Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 10.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 294 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Н.И. против Наказателно постановление № 19-0274-000400 от
14.05.2019 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
въззивника е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени
съображения.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Административнонаказващият
орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно
постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
На 07.04.2019
г. около 00:40 часа в с. Вакарел, общ. Ихтиман жалбоподателят управлявал
моторно превозно средство марка „Ф.“ модел „Т.“ без регистрационни табели и на
кръстовището на ул. „А. С.“ и ул. „В. Л.“ бил спрян за полицейска проверка от
свидетелите Ц., У. и С.. На свидетелите Ц. и У. направило впечатление, че жалб.
И.И. силно мирише на алкохол, поради което поискали да извършат проверка с
техническо средство дрегер 7510 с № 1073 за наличие на алкохол в кръвта.
Жалбоподателят отказал проверка. На място присъствала и свидетелката М.. Полицейските
служители откарали жалб. И. *** за установяване за самоличност. Същият бил
откаран във ФСМП – гр. Ихтиман от свид. В.Ц. за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, за което бил издаден Талон за изследване № 0018340. Жалбоподателят И.
отново отказал да бъде изследван. За отказът му бил съставен протокол за
медицинско изследване съгласно от свид. Ф. – дежурен лекар.
Поради
отказа на изследване за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство свид.
Ц., в качеството си на младши автоконтрольор към РУ на МВР – Ихтиман, съставил
срещу жалбоподателя АУАН за това, че е 174, ал. 3 от ЗДвП – в качеството на
водач на моторно превозно средство марка „Ф.“ модел „Т.“ без регистрационни
табели отказва изследване с техническо средство дрегер 7510 с № 0173.
Въз
основа на АУАН от началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 19-0274-000400 от 14.05.2019 г. на
началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на въззивника И.Н.И.
е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца;
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Ц., С., Ф., У.
(частично), М.(частично), АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, Талон за изследване № 0018340, талон за
медицинско изследване.
От
показанията на свидетелите Ц. и С. се установяват всички обстоятелства около
извършената проверка и отказа на жалбоподателя да бъде изследван с техническо
средство дрегер 7510 с № 0173. Те намират пълна подкрепа в съставения АУАН и
косвена подкрепа в протокола за медицинско изследване, изготвен от свид. Ф..
Всички те сочат категорично, че жалбоподателят е отказал да бъде изследван с
техническо за наличие на алкохол в кръвта. Изброените доказателствени източници
са логични, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Изводът за достоверност на
показанията на свид. Ц., С. и констатациите в АУАН следва и от поведението на
жалбоподател след отказа му да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта, а
именно отказал е даването на кръвна проба във ФСПМ – гр. Ихтиман. Частично
изброените доказателствени източници намират подкрепа и в показанията на свид. У.,
който също изразява, че при проверка жалбопдателят е лъхал на алкохол, но няма
спомен за конкретика около събитията. Не следва да бъде кредитирано изложеното
от свид. У., че жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство дрегер за
наличие на алкохол в кръвта, тъй като това противоречи на показанията на свид. Ц.,
С. и изложеното в АУАН. Следва да се отбележи, че свид. У. е подписал в
качеството на свидетел съставения АУАН, поради което се е съгласил с
фактическите констатации. В съдебно заседание същият поддържа фактическите
констатации в АУАН, като добросъвестно излага, че няма ясен спомен, тъй като е
изминал значителен период от време. Изложеното от свид. У., че жалбоподателят е
бил изпробван с техническо средство за концентрация на алкохол в кръвта, била
отчетена такава, за което впоследствие му е съставен АУАН, следва да се приеме
за объркване поради изминалия значителен период от време между проверката и
дадените показания – повече от една година. Естеството на работа на свидетеля –
полицейски служител, която предполага извършването на множество сходни
проверки.
Противно
на твърденията на защитата, не може да се направи извод за липса на доказаност
на установените фактически констатации, изразената от свидетелите липса на
спомен за някои факти и обстоятелства около процесните събития. Изразената
липса на спомен сочи на добросъвестност на свидетелите и е обяснима предвид
изминалия значителен период от време – повече от 1 година между проверка и
разпита и естеството на професията им.
Не
следва да бъдат кредитирани в цялост показанията на свид. М. в частите, които
твърди, че спрямо жалбоподателя е упражнено полицейско насилие, както и че
същият не е миришел на алкохол. Свидетелката може да се приеме за предубедена и
по тази причина необективна, тъй като в рамките на деня на проверката срещу нея
е бил съставен АУАН от полицейските служители за установено нарушение във
връзка с управлявания от жалбоподателя автомобил. Показанията ѝ са
изолирани и оборени от останалите доказателствени източници. Същественото е, че
тя по никакъв начин не оборва показанията на останалите свидетели и АУАН и не
твърди, че жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство за наличие на
алкохол в кръвта.
По
изложените съображения въззивният съд възприема фактическата обстановка,
установена от АНО в обжалваното НП.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените
АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните
признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП,
противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52,
ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и
споделят от настоящия състав. Твърденията, че АУАН има зачертавания са
необосновани. В АУАН липсват зачертавания, а вероятно защитата визира под
такива подписите на аткосъставител, свидетел и нарушител, които, особено
последният, са със значителен графичен обем. От доказателствените източници,
обсъдени подробно по-горе, следва несъмнен извод, че преди процесната проверка
жалбоподателят е управлявал МПС, поради което доводите на защита в този смисъл
са неоснователни. По делото не са
установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
Съдът
споделя и правните изводи на АНО. Жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за това, че в на 07.04.2019 г. в 00:40 часа в с. В., общ.
Ихтиман, на кръстовището на ул. „А. С.ки“ и ул. „В.Л.“ в качеството му на водач
на на моторно превозно средство марка „Ф.“
модел „Т.“ без регистрационни табели отказал изследване с техническо средство
дрегер 7510 с № 0173 за установяване на наличие на алкохол в кръвта.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал,
че в качеството на водач на МПС отказва проверка за изследване с техническо
средство за наличие на концентрация на алкохол в кръвта и пряко целял това.
По
вида и размера на наказанието:
Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО
съобразно предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а именно
кумулативно налагане на наказание „лишаване от право на управление на МПС“ и
наказание „глоба“.
Размерът на наказанията е правилно определен съобразно
абсолютно определения в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП размер. Поради
изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0274-000400 от
14.05.2019 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: