РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501354 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Обжалвано е Решение №260335 от 05.02.2021г. по описа на ПРС,
първи брачен състав, постановено по гр.д.№11448/2019г., с което се
ИЗМЕНЯ постановения по гр.д. 16966/16г. на Районен съд – Пловдив режим
за лични отношения между детето И. И. У., ЕГН ********** и бащата И. И.
У., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. *** като вместо това постановява:
Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 18.00
часа в петък до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото, който не съвпада
с годишния платен отпуск на майката; пролетна ваканция на детето през
четните години за периода, който е определен от Министерство на
образованието, от 10.00 ч. на първия ден на ваканцията до 18.00 ч. на
предпоследния ден от нея с преспиване в дома на бащата; Коледната
ваканция на детето през нечетните години за периода, който е определен от
Министерство на образованието, от 10.00 ч. на първия ден на ваканцията до
18.00 ч. на предпоследния ден от нея с преспиване в дома на бащата; на
рождения ден на бащата и именния му ден след края на учебните занятия до
1
началото на учебните занятия на следващия ден, ако денят е присъствен за
училището, ако е неприсъствен от 9.00 до 19.00 часа; На рождения ден на
детето, то ще е с баща си през четните години след края на учебните занятия
до началото на учебните занятия на следващия ден, ако денят е присъствен за
училището, ако е неприсъствен от 9.00 до 19.00 часа. Посочените Коледна и
пролетна ваканция включват обичайно празниците Коледа, Нова година и
Великден, и се РАЗРЕШАВА на ненавършИ. пълнолетие И. И. У., ЕГН
**********, роден на ***г. да пътува многократно извън пределите на
Република България до два пъти в годината за период до 30 дни за първата
половина на годината и до 30 дни за втората половина на годината до
държави – членки на ЕС, съседните на България държави, Великобритания,
Северна Ирландия придружаван от майка си Р. Д. П. ЕГН **********, родена
на ***г. с адрес: гр. П., бул. *** за срок от пет години, считано от влизане на
решението в сила, без съгласието на бащата И. И. У., ЕГН **********, като в
тази връзка разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на детето.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба и насрещна въззивна
жалба.
Въззивна жалба с вх.№2821/26.05.2021 е депозирана от Р. Д. П. с ЕГН-
**********, чрез процесуалните и представители адв. М.П. и адв.Ж.Б. против
Решение №260335/05.02.2021г. постановено по гр.д.№11448/2019г. по описа
на ПРС, първи бр.с. , в частта с която се изменя постановеният режим на
лични отношения между детето И. И. У. и бащата И. И. У. и в частта с
която разрешените на ненавършилото пълнолетие дете задгранични
пътувания са ограничени само до два пъти в годината, дадени за
осъществяване само с придружител майката, но не и с придружител
упълномощено от нея лице и са ограничени за срок от пет години..Развиват
се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен
акт, в обжалваните части по съображения подробно изложени в жалбата. Иска
се да се отмени първоинстанционния акт в обжалваните части, като вместо
това, въззивния съд отхвърли претенцията на бащата за изменение на режима
на лични отношения определен с Решение по гр.д. 16966/16г. на Районен съд
– Пловдив и да се разреши задграничните пътувания на малолетното дете И.
И. У., осъществявани без съгласието на бащата И. И. У., да бъдат
неограничен брой пъти в една календарна година до навършване на
2
пърнолетие на детето, при максимална продължителност на едно пътуване до
30дни, до държавите членки на Европейския съюз, съседни на България
държави, Великобритания и Северна Ирландия, като детето бъде
придружавано от майка си или от изрично посочено от нея лице. Претендират
се разноски пред двете съдебни инстанции..
В срок е постъпил отговор от И. И. У., чрез процесуалния му
представител адв. Е.Т. , с който е взето становище относно неоснователността
на жалбата, по съображения подробно изложени в същия. Иска се
потвърждаване на първоинстанционния акт в частта, с която е изменен
режима на лични отношения на бащата с детето определен с Решение по
гр.д. 16966/16г. на Районен съд – Пловдив, а в частта с която е дадено
разрешение за пътуване на детето И., без съгласието на бащата, решението
като неправилно се моли да бъде отменено, като вместо това искът отхвърлен.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от И. И. У., чрез процесуалния
му представител адв. Е.Т. против Решение №260335/05.02.2021г. постановено
по гр.д.№11448/2019г. по описа на ПРС, първи бр.с., в частта с която е
постановено, че посочените Коледна и пролетна ваканция включват
обичайно празниците Коледа, Нова година и Великден и в частта с която,
се разрешава на ненавършилото пълнолетие дете да пътува многократно
извън пределите на Р.България до до два пъти в годината за период от 30 дни
за първата половина и до 30 дни за втората половина от годината, до държави
– членки на ЕС, съседните на България държави, Великобритания, Северна
Ирландия придружаван от майка си Р. Д. П. ЕГН **********, родена на ***г.
за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила, без съгласието
на бащата. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният
съдебен акт в обжалваната част по съображения подробно изложени в
жалбата. Иска се да се отмени първоинстанциония акт в обжалваните части,
като вместо това постановеният режим на бъде разширен, като в същия се
включат есенната и междусрочната ваканция, като бащата И.У. има право да
взима сина си И. У. от 10.00ч на първия ден до 18.00ч на последния ден от
определената от МО есенна ваканция, всяка четна година и от 10.00ч на
първия ден до 18.00ч на последния ден от определената от МО междусрочна
ваканция всяка нечетна година; претенцията за даване на разрешение на
малолетното дете И. И. У., ЕГН **********, роден на ***г. да пътува
3
многократно извън пределите на Република България до членки на ЕС,
съседните на България държави, Великобритания, Северна Ирландия
придружаван от майка си Р. Д. П. ЕГН **********, за неограничен период от
време, моли да бъде отхвърлена като изцяло неоснователна, а в условията на
евентуалност, ако съдът приеме предявеният от Р. Д. П. насрещен иск за
основателен , моли при уважаването му да се постанови, че пътуванията на
ответницата не могат да съвпадат по време с времето на постановения режим
на лични отношения на бащата със сина му И. И. У..Не се претендират
разноски.
Постъпил е отговор на насрещната въззива жалба от Р. Д. П., в който е
взето становище относно нейната неоснователност, по съображения подробно
изложени в същия.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата и
насрещната жалба, намира за установено следното:
Жалбата и насрещната жалба са подадени в срок, от легитимирана
страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените
в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.
След съвкупна преценка на събраните пред първоинстанционния съд и
пред настоящата инстанция доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
4
Относно изменение режима на лични отношения на бащата И.У. и
детето И. У.:
Страните имат едно родено от брака дете – И. И. У., роден на ***г. С
влязла в сила съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№16966/2016 по описа на
ПРС, четвърти бр.с., упражняването на родителските права по отношение на
детето И. са предоставени на майката Р. Д. П.; определено е местоживеене на
детето при майката на адрес: гр. П., ул. ***, като на бащата И. И. У. е
определен режим на лично отношения с детето: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 12.15 часа до 19.00 часа в събота и от 9.00 часа до 19.00
часа в неделя без преспИ.е; на именния и рождения ден на бащата от 9.00
часа до 19.00 часа; една седмица през лятото; един ден на Великденските и
един ден на Коледните празници от 9..00ч до 19.00ч на същия, едно седмица
през лятото, с преспИ.е, която не съвпада с редовния годишен отпуск на
майката. Спорът между родителите се свежда до това, налице ли са
условията на изменение на така определения режим на лични отношения
между бащата и детето.
При определяне на кого от двамата родители да се предоставят
родителските права, съдът се ръководи преди всичко от интересите на
детето, от неговите нужди, от родителските качества на всеки един от
двамата родители, от материалните им възможности, от битовите условия и
въобще от всички условия благоприятстващи за нормалното бъдещо
отглеждане и възпитание на детето. При изменение режима на лични
отношения на детето с родителя на комуто не са предоставени родителските
права, съдът отново на първо място се ръководи от интересите на детето, от
неговите нужди, както и от родителския капацитет на родителя, които иска
промяна на режима.
Родителят на комуто са предоставени родителските права – Р. П.
оспорва предявения иск за изменение на режима на лични отношение между
бащата и детето като навежда няколко твърдения в тази насока. Твърди се, че
детето И. е диагностицирано с „***“, което заболяване изисква предпазна
хигиена и дисциплина, използването на подходящи дрехи и препарати.
Твърди, че бащата не приема сериозно кожното заболяване на детето, в
резултат на което не намира за необходимо да спазва предписанията на
лекарите, в резултат на което след осъществяване на контакти между бащата
5
и детето, алергията на детето се активира, детето страда, а майката следва да
приеме мерки за потушаването на заболяването. На второ място се твърди, че
исканият от бащата по-широк режима на лични отношения е несъвместим с
трудовата му заетост през уикендите по повод на давани от последния
уроци по плуване, поради което бащата не би могъл да се грижи пълноценно
за детето. На трето място се твърди, че детето И. е прекарало тежко
заболяване - т., което е в ремисия, но както при всяко заболяване,
включително и при това, дори леката настинка има за последица спадане на
т., което обстоятелство представлява риск за живота и здравето на детето,
ако не се полагат нужните грижи, в това число и не се спазва съответния за
болестта начина на хранене. В тази връзка се твърди, че бащата И.У. отказва
да разбере нуждите на неговото дете и да се съобрази с грижите за
задоволяване на тези нужди за живот и здраве на детето.
Бащата И. У. оспорва наведените от майката Р.П. твърдения, като
изцяло неоснователни. Твърди, че изцяло се съобразява както с
предписанията на лекарите, така и с необходимия хранителен режим на
детето по повод констатираните заболявания на И.. Оспорва твърденията на
Р.П., че е предизвиквал дерматологични кризи. Посочва, че са голословни
твърденията на майката за невъзможност бащата да полага грижи за сина си
през съботния ден, поради служебната му ангажираност.
За доказване на твърденията на страните по делото са събраните
писмени, гласни доказателства и е назначена СПЕ.
Установява се от заключението на допусната и приета пред настоящата
инстанция СПЕ на вещото лице Д.В., което съдът кредитира като
компетентно, обективно и незаинтересовано, че И.У. покрива критериите за
висок родителски капацитет, няма данни за абнормално поведение, има
социално приемлива поведенческа и емоционална регулация. Вещото лице
сочи, че нивото на емоционална зрялост при И.У. е предпоставка за справяне
със стреса по реалистичен, насочен към бъдещето начин и формиране на
правдиви очаквания, касае се за добре функционираща, адаптивна и
устойчива на стресовите събития личност, с високи познавателни,
емоционални и личностни ресурси, които са предпоставка в ситуация на
затруднения да реагира директно, с открито поведение и рационален
самоконтрол. Не са установени оформени агресивни тенденции, отличава се
6
с конформни нагласи, емоционална гъвкавост, доброжелателност, стремеж
към ползотворни дейности. Декларира категорична готовност да полага
съответните родителски грижи и възпитание спрямо детето си – И. У.,
демонстрира познаване на потребностите на детето, прави бъдещи планове
относно развитието му, осигурява му подкрепяща и безопасна среда.
От друга страна, майката Р.П. също притежава необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето. При П. е
констатирана изразена екстравертираност с нюански на личностна
неуравновесеност, действаща под влияние на моментни чувства и общо с
импулсивна. Вещото лице е констатирало, че при майката са налице свръх
преработка на минали изживени негативни събития, същата изработва
негативна представа за бащата, която води до проява на неуважение към
него и непризнаване на неговите опити за смекчаване на отношенията и
сближаването им като родители. П. е съсредоточена в конфликта с У.,
дискредитира правата му на човек и баща, бори се за утвърждаването на
своята гледна точка като преценката и е ситуативна, проявява склонност да
трансформира реалността през призмата на собствените си нагласи и
убеждения. Част от обвиненията и срещу бащата са свързани с
здравословното състояние на детето и „не разбирането“ от страна на У. за
тежестта и същността на проблема. В тази връзка вещото лице
посочва, че дерматита е често срещан при децата, като освен чисто
физиологични, предпоставките за появата му, могат да бъдат и
психологични, алергията може да се дължи на различни вещества, но силата
му е в зависимост от психоемоционалното натоварване. Вещото лице е
категорично, че кожния проблем е осъзнат от родителите, бащата има лични
впечатления за проблема, както непосредствено, така и от контактите си с
различни специалисти, съобразява се с кожния проблем на детето, без да го
преекспонира. Що се касае до твърденията на майката, че кожния проблем се
появява и засилва при срещите с бащата, вещото лице посочва, че от
психологична гледна точка стресовата ситуация, свързана с
взаимоотношенията между родителите, преживяванията от детето вътрешен
и семеен конфликт, биха могли да доведат до тежест на симптомите.
Детето И. У. има изградена емоционална връзка и с двамата родители.
Доколкото понастоящем И. се намира в развитиен етап, в който от
съществено значение за психичното му благополучие, е отношението и
7
връзката, която изгражда с т.нар първични авторитети, вещото лице
изразява становище, че възрастта му предполага здрава психологична
ролева идентификация с родителя от същия пол. Успешното преминаване
през тази възрастова криза, следва да се случи с помощта на двамата
родители, като по правило майката изгражда авторитета на бащата. В
конкретния случай обаче, П. има дискредитиращо отношение спрямо У.,
което дава отражение върху емоционалната връзка на детето – от една страна
същото демонстрира желание и интерес в общуването си с баща си, а от
друга се опитва да прикрие тези чувства, за да не разочарова майка си, чиято
роля се фаворизира от И.. Според вещото лице описаната динамика, крие
рискове от задълбочаване на емоционалните и поведенчески дефицити на
детето, като всяко ограничение на отношенията между който и да е било от
двамата родители, може да създаде емоционална лабилност и ситуативна
тревожност при същото. Вещото лице е категорично, че за формиране
представите на И., играят важна и значима роля, и двамата родители, поради
което изцяло в интерес на детето е родителите да не проектират негативните
си отношения върху него, да не фиксират вниманието му върху своите
проблеми и отношения, а да се грижат съвместно за пълноценно му
личностно изграждане и функциониране.
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се
установяват заболяванията на детето И., както и необходимостта от
спазването на определен хранителен режим, предпазна хигиена и дисциплина,
използването на подходящи дрехи и препарати. Тези обстоятелства не се
оспорват от бащата И. У.. От събраните по делото гласни доказателства по
един безспорен начин се установява, че И.У. знае за заболяванията на детето
И. от непосредствените си впечатления за тях и от контактите си с различни
специалисти, спазва необходимия хранителен режим, съобразява се с кожния
проблем на детето, и със необходимостта за спазването на определена
хигиена, ползването на конкретни материи и препарати/ свидетелката Б. У.,
чийто показания въпреки родствената връзка с ищеца, съдът кредитира
като основани на непосредствени впечатления л.178 – л.179 от настоящото
дело/. Показанията на свидетелката К. Ч., не оборват изложеното, доколкото
свидетелката има лични и преки впечатления единствено от една от срещите
си с детето, като в останалите случай на констатиран активиран дерматит,
същата преразказва чутото от майката на детето.
8
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
като взе предвид възрастта на И. и неговите нужди, родителския капацитет на
бащата, неговата зрелост, отношение и грижи към детето, намира, че
определения режим на лични отношения между детето И. и бащата И.У.
следва да бъде разширен. И.У. покрива критериите за висок родителски
капацитет, нивото на емоционална зрялост при бащата е предпоставка за
справяне със стреса по реалистичен, насочен към бъдещето начин, притежава
личност, с високи познавателни, емоционални и личностни ресурси. У. е
запознат със тежестта и същността на здравословните проблеми на детето,
има лични и непосредствени впечатления от заболяванията на И., както и
такива от консултацията със специалисти, съобразява се с предписанията на
последните, както за спазването на специален хранителен лежим, така и за
използването на специални материи в облеклото на сина му и използването на
специални препарати. Не на последно място относно констатирания кожен
проблем при И., следва да бъде отбелязано, че е възможно същият да се
задълбочава от стресовите преживявания на детето от вътрешен и семеен
конфликт, свързано с взаимоотношенията между родителите му, които
взаимоотношения в известна степен се провокират от майката Р. П., която
изработва негативна представа за бащата, непризнава опитите на И.У. за
смекчаване на отношенията и сближаването им като родители.
Установи се, че бащата У. има капацитета да поема отговорности и
реагира адекватно, и рационално при стресови ситуации, успява точно да
формулира проблемите и да предприеме адекватни действия по решаването
им, осъществява адекватен контрол върху детето. Проявява се като
внимателен, прям, спокоен и добър баща, отношението му и към детето И.
е топло с дълбока загриженост. Остана недоказано от събраните по делото
доказатества твърдението на майката за несъвместимост между с трудовата
заетост на бащата през съботите и режима на лични отношения с детето,
която би нарушила интересите на детето. Ето защо и доколкото се установи,
че всяко ограничение на отношенията между който и да е било от двамата
родители, може да създаде емоционална лабилност и ситуативна тревожност
при детето, а за формиране представите на И., играят важна и значима роля,
и двамата родители, съдът намира, че изцяло в интерес на детето е режима
на личния отношение с бащата да бъде разширен. Предвид привързаността на
9
бащата към И. и съответно на И. към бащата, отчитайки топлата
емоционална връзка между тях и обстоятелството, че детето е във възраст, в
която се нуждае от мъжки модел на поведение, първоинстанционният съд е
определил разширен режим на лични отношения между И.У. и малолетния
му син И.. Преценяйки този режим в светлината на личните интереси на
детето, настоящият съдебен състав намира, че същият е правилно определен и
като такъв следва да бъде потвърден.
Касаещо предявения иск по чл.127 а ал.2 СК: Родителят, упражняващ
родителските права, може да взема по отношение на детето самостоятелно
само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от
двамата родители. В нормата на чл.127а, ал.1 от СК е регламентирано, че
въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на
необходимите за това лични документи, се решават по общо съгласие на
родителите, като ал.2 на същата разпоредба сочи, че когато родителите не
постигнат такова съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Детето има право на свободно придвижване, но до
навършване на пълнолетие, то не може да упражнява това право, нито само,
нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да
пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши
конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави
или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до
определени държави. При решаване на въпроса за заместване на съгласието
на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най – важни са
интересите на детето. Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на
родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаване
на който съдът прави преценка за целесъобразност.
В конкретният случай не се установява от събраните по делото
доказателства, че бащата е препятствал пътуванията на сина си, когато
майката е искала декларация за конкретно пътуване. Действително са налице
данни, че последният е отказал да даде декларация за неограничен брой
пътувания до навършване на пълнолетие на сина си, но доколкото бащата
като родител има право на преценка, кое пътуване е подходящо за детето, то
съдът намира, че не са налице действия или бездействия на бащата, които
биха могли да бъдат квалифицирани като такива, налагащи заместване волята
10
на бащата при решаване въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаване на необходимите за това лични документи. Ето защо предявеният
иск следва да бъде отхвърлен , като неоснователен. Като е достигнал до
различни от тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който в тази част следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора на И.У. се дължат разноски, но поради липсата
на претенция в тази насока, такива не се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260335 от 05.02.2021г. по описа на
ПРС, първи брачен състав, постановено по гр.д.№11448/2019г., в частта с
която се ИЗМЕНЯ постановения по гр.д. 16966/16г. на Районен съд –
Пловдив режим за лични отношения между детето И. И. У., ЕГН **********
и бащата И. И. У., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. *** като вместо това
постановява: Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за
времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото,
който не съвпада с годишния платен отпуск на майката; пролетна ваканция на
детето през четните години за периода, който е определен от Министерство
на образованието, от 10.00 ч. на първия ден на ваканцията до 18.00 ч. на
предпоследния ден от нея с преспИ.е в дома на бащата; Коледната ваканция
на детето през нечетните години за периода, който е определен от
Министерство на образованието, от 10.00 ч. на първия ден на ваканцията до
18.00 ч. на предпоследния ден от нея с преспИ.е в дома на бащата; на
рождения ден на бащата и именния му ден след края на учебните занятия до
началото на учебните занятия на следващия ден, ако денят е присъствен за
училището, ако е неприсъствен от 9.00 до 19.00 часа; На рождения ден на
детето, то ще е с баща си през четните години след края на учебните занятия
до началото на учебните занятия на следващия ден, ако денят е присъствен за
училището, ако е неприсъствен от 9.00 до 19.00 часа.
ОТМЕНЯ Решение №260335 от 05.02.2021г. по описа на ПРС, първи
11
брачен състав, постановено по гр.д.№11448/2019г., в частта с която
РАЗРЕШАВА на ненавършилия пълнолетие И. И. У., ЕГН **********, роден
на ***г. да пътува многократно извън пределите на Република България до
два пъти в годината за период до 30 дни за първата половина на годината и до
30 дни за втората половина на годината до държави – членки на ЕС,
съседните на България държави, Великобритания, Северна Ирландия
придружаван от майка си Р. Д. П. ЕГН **********, родена на ***г. с адрес:
гр. П., бул. *** за срок от пет години, считано от влизане на решението в
сила, без съгласието на бащата И. И. У., ЕГН **********, като в тази връзка
разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на детето,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ п редявения от Р. Д. П. ЕГН ********** с адрес: гр. П.,
бул. *** насрещен иск с правно основание чл.127 а ал.2 СК във вр. с чл.45
ал.1 и ал.2 и чл.76 т.9 ЗБДС, за РАЗРЕШАВАНЕ на малолетния И. И. У., ЕГН
**********, роден на ***г. да пътува многократно извън пределите на
Република България до държави – членки на ЕС, съседните на България
държави, Великобритания, Северна Ирландия придружаван от майка си Р. Д.
П. ЕГН **********, родена на ***г. с адрес: гр. П., бул. *** или от друго
упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие, без съгласието на
бащата И. И. У., ЕГН **********, като в тази връзка да се разреши на ОД на
МВР да издаде паспорт на детето.
Решението, в частта касаещо изменение режима на лични отношения
между детето и бащата, подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС
при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13