МОТИВИ към Присъда № 90 от 03.05.2012г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д. № 620 по описа за 2011 година.

 

Против Д.Г.Г. и Ж.Т.Ж.,***, са предявени обвинения за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 343, ал.  3 предл. I - во б. "б" предл. II - ро вр. ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК, съответно за първия:

за това, че на 23.04.2011г. в Симеоновград при управление на МПС - л.а. марка "Опел Вектра" с рег.№ Х 17 47 ВА е нарушил правилата за движение - чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 21. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: Г. П. Г. ***, Т.Т. ***, К. Н. М. от гр. *****, Я. К. ***, М. В.З. от ******** и Е.Н. Г. *** и средна телесна повреда на повече от едно лице: на М. – Л. К. с ЕГН ********** от гр.******, изразяваща се в трайно затруднение на движението на двата долни крайника, трайно затруднение в движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота и на Х.И.И. ***, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък,

за втория: за това, че на 23.04.2011 г. в Симеоновград при управление на МПС - л.а. марка "Опел Вектра" с рег.№ Х 1747 ВА е нарушил правилата за движение - чл.102 от ЗДвП: Като водач на МПС - л.а. марка "Опел Вектра" с рег.№ Х 1747 ВА, собственост на баща му Т.Ж.М. ***, предоставил моторното превозно средство на водача Д.Г. ***, който е бил под въздействие на алкохол - 1.30 промила, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: Г. П. Г. ***, Т.Т. ***, К. Н. М. от гр. ******, Я. К. ***, М. В.З. от ***** и Е. Н. Г. *** и средна телесна повреда на повече от едно лице: на М. – Л. К. ЕГН ********** от гр. *****, изразяваща се в трайно затруднение на движението на двата долни крайника, трайно затруднение в движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота и Х.И. ***, изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък.

Участващият в производството прокурор от ОП Хасково поддържа обвинението против двамата подсъдими във вида, в който е предявено, като счита, че от събраните на съдебното следствие доказателства по несъмнен начин е доказано виновно извършено от всеки един от подсъдимите престъпно деяние. Базирайки своите изводи за допуснати от подс. Г. нарушения на правилата за движение по пътищата върху заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, прокурорът счита за установени скоростта от 133.6 км/ч, с която подс. Г. е управлявал МПС в населено място и която го е поставила в невъзможност да контролира непрекъснато лекия автомобил. Показанията на свидетелите Х. И., Д.Д. и Д.М. установили факта, че подсъдимите Г. и Ж. са употребили алкохол, приеман в продължителен времеви интервал и в големи количества, преди подс. Д. Г. да предприеме управлението на л.а. из Симеоновград. Конкретната концентрация на алкохол в кръвта на всеки един от подсъдимите била установена от химическа експертиза, а вземането на кръвните проби от Г. и Ж. било извършено в съответствие с Наредба № 30/27.06.2001г. за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС. Обстоятелството, че не били съставени талони за медицинско изследване от полицейските служители, според представителя на държавното обвинение, не опорочава процедурата за вземане на кръвна проба по посочения по-горе нормативен акт, защото пробите са били взети от медицински специалисти във филиалите на ЦСМП Хасково, съответно Симеоновград – за Ж. и гр. ******* – за Г., при двамата са били съставени и протоколи за вземането на кръв, като подс. Г. поради състоянието, в което се е намирал, не е могъл да подпише, а подс. Ж. е подписал, взетото количеството кръв съответствало на предписаното в Наредбата, поставено било в стерилни съдове и незабавно транспортирано в лабораторията в Ст. Загора, където същия ден били изготвени и химическите експертизи. Показанията на св. Д.Д. установили, че двамата подсъдими заедно с останалите от компанията са употребили алкохол, като взаимно си вдигали наздравици, а след това и по настояване на подс. Г. другият – Ж. му предоставил ключовете на л.а., с който отишъл в дома на св. Д.. Св. Д. М., преди подс. Г. да потегли с л.а., предупредил и двамата, че са пили и не следва да управляват МПС поради полицейското присъствие, при което и двамата подсъдими отговорили, че ще се оправят. С това си поведение подс. Ж. е нарушил забраната да предоставя управлението на МПС на лице употребило алкохол, продължава по-нататък наблюдаващия прокурор, което нарушение на ЗДвП, според Постановление на Пленума на ВС № 1/83г. се включва в престъпния състав на чл. 343 ал.3 от НК. Комплексната експертиза е установила при подс. Г. характерни за водач на катастрофирал автомобил травми. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите, както и последвалото ПТП-то поведение на подс. Ж.. Изложените обстоятелства по недвусмислен начин сочели, че именно Г. е управлявал лекия автомобил. Ето защо представителят на държавното обвинение иска подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са предадени на съд, като предвид многобройните нарушения по ЗДвП, няколкократното превишаване на концентрацията на алкохол в кръвта над квалифициращото обстоятелство „пияно състояние”; изключително тежките последици иска налагане на наказание „лишаване от свобода” при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, незначително под максималния размер от 15 години за подс. Г., а за подс. Ж. около средния, предвиден в специалната част на НК, размер, както и „лишаване от право да управляват МПС” за срок, съобразен с наложените им по-тежки санкции.

Повереникът на частните обвинители А.И.Г., Н.Г.Г., М.Д.Н., К.Б.Н., Д.Д.М., Н.К.М., П.Г.М., С.Й.М., Т.Й.Т. и К.Т.Т. счита, че събраните на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелите, експертизите, писмените и веществените доказателства, са установили изложените в обвинителния акт факти, водещи до категоричен извод, че двамата подсъдими са автори на престъпленията, за които са им били предявени обвинения. Съвкупният анализ на свидетелските показания, както и заключението на съдебномедицинската и автотехническа експертиза по несъмнен начин сочат подс. Г. като водач на л.а., причинил ПТП на 23.04.2011г. в Симеоновград. Двамата подсъдими преди настъпването на ПТП са употребили алкохол, като Ж. е имал преки наблюдения, че братовчед му Г. е консумирал бира и въпреки това му е предоставил управлението на лекия автомобил. Количеството на алкохола в кръвта на всеки един от тях повереникът счита за установено по несъмнен начин от химически експертизи. Последните наред с обстоятелството, че кръвните проби са взети в ЦСМП от медицински специалисти – медицински сестри, имащи задължения да вземат пробите, съобразно Наредба 1/08.02.2011г. на МЗ и без надзора на лекар, в специално определени за това съдове (епруветки в Харманли и пеницилинови шишета в Симеоновград), раздадени в двата филиала на ЦСМП Хасково; обработката на мястото за вземане на кръв с кислородна вода, запечатването на съдовете по надлежния ред, предаването им в специализираната лаборатория и извършване на изследването часове след катастрофата, установяват конкретната концентрация на алкохол в кръвта на всеки един от подсъдимите: 1.3 промила за Г. и 1.07 за Ж.. Престъпното деяние, осъществено от последния чрез предоставяне управлението на лекия автомобил на намиращия се под въздействието на алкохола Г., повереникът намира за доказано от показанията на свидетелите, както и от поведението на самия Ж. след катастрофата. Многобройните и тежки нарушения на ЗДвП, допуснати от двамата, количеството алкохол в кръвта им – надвишаващо в пъти концентрацията, необходима за квалифициращия признак „пияно състояние”, причиняването на смърт на шест деца, застрашаването живота на още три, мястото на настъпване на произшествието – на тротоара, окачествявали деянията на всеки един от подсъдимите като „особено тежък случай”. Повереникът пледира, след като подсъдимите бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които за предадени на съд, да им бъдат определени наказания в максималния предвиден в специалната част на НК размер, а именно : „лишаване от свобода” за срок от по 15 години.

Частният обвинител П.Г.М. предоставя на съда да вземе решение по предявените на подсъдимите обвинения.

Частният обвинител С.Й.М. иска възможно по-голяма присъда и за двамата подсъдими, тъй като Ж. и Г. имали еднаква вина за отнетите шест живота.

Частният обвинител К.Б.Н. иска от съда да наложи максималните наказания и на двамата подсъдими.

Частният обвинител М.Д.Н. поддържа изложеното от повереника си и иска максимални наказания.

Частният обвинител Н.Г.Г. също пледира на подсъдимите да бъдат наложени максималните наказания „лишаване от свобода”.

Частният обвинител К.Т.Т. иска на подсъдимите да бъдат наложени максимални наказания „лишаване от свобода”, предвид невъзможността да им бъде наложено по-тежкото наказание „Доживотен затвор”.

Частният обвинител Д.Д.М. иска от съда да наложи на подсъдимите максималното наказание – „лишаване от свобода за срок от по 15 години.

Частният обвинител Н.К.М. също пледира да бъде определено максималното предвидено в закона наказание на двамата подсъдими.

Повереникът на частния обвинител Т.Й.Т. акцентира върху обстоятелството, че починалите не са допринесли по никакъв начин за настъпването на ПТП, което наред с изключително високата концентрация на алкохол в кръвта на двамата подсъдими и допуснатите множество нарушения на правилата за движение, а и неоказването на помощ на пострадалите от подс. Ж., въпреки млата възраст на двамата и чистото им съдебно минало, го мотивира да иска определяне на наказанията лишаване от свобода за срок от по 15 години и за двамата, както и „лишаване от право да управляват МПС” за срок от по 20 години.

Частният обвинител Т.Й.Т. изтъква множеството нарушения на правилата за движение и пренебрежителното отношение на двамата подсъдими към контролиращите движението по пътищата органи в ПУ Симеоновград, поради което иска съдът да наложи максимални по размер наказания „лишаване от свобода”.

Повереникът на частните обвинители М.-Л. К., Я.Х.И. и В.З.А. заявява, че обвинението против двамата подсъдими е доказано по несъмнен начин, поради което пледира наказанията „лишаване от свобода” и на двамата да бъдат определени в максималния уреден в специалната част на НК размер. Основания за това повереникът намира в съдебно-психиатричната и психологична експертиза, приета по делото, в която поведението на подс. Д. Г. е определено като рисково, особено след употреба на алкохол, а подс. Ж. не управлявал автомобила единствено поради страх да не бъде заловен от органите на реда, че кара пил.

Частният обвинител Я.Х.И. иска от съда да наложи на двамата подсъдими максимални наказания „лишаване от свобода”, както и да бъдат лишени от право да управляват МПС завинаги.

Частният обвинител М.-Л. К. счита, че на подсъдимите следва да бъдат наложени максимални по размер наказания.

Защитникът на подс. Д.Г.Г. счита, че не е  доказано последният да е управлявал лекия автомобил след напускането на района на бензиностанцията и при настъпването на ПТП-то, като се позовава на показанията на св. Х. И., който говорил навсякъде в множествено число, и невъзможността тялото на Г. да се отзове между двете седалки под скоростния лост (според показанията на този свидетел) или между двете врати в близост до напречната греда на автомобила – според показанията на пожарникарите, след като движението на тялото на подсъдимия е било ограничено от една страна от седалката на шофьора, а от друга – от отворилата се въздушната възглавница. На следващо място не били установени както скоростта на движение на л.а., тъй като свидетелят Х. И. говорел за движение от 60-70 км/ч, докато експертизата сочела 133 км/ч, така и конкретната концентрация на алкохол в кръвта на подс. Г., предвид наличието на нарушения на Наредба 30. Последните, според защитника, се заключават в неустановената самоличност на подс. Г. в момента на вземането на кръв в ЦСМП Харманли, промиването на мястото за вземане на кръв с кислородна вода, вместо с предписания от Наредбата воден разтвор на сублимат от медицинска сестра, а не от лекар, транспортирането на пробата, вместо от екип на лечебното заведение, от служители на МВР. Посочените нарушения при вземането на кръвната проба от подс. Г. и обстоятелството, че не били налице конкретни доказателства, установяващи „пияно състояние”, според защитника, води до отпадане на този квалифициращ деянието като по-тежко наказуемо признак. Отделно от това чистото съдебно минало, изцяло позитивните характеристични данни за Г., както и че не е санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП, обуславяли и по-ниска степен на обществена опасност на дееца, изключваща квалификацията „особено тежък случай” по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК. Недопустимо, според защитника, държавното и частното обвинение обвързвали броя на загиналите при ПТП-то лица, както с квалификацията на предявеното обвинение, така и с имащите значение за индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Алтернативно се формулират две искания: подсъдимият Г. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение или извършеното от него деяние да бъде преквалифицирано по основания състав на престъплението и оправдан за „пияното състояние” и „особено тежък случай”.

Защитникът на подсъдимия Ж.Т.Ж., позовавайки се на съдебната практика на ВС и ВКС на РБългария, изразява становище, че квалифициращият деянието признак „особено тежък случай” не следва да се извежда единствено от тежестта на настъпилите съставомерни вредни последици, без да се отчита обществената опасност на конкретния деец. Обстоятелството, че подс. Ж. е извършил едно единствено нарушение на ЗДвП, наред с факта, че не са налице данни за други негови нарушения на правилата за движение, с оглед предоставената от ОД МВР Хасково справка, чистото съдебно минало и положителните характеристични данни по местоживеене, според защитника, обуславяли извод за недоказана квалификация „особено тежък случай”. Същевременно били налице множество нарушения на Наредба 30, касаещи съставянето на протокола за освидетелстване единствено от фелдшер, а не от лекар, вземането на кръвна проба се предхождало от изготвянето на този  протокол, дезинфекцията не била извършена с воден разтвор на сублимат, кръвната проба, независимо от краткия период на вземане и доставяне в лабораторията за изследване, не била съхранявана при температура от +4 градуса, както и не била транспортирана в хладилна чанта и от медицинското заведение. Цитираните нарушения на Наредбата, според защитника, опорочавали заключението на химическите експертизи, определили конкретното количество алкохол в кръвта на всеки един от подсъдимите, поради което и след като обвинението не било ангажирало други доказателства за точното съдържание на алкохол в кръвта на Ж., то същият следвало да бъде оправдан по предявеното му обвинение, че е извършил деянието в „пияно състояние”. Отчитайки обстоятелството, че пътят е бил в изключително лошо състояние, без за това да е била потърсена и реализирана отговорност на лицата, отговарящи за неговото стопанисване и експлоатация, защитникът пледира за присъда, с която подсъдимият Ж. бъде оправдан по квалифициращите деянието признаци „пияно състояние” и „особено тежък случай”.

Другият защитник на  подс. Ж. счита, че от доказателствата по делото не е установено по несъмнен и категоричен начин: той да е възприел употребата на алкохол от Г., да е предоставил управлението на МПС на братовчед си, както и подс. Г. да е управлявал автомобила в момента на настъпване на ПТП-то. Развивайки своята теза, защитникът акцентира върху обстоятелството, че Ж. още с пристигането на мястото на събирането е оставил ключовете на масата и е заявил, че няма да шофира, защото ще пие, макар и да си вдигали взаимно наздравици с Г., свидетелските показания не установили употребата на алкохол от последния, а и не през цялата вечер Ж. имал наблюдения върху другия подсъдим. Още повече, че въпросната вечер Г. управлявал и друго МПС, срещал се последователно с двама свидетели извън празнуващата компания, като и момчето, от което заел пари, и работещата на бензиностанцията свидетелка не доловили мирис на алкохол или алкохолно повлияване на Г. при срещите си с него. Такъв мирис не усетили и служителите на пожарната, а и медиците, пристигнали на мястото на инцидента. Отделно от това допуснатите нарушения на Наредба № 30 дискредитирали изготвената химическа експертиза, поради което и концентрацията на алкохол не била установена по един несъмнен начин. Съмнение в обвинителната теза внесли и показанията на св. Д.Д., посочил, че не Ж., а сам той дал ключовете за л.а. на подс. Г., както и необяснимото поведение на водача на л.а. „Опел Вектра” по прясно асфалтирания път и по този в района на местопроизшествието. Такава една промяна в скоростта на управление на лекия автомобил в изключително кратък интервал от време, както и намирането на тялото на подс. Г. между двете седалки, отворените въздушни възглавници, наред с липсата на наранявания у Ж. и счупения пръст на св. Х. И., возещ се в колата, според защитника обосновавали извод, че не е категорично установено кой е водачът на МПС-то, причинило съставомерните вредни последици.  В резюме, макар и Ж. да е употребил алкохол, тъй като не били налице доказателства, че той е предоставил управлението на МПС-то на друго лице, което също е консумирало такъв, и че това лице е именно другият подсъдим Г., който е причинил настъпването на произшествието, защитникът пледира съдът да постанови присъда, с която да признае Ж. за невинен в извършване на престъплението и да го оправдае по предявеното обвинение.

Подсъдимият Д.Г.Г. твърди, че не помни инцидента и в този наказателен процес се търсел не извършителят на деянието, а единствено виновник. В последната си дума иска справедлива присъда.

Подсъдимият Ж.Т.Ж. изказва съболезнования към родителите на загиналите деца, а в последната си дума иска от съда да постанови справедлив акт.

Подсъдимият Д.Г.Г. е роден в гр. ******, живее в **************. Характеристиката му по постоянен адрес не съдържа негативни данни (л.50, т. І от ДП). Със ****** образование е, безработен, а ДСМПИС (л.45, т.І от ДП) разкрива затруднено материално положение. Видно от справка за съдимост с изх. № 713/16.08.2011г., изд. от РС Харманли (л.47, т.І) е, че не е осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Правоспособен водач на МПС, категория „В", е от 16.02.2011г., като не е бил санкциониран по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП, а от 26.04.2011г. свидетелството му за правоуправление е било иззето от Началник РУП Харманли на основание чл. 171, ал.1 б.”б” от ЗДвП (л.409 от н.о.х.д.).

Подсъдимият Ж.Т.Ж. ***, като характеристиката му по постоянен адрес не съдържа негативни данни (л.62, т. І от ДП), с изключение на отбелязаната честа употреба на алкохол. Със ****** образование е, не е женен, безработен е, а ДСМПИС (л.59 т.І) разкрива изключително обременено материално състояние. Видно от справка за съдимост с изх. № 578/25.04.2011г., изд. от РС Хасково, е, че не е осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Правоспособен водач на МПС, категория „В и М", е от 14.01.2011г., като не е наказван по административен ред за извършени от него нарушения по ЗДвП или ППЗДвП.

В навечерието на 23.04.2011 година, около 20 часа, в дома на Г. П. Г. се събрали група приятели - Т.Т.Й., К. Н. М., Я. К. Б., М. В.З., Е. Н. Г., М. – Л. К. и М.Ж.Д., да празнуват Великден и около полунощ да отидат на църква в Симеоновград.

Същия ден – 23.04.2011г., в дома на св.Д. *** се събрала и друга компания приятели по повод празника. Първоначално, около 16 часа, в дома на Д. били Р.С. и Т.Т., като мъжете пили бира от двулитрова бутилка. Св. Д. телефонирал на подс. Г. и се разбрали последният да се присъедини към компанията след края на работния му ден. Така около 18 ч. св.Д. отишъл с автомобила си до дома на Д. Г., „забрал” го и на връщане към жилището на свидетеля купили още една двулитрова бутилка бира. Тримата - Т., Д. и Д.Г. изпили една бутилка бира на двора на св. Д.. По-късно към компанията в дома на св.Д. се присъединил и другия подсъдим - Ж.Т.Ж., който дошъл с лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № Х 17 47 ВА, собственост на баща му св. Т.М. и преминал годишен технически преглед през м.12.2010г. (к. т. към знак за технически преглед № 11 0780353). След като вече се стъмнило и на мястото на събирането пристигнали и свидетелите И.Р., Х.И. и Д.М., които купили и занесли на купона още две двулитрови бутилки бира „Ариана”, всички се настанили в хола на жилището на св. Д.. Този хол представлявал помещение, обзаведено с ъглов диван и маса, около която присъстващите седнали, като имало и кухненски бокс. В стаята имало и компютър, от който приятелите пускали музика. Присъстващите използвали прозрачни стъклени чаши с вместимост от около 150 милилитра, като Д.Д., Т.Т., Хр. И., Д.М. и подс. Д.Г. пили бира, а подс. Ж.Т. - домашна ракия. Последният заявил, че няма да управлява колата, с която пристигнал до дома на св. Д., и оставил ключовете върху масата. Всички от компанията, включително и двамата подсъдими, продължили да пият, като Г. на няколко пъти вдигал наздравица на всички, включително и на Ж., ставали да танцуват, при което сменяли местата си около масата, но никой не напускал помещението за по-дълъг период от време. Подс. Д.Г. изпил няколко чаши бира, след което започнал да пие от домашната ракия (показанията на св. Д. М.). Около 23.00ч. възникнал спор в компанията, част от която - Ж. и Р. С. искали да отидат дискотека в с. Брод, общ. Димитровград, а друга – св. И.Р. искала да отиде на църква. Решили все пак да посетят храма в Симеоновград. Тъй като групата се състояла от осем човека, било невъзможно всички да се придвижат до църквата с автомобила на Р.С.. След като подс. Ж. изразил категорично нежеланието си да управлява автомобила, подс. Г. пожелал той да кара, поради което настоятелно молил братовчед си за това. Понеже двамата подсъдими били употребили алкохол, св. Д.М. ги предупредил да не шофират, защото навсякъде имало полицаи. Няколко минути подс. Г. молил и настоявал братовчед си да му даде да кара автомобила, който „много вървял” и която кола до този момент не бил управлявал. Подс. Ж. се съгласил и наредил на св. Д. Д., у когото в този момент се намирали ключовете на л.а. „Опел Вектра” с ДКН Х 17 47 ВА, да ги даде на подс. Г.. Преди да напуснат дома му, св. Д. Д. предупредил подс. Г. да не се лигави и да кара бавно, при което подсъдимият Г. отговорил с „Добре”. Г. седнал зад волана на л.а. „Опел Вектра”, до него - на предна дясна седалка седнал подс. Ж., който поставил обезопасителния колан, а отзад – св.Х.И.. Подс. Г. потеглил с колата, предоставена за управление от братовчед му, в посока бензиностанцията в кв. „Злати дол”. Другите от компанията – Т.Т., И.Р., Д.М. и Р.С., след като изчакали св. Д. Д. да заключи жилището си, потеглили с управлявания от Р.С., друг „Опел Вектра" няколко минути по-късно и по друг маршрут – през заведение, в което св. Т. Т. имал среща.

През това време подс. Д.Г., управлявайки колата, отишъл до бензиностанция, собственост на „Румбо" ЕООД, където работила св. Г.Д.. Г. спрял автомобила, слязъл от него и се запътил към сградата. На вратата се срещнал със св. Г. Д. и поискал да зареди гориво за 8 лева. Докато свидетелката зареждала бензин, подс. Г. бил в сградата и разговарял с посетители. След като св. Д. се върната в сградата, Г. й дал банкнота от 10 лева, тя му върнала два, след което напуснал сградата. Д. Г. отишъл до автомобила, качил се зад волана и потеглил в посока църквата, находяща се в центъра на града по улица „Съединение". След като напуснал района на бензиностанцията, подс. Г. започнал да ускорява скоростта на движение на л.а., която в началото на павирания участък достигнала 130 км/ч.

Междувременно другата компания, състояща се от Г. П. Г., Т.Т.Й., К. Н.М., Я. К. Б., М. В.З., Е. Н. Г., М. – Л. К. и М.Д., около 23.30ч. излезли от дома на първия и тръгнали по левия тротоар в посока центъра към църквата. По същото време в същата посока и по същата ул. „Съединение" се движил и управляваният от подс. Г. лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № Х 1747 ВА. Самият път бил с платно за двупосочно движение, с ширина 6.80м., изграден от павирана пътна настилка в силно увредено състояние, с неравности, пропадания и дупки. Г. управлявал автомобила с изключително висока скорост, въпреки направените му от другия подсъдим Ж. и возещия се на задната седалка св. Х.И., предупреждения да намали. Управлявайки автомобила с избраната от него скорост, подс. Г. изпреварил друго МПС - „Фолксваген Голф 2", в който пътували И.И. – водач, и Д.С.-пътник. Св. И. карал с 30-40 км/ч заради дупките, но след като видял в огледалото за обратно виждане светлините на приближаващия с „бясна” скорост автомобил, направил път и отклонил максимално вдясно управлявания от него „Фолксваген”. След като изпреварила автомобила, в който пътували братовчедите И. и С., управляваната от Г. кола продължила движението си в лявата лента и със скорост от 133.6 км/ч. Водачът Д.Г. изгубил контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил вляво и в района на дом № 84 напуснал пътното платно, преминавайки с предна дясна гума през бетонна шахта на левия тротоар и поставените върху нея бетонни стълбчета, като последвал удар в предна лява част на МПС в масивната ограда на дома. Колата продължила движението си с транслация и завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка и със странично приплъзване по левия тротоар. Последвали удари с движещите се в участъка между входните пътни врати на съседните домове с №№ 84 и 82 пешеходци М. В.З., Т.Т.И. и М.Ж.Д., в железобетонния ел.стълб и неговото отсичане с останалите пешеходци - Г. П. Г., Е. Н. Г., К. Н. М., Я. К. Б. и М. Л. К.. Автомобилът продължил движението си, понасяйки стълба, преобърнал се по таван и преустановил движението след удари в оградата и бетонна колона на дом № 82. Подс. Ж. „висял” с главата надолу, придържан към седалката от предпазния колан, Г. лежал също върху тавана на преобърната кола между двете облегалки на предните седалки и под скоростния лост с глава, ориентирана към задното стъкло, и крака към арматурното табло на автомобила, а св. Х. И. също върху тавана на колата с глава към странична задна лява врата и крака към другата (дясната) задна врата. Х. И. светнал с телефона си и се обадил на св. Д. М., на когото съобщил, че са катастрофирали. Подс. Ж. се освободил от колана и напуснал колата през стъклото на предната лява (шофьорската) врата. През това време на местопроизшествието пристигнал и управляваният от Р.С. л.а. Св. Д. Д. видял подс. Ж. да се държи за главата и го чул да вика „какво стана, какво стана”, приближавайки катастрофиралата кола. Св. Д. започнал да търси шофьора на колата – подс. Г., когато чул отвътре вик за помощ. Д. Д. издърпал от колата тялото на Г. П. и го оставил на тротоара, след което издърпал за краката през стъклото на дясната предна врата и св. Х. И.. През това време, разтревожени от силния шум, и от това, че прекъснало електроснабдяването, извън домовете си излезли пострадалите от престъплението П. и С. М. заедно със свидетеля Г.М.Г. – дядо на починалия Г. П.. Тримата отишли до катастрофиралия автомобил. На мястото били вече и съседите Г. и Т. С., като първият подал сигнал за произшествието на телефон 112. Свидетелят Г.М.Г. запалил клечка кибрит и осветил вътрешността на колата, в която видял две тела – едното на починалия Е. а другият свит на кълбо бил подс. Г.. През това време подс. Ж. се намирал на отсрещния тротоар, ревял и викал „Братовчеде, защо ти дадох ключовете?”. На място били изпратени и полицейските служители – свидетелите В.Я.Д. и С.Ж.Ч., които носели дежурство като автопатрул в ПУ Симеоновград, а с друг служебен автомобил на местопроизшествието отишъл и св. В.В.Г.. Там били изпратени и служителите на РСПБЗП Харманли със служебния противопожарен автомобил със старши на екипа - Т.М.Г. и Л.И.Г., водач на МПС със специално предназначение. Докато полицейските служители „отцепвали” района на произшествието, пожарникарят Т. Г. с помощта на св. Ч. и св. Д. Д. издърпал подс. Г. от купето на колата, хващайки го през раменете, и след като предварително св. Т. Г. разбил с крак стъклото на задната лява врата. Подс. Г. бил качен в лекия автомобил на Р. С.и транспортиран с нейната кола в ЦСМП Харманли. След като пристигнал на мястото на инцидента, св. Г.С. – медицински фелдшер във филиал Симеоновград на ЦСМП Хасково, веднага започнал да проверява пострадалите за налични жизнени функции – пулс и дишане. Доловил слаби признаци на живот единствено у момче и момиче, които след оказаната им на място медицинска помощ били качени в линейката от Симеоновград и транспортирани към гр. Харманли. По пътя двете деца починали. В Симеоновград, също по-повод дежурството си, бил и св. Г.М. *** – филиал Харманли, който заедно с екипа си превозил до гр. Харманли пострадалата М. Л.К.. През това време на подс. Г. била оказана медицинска помощ и той бил настанен за транспортиране с линейка до МБАЛ Хасково. Св. Л.Г.И. – медицинска сестра във филиала Харманли и „медицински специалист – медицинска сестра общ профил”, според последния й трудов договор, около 01.15 часа вече на 24.04.2011г. в линейката взела кръвна проба от подс. Г., който бил в безсъзнание, след като предварително обработила мястото на ръката около вената с кислородна вода. Взетото количество кръв св. И. поставила в две специално раздадени на филиала за съхранение на кръвни проби епруветки, които свидетелката затворила, парафинирала, отбелязала от кого и кога са били взети върху съдовете, след което ги предала на полицейски служител (л.365 от нохд). Св. А. съставил протокол за медицинско изследване (л.14), в който отбелязал, че лицето е с черепно-мозъчна травма, в шок (кома). Подс. Г. бил транспортиран с линейката до МБАЛ Хасково, а по-късно и до гр. Пловдив за оказване на по-високо квалифицирана медицинска помощ. През това време св. Г. С. се върнал в Симеоновград на работното си място - филиала на ЦСМП, където заварил подс. Ж., пристигнал там по нареждане на полицейски служител – св. В.Г.. От него също била взета кръв за изследване, като манипулацията извършила медицинската сестра – св. П.М. около 00.30 часа също на 24.04.2011г. и в присъствието на св. Г.. Св. М. обработила предварително мястото с кислородна вода, поставила взетото количество кръв в специално пригодените за целта две пеницилинови шишета, които запечатала и парафинирала, след което върху тях отбелязала и имената на подс. Ж.. Последният в присъствието на свидетелите Г., М. и А. посочил необходимите обстоятелствата за попълване в бланката от протокола за медицинско изследване като времето и вида на употребения алкохол, а и неговото количеството. Св. М. и св. А. отбелязвали обстоятелствата в протокола, който и А. и Ж. подписали. След това протокола, заедно с взетата кръвна проба били предоставен на св. Г..

Същият ден - 24.04.2011г., взетите от двамата подсъдими кръвни проби били транспортирани до гр. Ст. Загора, където в 14.45 часа вещото лице Ц.Т. извършила изследване за наличие на алкохол и съответното му количество. Изготвените от вещото лице химически експертизи установяват наличие на алкохол в кръвта на двамата подсъдими съответно в количество - 1.07 на хиляда за Ж.Ж. и 1.30 за Д.Г., докато единствено в кръвта на Т.Т.Й. и Г. П.Г. било открито минимално съдържание на алкохол, съответно 0.20 и 0.10 на хиляда.

Видно от съдебномедицинските експертизи на труп, вследствие на ПТП-то, по механизъм на действие на твърди предмети, характерни за блъскане на пешеходец от автомобил, са били причинени смърт на: М..З., б.ж. на Симеоновград, в резултат на съчетана травма - охлузвания по лицето; хематоми на клепачите на двете очи; кръвонасядания и хематом под меките обвивки на черепа; счупване на черепния покрив и основата на черепа; травматичен субарахноидален кръвоизлив; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузии в средостението, хилусите на белите дробове и сърцето; разкъсване на черния дроб, задстомашната жлеза и дръжката на тънките черва; кръвоизлив в коремната кухина; контузия на капсулата на десния бъбрек; кръвонасядане в мускулните групи на дясното бедро, като смъртта е настъпила за секунди и е била неизбежна.; на Т.Т. ***, в резултат на съчетана травма - охлузвания и зацапвания по лицето със специфична форма; деформация на черепа; тотално кръвонасядане на меките обвивки на черепа; разрушаване на лицевия и мозъчния череп; разкъсване на мозъка и обвивките му; вдишана кръв в белите дробове; разкъсване на шийните мускули; контузия на средостението; счупване на ребра в дясно; разкъсване и контузия на белите дробове; контузия на сърцето; кръвоизлив в гръдната кухина; разкъсвания на черния дроб; контузия на капсулите на бъбреците и дръжката на тънките черва; открити счупвания на двете подбедрици; счупване на дясната ключица; обширни охлузвания по гърба, поясната област и двата крака, като смъртта е настъпила за секунди и е била неизбежна.; на К. Н.М., б.ж. на гр. **** ****, в резултат на съчетана травма - пълна ампутация на десния крак на нивото на бедрото; счупване на бедрената кост на левия крак; контузия на двата бели дроба; обширни охлузвания по гърба и двете ръце; охлузвания и кръвонасядания по гърдите и корема, която травма е довела до развитието на травматичен шок и остра кръвозагуба, като смъртта е била неизбежна и е настъпила за минути.; на Я.К. ***, в резултат на съчетана травма - охлузвания и разкъсно - контузии рани по главата; кръвонасядане на клепачите на двете очи; кръвонасядане и хематоми на меките обвивки на черепа; счупване на черепния покрив; травматичен - субарахноидален кръвоизлив; оток на мозъка; контузия на белите дробове; двустранно счупване на ребра; разкъсване на черния дроб; кръвоизлив в коремната кухина; контузия на капсулите на двата бъбрека, охлузвания по крайниците, като смъртта е била неизбежна и е настъпила за минути.; на Г. П. Г.,***, в резултат на съчетана травма - охлузвания и зацапвания по лицето; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; кръвонасядане на долния клепач на лявото око; отломъчно счупване на костите на лицевия и на мозъчния череп; разкъсно - контузна рана в тилната област на главата; счупване и пълно разчленяване на гръбначния стълб с пълно прекъсване на продълговатия и гръбначния мозък на нивото на I - II шийни прешлени; травматичен субарахноидален кръвоизлив; разкъсване на мозъчните обвивки; счупена дясна ключица; счупени кости на дясна подбедрица и дясна бедрена кост, охлузване по тялото и крайниците, като смъртта е била неизбежна и е настъпила мигновено.; на Е. Н. Г.,***, в резултат на съчетана травма - охлузвания по лицето и шията; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; субарахноидален кръвоизлив; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; охлузване в областта на десния хълбок; разкъсана рана в областта на десния хълбок; разкъсване на слезката; пукнатини на черния дроб; кръвоизлив в коремната кухина; контузия на капсулите на двата бъбрека; счупване на двете бедра; охлузвания и рани на двата крака; охлузвания по лявото рамо, като смъртта е била неизбежна и е настъпила за минути.

Пак от съдебно медицинската експертиза се установява, че М. – Л. К. е получила съчетана травма - разкъсно - контузна рана на главата, с което е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; счупване в дясната половина на таза, без разместване, с което е причинено трайно затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл. 129 от НК; счупване на първата метатарзална кост на лявото ходило, с което е причинено трайно затруднение в движението на левия крак по смисъл на чл. 129 от НК; счупване на пет ребра в дясната гръдна половина, с което е причинено трайно затруднение в движението на снагата по смисъла на чл. 129 от НК; набиране на колекция на кръв и въздух в дясната гръдна кухина и контузия на десния бял дроб, с което е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК; развил се в резултата на травмата травматичен шок, с който е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК. Експертът е категоричен, че уврежданията са получени от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма.

Също съдебно медицинска експертиза установява, че Х.И.И. е получил изкълчване на втората метакарпофалангиална става на ръката, довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка, представляващо телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, а Д.Г.Г. е получил: политравма; контузия на главата; контузия на мозъка; оток на мозъка; травматичен субарахноидален кръвоизлив; кома; контузия на гръдния кош; частичен пневмоторакс вдясно; счупване на костите на лявата подбедрица. Отделно от това, в доклада пред настоящия състав, в.л. Е. посочи, че са налице и счупвания на очницата, над и зад очната кухина на черепа.

Комплексната психиатрично - психологична експертиза установява, че Д.Г. не страда от психично заболяване, към момента на извършване на деянието не е бил лишен по болестни причини от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нито пък такива причини са го лишили от възможността правилно да възприема и възпроизвежда фактите, имащи значение по делото, да дава достоверни обяснения за тях по време на наказателния процес и да участва в него пълноценно.

Комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза установява, скоростта на движение на лек автомобил "Опел Вектра", с рег.№ X 17 47 ВА непосредствено преди настъпване на ПТП на 133, 6 км/ч.; в момента на първия удар в масивната ограда - 130 км/ч, при удара в железобетонния електрически стълб от 117,7 км/ч., а при първоначалния контакт с бетонния бордюр на масивната ограда - 91,1 км/ч. Вещите лица са категорични, че движението на лекия автомобил „Опел Вектра" с рег.№ X 17 47 ВА, непосредствено преди произшествието, не е било продиктувано от появата на техническа неизправност или внезапна поява на препятствие на платното за движение, като отклонението на МПС наляво най-вероятно се дължи на предприето обхождане на участък с пропадане на платното за движение, предприето от водача чрез навлизане /качване/ на левите колела върху левия тротоар, но с голяма скорост и без водача да съобрази вертикалния профил и състоянието на терена извън платното за движение, както и параметрите на динамичния си коридор при преминаване покрай крайпътните дървета. По нататък в своето заключение експертите посочват, че при движение на лекия автомобил с максимално разрешената скорост в населено място от 50 км/ч. не би настъпило произшествие, защото при тази скорост водачът на автомобила може устойчиво да се движи в собствената си лента и да не създава предпоставки за възникване на ПТП. Експертизата детайлно посочва и определя конкретните позиции на пешеходците в момента на ударите с МПС, както и движението на телата след това във връзка с получените травми. М. В.З. в момента на блъскането от автомобила е била обърната с гръб, а след удара тялото й отхвърлено на терена. Контактът между автомобила и нея е бил в момента, в който лекият автомобил се придвижва по левия тротоар със странично плъзгане, ротация в хоризонталната равнина и преобръщане по надлъжната си ос. В момента на първоначалния контакт М.З. е била между входната пътна врата на дом № 84 и подхода на гаража. Т.Т.Й. в момента на съприкосновението с автомобила е бил обърнат с гръб, като след блъскането, тялото и главата били притиснати към терена в позиция с лице към базалтовите плочки. В момента на контакта с Т.Й. лекият автомобил е бил във фаза на преобръщане и полягане на дясна страна, като по този начин притиска вече отхвърленото тяло към терена. В момента на първоначалния контакт Й. се е намирал на около метър преди подхода за гаража. К. Н. М. при контакта с автомобила е бил плътно подпрян на оградата на дом № 82, с гръб към нея и с лице към платното за движение. Придвижващият се с ротация след удара в железобетонния ел. стълб лек автомобил, го е притиснал към бетонния корниз /бордюр/ на оградата с предната си челна част, което, съчетано с триенето към оградата, е довело до ампутация на десния крак, по ножичен механизъм, между автомобила и бетонния корниз на оградата. Ампутираният освободен остатък от крака е бил отхвърлен от инерционните сили при въртенето на автомобила върху платното за движение, докато левият крак бил притиснат в областта на бедрото, а тялото прехвърлено през входната пътна врата в двора на дом № 82. Първоначалният контакт между лекия автомобил и Я. К. Б. е възникнал във фазата на сблъсъка на колата с железобетонния стълб и началото на ротацията му. При контакта с автомобила Я. Б. се е намирала между железобетонния ел. стълб и двете ел. табла, обърната с лице към автомобила и с изпънати напред ръце, основано на обективната находка - симетричното счупване на двете ключици и травми в челната част на черепа. Този удар е провокирал отблъскване на тялото назад, последващ удар в ел. таблата с гръб и отхвърляне на терена. Контактът между Г. П. Г. и лекия автомобил е възникнал във фазата на въртене на превозното средство при придвижването му след сблъсъка с железобетонния ел. стълб, като пострадалият се е намирал между ел. стълб и масивната ограда на дом № 82 - по широчина, и между ел. стълба и входната пътна врата на дом № 82 - по дължина на пътното платно. Автомобилът го е ударил с лявата странична част на купето, като в този момент Г.Г. бил обърнат с гръб. Първоначалният контакт с тялото на пострадалия е бил в областта на бедрото, подбедрицата, дясно рамо и тилна област на главата, при което е получил голяма разкъсна рана и черепно разрушение. Тялото е било отхвърлено по очи напред на терена. В момента на удара Е. Н. Г. се е намирал между ел. стълб и масивната ограда на дом № 82 - по широчина, и между ел. стълба и входната пътна врата на същия дом - по дължина на пътното платно, обърнат с лице към автомобила, като съприкосновението е било в лява странична част на купето. Първоначалният контакт е бил в краката на Е. Г., над колената, с ръба на купето, ниско лежащ поради обръщането на автомобила по таван. Този удар е довел до счупване на бедрата над коленете, с тежки деформации на двете бедра, които в местата на счупването на бедрените кости са били огънати назад, образуващи ъгли обратни на естественото свиване на колената. В резултат на удара тялото е полетяло напред без задържащата опора на двата крака, навлязло е през прозореца на вратата с таза напред, а прегъването на тялото назад е довело до разцепване на лявата слабинна гънка върху гребена на хълбочната кост. При това навлизане на тялото в купето на автомобила бедрата са ожулили предните си повърхности в рамката на прозореца, каквито ожулвания се установили и върху кожата на шията и лицето, но от срещуположния край на рамката. Гръдният кош и главата са хлътнали в купето на автомобила, а краката от колената надолу са останали навън. Частният обвинител М. Л. К. е била блъсната в дясно и странично, при което е получила счупване на таз и ребра в дясно, усложнено с въздух в гръдната кост, когато се е намирала в задния край на гаража, плътно приближена и притисната с лявата си страна към него и с гръб към лекия автомобил. Вещите лица сочат, че всички увреждания на починалите, както и на М. Л. К., представляват класически автомобилни травми, наблюдавани при блъскане на пешеходец от движещ се лек автомобил.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д.К.Д., Т.Ж.М., Д.М.М. (приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, в частта им относно водения между подсъдимите разговор предоставянето на л.а. и това кой да го управлява), И.Х.И., Г.С.С., Т.И.С., М.И.С., В.Я.Д., Р.Б.Р., С.Ж.Ч., Д.Д.С., И.А.И., Т.М.Г. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т .2 НПК в частта им относно изваждането на подс. Г. от автомобила), И.К.И., Л.И.Г., И.В.Р. (приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК в частта им относно закупения и наличен в дома на св. Д.алкохол и проведения разговор за управлението на л.а.), М.М.Ш., Х.И.И., М.Ж.Д., И.Ж.Ч., М. В. М., Г.К.Д., Т. К.Х., В.Г.П., Г.М.Г., С.С.И., А.Ж.А., К.Г.Г., Г.М.Д., Г.М.А., Г.С.Г., П.М.М., Л.Г.Х., Й.Г.Г., Н.Г.Г., М.Д.Н., К.Б.Н., Д.Д.М., Н.К.М., П.Г.М., С.Й.М., Т.Й.Т., К.Т.Т., М.-Л. К., Я.Х.И., В.З.А., комплексните психолого-психиатрична, химически, съдебномедицинска и автотехническа експертизи, последната придружена със скица, съдебномедицинските експертизи на труп и по писмени данни, протоколите за оглед на местопроизшествие и ВД, ведно с фотоалбумите към тях, справки, декларации, както и останалите писмени материали, съдържащи се в ДП и приобщени към доказателствата по реда на чл. 283 от НПК.

При тези факти съдът прие, че подс. Д.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. I – во, б. "б" предл. II - ро вр. ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 23.04.2011г. в Симеоновград, при управление на МПС (л.а. "Опел Вектра" с рег.№ Х 17 47 ВА), в нарушение на правилата за движение (чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице (Г. П.Г., Я. К. Б., М.В.З. и Е. Н. Г.,***, Т.Т. *** и К. Н. М., б.ж. на гр. *******) и средна телесна повреда на повече от едно лице (М. – Л.К. от гр. *******, изразяваща се в трайно затруднение на движението на двата долни крайника и снагата, и разстройство на здравето, временно опасно за живота, и Х.И. ***, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен крайник), като деянието е извършено в пияно състояние и случаят особено тежък. Безспорно установено от съдебномедицинските експертизи и комплексната медицинска и автотехническа експертиза е, че смъртта на Г. П.Г., Я.К. Б., М. В.З., Е. Н. Г., Т.Т.Й. и К. Н.М. е причинена при ПТП-то, вследствие ударите от л.а. „Опел Вектра” с ДКН Х 17 47 ВА. Също при такива удари на М. Л.К. са били причинени няколко средни телесни повреди, а на пътуващия в автомобила св. Х. И. – една. Факт, установен несъмнено от показанията на свидетелите Д.Д., Д. М., Т. Т., И.Р., Хр. И. и св. Г. Д., е, че подс. Д. Г. е управлявал л.а. „Опел Вектра” с ДКН Х 17 47 ВА от дома на св. Д. Д. до настъпване на ПТП-то, поради което изразените от защитниците на двамата подсъдими съмнения относно това, кой е управлявал МПС-то в момента на настъпване на катастрофата, са категорично преодолени. Още повече, че редица косвени доказателства също сочат Г. като извършител на деянието: получените от него характерни за водач на автомобил травми, показанията на св. И.И., на когото св. Х. И. посочил, че именно Д. Г. е управлявал МПС, показанията на св. Т.М. (баща на подс. Ж.), който от сина си узнал, че братовчед му – другият подсъдим е бил водач на колата при настъпването на ПТП, а и думите на самия Ж. непосредствено след катастрофата: „Братовчеде, защо ти дадох колата? Защо ти дадох ключовете?”. Всички изложени обстоятелства, сочат като извършител на деянието подс. Г.. Наред с това се установиха и нарушени от подс. Г. конкретни правила за движение – предписанията на чл. 20, ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл. 21, ал.1 „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място” от ЗДвП, повеляващи на водача да работи с механизмите на лекия автомобил така, че да осъществява непрекъснато контрол върху МПС-то и да управлява колата с разрешената за движение скорост в Симеоновград. Комплексната автотехническа и медицинска експертиза установява, че в резултат поведението на подс. Г. - загубата на контрол върху моторното превозно средство и движението със скорост от 133.6 км/ч, вместо движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, е настъпило пътнотранспортното произшествие на левия (попътно на движението на л.а.) тротоар, вследствие на което е причинен и съставомерният резултат – смъртта и телесните повреди на пострадалите. Налице е и квалифициращият деянието като извършено в „пияно състояние”, според Постановление № 1/17.01.1982г. по н.д. № 8/82г. на ПлВС, факт, а именно: управление на МПС от подс. Г. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Конкретното съдържание на алкохол в кръвта на дееца е установено от химическата експертиза в количество 1.30 на хиляда. В този аспект неоснователно е възражението на защитата, че обвинението в тази му част е недоказано, предвид допуснати нарушения по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, наричана по-нататък Наредбата. Изобщо не може да се говори за нарушение на чл. 5 от Наредбата, предвид обстоятелството, че подс. Г. е бил транспортиран до филиала в гр. Харманли на ЦСМП Хасково за спасяване на живота му, поради което и съобразно второто изречение на посочения текст от подзаконовия нормативен акт, талон не се попълва. Безспорно на следващо място е, че манипулацията по вземане на кръв от подс. Г. е извършена в ЦСМП, макар и в линейката, преди отпътуването й за гр. Хасково и от медицински специалист – св. Л.Г.И., съобразно приложение 4 към Заповед № РД01-931/27.12.2010г., с влезли в сила промени от 01.03.2011г. на Министъра на труда и социалната политика. А че именно от подс. Г. св. И. е взела кръв за изследване, се установява както от нейните собствени показания, така също и от показанията на св.Д.Д.Г. и от приложения заверен препис на книгата за регистрация на взети алкохолни проби в ЦСМП – Хасково – филиал гр. Харманли (л.364 от с.д.) Спазен е и чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата, тъй като подс. Г. е бил освидетелстван от св. Г.А., който коректно в съставения от него протокол е отразил състоянието на подсъдимия – „лицето е с черепно-мозъчна травма в шок”. Другото твърдяно, най-вече от защитника на подс. Ж., нарушение е на чл. 12, ал. 1 от Наредбата, доколкото преди вземането на кръвната проба мястото не било дезинфектирано с едно на хиляда воден разтвор от сублимат. От показанията на всички разпитани по делото медицински специалисти стана ясно, че в Р България такъв разтвор не се внася, респ. използва от години. В конкретния случай при вземането на кръвна проба от подс. Г. св. Л. И. е обработила мястото около вената на ръката с кислородна вода, спазвайки изискването по ал.2 от същия текст на Наредбата. Обстоятелството, че в ЦСМП Харманли не разполага точно с воден разтвор от сублимат, не рефлектира върху възможността да бъде използван друг дезинфектант, още повече, че самата Наредба допуска употребата на аналог (чл. 10, ал.2). Спазено е и условието взетата кръв да се постави в специално пригодени за целта съдове, в случая с подс. Г. - в ЦСМП Харманли в „епруветки”, запечатани с гумени червени капачки и парафинирани от св. И., с отбелязани върху етикета на съдовете имена на лицето, от което е взета кръвта, датата и часът на вземането й. Пробата, заедно с протокола за медицинско изследване, са били изпратени в научно-техническата лаборатория на ОД МВР Ст. Загора още същия ден – 24.04.2011г., макар не в хладилна чанта и не с транспорт на медицинското заведение. На практика това е и единственото нарушение на Наредбата, което се установи. То (нарушението) обаче не е свързано с вземането на кръвната проба, а единствено с транспортирането й и няма за последица компрометиране на резултата от нея, доколкото само часове след вземането й тя е била на разположение на вещото лице в специализираната лаборатория за изготвяне на експертизата. От друга страна при устния си доклад в с.з. вещото лице заяви, че липсват каквито и да било нарушения в опаковката, извършена от св. И.. Неоснователен е доводът на защитника, че не е налице квалификацията „особено тежък случай”, доколкото Г. не е осъждан, с положителни характеристични данни е и не е бил санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП. Това действително е така. Същевременно обаче той живее и е работил в населено място, характеризиращо се със занижен контрол от КАТ, за което говори и съвместната репликата на двамата подсъдими, че „ще се оправят”, изречена след предупреждението на св. Д. М. да не шофират, след като са пили, поради повишеното полицейско присъствие на Великден. Наред с това подс. Г. е придобил правоспособност едва няколко месеца преди деянието. Като млад водач той е следвало да проявява по-висока дисциплинираност, а вместо това, освен посочените в обвинителния акт съставомерни нарушения, допуска и други: чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1; чл. 8, ал. 1; чл. 41, ал. 2 от ЗДвП. Последните, наред с високата концентрация на алкохол в кръвта му, надвишаваща близо три пъти критерия „пияно състояние”, довела до занижаване способността за контрол върху МПС, отслабване на концентрация на водача и възможността му да съобразява поведението си с пътната обстановка, както и допуснатото изключително грубо нарушение на правилата за движение – Г. е управлявал л.а. не само с несъобразена с пътната обстановка, но и с превишаваща максимално разрешената в населено място скорост с близо 84 км/ч., обосновават извод за висока обществена опасност на дееца. Вън от всякакво съмнение самото деяние е с изключителна висока степен на обществена опасност: причинена е смърт на шест завършващи средно образование деца, три от които са агонизирали минути преди да умрат, както и средни телесни повреди на още двама младежи, като никой от пострадалите не е допринесъл с поведението си за настъпване на произшествието - Г. П. Г., Я.К. Б., М. В.З. и Е. Н.Г., Т.Т.Й., К. Н. М. и М. – Л. К. са вървели по тротоара, а Х.И.И. се е возил в л.а.

От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е желаел настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие и причинените съставомерни последици се дължат на нарушаване задълженията по чл. 20, ал. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП от подс. Г. и конкретно на необоснованата му субективна увереност, че управлявайки МПС-то по ул. ”Съединение” със скорост 133.6 км/ч, безпрепятствено, и въпреки лошото състояние на пътната настилка, употребения алкохол и краткия си стаж като шофьор, ще съумее да контролира движението на л.а., без да настъпи ПТП. Тази субективна увереност у подсъдимия е довела до подценяването на пътната ситуация, попречила е на Г. да вземе правилно решение и да съобрази поведението си на пътя с оглед на конкретната ситуация. А правомерното поведение се заключава в изпълнение на вменените с чл. 20, ал.1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП задължения на водача на моторното превозно средство - да контролира непрекъснато управляваното от него МПС и да не превишава максимално допустимата скорост за движение в населено място. Подс. Г. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това. Затова наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана за нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като е извършил деянието, предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. I – во, б. "б" предл. II - ро вр. ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал.1 от НК по непредпазливост.

Съдът призна подс. Г. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда за нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, предявени му с обвинителния акт, защото съдебната практика е категорична, че едновременно приложение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е несъвместимо. Както е в настоящия случай, след като водачът е избрал скорост, по-висока от разрешената за движение, не може да се говори за „съобразена скорост” в каквато връзка е ТР 28/84г. на ОСНК. Чл. 20, ал.2 ЗДвП регламентира т.н. „съобразена” с всички неизчерпателно изброени фактори скорост, но която е винаги в рамките на разрешената. След като подс. Г. е управлявал автомобила със скорост над пределно допустимата по чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в населено място, отговорността му следва да се ангажира за "превишена скорост". Последната и нарушението по чл. 20, ал.1 от с.з., предвид загубата на контрол върху управляваното от Г. МПС, стоят в причинна връзка с настъпването на резултата.

Причини за извършване на престъплението от подс. Г. са пренебрежителното му отношение към повелителните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи правилата за движение по пътя, подценяване на конкретната пътна обстановка, неопитността му при управление на МПС.

При индивидуализация на наказанието на подс. Д.Г. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и липсата на други нарушения по ЗДвП, а като отегчаващи: изключително високата концентрация на алкохол в кръвта, недопустимото (в пъти) превишаване на максимално разрешената скорост за движение в населено място (с 84 км/ч повече) при управлението на МПС-то, допуснатите множество други нарушения на правилата за движение, настъпилите изключително тежки последици – причинена е смъртта на шестима младежи, няколко средни телесни повреди на М.-Луиза К., настойчивостта да управлява МПС, въпреки употребата на алкохол, демонстрираното пълно пренебрежение и липсата на респект от органите на реда. Имайки предвид изложеното, съдът определи конкретните наказания при условията на чл. 54 от НК, като прие превес на отегчаващите вината обстоятелства и отмери размера на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 12 години, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим, а във връзка и на основание чл. 343г от НК и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 години. На основание чл. 59, ал. 4 от НПК съдът приспадна времето, през което подс. Г. е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 26.04.2011г. 

При тези факти съдът прие, че подс. Ж.Т.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. I – во, б. "б" предл. II - ро вр. ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на 23.04.2011г. в Симеоновград, при управление и като водач на МПС – л.а. „Опел Вектра” с рег. № Х 17 47 ВА, собственост на баща му Т.Ж.М. ***, в нарушение на правилата за движение (чл. 102 от ЗДвП), предоставил моторното превозно средство на водача Д.Г. ***, който бил под въздействие на алкохол - 1.30 промила, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице (Г. П. Г., Я. К. Б., М. В.З. и Е. Н.Г.,***, Т.Т. *** и К. Н. М., б.ж. на гр. ****средна телесна повреда на повече от едно лице (М. – Л. К. от гр. *****, изразяваща се в трайно затруднение на движението на двата долни крайника и снагата, и разстройство на здравето, временно опасно за живота и Х.И. ***, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен крайник), като деянието е извършено в пияно състояние и случаят особено тежък. Няма спор между страните, че подс. Ж. е отишъл до дома на св. Д. Д. *** с л.а. „Опел Вектра” с ДКН Х 17 47 ВА, собственост на баща му – св. Т.М., надвечер на 23.04.2011г., като колата паркирал отпред. Безспорно също така е и обстоятелството, че след решението му да пие ракия, Ж. е манифестирал нежелание да управлява МПС-то от дома на св. Д. към църквата в центъра на Симеоновград. Същевременно обаче Ж. вдига наздравици на своя братовчед – подс. Г., а след като всички, консумирали алкохол въпросната вечер, са използвали прозрачни стъклени чаши и са били в непосредствена близост един от друг около масата, Ж. е видял, че другият подсъдим пие бира. Нещо повече. Когато бирата свършва, подс. Г. пие и ракия – факт, установен от показанията на св. Д. М. и обясним с по-високата концентрация на алкохол в кръвта му. Въпреки че сам е употребил алкохол и е видял, че братовчед му също е пил бира и ракия, подс. Ж. е удовлетворил настоятелните молби на Г. и му е предоставил управлението на л.а. За това говорят конкретните му действия: казал е на св. Д. Д. да предаде ключовете на „Опел”-а на другия подсъдим, въпреки предупреждението на св. Д. М., че в града има засилено полицейско присъствие и след като Г. е получил ключовете, Ж. сяда в ползвания от него автомобил на седалката до шофьора, поставя си предпазния колан и се отправя с управляваното от Г. моторно превозно средство първоначално към бензиностанцията в кв. „Злати дол”, а след това и към центъра на града. Отделно от това подс. Ж. на няколко пъти прави забележки на братовчед си да намали скоростта и да отклони колата в собствената лента за движение при навлизането на автомобила в намиращия се в окаяно състояние участък от пътя (павираната отсечка). Изброеното сочи, че след като двамата подсъдими са пили алкохол в една компания и Ж. се е съгласил да предаде управлението на л.а. на братовчед си, е нарушил разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП, забраняваща предоставянето на МПС на водач, намиращ се под въздействието на алкохол. Това предоставяне се заключава не в подаването на ключовете от св. Д. Д. на подс. Г., а в изразеното съгласие на упражняващия фактическа власт върху колата и пристигнал на събирането с нея водач Ж., именно братовчед му да кара автомобила към центъра на града, намерило отражение в нареждането към св. Д. да даде ключовете на колата на Г., привеждането в движение на „Опел”-а от последния в присъствието на седналия до водача подс. Ж. и отпътуването към църквата. Така с факта на предоставяне управлението на МПС-то на Г., с когото заедно преди това употребили алкохол, със собственото си деяние подс. Ж. е предпоставил настъпването на съставомерния резултат, осъществен след допуснатите от другия подсъдим нарушения по ЗДвП. Съдебномедицинските експертизи и комплексната медицинска и автотехническа експертиза установяват, че смъртта на Г. П. Г., Я.К. Б. М.В.З., Е. Н. Г., Т.Т.Й. и К. Н. М. е настъпила вследствие ПТП-то от ударите на л.а. „Опел Вектра” с ДКН Х 17 47 ВА, при които на М. Л. К. са били причинени няколко средни телесни повреди, а на св. Х. И. – една. Без каквото и да било съмнение, факт е, че подс. Д. Г. е управлявал л.а. „Опел Вектра” с ДКН Х 17 47 ВА и вследствие допуснатите от него нарушения по ЗДвП е настъпило ПТП-то, съображения за което съдът изложи по-горе. 

Налице е и квалифициращият деянието като извършено в „пияно състояние”, според Постановление № 1/17.01.1982г. по н.д. № 8/82г. на ПлВС, факт: предоставяне на управление на МПС-то на Г. от подсъдимия водач Ж., който има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Конкретното съдържание на алкохол в кръвта на последния е установено от химическата експертиза в количество 1.07 промила. Отново и в отговор на възраженията на защитника на подс. Ж., че обвинението в тази му част е недоказано, заради допуснати нарушения по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредбата), следва да се посочат накратко съображенията, поради които съдът не възприе тезата на адв. Б.. Действително на подс. Ж. не е бил издаден талон от полицейски служител, но манипулацията по вземане на кръв от подс. Ж. е извършена в ЦСМП филиал Симеоновград в присъствието на баща му и св. Г. ***, и от медицински специалист – св. П.М.М., според цитираното по-горе приложение 4 към Заповед № РД01-931/27.12.2010г., с влезли в сила промени от 01.03.2011г. на Министъра на труда и социалната политика. Това обстоятелство се установява и от приложения заверен препис на книгата за регистрация на взети алкохолни проби в ЦСМП – Хасково – филиал гр. Симеоновград (л.362 от н.о.х.д.). Спазено е изискването по чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата, тъй като подс. Ж. е бил освидетелстван от св. Г.С., който в съставения от него протокол е отразил състоянието му и заявените от него вид на употребената алкохолна напитка, количеството й, дата и час на консумацията (л.9, т.ІІІ ДП). Самият подсъдим първоначално при предявяването на този протокол също заяви, че подписът, поставен срещу освидетелстван, е неговият, но след енергичната намеса на защитника си отговори, че парафът приличал на неговия подпис. Показанията на св. Т. М. – баща на подс. Ж., установиха, че последният след освидетелстването е подписал въпросния протокол. Другото твърдяно нарушение е това на чл. 12, ал. 1 от Наредбата, доколкото преди вземането на кръвната проба мястото не било дезинфектирано с едно на хиляда воден разтвор от сублимат. По-горе в мотивите вече бе даден отговор на това възражение, но, тъй като то се въвежда от защитника на подс. Ж., ще следва да се отбележи и в тази част на изложението. Всички разпитани по делото свидетели - медицински специалисти лекар, фелдшер и две медицински сестри посочиха, че в Р България такъв разтвор не се внася, респ. използва от години. В конкретния случай при вземането на кръвна проба от подс. Ж. св. П. М. е обработила мястото около вената на ръката с кислородна вода. Това, че ЦСМП филиал - Симеоновград не разполага точно с воден разтвор от сублимат, не означава, че не може да бъде използван друг, отговарящ на изискванията, дезинфектант (чл. 10, ал. 2 от Наредбата). Спазено е и условието взетата кръв да се постави в специално пригодени измити и подготвени за целта съдове, в случая с подс. Ж. *** в „пеницилинови шишета”, запечатани и парафинирани от св. М., с отбелязани върху етикета на съдовете имена на лицето, от което е взета кръвта, датата и часът на вземането й. И тази проба, както и взетата от подс. Г., заедно с протокола за медицинско изследване, е била изпратена часове след вземането й в научно-техническата лаборатория на ОД МВР – гр. Ст. Загора същия ден – 24.04.2011г. Действително пробата не е била в хладилна чанта и не е транспортирана с кола на медицинското заведение, което е в противоречие с Наредбата. Такова нарушение, което не е свързано с вземането на кръвната проба, а с транспортирането й, не рефлектира върху резултата от изследването, защото часове по-късно вещото лице е изготвило експертизата. Още повече, че експертът заяви в с.з., че липсват каквито и да било нарушения в опаковката, извършена и от св. М., което е посочено и в протокола от извършеното изследване.

Налице е и „особено тежък случай”, въпреки че подс. Ж. не е осъждан, с положителни характеристични данни е и не е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП. Същевременно обаче той предоставя управлението на МПС на човек, значително и в по-голяма степен от самия него повлиян от алкохола, изпил както значително количество бира, така също и „твърд” алкохол – ракия, който е неопитен водач, взел книжка два месеца преди ПТП-то и почти без шофьорски опит. Наред с това Ж. демонстрира пренебрежително отношение не само към правилата за движение по пътищата, но и към обществения ред, съблюдаван от служителите на ПУ Симеоновград (обичайното повишено полицейско присъствие на Великден, дори и в малките населени места). Подсъдимият манифестира и арогантно поведение - репликата, че въпреки наличието на полицаи, двамата с Г. „ще се оправят”, проява липса на дисциплинираност, изискуема от ЗДвП към всички скоро придобили правоспособност водачи на МПС. Тези обстоятелства, наред с високата концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща два пъти критерия „пияно състояние”, обосновават извод за висока обществена опасност на дееца. Самото деяние също е с изключителна висока степен на обществена опасност, тъй като е причинена смъртта на шестима младежи, средни телесни повреди на други двама, без който и да е от пострадалите да е допринесъл с поведението си за настъпване на произшествието.

От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е желаел настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие и причинените съставомерни последици се дължат, освен на неправомерното деяние на подс. Г., и на нарушаване задълженията по чл. 102 от ЗДвП от подс. Ж., по-конкретно необоснованата му субективна увереност, че братовчед му, въпреки употребеното значително количество алкохол, ще управлява МПС по улиците на Симеоновград необезпокояван от полицейски служители и безпрепятствено ще откара него самия и пътуващия в същата кола св. Х. И. до църквата. Тази субективна увереност у подсъдимия Ж. е довела до пренебрегване на забраната по чл. 102 от ЗДвП, попречила му е да вземе правилно решение с оглед конкретиката на случая - изпълнение на вмененото му с чл. 102 от ЗДвП задължение на водач на моторно превозно средство да не предоставя управлението му на друг водач, намиращ се под въздействието на алкохол, а именно на Г.. Подс. Ж. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това. Затова наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана за нарушението по чл. 102 от ЗДвП в съответствие с Постановление № 1/17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на ПВС, защото макар и да не си е служил с приборите за управление на МПС-то, като лице, упражняващо фактическата власт върху л.а. „Опел Вектра”, с неправомерното предоставяне на управлението му на употребилия алкохол друг подсъдим, е извършил по непредпазливост деянието, предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. I – во, б. "б" предл. II - ро вр. ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Причини за извършване на престъплението от подс. Ж. са пренебрежителното му отношение към ЗДвП, регламентиращ правилата за движение по пътя, неопитността му като водач на МПС и желанието да удовлетвори молбата на другия подсъдим непременно да шофира същата вечер.

При индивидуализация на наказанията на подс. Ж.Ж. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и липсата на други нарушения по ЗДвП, а като отегчаващи: високата концентрация на алкохол, изключително тежките последици – смърт на вървящи по тротоара младежи, няколко средни телесни повреди на М.-Луиза К., както и други несъставомерни увреждания на св. М. Д., демонстрираното пренебрежение към правилата за движение по пътищата, липсата на респект към органите на реда, желанието, дори с цената на нарушение по ЗДвП, да угоди на повлияния от алкохола свой братовчед непременно да управлява МПС-то. Имайки предвид изложеното, съдът определи конкретния размер на наказанията при условията на чл. 54 от НК при паритет на имащите значение за вината обстоятелства, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим, а във връзка и на основание чл. 343г от НК и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 13 години. На основание чл. 59, ал. 4 от НПК съдът приспадна времето, през което подс. Ж. е бил фактически лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 26.04.2011г. 

Предвид така постановената присъда съдът възложи в тежест на подсъдимите направените деловодни разноски, съответно за подс. Г. сума от 2 054. 40 лева, включвайки към тази сума възнагражденията на вещите лица от комплексната психиатрична и психологична експертиза, а за подс. Ж. - 1 454.40 лева.

Така мотивиран съдът постанови своя акт.

 

Съдия: