Определение по дело №353/2019 на Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кърджали, 07.10.2019 г.

Административен съд - Кърджали, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело № 353/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по изпратена по подсъдност от АССГ жалба на Ж.И.Б., подадена чрез пълномощник. Оспорва се Заповед № ЧР-СП-863/ 28.08.2019 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с която, на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл. във връзка с чл.108 от ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

С жалбата се претендира и обезщетение:

1.            По чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл., във връзка са чл.104 от ЗДСл., за времето през което не е заемал държавна служба.

2.              По чл.106, ал.3, изр.2-ро от ЗДСл. в размер на 6 брутни месечни работни заплати, а не както е определено в Заповед № ЧР-СП-863/ 28.08.2019 г. – обезщетение в размер на 50 на сто от месечната основна заплата на жалбоподателя в размер на 6 месечни заплати.

При проверка на жалбата с оглед заявените в същата основания съдът приема, че жалбата е подсъдна на АС – Кърджали в следните части: в частта, с която се оспорва Заповед № ЧР-СП-863/ 28.08.2019 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София за прекратяване на служебното правоотношение с Ж.Б.  и в частта, с характер на искова молба с предявен иск с правно основание чл.104 от ЗДСл, във вр. с чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл. В тези две части се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съответно – претендира се присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт, поради което на основание чл.128, ал.1, т.1 и 6 от АПК, жалбата е подсъдна на АС.

Тъй като в чл. 104, ал. 1 ЗДСл е предвидено, че когато заповедта бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Последното предполага влязъл в сила съдебен акт относно незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Цитираната норма е специална по отношение на чл.204, ал.2 АПК и налага разделяне на производството по иска и отделянето му в самостоятелно дело, като по адм.д. № 353/ 2019 г. на АС – Кърджали производството продължава по жалбата на Ж.Б. срещу Заповед № ЧР-СП-863/ 28.08.2019 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с която, на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл. във връзка с чл.108 от ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

АС – Кърджали приема, че искът с правно основание чл.106, ал.3 от ЗДСл не е подведомствен на административните съдилища, тъй като се претендира обезщетение, което е нормативно предвидено, а не е следствие от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на администрация. Това следва и от изложеното в раздел III от жалбата, където е посочено следното: „ В случай, че не приемете жалбата ни за основателна относно незаконосъобразността на уволнението и не ни присъдите исканото обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, претендираме обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл в размер на шест брутни месечни заплати на основание изречение 2-ро от чл.106, ал.3 от ЗДСл.“ От изложеното в тази част на жалбата, която е с характер на искова молба, се установява, че Ж.Б. оспорва размера на обезщетението, присъдено със заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, без да твърди, че така определения размер е  в резултат от незаконосъобразност на заповедта. Т.е. претендира се вземане, което не е обусловено от незаконосъобразен административен акт, а се дължи на основание съществувалото между страните служебно правоотношение, без да е свързано с факта на незаконното му прекратяване. Поради тези основания то е и извън приложното поле на хипотезата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, където се касае за иск за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност. Поради наличието на спор относно съществуването и размера на имуществени вземания спрямо органа по назначаването, разглеждането му следва да се извърши по общия исков ред. В този смисъл са и определения по д. № 28/2010 г., № 66/2010 г. на смесени състави на ВКС и ВАС, Определение № 4 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 91/2016 г., 5-членен с-в, Определение № 31 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 28/2016 г., 5-членен с-в както и Определение № 316 от 26.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 249/2011 г., IV г. о., ГК.

С оглед претендирания размер на обезщетението по чл.106, ал.3, изр.2-ро от ЗДСл – 14 328 лв., делото следва да се изпрати на РС – Кърджали.

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва съдебно заседание за разглеждане на жалбата на Ж.Б. срещу Заповед, № ЧР-СП-863/ 28.08.2019 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с която, на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл. във връзка с чл.108 от ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, за 11.11.2019 г. от 10.05 часа.

Конституира като:

Жалбоподател – Ж.И.Б. ***, който да се призове на посочения в жалбата адрес;

Ответник – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктрура“, гр.София;

Указва на ответника, на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.

Указва на страните, че на основание чл.154 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Разделя производството по адм.д. № 353/ 2019 г. по описа на АС – Кърджали, като жалбата на Ж.Б. в частта й с характер на искова молба с предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл да се докладва на председателя на АС – Кърджали за образуване на административно дело.

Отделя предявения от Ж.И.Б. иск за присъждане на обезщетение по чл.106, ал.3, изр.2-ро от ЗДСл в размер на 14 328 лева и го изпраща по подсъдност на РС – Кърджали.

Прекратява производството по адм.д. № 353/ 2019 г. по описа на АС – Кърджали в частта, с която се иска присъждане на обезщетение по чл.106, ал.3, изр.2-ро от ЗДСл в размер на 14 328 лева.

Да се изготви служебен препис от жалбата, от настоящото определение и от всички материали в кориците на делото и да се изпратят на РС – Кърджали по подсъдност.

Определението не подлежи на оспорване.

 

 

                                                                                          Съдия: