РЕШЕНИЕ
№ 2160
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110200511 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на С. К. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. в
жилищен квартал Х. в блок ********** във вход ********** на етаж *********** в
апартамент **********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Л. Н. Б. от Софийската адвокатска
колегия, срещу Наказателно постановление №58, издадено на 09. IХ. 2024 година от
Началника на IV районно управление на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с ЕИК************8 със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
“Антим I” №5, представлявана от директора .
Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното постановление. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. В постановлението не било точно описано
неизпълнението на жалбоподателя. Жалбоподателят не отказал да изпълни полицейското
разпореждане, а само заявил, че ще го изпълни в последващ момент. Не ставало ясно по
каква причина е издадено полицейското нареждане.
Жалбоподателят не се явява в нито едно от двете открити съдебни заседания,
проведени по делото. Представлява се от адвоката си, който поддържа жалбата. Прави
искане съдът да отмени процесното наказателно постановление.
1
В първото проведено открито съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител на въззиваемата страна – главен юрисконсулт Борислав Константинов
Страхинов, който оспорва жалбата. Същият не се явява във второто открито съдебно
заседание, но представя становище в съда на 13. V. 2025 година.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. За да се произнесе, съдът събра и прие за относими към предмета на спора
следните доказателства:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства:
докладна записка до Началника на IV районно управление на Столичната дирекция на
вътрешните работи от командир на отделение Г. Л. С. с регистрационен
№**************година,
удостоверение, издадено от Столичната дирекция на вътрешните работи на 12. VII.
2024 година с изходящ №513р-71130;
актове за сдаване и за встъпване в длъжност от 18. I. 2023 година;
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
издадени срещу свидетеля В. С. Д. с ЕГН************
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
издадени срещу жалбоподателя.
По делото са разпитани като свидетели следните лица:
Т. Г. Б. с ЕГН**********,
Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
В. С. Д. с ЕГН************
Съдът предпочита да даде вяра на първите двама свидетели, чиито показания са
последователни, еднопосочни и безпротиворечиви. Същите се потвърждават и от
приобщената по делото докладна записка. По отношение на третия свидетел съдът взе
предвид, че е задържан при същата полицейска проверка и срещу него е издадено
наказателно постановление за сходно нарушение, извършено по същото време и на същото
място. Затова свидетелят може да се счита заинтересован от изхода на производството.
Съдът отчете и вътрешните противоречия в показанията на свидетеля: същият първоначално
заявява, че жалбоподателят бил задържан без да разговаря с полицейските служители, а в
последствие – че жалбоподателят разговарял с полицейските служители и им казал, че ще
представи лична карата за проверка след като „си свие цигара“. Предвид горното съдът
взема предвид показанията на свидетеля В. С. Д. с ЕГН8706076846 само в частта им, в който
не противоречат на показанията на останалите свидетели.
2. Като анализира описаните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие от фактическа страна следното:
На 22. VIII. 2024 година свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** е назначен като пеши
0000
патрул с полицай И. В. за времето от 19 часа до 07 часа, видно от представена по
2
делото докладна записка. В изпълнение на задълженията си двамата обхождат парковото
пространство на пл. „България“ №1 в близост до бул. „Фритьоф Нансен“. Двамата
забелязват две групи лица, които седят на пейките в парковото пространство, и ги
подминават. След като отминават, чуват викове и крясъци от посоката, в която се намират
двете групи, затова решават да извършат проверка, за да установят дали не се нарушава
обществения ред. Първоначално проверяват лицата от по-близко намиращата се до тях
група. Установяват, че всички са пълнолетни и ги запитват дали някой от тях е викал.
Проверените отричат да са викали, затова свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
колежката му продължават с проверката на другата забелязана по-рано група от хора,
включително жалбоподателят, свидетелят В. С. Д. с ЕГН***********, както и (според
докладната записка) – К. В. К. с ЕГН**********, Г. М. К. с ЕГН**********, К. Г. П. с
ЕГН********** и К.С. П. с ЕГН**********. Свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
колежката му се представят и започват проверка на документите за самоличност всички,
освен жалбоподателя и свидетелят В. С. Д. с ЕГН***********представят документите си за
самоличност. След като отказва да представи документите си, жалбоподателят започва да
спори с полицейските служители дали имат право да извършват проверка или не. Те му
разясняват, че извършват рутинна проверка и отново искат да представи документите си за
самоличност.
След повторен отказ свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и колежката му се
отдалечават от пейката, свързват се с дежурната част на IV районно управление на
Столичната дирекция на вътрешните работи и искат съдействие, след което остават на
място.
След известно време с патрулна кола пристигат свидетелят Т. Г. Б. с ЕГН********** и
Г. Л. С., написал представената по делото докладна записка. Двамата питат свидетеля Ж. Г. Г.
с ЕГН********** и колежката му кой от присъстващите е отказал да представи документите
си за самоличност. След като получават указания от колегите си, свидетелят Т. Г. Б. с
ЕГН********** и колегата му Г. Л.С. се приближават към групата лица, в която се намират
жалбоподателят и свидетеля В. С. Д. с ЕГН************ и на два пъти канят и двамата да
представят документите си за самоличност за проверка. Първия път жалбоподателят отказва
да представи документите си, а при втората покана заявява „Изчакайте, първо ще си запаля
цигара“. Тълкувайки думите на жалбоподателя като отказ, свидетелят Т. Г. Б. с
ЕГН********** и Г. Л. С. задържат и него, и свидетеля В. С. Д. с ЕГН**************и ги
отвеждат в сградата на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните
работи, където установяват самоличността им и им съставят актове за установяване на
административно нарушение.
3. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 22. VIII. 2024 година
от свидетеля Т. Г. Б. с ЕГН**********, заемащ длъжността инспектор в IV районно
управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на съставилия
3
докладна записка Георги Л.ов Стенин.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта Началникът на IV районно управление на
Столичната дирекция на вътрешните работи на 09. IХ. 2024 година издава процесното
наказателно постановление №58, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300.00
лева на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи за
нарушение на чл. 64, ал. 2 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 05. ХII. 2024 година, а жалбата подадена в съда на 18. ХII. 2024
година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
По спазването на формалните изисквания за издаването на обжалваното
наказателно постановление:
Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на
тримесечния срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за
административните нарушения и наказания – в деня на нарушението, непосредствено след
откриването на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 09. IX.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, както и на инструктивния 1-месечен срок по
чл. 52, ал. 1 от същия закон.
При издаването на акта са пазени и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за
административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и
постановлението, доколкото се съдържат данни за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Както в акта, така и в постановлението са записани както точните думи, с които е
4
издадено полицейското нареждане, така и причината за издаването му – извършване на
проверка на самоличността на жалбоподателя по реда на чл. 70 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, а също и точния отговор на жалбоподателя – че ще представи лична
карта след като си свие саморъчно хартиена сгъвка с тютюн.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице.
По делото не са представени доказателства, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона.
Представено е удостоверение, от което се установява, че постановлението изхожда от лице,
което заемащо длъжността Началник на IV районно управление на Столичната дирекция на
вътрешните работи, но не и заповед или друг акт на Министъра на вътрешните работи, с
който на началниците на районните управления е делегирано правомощието да издават
наказателни постановления по Закона за Министреството на вътрешните работи.
Съдът намира още, че е налице и противоречие между словесното и цифровото
описание на нарушението, изразяващо се в следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи полицейските органи могат да издават писмени разпореждания до граждани, когато
това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които на основание ал. 4 на
същия член са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, полицейските
органи могат да издават и устни разпореждания или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят.
Тълкувайки посочените разпоредби на Закона за Министреството на вътрешните
работи логически и систематично, съдът стига до извод, че първите две алинеи на чл. 64
уреждат правомощията на полицейските органи и реда за упражняването им, а ал. 4 създава
задължение за гражданите да изпълняват тези разпореждания. Чл. 257, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи санкционира неправомерното поведение на
гражданите, на които е издадено разпореждане, а не поведението на полицейските органи
при издаването на разпорежданията. Затова следва да се счита, че гражданите, неизпълнили
полицейско разпореждане, нарушават ал. 4, а не някоя от първите две алинеи на чл. 64 от
Закона за Министерството на вътрешните работи.
Според обжалваното наказателно постановление обаче отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, която регламентира издаването на
разпореждания от полицейските органи и тяхната форма. Предвид на това, настоящата
съдебна инстанция намира, че е налице несъответствие между цифровото и словесното
5
описание на нарушението.
Оттук съдът извежда, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво
именно нарушение е ангажирана отговорността му.
По обективната страна на извършеното административно нарушение:
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.
6 от Закона за административните нарушения и наказания предпоставки:
да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното
управление,
да е извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и
да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е
обвързан с решението на административния орган, затова и не може да бъде възпрепятстван
в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение на чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. За да се приеме, че такова нарушение е извършено е необходимо сбъдването на
следните условия:
Разпореждане на орган на същото Министерство, дадено в писмена или в устна форма
по реда на чл. 64, ал. ал. съответно 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. В процесния случай се установи безспорно, че на жалбоподателя е било
наредено поне на два пъти да представи личните си документи за проверка.
Разпореждането да е необходимо за изпълнение на възложените на полицейските
органи функции. Според показанията на разпитаните свидетели, същите са извършили
проверка с цел установяване на нарушаване на обществения ред – тяхно пълномощие
по силата на чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи. По отношение
на причината за извършване на проверката съдът предпочита показанията на свидетеля
Ж. Г. Г. с ЕГН**********, участвал в предприемането на проверката, пред показанията
на Т. Г. Б. с ЕГН**********, който е бил извикан като подкрепление на колегите си в
по-късен момент.
Разпорежданията на полицейския орган да не налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, нито да застрашават живота или здравето му, в
който случай не са задължителни по силата на чл. 64, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. В процесния случай на жалбоподателя е
разпоредено да представи личните си документи за проверка, което не го застрашава
по никакъв, нито съставлява престъпление или нарушение. Затова следва да се счита,
6
че дадените разпореждания са били задължителни за него.
Отказ от изпълнение на полицейското разпореждане. Настоящият съдебен състав
счита, че отказът може да бъде извършен както с изрично изявление в такъв смисъл,
така и с използването на всякакви изрази, от които е ясно, че изпълнение на даденото
от полицейски орган разпореждане няма да последва, и дори с конклудентни действия
като бягство или други подобни. В случая жалбоподателят поне два пъти е отказал
изрично да представи личните си документи за проверка, което се установява от
свидетелските показания. Дори да се вземат предвид само думите на жалбоподателя,
описани в наказателното постановление, пак следва да се приеме, че същият е отказал
да изпълни даденото му разпореждане. Свиването на „сгъвка с тютюн“ не е неотложно
действие, причина да се откаже представяне на документи. Като взема предвид и
предхождащото поведение на жалбоподателя, установено от свидетелските показания,
съдът намира, че тези думи следва да се тълкуват като отказ да се изпълни
разпореждането, а не като индикация, че то ще бъде изпълнено в последващ момент.
По субективната страна на извършеното административно нарушение:
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината –
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че му е дадено задължително за изпълнение устно
нареждане от полицейски орган и че с поведението си отказва да изпълни това
разпореждане, при ясното съзнание, че препятстването на дейността на полицейските
органи е забранено от законоустановените правила, а от това следва, че е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял настъпването им.
4. ПО ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ОБЖАЛВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ:
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът намира, че жалбоподателят с поведението
си е извършил нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. С обжалваното постановление обаче му е наложено административно наказание за
нарушение, различно от действително извършеното – на втората алинея на същата
разпоредба. Такова нарушение жалбоподателят не е извършил. По делото не са представени
и доказателства за материалната компетентност на лицето, издало постановлението.
Поради горното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а жалбата срещу него – уважена.
5. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателя, но искане в такъв
смисъл не е направено. Затова съдът не присъжда разноски.
7
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ Наказателно постановление №58, издадено на 09. IХ. 2024 година от
Началника на IV районно управление на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с ЕИК************ със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
“Антим I” №5, представлявана от директора , с което на основание чл. 257, ал. 1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи на С. К. Г. с ЕГН**********, живеещ
в гр. С. в жилищен квартал Х. в блок ****** във вход *** на етаж ********в
апартамент *********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Л. Н. Б. от Софийската адвокатска
колегия, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 (триста)
лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8