Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 24.04.2019
г. град Казанлък
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На единадесети април Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Стела Георгиева
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 596 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени искове за увеличаване размера на издръжката с правно
основание чл.150 от Семейния кодекс СК/, като производството се разглежда по реда на
глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.
В исковата молба ищецът, със съгласието на своята
майка твърди, че ответникът И.И. е негов баща. Заявява, че от раждането си той
живее със своята майка В.Т., която се грижи изцяло за него и за покрИ.е на
неговите нужди.
С решение на К. районен съд по гр.д. № 1477/2004 г.
ответникът е бил осъден да му заплаща, чрез неговата майка и законна
представителка издръжка в размер на 40
лева месечно, считано от 27.08.2004 г. Тогава е бил на 6 месеца.
Сочи, че през 2017 г. когато е бил на 13 години
родителите му извънсъдебно са се споразумели баща му да му заплаща издръжка в
размер на 100 лева и до настоящия момент той му изплаща издръжка в този размер.
Заявява,
че понастоящем е на 15 години и учи в 8-ми клас в
Професионална гимназия „И.***. Майка му В.Т. до края на м. май 2018 г. е
работела в „А." АД гр. К. От м.
август 2018 г. е регистрирана като безработна в Бюро по труда – К. и получава
обезщетение. Двамата с нея не притежават недвижими имоти, МПС, земеделски земи.
Живеят на квартира в гр.К.
Ищецът
заявява, че има желание да посещава курсове по китара, но няма
възможност да плаща месечната такса. Има нужда и от допълнителни уроци по
математика, но отново поради липса на финансови средства, не могат да си
позволят да наемат учител за частни уроци. С оглед укрепване на физическото си
здраве посещава ежедневно фитнес, като притежава карта за посещение, за която
заплаща З0 лв. месечна такса. Необходими са му допълнителни средства и за
ортодонтско лечение по предписание на лекуващия го зъболекар д-р Н. К..
Средствата, с които разполагат - от получаваната издръжка от 100 лв. и
обезщетението, което получава майка му са крайно недостатъчни за покрИ.е на
елементарните му нужди от средства за прехрана, облекло, обувки, учебни пособия
и др.
Сочи,
че баща му е бивш военнослужещ и като такъв получава пенсия. Освен
това му е известно, че той работи в областта на строителството, получава от там
доходи, но тъй като не знае дали има трудов договор, не е в състояние да
представи доказателства за това. Освен тези доходи, които получава, ответникът
притежава недвижими имоти - наследствен имот в гр. Казанлък, земеделска земя в
землището на с. Православ, община Братя Даскалови, която отдава под наем и
получава доход. Същият няма други деца, които да е задължен да издържа, т.е.
има добри доходи и възможности да му заплаща издръжка в много по-голям размер
от досегашния.
Твърди, че И.И. не проявява интерес към него, не го търси, не получава никаква подкрепа от
него като баща, дори и за неговите лични празници не получава внимание от
негова страна.
Сочи, че той и майка му не притежават никакви имоти,
нямат други странични приходи и се издържат единствено от обезщетението, което
тя получава от НОИ и издръжката от 100 лв., която баща му заплаща.
Заявява, че понастоящем размерът на присъдената
издръжка от 40 лв. далеч не отговаря на изискването за минимален размер. Ето
защо счита, че същата следва да бъде увеличена от 40 лева на 200 лева месечно.
Обстоятелството, че е на 15 години предполага издръжката да бъде в по-висок от
минималния размер, тъй като нуждите му са по-високи от тези на новородено дете.
Моли съда да
постанови решение, с което да измени размера на издръжката, която ответникът И.К.И.
следва да му заплаща със съгласието на неговата майка В.Х.Т., като увеличи
същата от 40 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Претендира присъждането на направените по делото разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат В. А., която моли съда да уважи
предявеният иск до размера на 160 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.К.И., с който заявява, че счита
предявеният иск за допустим.
Не оспорва, че през 2004 г. е осъден с
постановеното по гр.д. № 1477/2004 г. по описа на КРС решение да заплаща за
малолетния си тогава син, издръжка в размер на 40 лева, както и постигнато
между него и майката на сина му извънсъдебно споразумение през 2017 г. за
увеличение на присъдената издръжка от 40 лева на 100 лева, размер на
издръжката, който напълно добросъвестно и доброволно изплаща редовно до
настоящия момент.
По тази причина, с оглед направените
признания в исковата молба от страна на ищеца, негов син, счита, че при
произнасянето на съда следва да се съобразят тези обстоятелства и да се присъди
увеличение на издръжката, считано от заплащаната от него издръжка от 100 лева.
Не споделя твърденията, че
получаваната издръжка от 100 лв. и обезщетението, което получава майката на
сина му са крайно недостатъчни за покрИ.е на елементарните му нужди от средства
за прехрана, облекло, обувки, учебни пособия и др., предвид представените с
исковата молба писмени доказателства за доходите, получавани от майката на
ищеца, в размер на 1 466 лева месечно.
Счита, че доходите на майката, заедно
с издръжката, която осигурява на сина си са повече от достатъчни за покрИ.е на елементарните ми нужди от
средства за прехрана,облекло,обувки,учебни пособия и др.
Счита, че тези средства са достатъчни
дори за задоволяване на
„луксозните" претенции на сина му и желание да посещавам курсове по китара, но нямам възможност да плаща месечната
такса. Имам нужда и от допълнителни уроци по математика, но отново поради липса
на финансови средства не можем да си позволим да наемем учител за частни уроци.
С цел укрепване на физическото си здраве посещавам ежедневно фитнес,като
притежавам карта за посещение, за която заплащам 30 лв. месечна такса.
Необходими са ми допълнителни средства и за ортодонтско лечение.
Моли съда да приеме, че с доходите,
които получава майката на ищеца и издръжката, която той заплаща, в пълен обем
се задоволяват нуждите на сина му от издръжка, която да покрива не само елементарните ми нужда от средства за
прехрана, облекло,обувки,учебни пособия и др., но остават средства и за
задоволяване на част от претенциите му за необяснимо висок стандарт на живот на
тази възраст.
Заявява, че за разлика от доходите от
1 466 лева месечно, с които разполагат сина му и неговата майка, той, в
качеството си на пенсионер, получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 69 КСО в размер на 327.43 лв., от която след направени удръжки получава сума
от 287.43 лв., от които отделя 100 лв. за издръжката на ищеца.
Твърди, че разполага и живее
единствено и само с размера на отпуснатата му пенсия в посочения по-горе
размер. Живее в жилището на покойните си родители, което, както и оставените в
наследство земеделски земи, е съсобствено между него и сестра му и се
притежават в идеални части, тъй като не са извършвани действия за делба на
наследството. Не е отдавал земя под наем или аренда и не е сключвал договори за
това, както и не е получавал рента-натурална или парична. Не работи в
строителството, защото има белодробно заболяване, което не му позволява това
нещо повече, изисква лечение и определен начин на живот, за които са му
необходими средства, с които му помагат децата му от брака му. Именно на сина
му е собственост автомобила, за който се коментира в исковата молба, а колкото
до твърденията на ищеца, че живеят на квартира, оспорва това твърдение, тъй
като му е известно, че живеят в дома на мъжа, с когото майката живее на семейни
начала и не плащат наем, както се твърди в исковата молба.
Заявява, че е обидно твърдението на
сина му в исковата молба, че Ответникът
не проявява интерес към мен, не ме търси, не получавам никаква подкрепа от него
като баща, дори и за моите лични празници не получавам внимание от негова
страна.
Сочи, че това категорично не отговаря
на истината, нееднократно е канил сина си в дома му, заедно извършили ремонт на
един негов мотор, опитвал се е да контактува с него, но това винаги е било
много трудно, защото срещите им обикновено завършвали, след като получел
дължимата издръжка. Заявява, че без негово съгласие не е в състояние да се
натрапва на празниците му. За последния му рожден ден, след покана от страна на
майка му и определено място за празнуване се подготвил за празника, но веднага
след поканата получил уведомление от майка му, че Х. не желае той да присъства.
Иска му се синът му да е достатъчно искрен и справедлив, когато излага неверни
факти за неговото отношение към него.
Предлага и има готовност да постигнат
споразумение за увеличаване на издръжката в размер на 140 лв. месечно, която ще
заплаща до 10-то число на всеки месец, лично на ищеца /както досега/. В случай,
че това му предложение не бъде прието, моли съда да присъди издръжка в
минимален размер от 140 лв., предвид нуждите на ищеца и неговите
възможности.
Д. „С.п.“ – К.
редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен
социален доклад, относно защита правата и интересите на детето Х.И.И..
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от представените като доказателства удостоверение
за раждане, издадено, въз основа на акт за раждане №120/16.02.2004г. на Община
К. ответникът е баща на детето Х. и следователно е сред кръга на лицата,
дължащи издръжка /лист 5 от делото/.
С протоколно
определение от 27.08.2004, постановено по гр.дело №1477/2004 г. по описа на
Районен съд – К. е одобрена постигнатата между страните спогодба по силата на
която ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете ежемесечна издръжка
в размер на 40 лева, считано от ***г.
По
делото е представено удостоверение изх. №225/06.02.2008г. издадено от директора
на Професионална гимназия „И.***, от което се установява, че Х.И.И. е ученик в клас през учебната 2018/2019г. и посещава
редовно учебните занятия.
Представено е и
удостоверение изх.. издадено от „А.“ АД – К., от което се установява, че за
периода месец 01 до месец 06.2018г. В.Х.Т. е получила брутен доход в размер на 5 516.52 лева.
От представеното
удостоверение от 22.02.2019г. издадено от ТП на НОИ – С. се установява, че през периода от месец януари 2018г. до януари
2019г. на В.Х.Т. е изплатено прихващане на ПОБ – чл.54 б, ал.1 от КСО в размер
на 2 728.61 лева.
По делото е
представено разпореждане № **********/01.07.2018г. от което се установява, че
на ответника И.К.И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО в размер на 327.43 лева.
По делото е представена
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на И. К.И.. От същата
се установява, че ответника притежава 1 /2 ид.част от дворно място с къща, находящо
се в град, 1 /2 идеална част от
земеделски земи, находящи се в землището на село П. община Б.
По делото е
представена справка от Служба по
вписванията – Ч. за периода от 01.01.1992г. до 22.03.2019г. От същата се
установява, че между И. К.И., В. К. Т., от една страна като арендодатели и от
друга страна „Г.“ ООД като арендаторе сключен договор за наем, с предмет поземлен
имот пл.№026051, с площ – 11 474 дка., село П., местност „К.“.
От представения по делото социален доклад се установява,
че Х. е на години. Детето е ученик в клас в Професионална гимназия „И.***, със
специалност „С.“. Посочено е, че към момента на Х. са се увеличили разходите,
тъй като учебните помагала и учебници са
поскъпнали, като детето има необходимост от облекло и обувки и ежедневни
разходи в училище. Установява се още, че майката е затруднена да отговори
адекватно на всички нужди на детето предвид възрастта и потребностите на детето
.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Страните
по делото на спорят че по устна договорка помежду им ответникът е заплащал на
непълнолетното си дете Х. ежемесечна издръжка в размер на 100 лева от 2017г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може
да бъде изменена. Съгласно разпоредбите на
чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
е дължи. Съгласно
ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която
към момента за страната е 560 лева /ПМС №320/20.12.2018г./, т.е. размерът на
минималната месечна издръжка на едно дете е 140 лева.
Разпоредбата на чл.
150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези
обстоятелства. Касае се за обстоятелства, въз основа на които е била определена
издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на
такава. За да уважи иска по чл. 150 от СК, трябва да е налице трайно,
съществено изменение на нуждите на издържания, или на възможностите на
издържащия. Такава трайна промяна ще е налице при следните предпоставки:
увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат
задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване
възможностите на ответника и еднократно увеличаване на нуждите на ищеца и
увеличаване възможностите на ответника.
Издръжката, която понастоящем дължи ответникът, в
резултат на изтеклия период от време,
две години, е не само несъразмерна на нуждите на порасналото дете, но
несъобразена с нормативно определените размери. Това обуславя необходимост от
определяне на нов, по висок размер на издръжката. Съдът намира, че нуждите на
детето безспорно са нараснали с нарастване на възрастта му и изменение на
икономическата обстановка в страната. Безспорно за изтеклия период нуждите на детето
от храна, дрехи, обувки и иучебни
пособия са нараснали.
При
определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на
този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По
правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства
за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от
издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените
потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или
който искат да поддържат. Претендираната издръжка от 200 лева месечно за детето Х. надхвърлят средствата, които са необходими за
съществуването му и нормалното му развитие, като установеното от съдебната
практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери,
даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС №
5/1970 г, т. 4/.
Съдът,
счита че за задоволяване на основните нужди на детето Х. от издръжка, с оглед
възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът
следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, а
останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Над размерите от 150 лева до претендираните 200 лева предявеният иск за издръжка следва
да бъде отхвърлен като, неоснователен. В случай, че са налице някакви
изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат
причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143,
ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са
налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани от
добавка определена от съда извън
определения размер на издръжката.
Съдът намира, че във възможностите на лицето, което я
дължи е да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева на непълнолетното
си дете. Основанието
за този извод е обстоятелството, че ответника притежава 1 /2 ид.част от дворно
място с къща, находящо се в, 1 /2 идеална част от земеделски земи, находящи се
в землището на село П., община Б.. Безспорно по делото се установи, от
представената справка от Служба по вписвания – Ч., че земеделските земи са
отдадени под наем т.е. ответникът реализира допълнителен доход, извън
определената му пенсия.
Недоказано е
възражението на ответника, че страда от белодробно заболяване, изискващо
медицинско лечение. В тази връзка не са ангажирани, нито представени
доказателства.
По тези съображения
съдът намира, че предявеният иск по чл.150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е
основателен и следва да бъде уважен в
размер на 150 лева, считано от датата на предявяване на иска – 25.02.2019 г. до
настъпване на законни основания за изменяне или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
Върху увеличения
размера на издръжката ответникът дължи държавна такса в размер на 158.40 лева,
която сума следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – К. съразмерно на
увеличения размер на издръжката.
На основание 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 112.50 лева, представляваща направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
В заседанието за
разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 25.04.2019г.,
от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Предвид вида на
присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка, определена
със спогодба, постановена по гражданско дело №1477/2004 г. по описа на Районен
съд – К.издръжка, като:
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********,*** да заплаща на
непълнолетното си дете Х.И.И., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка
В.Х.Т., ЕГН **********, с, ежемесечна
издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/
лева считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 25.02.2019 г. до настъпване на основания за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й заплащане по банкова сметка : ***: ***, BIC: ***, „Б.“ , като отхвърля иска в останалата му част до
размера на претендираните 200.00 лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К.И.,
ЕГН **********,*** да заплати на Х.И.И., ЕГН **********, със съгласието на
неговата майка В.Х.Т., ЕГН **********, с адрес *** –, сумата от 112.50 лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
.
ОСЪЖДА И. К.И.,
ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К. сумата от 158.40 лева представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – С. от обявената съобразно
чл.315 ал.2 от ГПК дата 25.04.2019г.
Районен съдия :