Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. К., 14.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен съд-К., четвърти състав, в
публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: И. РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 845, по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът Застрахователна
компания “У.“ АД, ЕИК *********, гр.С., бул.“Т.А.“ № 18, представлявано от Н.Г.И.,
чрез юрисконсулт Г.А.е сезирал съда с иск за установяване на съществуване на
вземането срещу И.Д.Т., ЕГН ********** ***, в размер на сумите от: 987.67 лева-
главница, ликвидационни разходи – 15.00 лева, лихва от 192.98 лева, за периода
от 12.04.2016 година до 14.03.2018 година, както и законна лихва от 21.05.2018
до окончателното изплащане на вземането.
Молят присъждане
на направените съдебни разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за настоящото и заповедното производство по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 430/2018
г., по описа на КРС в общ размер на 1400,00 лева (1275,00 лева по настоящото и 125,00
лева по заповедното), съгл.представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител - адв.В.Т. от САК е представил отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен, излага подробни
съображения в тази насока. Счита, че вина за настъпилото ПТП не носи ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните и приетите по делото ССчЕ и АТЕ, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.213, ал.1 от КЗ (отм.),
вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От представените с исковата претенция и отговора доказателства, безспорно се установява, че на 23.12.2014 година в гр. К. е настъпило ПТП между л.а. „П. 806“ с per. №СА4547ВР, управляван от ответника И.Д.Т. и л.а. „Р.М.“,с per. №СА5598ХК, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД и управляван от Валентин Н. Петков.
За настъпилото събитие е съставен Протокол за ПТП с материални щети №1574962, от който е видно, че вината за настъпилото събитие е на водача на л.а. „П. 806“ с рег.№СА4547ВР. Между ЗК „У.“ АД и собственика на л.а. „Р.М.“ към датата на ПТП има сключен застрахователен договор „К. на МПС“ № 14001170658 със срок на действие от 11.02.2014 г. до 10.02.2015 г., валиден към датата на настъпване на ПТП. Във връзка с настъпилото събитие експерти на ЗК „У.“ АД са констатирали причинени вреди в Опис на щети на МПС и е заведена претенция под № 14110011635 за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица.
Нанесените имуществени вреди в резултат на ПТП възлизали на сумата от 987,67лв., която е изплатена на 09.10.2015г.на „А.Ф.с 3000“ ЕООД, който сервиз е извършил ремонта на автомобила.
Управляваният от виновния водач автомобил не е притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Виновният водач - ответник по настоящото дело е отказал и да даде проба за наличие на алкохол. На основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД, ЗК „У.“ АД е встъпила в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Във връзка с горното, ЗК „У.“
АД изпратили регресна покана до отв.И.Д.Т. на 12.03.2016 г., който не
възстановил изплатеното обезщетение.
За събиране на дължимите на ЗК
„У.“ АД суми е депозирало заявление по
чл.410 ГПК, във връзка с което по описа на Районен съд К. е образувано ч.гр.д.
№430/2018 г., като на кредитора е издадена заповед за изпълнение, връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в законоустановения срок
предявили настоящия установителен иск.
Размерът на претендираните суми се установява и от заключението на приетата от съда ССчЕ, а това по АТЕ доказва причинно – следствената връзка между настъпилото ПТП и причинните вреди по петте броя детайли на автомобила, вината на водача и размерът на щетите така, както са предявени и твърдени от ищеца.
Воден от горното, съдът приема за доказани
претендираните от ищеца твърдения и обстоятелства, и следва да отхвърли, като
недоказани отричаните от ответника факти и доводи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае
за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е
предявено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски по двете производства, в общ размер на 1400,00 лева (1275,00 лева по
настоящото и 125,00 лева по заповедното), съгл.надлежно и своевременно
представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
отношение на И.Д.Т., ЕГН ********** *** съществуването на вземането на Застрахователна
компания “У.“ АД, ЕИК *********, гр.С., бул.“Т.А.“ № 18, представлявано от Н.Г.И., в размер
на сумите от: 987.67 лева - главница, ликвидационни разходи – 15.00 лева, лихва
от 192.98 лева, за периода от 12.04.2016 година до 14.03.2018 година, както и
законна лихва от 21.05.2018 до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********
да заплати на
Застрахователна компания “У.“ АД, ЕИК ********* направените разноски по двете производства, в общ размер на 1400,00 лева
(1275,00 лева по настоящото и 125,00 лева по заповедното).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-С., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
` РАЙОНЕН
СЪДИЯ
: