№ 406
гр. Ловеч , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500260 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №423/29.03.2021 г. постановено по ч.гр.д.№193/21 г. Тетевенски
районен съд е отхвърлил изцяло искането на „Агенция з събиране на вземания“ЕАД-София
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Ц. ЦВ. Т. с
настоящ адрес в с.******* въз основа на което е образувано ч.гр.д.№193/21 г. по описа на
РС-Тетевен.
Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
******* срещу разпореждане№423/29.03.2021 г. постановено по ч.гр.д.№193/21 г.
Тетевенски районен съд с оплаквания, че акта е неправилен и незаконосъобразен, тъй като
не е съобразен с процесуалните правила на ГПК и следва да бъде отменен. Излага
съображения, че заповедното производство е особено и неговата цел е да даде защита на
определени в закона безспорни права, за които са представени съответните документи,
редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, като е предвидено длъжника да може да подаде възражение и тогава да се
започне исков процес от кредитора. Прави извод, че то е строго формално и нормите са
императивни и не могат да се тълкуват разширително. Сочи, че неправилно ТРС е дал
указания да се представят доказателства за връчване на уведомление за цесия, тъй като в
настоящето производство не се прави проверка дали са налице предпоставките за
предявяване на правото на иск, както е в исковото производство. Счита, че към заявлението
са представени всички необходими документи, изискуеми от закона –чл.410. Счита, че за
съда съществува само задължение да провери дали в договора няма неравноправни клаузи и
дали вземането е спорно, а всички други факти, свързани с прехвърляне на вземането и
1
уведомяване на длъжника следва да се установят в исковото производство. Цитира се
практика на ОС-Търговище в този смисъл. Според него идеята на законодателя е, че ако
длъжникът твърди, че заявителят не е негов кредитор, т.е. оспорва договора за цесия, той
мое да подаде възражение срещу заповедта а изпълнение и след това да се стигне д исков
процес, в който всяка от страните ще трябва да докаже твърденията си. Твърди, че
Съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като
вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне
на вземането, като цитира практика на ВКС в този смисъл. Счита, че неуведомяването на
длъжника не се отразява на валидността на договора за цесия и до съобщаването му той
може да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му
бъде противопоставена. Поради това счита, че атакуваното разпореждане е
незаконосъобразно.
Моли съда да отмени Разпореждането на ТРС, като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него да се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите,
претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.
№193/2021г.по описа на РС-Тетевен намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на заявителя на 8.04.2021 г., а жалбата е подадена на 14.04.2020
г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице,
поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното ч.гр.д.№193/21 г. на Тетевенски РС се установява, че е подадено
заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *******,
представлявано от Д.Б. изпъл.директор чрез процесуален представител: юрк. Георги
Георгиев по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№23006150/28.01.2021 г., с искане за издаване на
заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Ц. ЦВ. Т. ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес от с.*******, за сумата от 400 лв. главница за периода от
11.07.2018 г. до 29.11.2018 г, договорна лихва 38,11 лв. за периода от 11.07.2018 г. до
29.11.2018 г, обезщетение за забава 201,54 лв. за периода от 29.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда и законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането
произтича от Договор за паричен заем №193637/4.07.18 г. сключен между „Сити кеш“ООД
и Ц.Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“
ООД в полза на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД по силата на
Приложение №1/25.03.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 25.03.2019 г.. Твърди се, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от
името на „Сити кеш“ ООД чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-СТК/193637/3.04.19 г. изпратено с известие за
доставяне. Подробно се описва съдържането на договора за заем, ОУ и погасителния план,
2
които са приложени към заявлението, като наред с претендираната обща сума 639,65 лв, се
иска присъждане на разноските:ДТ 25 лв и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ТРС е постановил разпореждане №355/16.03.21 г., с което е оставил без движение
заявлението до отстраняване на следните нередовности:да се посочи в т.12 от заявлението
следните обстоятелства-дали длъжникът е уведомен за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД, от кого,
по какъв начин и на коя дата и дали изплатеното на 3.04.2019 г. уведомително писма е
получено от длъжника и на коя дата, както и да посочи размер на обезщетението за забава,
съгласно чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 и за преодоляване на
последиците.
Подадена е молба на 26.03.2021 г. от заявителя, с която уточнява, че за периода от 13.03.20
г. до 13.07.20 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на
ЗМДВИПОРНС. Същевременно развива съображения, че кога и на коя дата длъжникът е
получил уведомлението за цесия не е относимо към настоящето производство, като счита, че
дадените указания в тази си част излизат от пределите на служебната проверка, съгласно
разпоредбите на чл.7 във вр. с чл.411 ГПК.
С разпореждане №423/29.03.2021 г. постановено по ч.гр.д.№193/21 г. Тетевенски районен
съд е отхвърлил изцяло искането на „Агенция з събиране на вземания“ЕАД-София за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Ц. ЦВ. Т. с
настоящ адрес в с.******* въз основа на което е образувано ч.гр.д.№193/21 г. по описа на
РС-Тетевен.
В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че заявителят не е отстранил
нередовностите на заявлението си в срок.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.
След като ТРС е констатирал нередовност на заявлението и е дал указания на заявителя да
ги отстрани в тридневен срок, последният не е сторил това, въпреки подадената молба. В
същата се развиват само съображения за неотносимост към заповедното производство на
въпроса кога и на коя дата длъжникът е получил уведомлението за цесия, както и
прилагането на самия договор за цесия. Ловешки окръжен съд приема, че са налице
условията на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК и правилно ТРС е отхвърлил заявлението, след като в
срок не са отстранени нередовностите. За да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК на заявител, който твърди, че е придобил вземането въз основа на сключен
договор за цесия, то е нужно същият да обоснове изпълнени ли са изискванията за
ангажирането му по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В казуса това не е сторено от заявителя и
правилно ТРС е отказал да издаде исканата заповед за изпълнение. Съгласно т.4г от т.р.
№4/14 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, прехвърлянето следва да е съобщено на длъжника и в този смисъл правилно ТРС е
оставил без движение заявлението. В указанията си ТРС не е изисквал от заявителя да
3
представи договор за цесия, така, че съображенията в този смисъл в частната му жалба и
уточняващата заявлението молба са несъстоятелни.
За пълнота следва да се изтъкне и факта, че заявителят не е посочил на кой адрес и кога е
получено въпросното съобщение за цесията, с оглед на това, че в заявлението се сочи
постоянен адрес в гр.София, а след справка по реда на Наредба №14/09 г. се установява, че
постоянния и настоящ адрес на длъжника е в с.******* и в тази връзка заявлението остава
нередовно.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези,
на Тетевенски районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №423/29.03.2021 г. постановено по ч.гр.д.№193/21 г.
Тетевенски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4