Р Е
Ш Е Н
И Е
№
999 29.07.2022 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
седемнадесети състав, на шести юли две хиляди и двадесет и втора година, в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Галина
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 1884 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл. 162-166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по
повод постъпила жалба от Д.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 01-6500/4922 от 05.07.2021 г., издаден от зам.-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“. С оспорения акт е установено публично
държавно вземане на жалбоподателя, представляващо 40% от изплатената субсидия
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ за кампании 2013,
2014 и 2015 г. във връзка с подадени от жалбоподателя общи заявления за плащане
за кампания 2013 г. с УИН 02/310513/88438, за 2014 г. с УИН 02/250614/97964 и
за 2015 с УИН 02/100715/07010, в размер на 17 089.18 лева.
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради съществени
нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че не са изяснени от административния
орган фактите от значение за случая и не е съобразено обстоятелството, че за жалбоподателя
е налице обективна невъзможност, обусловена от изменение на закона, да заяви за
подпомагане одобрените по направление ВПС 1 площи за 2016 г. и 2017 г. Твърди се,
че в уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент на
жалбоподателя, са посочени имоти, които не са заявени за подпомагане. Наведени
са също доводи, че е изтекъл четиригодишният давностен срок за връщане на
полученото подпомагане, предвиден в чл. 73, §5 и §6 от Регламент (ЕС) №
796/2004 г. По същество се иска отмяна на оспорения акт. Претендират се
разноски.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт. Претендира
разноски.
Процесуалният
представител на ответната страна оспорва жалбата. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално
допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
Жалбоподателят
Д.И.С. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за
подпомагане на земеделските производители, регистриран с УРН 598844. С общо
заявление от 31.05.2013 г. (на л. 354 от делото) са заявени от същия площи за
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление ВПС 1,
представляващи 38 от заявените общо 44 парцела за подпомагане с обща площ от
65.75 ха, с № на парцел от ИСАК, както следва: в землището на гр. Айтос общо 13 парцела (общо 24.03 ха)-
№ 00151-65-1-2 (0.97 ха); № 00151-167-1-1 (0.70 ха); № 00151-214-2-1 (0.87 ха);
№ 00151-245-3-1 (5.57 ха); № 00151-275-1-1 (3.13 ха); № 00151-334-2-1 (3.85
ха); № 00151-449-1-4 (1.24 ха); № 00151-463-1-2 (1.37 ха); № 00151-472-2-1
(1.45 ха); № 00151-472-3-1 (3.10 ха); № 00151-530-3-1 (0.56 ха); № 00151-673-4-1
(0.74 ха) и № 00151-961-1-1 (0.48 ха); в землището на с. Дрянковец общо 10 парцела (11.64 ха)- № 23889-19-1-2 (1.32 ха); № 23889-68-1-1
(0.73 ха); № 23889-150-1-1 (1.01 ха); № 23889-277-2-1 (1.30 ха); №
23889-309-2-1 (1.39 ха); № 23889-309-3-1 (0.72 ха); № 23889-314-2-1 (2.87 ха); №
23889-337-2-1 (0.35 ха); № 23889-346-2-1 (1.00 ха) и № 23889-378-4-1 (0.95 ха);
в землището на с. Лясково общо 3
парцела (8ха)- № 44817-5-1-1 (2.75 ха); № 44817-43-1-1 (4.41 ха) и № 44817-95-2-1
(0.84 ха); в землището на с. Малка
поляна 1 парцел- № 46440-5-3-1 (1.08 ха); в землището на с. Мъглен общо 6 парцела (10.89 ха)- №
49477-13-1-1 (1.39 ха); № 49477-19-1-1 (1.95 ха); № 49477-19-2-2 (0.80 ха); № 49477-20-1-1
(1.16 ха); № 49477-23-1-1 (4.55 ха) и 49477-306-1-1 (1.04 ха); в землището на
с. Черноград общо 2 парцела-№
81102-21-1-1 (0.65 ха) и 81102-88-2-1 (1.54 ха); и в землището на с. Чукарка общо 3 парцела (7.92 ха)- № 81640-21-2-1
(3.70 ха); 81640-21-3-1 (2.96 ха) и 81640-102-1-1 (1.26 ха). Като основание за
ползване на имотите, посочени в заявлението за подпомагане по мярка 214 АЕП, са
посочени сключени договори за наем с общината. След извършени кръстосани
проверки и установени двойно застъпени площи, с декларация от 24.10.2013 г. (на
л. 388) е заявен от жалбоподателя отказ от следните площи- 1.39 ха от БЗС
00151-472-2 и 0.12 ха от 81102-88-2. С уведомително писмо изх. №
01-6500/11670/02.10.2013 г. (л.486 и сл.), изменено с писмо изх. №
01-6500/11902 от 29.10.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.26 и сл.) С.
е уведомен, че от заявените през 2013 г. площи за подпомагане по мярка 214 АЕП
са одобрени площи в общ размер на 62.15 ха, като неодобрените площи възлизат на
2.61 ха.
За установяване
правото на ползване върху заявените имоти, жалбоподателят е представил договори
за наем на поземлени имоти, сключени с Община Айтос, както следва: договор № 211 от 13.05.2013 г. (на л. 389) с
предмет десет поземлени имота в землището на с. Дрянковец с обща площ от
132.326 дка (13.2326 ха); договор № 209
от 13.05.2013 г. (на л. 391) за поземлен имот в землището на с. Черноград с
обща площ от 14.796 дка (1.4796 ха); договор № 203 от 13.05.2013 г. (на л. 389) относно три поземлени имота в
землището на с. Чукарка с обща площ от 86.955 дка (8.6955 ха); договор № 208 от 13.05.2013 г. (на л. 145) за
поземлен имот в землището на с. Черноград с обща площ от 7.075 дка (0.7075 ха);
договор № 204 от 13.05.2013 г. (на л.
149) за поземлен имот в землището на с. Малка поляна с обща площ от 11.194 дка
(1.1194 ха); договор № 201 от
13.05.2013 г. (на л. 153) относно три поземлени имота в землището на с. Лясково
с обща площ от 87.243 дка (8.7243 ха); договор № 200 от 13.05.2013 г. (на л. 161) относно 13 поземлени имота в
землището на гр. Айтос с обща площ от 262.80 дка (26.28 ха); договор № 202 от 13.05.2013 г. (на л. 165)
относно седем поземлени имота в землището на с. Мъглен с обща площ от 135.467
дка (13.5467 ха), с обща площ на поземлените имоти по всички договори 73.7856
ха, т.е. по-голяма от заявената за подпомагане през 2013 г. площ.
За
кампания 2014 г. е подадено от Дженгиз С. заявление за подпомагане, с което са
заявени общо 56.56 ха по мярка 214 АЕП. При автоматични проверки на заявените
данни (на л. 183) е констатирано, че не са декларирани същите площи по
направление ВПС ½, спрямо предходната година по отношение на 11 парцела.
В тази връзка е представено обяснение от С. (на л. 185), в което е посочено, че
се намаляват площите по АЕП, поради невъзможност те да бъдат включени в допустимия
слой.
За 2015
г. е подадено от жалбоподателя заявление за плащане по мярка 214 АЕП (на л. 71),
с което са заявени общо 58.8 ха площи. При автоматични проверки на заявените
данни (на л. 77) е констатирано, че не са декларирани същите площи по
направление ВПС ½, спрямо предходната година по отношение на 5 парцела.
В представено обяснение от С. от 25.05.2015 г. (на л. 69) е посочено, че се
намаляват площите по АЕП, поради невъзможност да бъдат включени в допустимия
слой.
Във
връзка със заявените площи за подпомагане по мярка 214 АЕП, направление ВПС 1,
за стопанските 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е получена от жалбоподателя субсидия
в общ размер 42 722.95 лева (справка за плащания на л. 432).
С
подаденото заявление за 2016 г. не са заявени площи за подпомагане по мярка 214
АЕП. През същата година са представени от жалбоподателя в ДФ „Земеделие“
доказателства за прекратяване на сключените с Община Айтос договори за наем на
поземлени имоти, заявени за подпомагане.
С
уведомително писмо изх. № 01-6500/4922 от 25.07.2019 г. (на л. 24), издадено от
зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че не са представени
доказателства за обективна невъзможност да спази поетия агроекологичен
ангажимент по мярка 214 АЕП, направление ВПС 1 за площ от 3.22 ха и същата не е
заявена през 2016 г., поради което на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67,
ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. се отказва финансова помощ и се
прекратява агроекологичния ангажимент по направление ВПС 1. В писмото е
посочено, че за останалите площи, декларирани по мярка 214 АЕП, е налице
обективна невъзможност за изпълнение на ангажимента, поради прието изменение на
§15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и прекратяване на сключените договори за наем с
номера 200, 201, 202, 203, 204, 208, 209, 210 и 211 от 13.05.2013 г. Отбелязано
е също, че извън обхвата на представените доказателства за обективна
невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент са следните парцели с обща площ
3.22 ха: № 00151-214-2-1 с площ от 0.13 ха; № 00151-334-2-1 с площ от 0.19 ха; №
00151-463-1-2 с площ от 0.35 ха; № 00151-472-3-1 с площ от 0.18 ха; № 23889-68-1-1
с площ от 0.17 ха; № 23889-309-2-1 с площ от 0.45 ха; № 23889-277-2-1 с площ от
0.29 ха; № 23889-150-1-1 с площ от 0.12 ха; № 81102-88-2-1 с площ от 0.24 ха; №
49477-306-1-1 с площ от 0.39 ха и № 49477-19-1-1 с площ от 0.71 ха.
Уведомителното писмо е връчено на С. на 07.08.2019 г., видно от отбелязването
върху него. По делото няма данни същото да е било оспорено.
С писмо
изх. № 01-6500/4922 от 03.07.2020 г. (на л. 21) жалбоподателят е уведомен на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ „Земеделие“ открива производство по
издаване на АУПДВ, поради прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка
2014 АЕП от ПРСП 2007-2013 г. с уведомително писмо изх. № 01-6500/4922 от
25.07.2019 г. В писмото е посочено, че не е изпълнен от жалбоподателя поетият
агроекологичен ангажимент за период от пет години, в нарушение на чл. 7, ал. 1
и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., поради което същият следва да
възстанови сумата от 17 089.18 лева, представляваща 40 % от заплатената
субсидия по мярка 214 АЕП за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на
42 722.95 лева. В предоставения срок е заявено от С. несъгласие с
констатациите на административния орган.
Направените
възражения са приети за неоснователни от зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „б“, вр. чл. 67, ал.
1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е издаден оспореният акт, с който е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
17 089.18 лева, представляващ 40% от изплатената субсидия за 2013 г., 2014
г. и 2015 г. по мярка 214 АЕП. Посочено е от административния орган, че е
налице влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 АЕП, обективиран в уведомително писмо с изх. № 01-6500/4922 от 25.07.2019
г., а на основание чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. при неизпълнение
на задължението за подаване на заявление за плащане по време на поет
агроекологичен ангажимент, земеделските стопани се изключват от подпомагане по
мярка „Агроекологични плащания“ и възстановяват получената финансова помощ
съгласно чл. 18, ал. 4 от посочената наредба. Посочено е също, че за 2013 г. е
получена от жалбоподателя субсидия по мярка 214 АЕП в размер на 11 724.43
лева, за 2014 г.- 16 007.78 лева и за 2015 г.- 14 992.74 лева.
Видно от
заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, за
кампания 2016 г. са изключени от подпомагане площите, заявени от Дженгиз С., за
които са представени доказателства за обективна невъзможност да се спази
поетият агроекологичен ангажимент. Вещото лице сочи, че извън изключените площи
остават 3.22 ха, за които не са представени доказателства, но са били заявени
за подпомагане, като засегнатите от тези площи парцели не съвпадат със заявени
парцели, за които са били представени договори с Община Айтос.
В приложение 4
към заключението, са отразени парцелите и съответните площи, включени в
посочените 3.22 ха, за които е прието от ДФ „Земеделие“, че не е отпаднало
задължението за заявяване, а именно: парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и
2014 г. № 00151-214-2-1 и № по ИСАК за кампания 2015 г. 00151-975-1-1 с
останала референтна площ от 0.13 ха; парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и
2014 г. 00151-334-2-1 и № по ИСАК за кампания 2015 г. 00151-381-1-1 с останала
референтна площ от 0.19 ха; парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и 2014 г. 00151-463-1-2
и № по ИСАК за кампания 2015 г. 00151-381-1-1 с останала референтна площ от 0.35
ха; парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и 2014 г. 00151-472-3-1 с останала
референтна площ от 0.18 ха; парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и 2014 г. 23889-68-1-1
и № по ИСАК за кампания 2015 г. 23889-310-1-4 с останала референтна площ от
0.17 ха; парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и 2014 г. 23889-309-2-1 и № по
ИСАК за кампания 2015 г. 23889-311-1-1 с останала референтна площ от 0.45 ха; парцел
с № по ИСАК за кампания 2013 г. и 2014 г. 23889-277-2-1 и № по ИСАК за кампания
2015 г. 23889-386-1-1 с останала референтна площ от 0.29 ха; парцел с № по ИСАК
за кампания 2013 г. и 2014 г. 23889-150-1-1 и № по ИСАК за кампания 2015 г. 23889-383-2-1
с останала референтна площ от 0.12 ха; парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и
2014 г. 81102-88-2-1 и № по ИСАК за кампания 2015 г. 81102-174-1-1 с останала
референтна площ от 0.24 ха; парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и 2014 г. 49477-306-1-1
и № по ИСАК за кампания 2015 г. 49477-349-1-1 с останала референтна площ от
0.39 ха; парцел с № по ИСАК за кампания 2013 г. и 2014 г. 49477-19-1-1 с
останала референтна площ от 0.71 ха.
В приложение № 2
към заключението е отразено предназначението и собствеността на имотите, част
от площите на които формират площта от 3.22 ха, както следва:
-
референтен парцел 00151-214-2-1 с обща площ от 0.59 ха включва
три имота по кадастралната карта, от които два са с предназначение- води, водни
обекти, и представляват публична общинска и публична държавна собственост, а
третият- пасище, стопанисвано от общината;
-
референтен парцел 00151-334-2-1 с обща
площ от 2.30 ха включва пет имота по кадастралната карта, от които четири са с
предназначение – селскостопански път, и представляват публична общинска
собственост, а петият- пасище, частна общинска собственост;
-
референтен парцел 00151-463-1-2 с обща
площ от 1.02 ха включва три имота по кадастралната карта, от които два са с
предназначение- селскостопански път, и представляват публична общинска
собственост, а третият- нива, частна общинска собственост;
-
референтен парцел 00151-472-3-1 с обща
площ от 0.91 ха включва три имота по кадастралната карта, от които два са с
предназначение – селскостопански път, и представляват публична общинска
собственост, а третият – за исторически паметник, частна общинска собственост;
-
референтен парцел 23889-68-1-1 с обща
площ от 36.85 ха включва осем имота по кадастралната карта, всички с
предназначение-дере, частна общинска собственост;
-
референтен парцел 23889-309-2-1 с обща
площ от 4.99 ха включва три имота по кадастралната карта, от които два са с
предназначение- нива, частна собственост, а третият- селскостопански път,
публична общинска собственост;
-
референтен парцел 23889-277-2-1 с обща
площ от 4.99 ха включва шест имота по кадастралната карта, от които пет са с
предназначение- селскостопански път, публична общинска собственост, а шестият-
нива, частна собственост;
-
референтен парцел 23889-150-1-1 с обща
площ от 46.19 ха включва два имота по кадастралната карта, от които един е с
предназначение- селскостопански път, публична общинска собственост, а вторият-
населено място;
-
референтен парцел 81102-88-2-1 с обща
площ от 46.19 ха включва един имота по кадастралната карта, който е с
предназначение-населено място;
-
референтен парцел 49477-306-1-1 с обща
площ от 46.19 ха включва два имота по кадастралната карта, от които един е с
предназначение- изоставена орана земя, частна собственост, а вторият- дере,
частна общинска собственост;
-
референтен парцел 49477-19-1-1 с обща
площ от 16.59 ха включва седем имота по кадастралната карта, от които пет са с
предназначение- пасище, стопанисван от общината, едни е с предназначение- дере,
частна общинска собственост, и един е с предназначение- населено място с.
Мостино.
В заключението е
отразено, че площта на парцелите по договорите за наем с Община Айтос е 750.042
дка или 75.00 ха, заявената за подпомагане площ по АЕП е 64.76 ха, а одобрената-
62.15 ха. В приложение № 3 към заключението имотите, предмет на договорите за
наем с Община Айтос, са описани с номер по КВС, начин на трайно ползване, площ,
местонахождение и идентификатори по КК. Не е налице съвпадение между посочените
в приложение № 3 идентификатори на описаните имоти, с идентификаторите на
имотите, засягащи референтните парцели по приложение № 2.
При тези данни
съдът намира от правна страна следното:
Обществените
отношения, свързани с прилагането на схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика на ЕС, се уреждат със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), който определя структурите и процедурите за прилагане на
мерките и дейностите по общата селскостопанска политика, органите и тяхната
компетентност и правомощия, както и организационните връзки между тях. Според чл. 11а от ЗПЗП
органът, който приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми
и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика, е Разплащателната
агенция, като основните и́ функции са регламентирани в закона и в
наредбите, издадени в въз основа на законовата делегация на §35 от ПЗР на ЗПЗП.
Разплащателната агенция е държавен орган, създаден да осъществява от българска
страна целите и задачите на Общата селскостопанска политика чрез усвояване на
всички финансови средства, договорени за подпомагане на българското земеделие и
създаване на възможности за ползване на всички схеми, включени в общата
селскостопанска политика. Според § 1, т. 13 от допълнителните
разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, вкл. интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на ЕС. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП
изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на
акта за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие“, чиито структури и
организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени в ЗПЗП и в
устройствения правилник. Следователно, органът, оторизиран да прилага мерките и
дейностите, включени в Общата селскостопанска политика, е ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният
директор на ДФ- Земеделие организира и ръководи дейността на Разплащателната
агенция, и я представлява. Със заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. на изпълнителния
директор на ДФ- Земеделие са делегирани на зам.-изпълнителния директор Петя
Димитрова Славчева правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“. С оглед на
това съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
орган, в кръга на делегираните му по надлежния ред правомощия.
Обжалваният акт е
издаден в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в
т.ч. фактически и правни основания за издаването му. При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен по
реда на чл.26, ал.1 от АПК за образуване на административното производство по
издаване на АУПДВ и на същия е предоставена възможност да възрази срещу
констатациите, обуславящи налагане на санкция, с което е осигурено правото му
на защита.
Условията и редът за прилагане на
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани с Наредба № 11 от
06.04.2009 г. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от посочената наредба е
предвидено задължение за кандидатите, заявили площи за подпомагане по АЕП, да
поддържат в период от пет години, считано от годината на подаване на първото
заявление, поетите агроекологични ангажименти (ал. 1), като през първата година
подават „заявление за подпомагане“, а през следващите-„заявление за плащане“
(ал. 2). На основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. ДФ
„Земеделие“ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато
преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното
направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1. Според нормата на
чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. земеделски стопани, които не
подадат „Заявление за плащане“ по време на агроекологичния ангажимент,
възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват
от подпомагане по мярка „Агроекологични плащания“. Цитираните разпоредби сочат
като материалноправна предпоставка за възстановяване на предоставена финансова
помощ прекратяването на поетия агроекологичен ангажимент и неизпълнението на
поетия агроеколгичен ангажимент. Размерът на подлежащата на възстановяване сума
се определя по реда на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., в
зависимост от годината на неизпълнението (годината, в която е прекратен
ангажиментът), като при неизпълнение до края на четвъртата година на
възстановяване подлежат 40% от изплатената безвъзмездна помощ през предходните
години (чл. 18, ал. 4, б. „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.). Изключение е
предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.,
съгласно което при наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства
агроекологичният ангажимент се прекратява, но не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
По делото не е спорно, че през 2013
г., 2014 г. и 2015 г. са подадени от жалбоподателя заявления за
подпомагане/плащане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., въз основа на които
е изплатена на същия безвъзмездна финансова помощ в общ размер 42 722.95
лева. Не е спорно също така, че през 2016 г. не е подадено заявление по
процесната мярка. С влязло в сила уведомително писмо с изх. № 01-6500/4922 от
25.07.2019 г. е прекратен агроекологичният ангажимент по мярка 214 АЕП по ПРСР
2007-2013 г. Прекратяването на агроекологичният ангажимент съставлява основание
за издаване на АУПДВ за определяне подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ. В случая ангажиментът е прекратен през 2016 г., т.е. през
четвъртата година от поемането му през 2013 г. и на основание чл. 18, ал. 4, б.
„б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. санкцията възлиза на 40% от предоставената
през предходните три години безвъзмездна финансова помощ. Независимо от това
съдът счита, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени,
поради следното:
Агроекологичният
ангажимент на жалбоподателя е прекратен по отношение на 3.22 ха, от общо
заявени по същата мярка през 2015 г.- 59.03 ха. По отношение на тези площи е
прието от административния орган, че не са налице обективни, независещи от
жалбоподателя обстоятелства, които да обосноват неприлагане условията на поетия
ангажимент. За останалата част на заявените площи по мярка 214 АЕП е прието, че
са налице обективни причини за невъзможност за изпълнение, дължащи се на
изменението на §15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ и прекратяване на сключените договори
за наем с Община Айтос, и тези площи са изключени от ангажимента на кандидата, като
по отношение на тях не е прекратен поетият ангажимент по мярка 214 АЕП. Прекратяването
на наемните правоотношения не е в резултат на поведение на жалбоподателя, а на
законодателна промяна, която той не би могъл да предвиди към датата на подаване
на заявлението или да предотврати впоследствие, какъвто извод е формиран и от
административния орган в акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Съгласно чл. 47,
§4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., възстановяване на получената помощ не се
изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства,
посочени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Според чл. 2, §2 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на
ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати в
следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало
сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на
стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала
съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на
бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от
стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението. В този смисъл е и нормата на §1, т. 4 от ДР на Наредба
№ 11 от 6.04.2009 г. Посочените обстоятелства не са изчерпателно изброени- арг.
от насоките в съображение № 5 на Регламента: „За да се осигури съгласуваност
между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за
непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се
предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и
извънредни обстоятелства, както и
неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи.
Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни
обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и
като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в
областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда“. В
съответствие с цитираните норми, преценката дали настъпилите обстоятелства
могат да бъдат определени като „непреодолима сила“ или „извънредни
обстоятелства“ следва да бъде извършвана за всеки конкретен случай, в
зависимост от това дали настъпилите обстоятелства не зависят от поведението на лицето
и дали за него е налице обективна невъзможност да им повлияе.
В конкретния
случай е преценено от административния орган, че горните предпоставки са налице
по отношение на площите, заявени за подпомагане по мярка 214 АЕП, предмет на
прекратените договори за наем с Община Айтос. Наемните правоотношения са
прекратени, поради изменение на §15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което не зависи
от волята на жалбоподателя и той не би могъл нито да предвиди настъпването на
това обстоятелство, нито да му повлияе. Ето защо съдът приема, че е налице
хипотезата на чл. 2, § 2, б „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.- отчуждаване
на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, като това отчуждаване
не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. На основание
чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. в тази хипотеза не се изисква
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
С оспорения акт
за установяване на публично държавно вземане е разпоредено възстановяване на
цялата получена помощ, без да се държи сметка, че ангажиментът е прекратен единствено
по отношение на 3.22 ха от заявените площи, представляващи едва около 5% от
площите, заявени за подпомагане по мярка 2014 АЕП през 2015 г. (59.03 ха), а значителна
част от стопанството на жалбоподателя е засегнато от описаните по-горе
извънредни обстоятелства. Ето защо съдът приема, че с оспорения акт
незаконосъобразно е определено задължение за жалбоподателя за възстановяване на
получена финансова помощ, поради което следва да бъде отменен.
С оглед формирания извод за
основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК следва се присъдят на жалбоподателя разноски по делото в
размер на 1060 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса, 900 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, и 150 лева заплатен депозит за експертиза.
Неоснователно е направеното от същия искане за присъждане на сумата от 300 лева-
адвокатски хонорар на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства такива разноски действително да са извършени от
страната, а и с нормата на чл. 7 от същата наредба е регламентиран минималният
размер на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство само по
граждански дела. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответната
страна за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя. Адвокатското
възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за правна помощ и
съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004
г., се отнася до неговия минимален размер. В случая минималното възнаграждение
съгласно посочената наредба възлиза на 1042.68 лева, а заплатеното
възнаграждение е в размер на 900 лева и не би могло да се определи като
прекомерно. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане
по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4922 от 05.07.2021 г.,
издаден от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е
установено публично държавно вземане на Д.И.С. с ЕГН **********, представляващо
40% от изплатената субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г.,
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС 1)“ за кампании 2013, 2014 и 2015 г. във връзка с подадени от
жалбоподателя общи заявления за плащане за кампания 2013 г. с УИН
02/310513/88438, за 2014 г. с УИН 02/250614/97964 и за 2015 с УИН
02/100715/07010, в размер на 17 089.18 лева.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“- Разплащателна агенция да заплати на Д.И.С. с ЕГН ********** сумата
от 1060 (хиляда и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-
дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: