Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.02.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на двадесети и трети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 1768 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано
е по частна жалба на длъжника К.Р.В., ЕГН ********** чрез адв.
В.И.Д.със съдебен адрес:***, офис - 110 против РАЗПОРЕЖДАНЕ
от 20.10.2020 г. по изп. дело № 20108380404933 по описа на М. Б. рeг. № 838, с район на действие СГС, с което е отказал да прекрати изпълнителното
производство по изпълнително дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Излагат
се доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че в
период от повече от 2 години - от последното изпълнително действие, по делото
до настоящия момент, взискателят не е поискал от ЧСИ предприемането на
изпълнителни действия срещу жалбоподателя. Моли съда да отмени отказа за прекратяване по
изпълнителното дело и да вдигне наложените
възбрани и запори по делото.
В срока по чл. 436 от ГПК
е постъпило възражение от „М.” АД, ЕИК******, представлявано от В.Г.С., в качеството на управител, чрез пълномощника
си юрисконсулт М.К..
С оглед на настъпилото частно правоприемство, на
основание чл. 429, ал. 1 от ГПК дружеството е било конституирано, в качеството
му на частен правоприемник, като взискател по изпълнителното дело. Счита жалбата за неоснователна и като такава моли съда да бъде оставена без
уважение.
Частният съдебен изпълнител по изп.дело № № 20108380404933 - ЧСИ М. Б.
рeг. № 839, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по
обжалваните действия.
Съдът, след
извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената
жалба, намира следното:
Изпълнително дело № 20108380404933 е
образувано на 29.09.2010 г. по молба с вх. № 25910/29.09.2010 г. на „А.Б.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление в
Република Гърция, гр. Атина, улица “*******осъществяващо дейност в Република
България чрез клона си с фирма „А.Б.А -
КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК *******, представлявано от С.Ф.П.,
с ЛНЧ ****** и Е.Д.С., с ЕГН **********, чрез адв. И.Я.К.,
въз основа на Изпълнителен лист от 01.09.2010 г., издаден от СРС, въз основа на Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 42699/2010 г., срещу
длъжника К.В. за събиране на следните суми: 4 413.87 EUR, с левова равностойност 8632.99
лева, и 651,44 лева, от които: 3854,05 EUR,
с левова равностойност 7537,87
лева, - главница; 502,43 EUR,
е левова равностойност 982,87
лева, - договорна лихва върху
главницата от 08.07.2009 г. до 02.08.2010 г.; 57,39 EUR,
с левова равностойност
112,25 лв. - наказателна лихва от
08.08.2009 г. до 08.08.2010г., законна лихва от 30.08.2010 г. до окончателното
изплащане на задължението; 651,44 лева - съдебни разноски.
Покана за доброволно изпълнение е получена
лично от длъжника на 03.10.2010 г.
На 30.09.2010 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 507, ал. 1 от ГПК. са изпратени запорни съобщения до кредитните
институции в Република България.
На 01.03.2011 г. е изпратено запорно съобщение и до работодателя
на длъжника "Д. -Т" ООД.
В периода май 2011 г. - октомври 2012 г. по делото са постъпвали
суми от запора на трудовото възнаграждение на длъжника в "Д. -Т" ООД.
На 23.06.2011 г.
взискателят „А.Б.А - КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ е
прехвърлил чрез договор за цесия вземането си по изп.дело № 4933/2020 г. на „М.“
АД.
С молба вх. №
35476/14.11.2011 г. „М.“ АД е поискало да бъде конституирано като взискател в
производството, като на осн. чл.429 от ГПК ЧСИ е конституирал същото дружество
като частен правоприемник на цедента „А.Б.А - КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ.
С молба вх. № 47673 от
27.09.2013 г. взискателят „М.“ АД
е поискал извършване на справка в НАП относно регистрирани трудови
договори но името на длъжника и евентуално налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение.
На 28.10.2013 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя
на длъжника "К.П." ЕООД.
В периода декември 2013 г. - януари 2018 г. по
делото постъпват суми, в резултат на приложения изпълнителен способ по делото
като същите водят до удовлетворяване на вземането на взискателя.
С молба вх. № 49468 от 22.08.2018 г. взискателят е
отправил ново искане за извършване на справки и изпълнителни
действия, поради преустановяване на вноските по изпълнителното дело.
На 31.10.2018 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Р. (България)“ ЕАД;
На 12.11.2019 г. е депозирана молба от
взискателя за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника;
На 11.03.2020 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в „М.К.2009“ ЕООД.
На
18.01.2021 г. е подадена жалба с вх. № 03961, въз основа на
която е образувано настоящото дело, срещу постановлението за отказ на ЧСИ за
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи
на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната
жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
По
силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.),
длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и
в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1
от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за
истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Съгласно
разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2013 г.,
когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а
съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече настъпилото
прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са посочени: насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В случая
от данните по изпълнителното дело се установява, че от
образуване на изпълнителното дело до сега редовно са предприемани действия,
които са прекъсвали срока по чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, а именно на 30.09.2010 г.
е наложен запор на банковите сметки на длъжника, след което на 01.03.2011г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, в следствие на който са
удържани суми в периода 28.05.2011 г. - 19.10.2012 г., след което на 28.10.2013
г. отново е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, в резултат
на който са удържани суми в периода 12.12.2013г. - 18.01.2018г, след което на
31.10.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, след което на 12.11.2019 г. по молба
на взискателя, е поискано налагане на запор – такъв е бил наложен върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 11.03.2020 г. Без значение
в тази насока остава резултатът от предприетите действия. Понастоящем, считано
от 11.03.2020 г. до сега предвиденият от
закона срок не е изтекъл, поддържаното в основание за прекратяване на
производството не е налице.
С оглед на
изложеното въззивният съд намира, че обжалваният отказ е правилен и
следва да бъде потвърден, тъй като по отношение на процесното
изпълнително производство не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника К.Р.В., ЕГН ********** чрез
адв. В.И.Д.със съдебен адрес:***, офис - 110, против РАЗПОРЕЖДАНЕ от 20.10.2020 г. по изп. дело
№ 20108380404933 по описа на М. Б. рeг. № 838,
с район на действие СГС, с което ЧСИ е
отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.