Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1906/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Ч.д.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** и Й.К.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Е.М.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците не дължат изпълнение по изп. дело № 20137180400729 по
описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира Данова с район на действие ВОС, относно
вземане вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение № 6966 от 16.08.2013г. и изпълнителен лист издадени по
ч.гр. дело № 11926/2013г. по описа на РС- Варна солидарно срещу тях за следните
суми: 3000лева, представляваща
главница по договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни
клиенти на ОББ АД от 10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и
допълнително споразумение от 10.10.2012г., ведно със
законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20лева, представляваща договорна лихва за периода 20.11.2012г.
до 12.08.2013г.; 134,28лева,
представляваща наказателна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г. и 360,21лева, представляваща направени по
делото разноски за платена държавна такса и 291,56лева, представляваща направени по делото разноски за
адв.възнаграждение, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищците основават исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: На 16.08.2013г. ВРС е издал
заповед за незабавно изпълнение и изп. лист солидарно срещу тях по ч.гр.д. №
11926/2013г. в полза на „ОББ“ АД, чийто частен правоприемник е ответникът. Въз
основа на изп. лист, ищците са осъдени солидарно да заплатят следните суми:
3000лева, представляваща главница по договор за ползване на пакет Бизнес
партньорство за корпоративни клиенти на ОББ АД от 10.08.2009г., приложение № 1,
приложение № 2 и допълнително споразумение от 10.10.2012г.,
ведно със законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането;
298,20лева, договорна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.;
134,28лева, наказателна лихва за просрочени главници за периода 20.11.2012г. до
12.08.2013г., както и 360,21лева, представляваща направени по делото разноски
за платена държавна такса и 291,56лева, представляваща направени по делото
разноски за адв. възнаграждение. На 07.10.2013г. по молба на „ОББ“ АД било
образувано изп. дело 20137180400729 по описа на ЧСИ Станимира Данова. Твърди
се, че възможността на взискателя да събира принудително сумите дължими въз
основа на заповедта по чл. 417 ГПК е погасено по давност, като съображенията за
това се свеждат до следното: С молба от 21.01.2014г. по молба на взискателя
била наложена възбрана върху имот на ищеца С.. След тази дата не били
извършвани каквито и да е изп.действия, поради което и на 21.01.2016г., изп.
дело е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Прекратяването е
настъпило по силата на закона, а съгласно ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
действията по образуване на изпълнителното дело, изпращане на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, набавяне на документи и извършване на справки, не са
действия прекъсващи давността. След прекратяване на изп.дело поради перемпция,
на 21.01.2019г. е изтекла и тригодишната давност за принудително събиране на
вземането. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Твърди,
че по силата на договор за цесия от 25.06.2019г. сключен с ОББ АД е придобил
процесното вземане. С пълномощно от същата дата е бил оправомощен
да извърши уведомяване на длъжниците за цесията. Изявление в този смисъл се
прави и с отговора. Искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че приложение
следва да намери общата петгодишна давност, която при това е била прекъсвана,
поради което и понастоящем оспорва да е изтекла. В тази връзка сочи следното: С
молбата за образуване на изп.дело е възложено по реда на чл. 18 ЗЧСИ на съд.
изпълнител прилагане на определен изп. способ, поради което и същата е
прекъснала давността. Към него момент е било в сила ППВС №3/18.11.1980г.,
съобразно което протичането на погасителната давност е спряно докато трае изп.процес.
Постановките на т. 10 от ТР № 2/2015г. на ВКС намират приложение считано от
26.06.2015г., поради което понастоящем 5г. давност не е изтекла. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
ищците се представляват от процесуален представител адв. Т..
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание
не се представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът
може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на
правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и
изтичане на законоустановения давностен срок. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
Между страните са
обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства:
-
че
по силата на изп. лист издаден по ч.гр. дело № 11926/2013г. по описа на РС-
Варна ищците са били осъдени солидарно да заплатят на „ОББ“ АД, частен
правоприемник, на което е ответникът сумите- 3000лева, главница, ведно със
законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20лева,
договорна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28лева,
наказателна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г., и 360,21лева,
разноски за платена държавна такса и 291,56лева, разноски за адв.възнаграждение;
-
че
за събиране на вземането е било образувано изп.дело № 729/2013г. по описа на
ЧСИ рег. № 718.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „ОББ“ АД за издаване заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ищците е било образувано
ч.гр.д. № 11926/2013г. по описа на ВРС. Заявлението е уважено и е била издадена
заповед за незабавно изпълнение с № 6966/16.08.2013г. и изпълнителен лист с предмет на вземането по нея- 3000лева, представляваща
главница по договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни
клиенти на ОББ АД от 10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и
допълнително споразумение от 10.10.2012г., ведно със
законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20лева,
представляваща договорна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28лева,
представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода 20.11.2012г.
до 12.08.2013г. и 360,21лева, представляваща направени по делото разноски за
платена държавна такса и 291,56лева, представляваща направени по делото
разноски за адв. възнаграждение. На 07.10.2013г. въз основа на този
изпълнителен лист и по молба на заявителя, ЧСИ рег. № 718 е образувал изп.дело
№ 792/2013г. С молбата е поискано изпращане покана за доброволно изпълнение на
длъжниците, както и предприемане от ЧСИ на всички необходими изп. действия за
принудително изпълнение на задълженията на длъжника на основание чл. 18 ЗЧСИ. По
разпореждане на ЧСИ от 09.10.2013г. е изискана информация за постоянен и
настоящ адрес на длъжника, семейно положение, адреси на деца, установяване
притежавани от длъжниците МПС, банкови сметки, недвижими имоти. На 01.11.2013г.
са постъпили изискани удостоверения от НАП за наличие на публични задължения на
длъжниците, предвид присъдиняване Държавата по право
по реда на чл. 458 ГПК. На 25.10.2013г. е изпратено до АВп
съобщение за налагане запор върху дружествен дял на длъжника С. от капитала на
„М-Инвестиране“ ЕООД, „МФ- Студио“ ЕООД и на длъжника „Ч.д.“ ЕООД,
представлявано от длъжника С.. Запорите са наложени на 11.11.2013г.
/л.71-73/. На 16.10.2013г. по запорно съобщение от
09.10.2013г. е бил наложен запор върху МПС собствени на длъжника С. /л.86/. На
15.01.2014г. е вписана възбрана върху имоти собствени на длъжника С.
/л.129,131/ и Ч.д. ЕООД /л.132/. На 21.01.2014г. е вписана възбрана върху други
имоти на С. /л.139/. На 21.01.2014г. на длъжниците в кантората на ЧСИ са
връчени ПДИ и считано от 05.02.2014г. заповедта е влязла в законна сила /л.136/.
На 29.05.2014г. взискателят е уведомен за така
наложените възбрани от ЧСИ, като е поискано от ЧСИ уточняване дали желае
насочване принудително изпълнение и върху кое имущество на длъжниците. С молби
от 05.04.2018г. и 11.04.2018г. /л.158,162/ взискателят
към него момент „ОББ“ АД е поискал налагане на възбрана върху имот собственост
на длъжника „Ч.д.“ ЕООД, наложена на 06.08.2018г. По повод постъпили
удостоверения от НАП на 12 и 13.06.2018г. за наличие публични задължения на двамата
длъжника, Държавата е била конституирана като взискател по право /л.187,188/. На
29.03.2019г. взискателят е поискал извършването на
опис и продажба на собствен на длъжника „Ч.д.“ ЕООД недвижим имот, които с
молба от 13.05.2019г. е поискал да бъдат отложени до последваща молба на
взискател. На 04.09.2019г. е постъпила по изп.д. молба от взискателя ОББ АД, с
която е поискано превеждане на постъпващите суми по изп.дело по сметка на Е.М.
ЕООД, предвид сключен на 25.06.2019г. договор за цесия. С разпореждане на ЧСИ
от 28.02.2020г. и по молба на ответника от 21.02.2020г., същият е бил конституиран
като взискател по изп.дело.
Предявеният иск е
допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след издаване на
заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност след издаване на
заповедта. Съдът съобрази, че към датата на исковата молба, за събиране на
спорното вземане е висящо изп.д. № 20137180400729 по описа на ЧСИ рег.
№ 718, взискател
по което е именно ответникът, считано от 28.02.2020г. в резултат на настъпило частно правоприемство по договор за цесия от
25.06.2019г. сключен с кредитора ОББ АД. Липсват твърдения и доказателства
длъжниците да са били уведомени за извършената цесия предхождащо настоящия
процес, с което ответникът обосновава и уведомяването им понастоящем, с
приложение към исковата молба. Следователно ответникът притежава надлежна
пасивна процесуална и материална легитимация.
При така установената
хронология на фактите по делото, основният спорен между страните по делото
въпрос касае протичането на давностния срок за
събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ
погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането,
респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
Ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 05.02.2014г.,
доколкото връчването й е извършено на 21.01.2014г. От този момент е започнала
да тече давност за събиране на вземането по нея. Без значение от характера на
вземането по заповедта, приложение за присъденото с нея вземане следва да
намери общата петгодишна давност, защото с влизането в сила на заповедта за
изпълнение се преклудират всички възражения на
длъжника относно съществуване на вземането настъпили до този момент, и защитата
му би могла да се осъществи единствено по реда на специалните искове по чл. 424 ГПК, позовавайки се на новооткрити и нови доказателства и/или чл. 439 ГПК,
позовавайки се на факти настъпили след стабилизиране на заповедта /така и
решение по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС/. Следователно, считано от влизане в сила
на заповедта на 05.02.2014г. е започнала да тече петгодишна давност, в рамките
на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на твърдяните факти е
обвързана от задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по
т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в
изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с образуването
на изп. дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с предприемане на
всеки отделен изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е
предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния
изпълнител. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване
и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него
принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на
давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан,
като нямат характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на
ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с
това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като взискателят има възможност да избере да действа
или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Поради тази
причина и в случай на негово бездействие, което състояние е продължило повече
от две години изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право,
без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се
произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема се, че актът му има
само констативно, но не и правопораждащо действие. В
казуса се установи, че изп. производство е образувано по молба на кредитора от 07.10.2013г.,
но доколкото заповедта е влязла в сила на 05.02.2014г., то с влизането й в сила
е била прекъсната давността. Същевременно, формирана е съдебна практика /
решение по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО и гр. д. №
2917/2018г. на ВКС IV ГО, с която е дадено разрешение, че отмяната на ППВС
3/1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. и се
прилага единствено от тази дата и само по отношение на висящите към този момент
изп. производства, не и за тези приключили преди това. Доколкото изп. производство
е било образувано на 07.10.2013г. и към 25.06.2015г. не е прекратено, приложение
следва да намери именно ППВС 3/1980г., предвиждащо че погасителна давност не
тече, докато изп. процес трае. Следователно, от 07.10.2013г. до 25.06.2015г.
протичането на давностния срок е спряно. Считано от
26.06.2015г. е започнал да тече нов петгодишен давностен
срок, изтичащ на 26.06.2020г. Предприетите след 07.10.2013г. действия по
изп.дело имащи характер на същински изпълнителни действия и поради това годно прекъснали
протичането на давността спрямо длъжника С. са наложените запори от 11.11.2013г., 16.10.2013г. и възбрани от 15.01.2014г. и
21.04.2014г., а спрямо длъжника „Ч.д.“ ЕООД възбраните от 15.01.2014г. и 06.08.2018г..
С решение по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО е дадено разяснение, че перемпцията е без правно значение за давността и че новата
давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. И когато по изп.
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията
е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ– той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изп.
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело.
Т.е без правно значение се явява обстоятелството, че в периода от 15.01.2014г.
до 15.01.2016г., респ. 21.01.2014г. до 21.01.2016г. спрямо длъжника С., реално взискателят е бездействал, срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е изтекъл и изпълнителното производство се счита за прекратено по право. Предприетото
действие по налагане възбрана на 05 и 11.04.2018г., вписана на 06.08.2018г.
върху имот на длъжника „Ч.д.“ ЕООД, независимо, че е извършено, след като изп.
производство е било прекратено по право, е породило прекъсващ давността ефект. За
този длъжник считано от 06.08.2018г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, изтичащ на 06.08.2023г. Това обоснова
неоснователност на иска заявен от него. По отношение на ищеца С., както се
посочи давността е започнала да тече на 26.06.2015г., като по изп.д. няма
предприемани действия прекъсващи давността след възбраната от 21.04.2014г. Исковата
молба срещу ответника е депозирана на 01.07.2020г., когато е поискано
конституирането му като ответник на мястото на първоначалния такъв ОББ АД. В
рамките на предоставената му възможност с определението от 06.08.2020г., новият
ответник не е изразил съгласие да встъпи като ответник по делото, поради което
и конституирането му като такъв следва да се приеме, че е извършено именно с
молбата от 01.07.20г. Съгласието му в случая е следвало да бъде изразено
изрично, доколкото е свързано с преценка настъпило ли е приемство
в процеса на ответника, с което изискване законът го брани от риска да бъде
обвързан с извършени до него момент действия без негово участие. Следователно,
към датата на подаване на исковата молба спрямо ответника- 01.07.2020г.,
петгодишната давност е била изтекла по отношение на длъжника Й.С.. Изпълняемото право спрямо него е погасено по давност,
поради което предявеният от него иск с правно основание чл. 439 ГПК се явява
основателен.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът С. има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК. Претендира се адв. възнаграждение за един адвокат по реда на чл.
38 ЗАдв., както и такива за платена държавна такса от 163,37лева. На основание
чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения съдът определя адв.възнаграждение в полза на ищеца в размер на
515,90лева. Държавната такса е платена изцяло от ищеца Ч.д. ЕООД, поради което
предвид изхода на спора този разход като неизвършен от ищеца С. не му се дължи.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът претендира разноски за юк.възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ответника в размер на 200лева, от които половината, т.е 100лева следва
да се възложат в тежест на ищеца Ч.д. ЕООД.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Й.К.С., ЕГН ********** с адрес *** и ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело
№ 20137180400729 по описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира Данова с район на
действие ВОС, относно вземане вземания посочени в заповед за незабавно
изпълнение № 6966 от 16.08.2013г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело №
11926/2013г. по описа на РС- Варна солидарно срещу него и „Ч.д.“ ЕООД, ЕИК
********* за следните суми: 3000лева, представляваща главница по
договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни клиенти на ОББ
АД от 10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и допълнително споразумение
от 10.10.2012г., ведно със законната лихва от
14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20лева,
представляваща договорна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28лева, представляваща наказателна
лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г. и 360,21лева, представляваща направени по делото разноски за платена
държавна такса и 291,56лева,
представляваща направени по делото разноски за адв. възнаграждение, поради
изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 439,
ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ч.д.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20137180400729 по
описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира Данова с район на действие ВОС, относно
вземане вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение № 6966 от
16.08.2013г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 11926/2013г. по описа
на РС- Варна солидарно срещу него и Й.К.С., ЕГН ********** за следните суми: 3000лева, представляваща главница по
договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни клиенти на ОББ
АД от 10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и допълнително споразумение
от 10.10.2012г., ведно със законната лихва от
14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20лева,
представляваща договорна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28лева, представляваща наказателна
лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г. и 360,21лева, представляваща направени по делото разноски за платена
държавна такса и 291,56лева,
представляваща направени по делото разноски за адв. възнаграждение, поради
изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 439,
ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.Т. от Варненска
адвокатска колегия, рег. № **********, с адрес на адвокатската кантора
гр.Варна, ул. Петко Каравелов 3, ет.1, офис 1, сумата от 515,90лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Ч.д.“ ЕООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на„Е.М.” ЕООД, ЕИК *****, сумата от 100лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: