№ 738
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20223100500434 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Въззивникът М. С. Б., редовно уведомена, явява се лично, представлява се от адв. Г.Я.,
редовно упълномощена и приета от първа инстанция.
Въззиваемата страна П. СТ. ЯНК., редовно уведомен, се явява лично и с адв. К.Г.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Третото лице помагач СТ. П. Г., редовно уведомена, не се явява, за нея адв. Н.Х.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г. : Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 1266/30.03.2022г., с което е извършен подробен
доклад на въззивната жалба и на депозираните срещу нея писмен отговор от въззиваемата
страна и становище от третото лице помагач.
1
АДВ. Я.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Поддържам въззивната жалба.
АДВ. Г. : Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
АДВ. ХВЪЧИЛКОВА: Запозната съм с определението в разпоредително заседание,
не възразявам по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора, който сме
депозирали.
АДВ. Г.: Представям списък с разноски.
АДВ. Я.: Представям списък с разноски.
АДВ. Х.: Няма да представям списък с разноски, не претендираме такива.
АДВ. Я.: Не правя възражение за прекомерност.
АДВ. Г.: Не правя възражение за прекомерност.
АДВ. Х.: Правя възражение срещу претендираните от въззивника разноски.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети днес представените от страните списъци с
разноски, ведно с представените доказателства към тях- договори за правна защита и
съдействие и платежни документи, установяващи че такива разноски са извършени, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списъци с разноски, представени от страните,
ведно с доказателства за извършването им.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Я.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба,
като отмените решението на първоинстанционния съд, на първо място като приемете, че
същото е недопустимо, по следните съображения:
Става въпрос за липса на правен интерес. От събраните по делото доказателства
2
безспорно се установи, че праводателят на ищците не е придобил процесния имот, който е
бил предмет на разпоредителна сделка с нотариален акт от 2007г. и с който ищците се
легитимират като собственици на процесния недвижим имот. Така или иначе не само, че не
се събраха доказателства, но и не се наведоха и твърдения за завършена реституционна
процедура, поради което, както сме и твърдели, извършената разпоредителна сделка не е
произвела транслативния си ефект. Предявеният отрицателен установителен иск предполага
всяка една от страните, която твърди определени факти и обстоятелства, в случая
твърденията на ищеца за наличие на правен интерес, да събере нужните доказателства, за да
удостовери съществуването на такъв по време на цялата висящност на процеса,
включително и към настоящия момент. Дотолкова, доколкото ищецът се легитимира като
собственик на основание договор за продажба, същият предполага, че е бил налице правния
интерес към момента на подаване на исковата молба. Такъв правен интерес дотолкова,
доколкото абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, без да е
включена в предмета на спора, би следвало да е налице и към настоящия момент. По
отношение на придобиването на имота с правна сделка, безспорно се установиха, а и не се
наведоха твърдения, както посочих преди малко, че праводателите на ищците са
собственици на основание решение на ПК. Решението има признавателен характер, няма
завършена реституционна процедура, т.е. по отношение на първото твърдение, затова че са
собственици със сделка, ищците не могат да се легитимират като собственици, т.е. те нямат
правен интерес да предявяват настоящия иск.
Вярно е, че съгласно ТР № 8/2012г. отрицателния установителен иск е допустим и
тогава, когато имотът се владее от трето лице или от ответника и би могъл да се придобие по
давност. Това, което е превратно тълкувано в решението на ВРС е, че същите биха могли да
придобият имота по давност, тъй като имат титул за собственост, само че съгласно
тълкувателното решение давността има значение и правният интерес е налице и има
значение, когато има значение за прекъсването на давността, упражнявана от ответниците
или евентуално от третото лице помагач. Безспорни са доказателства, а и съдът го е
констатирал, че не дава вяра на показанията на свидетелите, водени от ищците дотолкова,
доколкото същите са противоречиви и това е отразено в съдебното решение. Т.е., не би
следвало да се счита, че правният интерес е налице, т.к. ищците могат да придобият имота
по давност, владеейки имота отсега нататък. Всички факти и обстоятелства могат да бъдат
установени към датата на подаване на исковата молба. Доверителката ми 2017г. е въведена
във владение, нямаме завършена реституционна процедура, не е ясно откога е настъпило
владението. Нямаме доказателства, че ищците са владели имота, доколкото същият факт се
приема и от първоинстанционният съд. Тоест, ТР № 8/2012г. правният интерес на ищците се
тълкува дотолкова, доколкото същите владеейки могат да го придобият по- нататък по
давност. Не споделяме този извод дотолкова, доколкото със съдебното решение се решава
спора по отношение на собствеността- това, което е в предмета на спора и всички факти и
обстоятелства, които биха могли да настъпят след постановяване на съдебното решение не
могат да обосноват правния интерес на ищеца към момента на подаване на исковата молба.
Вярно е, че същите се легитимират като собственици, но когато са събрани достатъчно
3
доказателства, че тази собственост не е придобита по деривативен начин, със сделка, не
може правният интерес да се обосновава от това, че ищците по- нататък ще придобият,
продължавайки да владеят процесния имот.
Съдията в първоинстанционния съд подробно е описал всички факти и обстоятелства,
подробно е изложил всички доказателства, които са събрани по делото и въпреки всичко е
стигнал до противоречивия извод, цитирайки Решение № 290/1995г., с което е постановен
отказ. Изложили сме подробни съображения и в становището си пред ВРС. Считам, че
поставеното решение към днешна дата, съобразно събраните по делото доказателства, е
недопустимо поради липсва на правен интерес. Никъде няма доказателства, че
праводателите са станали собственици. Покупката на чужд имот не е нищожна сделка, но
същата няма транслативен ефект. А по отношение на придобивната давност няма
доказателства, че ищците са владели имота, този имот не е владян от никого до 2017г., а
оттук нататък кой ще придобие имота по давност, не може да бъде предмет на съдебното
решение, разглеждайки спора по същество и всички факти и обстоятелства, които са налице
към 2021г., когато е подадена исковата молба.
Ето защо, ви моля да прекратите делото поради липса на правен интерес. Моля, в
условията на евентуалност, да отмените решението на първоинстанционния съд и да
отхвърлите предявения иск.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Г.: Моля да се произнесете с решение, с което да оставите без уважение
въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Подробни съображения съм изложил в отговора на жалбата.
По отношение на правния интерес, считам че правилно първоинстанционният съд е
съобразил задължителните постановки, дадени с ТР № 8/2012г. на ОСГТК, където се казва,
че „за да е налице такъв интерес, за ищеца е необходимо същият да е навел твърдения за
наличието на права върху същия обект на собственост, упражняването на които би било
усложнено или отречено от неоснователната претенция на ответника“. Допълнително се
сочи, че правен интерес е налице дори в случаите, когато за ищеца ще възникне възможност
да придобие имота на оригинерно основание.
По делото са събрани доказателства за това, че ищецът е придобил имота на
деривативно основание с правна сделка, обективирана в нот.акт от 06.06. 2007г. от
наследниците на П.М..
Допълнително, в условията на евентуалност сме навели твърдение, че дори да се
приеме, че тази сделка не е породила транслативния си ефект, че същият е придобил имота
след изтичане на кратката придобивна давност от пет години, тъй като същият разполага с
основание, годно да го направи собственик с нотариален акт. Събраха се доказателства по
делото- свидетелски показания на разпитани от първоинстанционния съд свидетели М.Ч. и
Ал.Г., които потвърдиха, че съвместно с ищеца още през 2008г. са участвали във
4
възстановяването на стара съществуваща ограда на недвижимия имот. Помагали са му да
сменят старите колове на тази ограда. Същият е декларирал имота си още през 2007г.
няколко дни след като е придобил имота, плащал е редовно задълженията си местни данъци
и такси, редовно го е посещавал и е манифестирал намерението си да го свои.
Допълнително, направил е изявление, че присъединява към собственото си владение
владението на своите праводатели. П.М., от чиито наследници ищецът е придобил имот,а
фигурира в разписната книга към КП на местността от 1973г. Приобщен по делото е и КНА
за собственост на ответницата за съседен имот от 1968г., в който като съсед е посочен
въпросния П.М.. Така че като се присъедини и владението на праводателите на ищеца,
същият до 2017г., когато е съставен въпросният протокол за въвод във владение от 1968г. до
2017г. имотът е ползван необезпокоявано.
По отношение на другите въпроси, засегнати във въззивната жалба, считам, че
правилно е било съобразено от състава на първоинстанционния съд, че промяната на
изменението на решението от 10.12.1995г. с ново такова от 01.11.2000г. на ПК за поправка
на очевидни фактически грешки е било недопустимо, тъй като за да е налице фактическа
грешка е необходимо да има несъответствие между волята на постановилият акта органа и
диспозитива, каквото в случая не е налице. Освен това, приобщена по делото е и преписката
на ПК, от която е видно, че на следващия ден след постановяване на решението от 1995г.
ответницата е обжалвала същото с искане за неговата отмяна пред ВРС, във връзка с което е
било образувано гр.д.№ 3212/1995г. на ВРС, ХХ състав. Въпреки положените от ищеца
усилия да се снабди със съдебно удостоверение за това как е протекло въпросното
производство, ВРС отклоняваше тези наши искания, но правилно е съобразено в съдебното
решение, че именно в доказателствена тежест на ответницата е да докаже, че съдебното
решение е било положително за нея и решението от 1995г. на ПК е било отменено, такива
доказателства не се събраха.
След като решението на поземлената комисия е било потвърдено по съдебен ред и
всякакви последващи решения на ПК са били нищожни, реституционната процедура, въз
основа на която ответницата черпи своите права, е била опорочена.
По тези съображения моля да оставите без уважение въззивната жалба, като
неоснователна.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
АДВ. Х.: Моля да постановите решение, с което да оставите без уважение жалбата на
въззивниците и съответно в сила решението на ВРС. Придържам се изцяло към казаното от
колега, представител на ищеца. Относно наличието на правен интерес от тяхна страна за
водене на отрицателен установителен иск срещу ответницата, включително и другите
изложени от него основания и изводи на предявения от тях иск, искам само в допълнение на
тях да кажа, че Решение № 290/1995г. на ПК, с което се отказва правото на собственост на
ответниците, моля да обърнете внимание, че е отказано, защото ответникът е бил обезщетен
5
с друг имот, тоест отказът е бил правилен, поради което няма доказателства нито за
последваща отмяна, нито за неговото обжалване. Решението е правилно и се явяват
стабилен административен акт, поради което същите не могат по никакъв начин да докажат
правото си на собственост върху имот, с който впоследствие са извършили разпоредителна
сделка- ответницата е получила първо ½ и втората, придобита чрез нотариален акт от своя
брат.
По отношение на доверителите ми, същите не са преставали да владеят имота,
независимо от проведената отчуждителна процедура до момента на продажбата на ищците.
Считам, че съдът правилно е дал вяра на показанията на свидетелите на ищцовата стана,
които цитира колегата Ч. и Г., които свидетелстват за упражняване на явна фактическа власт
върху имота, необезпокоявана от страните по делото и в тази връзка ще ви моля да
постановите решение, с което да оставите жалбата без уважение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6