Определение по дело №5688/2020 на Районен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер                                                     02.02.2021 г.                                        Град П.

Пернишкият районен съд                                                                                       Х състав

 

В закрито заседание в следния състав:

 

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

                                                                                 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №  5688 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р.Д.“, бл**вх**ет** ап** искова молба срещу Р.А.А., ЕГН ********** , с която е предявен осъдителен иск за сумата от 265.00 лева.

В исковата молба се твърди, че между ответника и ищцовото дружество е налице сключен Договор за потребителски кредит № кредит № *****г. (Договора), по който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер На 1280 лв. Подписвайки Договора, г-жа А. и г-жа П. са удостоверили, че са запознати, приемат, подписват на всяка страница, като част от съдържанието на този договор Общи условия, които са им предадени преди подписване на същия.Съгласно чл. 5 от Договора кредитополучателят се е задължил да върне посочената в чл. 1 от Договора, както и уговореното във връзка със заеманата сума възнаграждение на кредитора по реда и съгласно условията на договора, както и е удостоверил, че „с подписването на настоящия договор е получил от кредитора изцяло заемната сума по този договор".

                В тази връзка и съобразно постигнатите договорености предоставения кредит е следвало да бъде погасен на 40 седмични вноски, всяка в размер на 32 лв., като съгласно чл. 10 от договора вземанията по него са обезпечени със запис на заповед, подписан от кредитополучателя в деня на подписване на договора.

До настоящия момент се твърди, че ответникът е извършил следните плащания на 22.05.2019г. - сума в размер на 100.00 лева, на 02.07.2019г. -150.00лева. на 01.08.2019г. - 140.00лева, на 26.08.2019г. - 120.00лева, на 02.10.2019г. – 110 лева, на 29.10.2019г. - 125.00лева, на 10.12.2019г. - 80.00лева, на 08.01.2020г. - 70.00лева и на 10.02.2020г. - 120.00лева.

В чл. 11, ал. 5 от договора е уговорено, че при неиздължаване в срок на две седмични погасителни вноски, цялото задължение по договора за паричен заем става предсрочно изискуемо, считано от датата, на която КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ е следвало да плати просрочената седмична вноска. По договора за кредит не са постъпвали други плащания съобразно приложения погасителния план, поради което същият е бил обявен за предсрочно изискуем поради неизплащане на две седмични погасителни вноски. Съгласно чл. 11 ал. 6 от договора е уговорено между страните, че при предсрочна изискуемост на кредита в хипотезата на чл. 11 ал.5, не е необходимо изрично допълнително волеизявление в тази насока от страна на Кредитора, както и не е необходимо същият да уведомява кредитополучателя, нито да изпраща покана до него. Счита  кредита за предсрочно изискуем. С   исковата молба заявява, че кредиторът, счита целия кредит за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на настоящото изявление не са изискуеми.

На следващо място в исковата молба е посочено, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че страните по спора са встъпили в облигационно правоотношение, произтичащо от процесния Договор за кредит и ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предаде на кредитополучателя заемната сума. С оглед горното и доколкото ответникът НЕ е изпълнил задължението си да върне получената сума, считам предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК за изцяло основателен.

Посочено е, че видно от приложения Договор за потребителски кредит № *****г., чистата сума по договора, или кредитът, е в размер на 1280 лв., като не е уговорен годишен лихвен процент, а само годишен процент на разходите по кредита и такса за определяне на степента на кредитния риск. Или съгласно приетия договор, чистата стойност на кредита е 1280 лв.

Предвид гореизложеното и в случай, че съдът установи, че предявеният иск за реално изпълнение на задължението на ответницата по Договор за потребителски кредит № *****г., е неоснователен, моли съда да разгледа в условията на евентуалност иск с основание чл. 55, ал. 1от ЗЗД /за връщане на дадено без основание/ или с основание чл. 59 от ЗЗД.

С оглед обстоятелството, че е налице разместване на имуществени блага между ищеца и ответника, в следствие на което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, твърди, че за преодоляване на недопустимия резултат на неоснователно разместени имуществени блага следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 или чл. 59 от ЗЗД, с което претендираме заплащането на обезщетение за неоснователно обогатяване.

При отхвърляне на претенцията ни по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД моли за произнасяне на иска по чл.59 от ЗЗД.

Посочено е, че ответникът е получил сума в размер на 1280 лева видно и от приложения разходен касов ордер. Предвид изложеното и обстоятелството, че ответникът е възстановил само сума в размер на 1015 лева са налага извода, че същият се е обогатил със сума в размер на 265 лева.Моли съда за уважаване на така заявените искови претенции.

            С исковата молба са представени писмени доказателства, чието приемане и прилагане по делото се иска.

            В предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответницата не е депозирала писмен отговор.

            Съдът, след като извърши служебна проверка по делото за подсъдност на същото, констатира следното: и двамата ответници по делото са с посочени адреси: в общ. / гр. Сандански.

С последната редакция на в чл. 113 ГПК вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., законодателят регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

Съгласно чл. 113  ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор- ангажиране договорната отговорност на ответника в качеството му на потребител на води, настоящият състав преценява, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД Население, настоящият и постояният адрес на ответника към момента на завеждане на делото, е гр. Сандански.

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност- общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119, ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият и постоянен адрес на ответника към датата на подаване на исковата молба е в гр. Сандански., то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд Сандански, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.

С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая Районен съд  Брезник в съдебния район, на който е настоящият адрес на ответника.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд Сандански. на основание чл.119, ал.3 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №  5688 по описа на Районен съд гр. П. за 2020г., поради липса на местна компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П., с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на който да се връчи препис от същото.

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: