Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… март 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№292 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20200205183101,
подадена от „А.ЗА И.П.ЗА П.И.П.ПО Д.М.-Е.“ ЕООД, ЕИК********, чрез адв. М. Ел –
Т., със съдебен адрес ***, срещу ОТКАЗ
№20200123173244-2 от 29.01.2020 година за вписване на промени по партидата на
дружеството- жалбоподател. В жалбата се твърди, че постановеният отказ е
неправилен и незаконосъобразен, в каквато насока са изложените доводи от
жалбоподателя. Иска са отмяната му е даване на указание на Агенцията да извърши
вписване на заявените промени.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Жалбата е допустима- подадена в срока по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.
По основателността и.
Подадено е заявление , обр. А4, с вх.№20200123173244,
обективиращо искане за вписване на промяна в собствеността на капитала,
представителството и управлението на дружеството и на новия дружествен акт. Към
заявлението страната е представила документ за платена държавна такса, ,
адвокатско пълномощно, декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ; декларация по
чл.129, ал.2 ТЗ във връзка с чл.129, ал.1 ТЗ, подадена от П.С.З., в качеството
и на пълномощник на Г.С.В., пълномощно от Г.С.В., с което оправомощава П.С.З. да представлява дружеството пред всички
ФЛ и ЮЛ, като сключва всякакви договори, свързани с обикновената търговска
дейност, включително и договори за закупуване и продажба на недвижими имоти и
движими вещи(включително и МПС); договор за покупко-продажба на дружествен дял,
сключен от прокуриста на праводателя и Д.М.Д., с нотариална заверка на
съдържание и подписи от 23.01.2020 година, направена от нотариус Д.Н., нотариус
с район на действие РС – София; пълномощно ( изрично) на прокуриста П.З., дадено и от Г.В., собственик на
дружествените дялове, за продажба на същите на лице, за цена и при условия,
каквито пълномощникът прецени, с нот.заверка на подписа и съдържанието от
28.08.2019 година, извършена от нотариус М.И.с район на действие – РС- София. декларация
по 129, ал.2 ТЗ във връзка с чл.129, ал.1 от същия закон, подадена от
прокуриста на дружеството-праводател П.З..
Част от тези документи страната е представила след
укузания на длъжностното лице от 27.01.2020 година.
Преценявайки направеното искане за вписване на промени
по партидата на дружеството, на 29.10.2020 година длъжностното лице по
регистрацията постановява отказ за вписване. Мотивира този отказ с това, че
дескларацията по чл.129, ал.2 във връзка с чл.129, ал.1 ТЗ не е подадена от
управителя на дружеството-праводател, а от негов пълномощник. Необходимостта от
това декларацията да е подадена лично от управителя е поради факта, че
наказателната отговорност по чл.313 НК е лично. Другото основание за отказ е
това, че заявлението е подадено от лице, чието бащино име не съвпада с името,
посочено в част от документите, приложени към заявлението, а липсва официален
удостоверителен документ за идентичност на лице с тези имена.
Доводите в жалбата – неправилност на изводите
затова, че пълномощник не може да подава декларация по чл.129, ал.2 във връзка
с ал.1 ТЗ, в условие на евентуалност, че декларацията е подадена от прокуриста
на дружеството.
По отношение на това, че новият едноличен
собственик на капитала е с две различни бащини имена – то твърди се наличие на
техническа грешка.
По основанието за отказ касателно декларацията.
След направено служебна справка по партидата на
дружеството- жалбоподател се установява, че е вписан прокурист – П.С.З..
Прокуристът е другото „аз“ на търговеца и ограниченията в неговата власт са
посочените в нормата на 22, ал.2 ТЗ, които ограничения в случая не са налице, с
оглед пълномощните, които са представени по делото. След като ограничението
засяга единствено възможността прокуристът да се разпорежда с недвижими имоти на
предприятието, то това ограничение не се явява относимо относно правото на
прокуриста да подава декларация по чл.129, ал.2 във връзка с чл.129, ал.1 ТЗ.
Подобно ограничение не може да се изведе и по тълкувателен път от нормата на
закона, която гласи, че прехвърлянето
на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване
на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския
регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на
декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Т.е. законът не поставя изискване само и единствено управителя да
има право да подаде такава декларация . Ето защо настоящият състав на съда
намира, че мотивите на длъжностното лице касателно липса на декларация по
чл.129, ал.2 във връзка с чл.129, ал.1 ТЗ не се явяват подкрепени от закона и
доказателствата.
Не така стои въпросът относно
това кое е лицето, което придобива дружествените дялове и което представлява и
управлява дружеството след промяната в собствеността на капитала. Подаденото
заявление е съпроводено с документи, в които се съдържа различна информация
относно това какво е бащиното име на преобретателя на дяловете. В едни от
документите лицето е индивидуализирано като Д.М.Д. ( декларацията по чл.13,
ал.4 ЗТРРЙЮЛНЦ, молбата по чл.122 ТЗ, декларация по по чл.141, ал.8 ТЗ), докато
в други документи – в подаденото до АВ заявление, в учредителния акт на
дружеството след придобиване на дяловете, диплома за завършено висше
образование 011193 бащиното име на Д.Д.е
М..
Тази разнопосочност на
данните относно това кой е собственик на капитала на дружеството не може да се
определи като техническа грешка, а това възпрепятства възможността да бъде
установено по непозволяващ съмнение начин кой е собственик на капитала на
дружеството , кой го управлява и представлява- обстоятелства, които подлежат на
вписване, съгласно нормата на чл.115 ТЗ.
Съдебната практика приема, че
идентичност на лице, обозначено с различни имена в документи, може да бъде
установено по следните начини:
1. Издаденото от общината
удостоверение за идентичност на имена, ако е изготвено въз основа на данните,
съдържащи се в регистъра на населението на РБ, е официален документ по смисъла
на чл.143 от ГПК /отм./ и аналогичния чл.179 от новия ГПК, тъй като е издадено
от длъжностно лице в общината, по установената форма и ред и в кръга на
службата му. Съгласно чл.24, ал.2 от Закона за гражданската регистрация от 1999
г. именно в правомощията на общинската администрация е да издава такива
удостоверения. Поради това, такова удостоверение се ползва с доказателствената
сила на официалните документи.
2. Идентичността на
имената на едно лице по два различни документа /респективно обстоятелството, че
два или повече документа се се отнасят до едно и също лице/ може да се
установява със всякакви доказателствени средства: удостоверния от общината или
декларации за идентичност на имената на това лице, удостоверения за раждане, в
които са посочени имената на бащата на лицето, удостоверения за брак, в които е
посочено, че един от съпрузите приема фамилното име на другия съпруг, съдебни
решения за осиновяване или признаване на произход, решения за отмяна на
осиновяване, решения за промяна на името на дадено лице и др.
3. За да се приеме, че
два или повече документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в тези
документи да съвпада поне личното име на лицето и да има доказателства за
причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в
тези два документа /например, поради сключването на брак преди 1944 г., когато
съпругата е запазвала само личното си име, а за нейно бащино и фамилно име са
се вписвали личното и фамилното име на съпруга й/. Съвпадението на две от
имената на лицето в два документа /личното и бащиното име или личното и
фамилното име/, когато насрещната страна по делото не спори относно това, че
двата документа се отнасят до едно и също лице, също е достатъчно, за да се
приеме идентичност на лицата по тези два документа.
Към заявлението не е представен документ
за идентичност, поради което въпросът относно това е собственик на капитала на дружеството , кой го управлява и
представлява, а както е посочено по- горе тези обстоятелства подлежат на
вписване. Ето защо настоящият състав намира, че правилно длъжностното лице е
постановило отказ за вписване на посочените в заявлението промени.
Поради това, че съдът приема жалбата за
неоснователна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх.№20200205183101, подадена от „А.ЗА И.П.ЗА П.И.П.ПО Д.М.-Е.“ ЕООД, ЕИК********,
чрез адв. М. Ел – Т., със съдебен адрес ***, срещу ОТКАЗ №20200123173244-2 от 29.01.2020 година
за вписване на промени по партидата на дружеството- жалбоподател, поради
нейната неоснователност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от
връчването му на страната.
СЪДИЯ: