Г. Л. С. задържат и него, и свидетеля В. С. Д. с ЕГН**************и ги
отвеждат в сградата на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните
работи, където установяват самоличността им и им съставят актове за установяване на
административно нарушение.
3. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 22. VIII. 2024 година
от свидетеля Т. Г. Б. с ЕГН**********, заемащ длъжността инспектор в IV районно
управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на съставилия
3
докладна записка Георги Л.ов Стенин.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта Началникът на IV районно управление на
Столичната дирекция на вътрешните работи на 09. IХ. 2024 година издава процесното
наказателно постановление №58, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300.00
лева на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи за
нарушение на чл. 64, ал. 2 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 05. ХII. 2024 година, а жалбата подадена в съда на 18. ХII. 2024
година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
По спазването на формалните изисквания за издаването на обжалваното
наказателно постановление:
Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на
тримесечния срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за
административните нарушения и наказания – в деня на нарушението, непосредствено след
откриването на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 09. IX.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, както и на инструктивния 1-месечен срок по
чл. 52, ал. 1 от същия закон.
При издаването на акта са пазени и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за
административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и
постановлението, доколкото се съдържат данни за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Както в акта, така и в постановлението са записани както точните думи, с които е
4
издадено полицейското нареждане, така и причината за издаването му – извършване на
проверка на самоличността на жалбоподателя по реда на чл. 70 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, а също и точния отговор на жалбоподателя – че ще представи лична
карта след като си свие саморъчно хартиена сгъвка с тютюн.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице.
По делото не са представени доказателства, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона.
Представено е удостоверение, от което се установява, че постановлението изхожда от лице,
което заемащо длъжността Началник на IV районно управление на Столичната дирекция на
вътрешните работи, но не и заповед или друг акт на Министъра на вътрешните работи, с
който на началниците на районните управления е делегирано правомощието да издават
наказателни постановления по Закона за Министреството на вътрешните работи.
Съдът намира още, че е налице и противоречие между словесното и цифровото
описание на нарушението, изразяващо се в следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи полицейските органи могат да издават писмени разпореждания до граждани, когато
това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които на основание ал. 4 на
същия член са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, полицейските
органи могат да издават и устни разпореждания или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят.
Тълкувайки посочените разпоредби на Закона за Министреството на вътрешните
работи логически и систематично, съдът стига до извод, че първите две алинеи на чл. 64
уреждат правомощията на полицейските органи и реда за упражняването им, а ал. 4 създава
задължение за гражданите да изпълняват тези разпореждания. Чл. 257, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи санкционира неправомерното поведение на
гражданите, на които е издадено разпореждане, а не поведението на полицейските органи
при издаването на разпорежданията. Затова следва да се счита, че гражданите, неизпълнили
полицейско разпореждане, нарушават ал. 4, а не някоя от първите две алинеи на чл. 64 от
Закона за Министерството на вътрешните работи.
Според обжалваното наказателно постановление обаче отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, която регламентира издаването на
разпореждания от полицейските органи и тяхната форма. Предвид на това, настоящата
съдебна инстанция намира, че е налице несъответствие между цифровото и словесното
5
описание на нарушението.
Оттук съдът извежда, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво
именно нарушение е ангажирана отговорността му.
По обективната страна на извършеното административно нарушение:
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.
6 от Закона за административните нарушения и наказания предпоставки:
да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното
управление,
да е извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и
да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е
обвързан с решението на административния орган, затова и не може да бъде възпрепятстван
в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение на чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. За да се приеме, че такова нарушение е извършено е необходимо сбъдването на
следните условия:
Разпореждане на орган на същото Министерство, дадено в писмена или в устна форма
по реда на чл. 64, ал. ал. съответно 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. В процесния случай се установи безспорно, че на жалбоподателя е било
наредено поне на два пъти да представи личните си документи за проверка.
Разпореждането да е необходимо за изпълнение на възложените на полицейските
органи функции. Според показанията на разпитаните свидетели, същите са извършили
проверка с цел установяване на нарушаване на обществения ред – тяхно пълномощие
по силата на чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи. По отношение
на причината за извършване на проверката съдът предпочита показанията на свидетеля
Ж. Г. Г. с ЕГН**********, участвал в предприемането на проверката, пред показанията
на Т. Г. Б. с ЕГН**********, който е бил извикан като подкрепление на колегите си в
по-късен момент.
Разпорежданията на полицейския орган да не налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, нито да застрашават живота или здравето му, в
който случай не са задължителни по силата на чл. 64, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. В процесния случай на жалбоподателя е
разпоредено да представи личните си документи за проверка, което не го застрашава
по никакъв, нито съставлява престъпление или нарушение. Затова следва да се счита,
6
че дадените разпореждания са били задължителни за него.
Отказ от изпълнение на полицейското разпореждане. Настоящият съдебен състав
счита, че отказът може да бъде извършен както с изрично изявление в такъв смисъл,
така и с използването на всякакви изрази, от които е ясно, че изпълнение на даденото
от полицейски орган разпореждане няма да последва, и дори с конклудентни действия
като бягство или други подобни. В случая жалбоподателят поне два пъти е отказал
изрично да представи личните си документи за проверка, което се установява от
свидетелските показания. Дори да се вземат предвид само думите на жалбоподателя,
описани в наказателното постановление, пак следва да се приеме, че същият е отказал
да изпълни даденото му разпореждане. Свиването на „сгъвка с тютюн“ не е неотложно
действие, причина да се откаже представяне на документи. Като взема предвид и
предхождащото поведение на жалбоподателя, установено от свидетелските показания,
съдът намира, че тези думи следва да се тълкуват като отказ да се изпълни
разпореждането, а не като индикация, че то ще бъде изпълнено в последващ момент.

По субективната страна на извършеното административно нарушение:
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината –
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че му е дадено задължително за изпълнение устно
нареждане от полицейски орган и че с поведението си отказва да изпълни това
разпореждане, при ясното съзнание, че препятстването на дейността на полицейските
органи е забранено от законоустановените правила, а от това следва, че е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял настъпването им.
4. ПО ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ОБЖАЛВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ:
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът намира, че жалбоподателят с поведението
си е извършил нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. С обжалваното постановление обаче му е наложено административно наказание за
нарушение, различно от действително извършеното – на втората алинея на същата
разпоредба. Такова нарушение жалбоподателят не е извършил. По делото не са представени
и доказателства за материалната компетентност на лицето, издало постановлението.
Поради горното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а жалбата срещу него – уважена.
5. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателя, но искане в такъв
смисъл не е направено. Затова съдът не присъжда разноски.
7
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ Наказателно постановление №58, издадено на 09. IХ. 2024 година от
Началника на IV районно управление на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с ЕИК************ със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
“Антим I” №5, представлявана от директора , с което на основание чл. 257, ал. 1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи на С. К. Г. с ЕГН**********, живеещ
в гр. С. в жилищен квартал Х. в блок ****** във вход *** на етаж ********в
апартамент *********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Л. Н. Б. от Софийската адвокатска
колегия, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 (триста)
лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

8

Съдържание на мотивите


Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на С. К. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. в
жилищен квартал Х. в блок ************* във вход ********* на етаж ********* в
апартамент ********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Л.Н. Б. от Софийската адвокатска колегия,
срещу Наказателно постановление №58, издадено на 09. IХ. 2024 година от Началника на IV
районно управление на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с
ЕИК*********** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. “А. *******”
№********, представлявана от директора .
Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното постановление. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. В постановлението не било точно описано
неизпълнението на жалбоподателя. Жалбоподателят не отказал да изпълни полицейското
разпореждане, а само заявил, че ще го изпълни в последващ момент. Не ставало ясно по
каква причина е издадено полицейското нареждане.
Жалбоподателят не се явява в нито едно от двете открити съдебни заседания,
проведени по делото. Представлява се от адвоката си, който поддържа жалбата. Прави
искане съдът да отмени процесното наказателно постановление.
В първото проведено открито съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител на въззиваемата страна – главен юрисконсулт Б. К. С., който оспорва жалбата.
Същият не се явява във второто открито съдебно заседание, но представя становище в съда
на 13. V. 2025 година.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. За да се произнесе, съдът събра и прие за относими към предмета на спора
следните доказателства:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства:
докладна записка до Началника на IV районно управление на Столичната дирекция на
вътрешните работи от командир на отделение Г. Л. С. с регистрационен
№************ година,
удостоверение, издадено от Столичната дирекция на вътрешните работи на 12. VII.
2024 година с изходящ №**************
актове за сдаване и за встъпване в длъжност от 18. I. 2023 година;
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
издадени срещу свидетеля В. С. Д. с ЕГН*********
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
издадени срещу жалбоподателя.
По делото са разпитани като свидетели следните лица:
Т.Г.Б.с ЕГН**********,
Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
В. С. Д. с ЕГН************
Съдът предпочита да даде вяра на първите двама свидетели, чиито показания са
последователни, еднопосочни и безпротиворечиви. Същите се потвърждават и от
приобщената по делото докладна записка. По отношение на третия свидетел съдът взе
предвид, че е задържан при същата полицейска проверка и срещу него е издадено
1
наказателно постановление за сходно нарушение, извършено по същото време и на същото
място. Затова свидетелят може да се счита заинтересован от изхода на производството.
Съдът отчете и вътрешните противоречия в показанията на свидетеля: същият първоначално
заявява, че жалбоподателят бил задържан без да разговаря с полицейските служители, а в
последствие – че жалбоподателят разговарял с полицейските служители и им казал, че ще
представи лична карата за проверка след като „си свие цигара“. Предвид горното съдът
взема предвид показанията на свидетеля Виктор Сталинов Димов с ЕГН8706076846 само в
частта им, в който не противоречат на показанията на останалите свидетели.
2. Като анализира описаните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие от фактическа страна следното:
На 22. VIII. 2024 година свидетелят Ж. Г.Г. с ЕГН********** е назначен като пеши
0000
патрул с полицай И. В. за времето от 19 часа до 07 часа, видно от представена по
делото докладна записка. В изпълнение на задълженията си двамата обхождат парковото
пространство на пл. „България“ №1 в близост до бул. „Фритьоф Нансен“. Двамата
забелязват две групи лица, които седят на пейките в парковото пространство, и ги
подминават. След като отминават, чуват викове и крясъци от посоката, в която се намират
двете групи, затова решават да извършат проверка, за да установят дали не се нарушава
обществения ред. Първоначално проверяват лицата от по-близко намиращата се до тях
група. Установяват, че всички са пълнолетни и ги запитват дали някой от тях е викал.
Проверените отричат да са викали, затова свидетелят Ж.Г. Г. с ЕГН********** и
колежката му продължават с проверката на другата забелязана по-рано група от хора,
включително жалбоподателят, свидетелят В. С. Д. с ЕГН********* както и (според
докладната записка) – К. В. К. с ЕГН**********, Г. М. К. с ЕГН**********, К. Г. П. с
ЕГН********** и К. С. П. с ЕГН**********. Свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
колежката му се представят и започват проверка на документите за самоличност всички,
освен жалбоподателя и свидетелят В.С. Д. с ЕГН*************** представят документите
си за самоличност. След като отказва да представи документите си, жалбоподателят започва
да спори с полицейските служители дали имат право да извършват проверка или не. Те му
разясняват, че извършват рутинна проверка и отново искат да представи документите си за
самоличност.
След повторен отказ свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и колежката му се
отдалечават от пейката, свързват се с дежурната част на IV районно управление на
Столичната дирекция на вътрешните работи и искат съдействие, след което остават на
място.
След известно време с патрулна кола пристигат свидетелят Т.Г. Б. с ЕГН********** и
Г. Л. С. написал представената по делото докладна записка. Двамата питат свидетеля Ж. Г. Г.
с ЕГН********** и колежката му кой от присъстващите е отказал да представи документите
си за самоличност. След като получават указания от колегите си, свидетелят Т.Г. Б.с
ЕГН********** и колегата му Г. Л. С. се приближават към групата лица, в която се намират
жалбоподателят и свидетеля В. С. Д. с ЕГН************и на два пъти канят и двамата да
представят документите си за самоличност за проверка. Първия път жалбоподателят отказва
да представи документите си, а при втората покана заявява „Изчакайте, първо ще си запаля
цигара“. Тълкувайки думите на жалбоподателя като отказ, свидетелят Т.Г. Б. с
ЕГН********** и Г. Л. С. задържат и него, и свидетеля В. С. Д. с ЕГН************* и ги
отвеждат в сградата на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните
работи, където установяват самоличността им и им съставят актове за установяване на
административно нарушение.
3. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
2
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 22. VIII. 2024 година
от свидетеля Т. Г. Б. с ЕГН**********, заемащ длъжността инспектор в IV районно
управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на съставилия
докладна записка Г. Л. С..
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта Началникът на IV районно управление на
Столичната дирекция на вътрешните работи на 09. IХ. 2024 година издава процесното
наказателно постановление №58, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300.00
лева на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи за
нарушение на чл. 64, ал. 2 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 05. ХII. 2024 година, а жалбата подадена в съда на 18. ХII. 2024
година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
По спазването на формалните изисквания за издаването на обжалваното
наказателно постановление:
Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на
тримесечния срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за
административните нарушения и наказания – в деня на нарушението, непосредствено след
откриването на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 09. IX.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, както и на инструктивния 1-месечен срок по
чл. 52, ал. 1 от същия закон.
При издаването на акта са пазени и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за
административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и
постановлението, доколкото се съдържат данни за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Както в акта, така и в постановлението са записани както точните думи, с които е
издадено полицейското нареждане, така и причината за издаването му – извършване на
проверка на самоличността на жалбоподателя по реда на чл. 70 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, а също и точния отговор на жалбоподателя – че ще представи лична
карта след като си свие саморъчно хартиена сгъвка с тютюн.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
3
наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице.
По делото не са представени доказателства, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона.
Представено е удостоверение, от което се установява, че постановлението изхожда от лице,
което заемащо длъжността Началник на IV районно управление на Столичната дирекция на
вътрешните работи, но не и заповед или друг акт на Министъра на вътрешните работи, с
който на началниците на районните управления е делегирано правомощието да издават
наказателни постановления по Закона за Министреството на вътрешните работи.
Съдът намира още, че е налице и противоречие между словесното и цифровото
описание на нарушението, изразяващо се в следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи полицейските органи могат да издават писмени разпореждания до граждани, когато
това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които на основание ал. 4 на
същия член са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, полицейските
органи могат да издават и устни разпореждания или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят.
Тълкувайки посочените разпоредби на Закона за Министреството на вътрешните
работи логически и систематично, съдът стига до извод, че първите две алинеи на чл. 64
уреждат правомощията на полицейските органи и реда за упражняването им, а ал. 4 създава
задължение за гражданите да изпълняват тези разпореждания. Чл. 257, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи санкционира неправомерното поведение на
гражданите, на които е издадено разпореждане, а не поведението на полицейските органи
при издаването на разпорежданията. Затова следва да се счита, че гражданите, неизпълнили
полицейско разпореждане, нарушават ал. 4, а не някоя от първите две алинеи на чл. 64 от
Закона за Министерството на вътрешните работи.
Според обжалваното наказателно постановление обаче отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, която регламентира издаването на
разпореждания от полицейските органи и тяхната форма. Предвид на това, настоящата
съдебна инстанция намира, че е налице несъответствие между цифровото и словесното
описание на нарушението.
Оттук съдът извежда, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво
именно нарушение е ангажирана отговорността му.
По обективната страна на извършеното административно нарушение:
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.
6 от Закона за административните нарушения и наказания предпоставки:
да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното
управление,
да е извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и
да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е
обвързан с решението на административния орган, затова и не може да бъде възпрепятстван
в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
4
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение на чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. За да се приеме, че такова нарушение е извършено е необходимо сбъдването на
следните условия:
Разпореждане на орган на същото Министерство, дадено в писмена или в устна форма
по реда на чл. 64, ал. ал. съответно 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. В процесния случай се установи безспорно, че на жалбоподателя е било
наредено поне на два пъти да представи личните си документи за проверка.
Разпореждането да е необходимо за изпълнение на възложените на полицейските
органи функции. Според показанията на разпитаните свидетели, същите са извършили
проверка с цел установяване на нарушаване на обществения ред – тяхно пълномощие
по силата на чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи. По отношение
на причината за извършване на проверката съдът предпочита показанията на свидетеля
Желязко Георгиев Георгиев с ЕГН**********, участвал в предприемането на
проверката, пред показанията на Тео Георгиев Баев с ЕГН**********, който е бил
извикан като подкрепление на колегите си в по-късен момент.
Разпорежданията на полицейския орган да не налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, нито да застрашават живота или здравето му, в
който случай не са задължителни по силата на чл. 64, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. В процесния случай на жалбоподателя е
разпоредено да представи личните си документи за проверка, което не го застрашава
по никакъв, нито съставлява престъпление или нарушение. Затова следва да се счита,
че дадените разпореждания са били задължителни за него.
Отказ от изпълнение на полицейското разпореждане. Настоящият съдебен състав
счита, че отказът може да бъде извършен както с изрично изявление в такъв смисъл,
така и с използването на всякакви изрази, от които е ясно, че изпълнение на даденото
от полицейски орган разпореждане няма да последва, и дори с конклудентни действия
като бягство или други подобни. В случая жалбоподателят поне два пъти е отказал
изрично да представи личните си документи за проверка, което се установява от
свидетелските показания. Дори да се вземат предвид само думите на жалбоподателя,
описани в наказателното постановление, пак следва да се приеме, че същият е отказал
да изпълни даденото му разпореждане. Свиването на „сгъвка с тютюн“ не е неотложно
действие, причина да се откаже представяне на документи. Като взема предвид и
предхождащото поведение на жалбоподателя, установено от свидетелските показания,
съдът намира, че тези думи следва да се тълкуват като отказ да се изпълни
разпореждането, а не като индикация, че то ще бъде изпълнено в последващ момент.

По субективната страна на извършеното административно нарушение:
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината –
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че му е дадено задължително за изпълнение устно
нареждане от полицейски орган и че с поведението си отказва да изпълни това
разпореждане, при ясното съзнание, че препятстването на дейността на полицейските
органи е забранено от законоустановените правила, а от това следва, че е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял настъпването им.
4. ПО ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ОБЖАЛВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ:
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът намира, че жалбоподателят с поведението
си е извършил нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
5
работи. С обжалваното постановление обаче му е наложено административно наказание за
нарушение, различно от действително извършеното – на втората алинея на същата
разпоредба. Такова нарушение жалбоподателят не е извършил. По делото не са представени
и доказателства за материалната компетентност на лицето, издало постановлението.
Поради горното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а жалбата срещу него – уважена.
5. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателя, но искане в такъв
смисъл не е направено. Затова съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
6