№ 4056
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100100270 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. Ц., с която срещу
Прокуратурата на Република България са предявени кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата
от 80 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда,
както и за сумата от 600 лева - обезщетение за имуществени вреди от
повдигнатото незаконно обвинение, представляващи разходи за правна
помощ по досъдебното производство.
Ищецът твърди, че на 25.05.2018 г. бил привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 353д, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Взета му била мярка за неотклонение
„подписка“.
През 2018 г. срещу него бил внесен в съда обвинителен акт, по който
било образувано НОХД № 716/2018 г. на Районен съд – гр. Ямбол.
С присъда от 16.07.2019 г. съдът признал ищеца за виновен по
повдигнатото обвинение.
С решение от 05.12.2019 г. по ВНОХД № 263/2019 г. Ямболският
окръжен съд отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за ново
разглеждане.
С присъда от 04.07.2023 г. по НОХД № 1363/2019 г. Районен съд – гр.
Ямбол признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатото
обвинение. Присъдата влязла в законна сила на 20.07.2023 г.
От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от
1
осъждане, уронване на доброто му име, чест и достойнство, които иска да
бъдат обезщетени. Претендира и обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди от повдигнатото и поддържано незаконно обвинение,
представляващи разходи за правна помощ по ДП № 43/2017 г. по описа на
ОДМВР –Ямбол. Върху така посочените обезщетения претендира и
заплащането на законна лихва, считано от 20.07.2023г. – датата на влизане в
сила на оправдателната присъда.
Ответникът - Прокуратурата на Република България, оспорва иска по
основание и размер. Счита за недоказани твърдените от ищеца вреди от
повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С постановление от 25.05.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем по
ДП № 43/2017 г. по описа на Областна дирекция на МВР-Ямбол, за
престъпление по чл. 353д, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2
от НК, а именно: за това, че в периода от 12.01.2017 г. до 20.01.2017 г. в гр.
Ямбол на ул. „Ямболен“ № 35, в имоти представляващи УПИ III и УПИ XVI,
в кв. 333 по плана на гр. Ямбол, собственост на „Континвест“ ООД, гр.
София, действайки при условията на продължавано престъпление и в
съучастие като съизвършител с Пенка Станчева, не по установения ред - без
да са въведени в експлоатация от компетентен орган по чл. 177, ал. 2 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, без разрешения за ползване,
издадени от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в Наредба
№ 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, в нарушение на чл.
178, ал. 1 от ЗУТ, са наредили да се пуснат в експлоатация инсталации, чието
функциониране е свързано с използването на опасни вещества и смеси - хлор
и производни на хлора продукти, което може да създаде опасност за живота и
здравето на другиго - за населението намиращо се на площ от 0,2 до 400 км.
от инсталациите, както и за причиняване на немаловажни вреди по околната
среда, намираща се на същата площ.
Със същото постановление на ищеца е опредЕ. мярка за неотклонение
„подписка“, с която е задължен да не променя местоживеенето си и да се
явява при всяко призоваване.
На 12.07.2018 г. е внесен обвинителен акт в Районен съд - гр. Ямбол и е
образувано НОХД № 716/2018 г.
С присъда № 88 от 16.07.2019 г. РС – гр. Ямбол е признал ищецът и
другия обвиняем по делото за виновни по повдигнатите обвинения и им е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в
размер на 5 000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от HK така наложеното
наказание е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години.
2
Първоинстанционната присъдата е обжалвана пред Ямболския окръжен
съд, който с решение № 143 от 05.12.2019 г. по ВНОХД № 263/2019 г. я
отменил и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС - гр.
Ямбол.
С присъда № 260004 от 04.07.2023 г., постановена по НОХД №
1363/2019 г., РС-гр. Ямбол е признал ищецът за невиновен по повдигнатото
обвинение. Присъдата е влязла в сила на 20.07.2023 г., което се установява от
извършеното отбелязване върху същата.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че ищецът е преживял психичен
стрес след започване на наказателното преследване срещу него, което е
възможно да провокира съобщаваните от ищеца емоционални и вегетативни
оплаквания. Експертизата не е установила болестни симптоми у ищеца, но е
констатирано наличие на последици в психологичен план - ситуативна
тревожност и раздразнителност, преживявания на срам и вина, както и за
понесена несправедливост и ощетеност поради претърпени невъзвратими
загуби в семеен, здравословен и професионален план. В експертното
заключение е прието, че ищецът е възприемал наказателното преследване
като преломно в живота му, с трайни последици във всички негови области -
влошени семейни отношения, довели до раздяла със съпругата, социална
самоизолация, прекратяване на основната дейност на фирмата, която
управлява, с последици върху живота на всички работещи в нея, както и на
децата му, трайно влошено здравословно съС.ие – повишено артериално
налягане и необходимост от поС.но медикаментозно лечение, промени в
характера, нагласи и очаквания за изхода на наказателното производство в
негативна посока. При експертното изследване ищецът съобщава за
преживени поС.но напрежение и потиснатост, нарушения на съня и апетита,
лабилност на артериалното налягане, преживявания на срам и вина, довели до
социалното му оттегляне и ограничена активност.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищецът е с диагностицирано заболяване - артериална хипертония от м.
януари, 2017 г., като от м. май, 2018 г., във връзка с повишаване на
артериалното налягане е започнал да приема поС.но медикаменти. Според
становището на вещото лице, артериалната хипертония е мултифакторно
заболяване, но поС.ният стрес, преживян от ищеца, може да бъде една от
причините за провокиране на това заболяване, за което и към момента той
провежда медикаментозно лечение.
Според показанията на свидетеля Ц. Ц. (син на ищеца), преди
повдигането на обвинение през 2017 г. ищецът е бил активен в управлението
на фирмата, ръководел е всичките инвестиционни проекти, пътувал
непрекъснато между гр. София и гр. Ямбол и другите им бази, но делото се
отразило на психиката на баща му, както и на жизнения му тонус и
настроенията му. След повдигане на обвинението, ищецът се обезверил,
затворил се в себе си, преместил се да живее сам в родното си място в
провинцията (гр. К.), разделил се със съпругата си, рядко се виждал с децата
си и изобщо не контактувал с внуците си. От момента на повдигане на
3
обвинението ищецът не се явявал често в офиса и на работната площадка и не
участвал в дейността на фирмата. Социалните му контакти се ограничили,
затворил се в себе си, не контактувал с приятели и познати дори по телефона.
Чувствал се доста разочарован от случилото се и от затварянето на работещо
предприятие с над 100 човека персонал. Свидетелят сочи, че процесът срещу
ищеца бил отразяван в местните медии - ямболски и сливенски, като ищецът
бил представян като престъпник, а управляваното от него търговско
дружество - като застрашаващо живота на гр. Ямбол.
Свидетелят М.К. (служител в търговското дружество на ищеца)
познавала ищеца от 24.01.2015 г. като управител в дружеството, който
активно участвал в управлението и в работата на фирмата. Бил отзивчив и
поС.но в офиса. След образуването на наказателното производство бил доста
разтревожен и притеснен. В офиса се появили извадки от материали на медии
в гр. Ямбол, които описвали ищеца като опасен човек, който е въвел в
експлоатация незаконни инсталации, създаващи опасност за здравето и
живота на хората, а самата фирма била описвана като опасна и застрашаваща
околната среда и здравето на хората. От 2017 г. ищецът не участвал активно в
работата на дружеството, постепенно престанал да идва в офиса. След случая
престанал да се обажда, не присъствал дори и на фирмените събирания и
изобщо „изчезнал“.
От представените публикации в множество интернет-медии се
установява, че наказателното производство срещу ищеца е получило широко
медийно отразяване и публично разгласяване в гр. Ямбол и региона.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни
правозащитни органи, е обективна, като фактическият състав на разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ включва: обвинение в извършване на
престъпление, съдебен акт, с който лицето е признато за невиновно,
претърпени вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и
вредите. Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното обвинение е
достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателното преследване (в т. см. решение №
480 / 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение № 427 /
16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО). Отговорността по ЗОДОВ
има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в
специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с
поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ. Обемът на отговорност на
държавата по ЗОДОВ е определен с разпоредбата на чл. 4 от закона –
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от
ЗЗД, а именно – по справедливост. Оправдаването на обвиняемия с влязъл в
сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било
4
незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника,
несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Съдебната
практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и преценят
от решаващия орган, въз основа на които да бъде определен и размера на
дължимото обезщетение. Така, според определение № 1 от 6.01.2022 г. на
ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о., ГК, например: „ тежестта на
повдигнатото обвинение; дали ищецът е оправдан; цялостното отражение
на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.; отразяването на
наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца; обостряне на съществуващо заболяване в ареста
и причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване“. Съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено
в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване (така: решение № 3
от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г.о. и решение № 388 по
гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о. на ВКС). Доказани ли са увреждащите действия
и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на
вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
В конкретната хипотеза: ищецът е привлечен като обвиняем на
25.05.2018 г. Оправдателната присъда е влязла в сила на 20.07.2023 г.
Наказателното преследване срещу ищеца е продължило общо почти 5 години
и 2 месеца – значителен период, през който ищецът е търпял негативни
психически изживявания и стрес досежно качеството си на обвиняем и
подсъдим, и свързаната с това възможност за налагане на наказание. При
определянето размера на обезщетението за тези вреди по-долу, съдът взема
предвид и това, че макар в крайна сметка ищецът да е бил изцяло оправдан по
повдигнатото обвинение, развитието на наказателното производство е било
променливо и първоначално ищецът е била признат за виновен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите – същите са относно
непосредствено възприети от тях факти, последователно изложени и логични,
подкрепят се от останалите събрани по делото доказателства. В случая, от
свидетелските показания се установи, че ищецът е бил с добро име в
обществото, ползвал се е с уважението както на близките си, така и на
служителите и контрагентите си. Обвинението и наказателното преследване
са се отразили негативно на ищеца като активен участник в стопанския
живот, като управител на производствено предприятие.
Съдът приема, че доколкото не се установяват други събития от живота
на ищеца през 2017 г., които да са възможен източник на стрес, именно
повдигнатото му обвинение и проведеното наказателно производство са - ако
не причинили самостоятелно, то допринесли - за влошаване на
здравословното му съС.ие и негативни преживявания.
5
При така установените факти и правни изводи, съдът намира, че по
отношение на претенциите за неимуществени вреди, се е осъществил
фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и
поддържане на обвинение.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
по исковете, съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази указанията, дадени с
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС, както и в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по
въпроса за определянето на обезщетението (Решение № 532/24.06.2010 г. по
гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК на ВКС; Решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д.
№2946/2014 г. IV ГО, ГК на ВКС). Съгласно посочената съдебна практика,
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при
наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на наказателно преследване; интензитета на мерките на
процесуална принуда, броят и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило
върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, последиците от
увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, отражението на обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, върху общественото доверие и социалните му
контакти, върху личната му емоционална сфера, здравословното съС.ие и пр.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства
за всеки отделен случай.
При преценка на посочените критерии, съдът приема следното:
Наказателното производство срещу ищеца е продължило над 5 години,
като е водено по повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по
см. на чл.93, т.7 от НК – за престъплението, за което е било повдигнато
обвинението, се предвижда лишаване от свобода от една до пет години и
глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
От доказателствата по делото се установява, че след повдигането на
обвинение, ищецът е започнал да преживява стрес, вследствие на който
здравословното му съС.ие се влошило (повишено артериално налягане) и се
наложило медикаментозно лечение. На ищеца е била наложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка“. Започнал е да се затваря в себе си,
засегнати са били социалните му контакти, уронено било доброто му име и
положението му на уважаван професионалист и ръководител. За това
допринесло и медийното отразяване на случая.
Последователна и непротиворечива е съдебната практика относно това,
че при определяне размера на обезщетението, от значение е не само размера и
вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и налице ли е
6
разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за
масова информация. Преценява се степента на вредоносния ефект от
обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на
лицето, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след
приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с
наказателното преследване е предпоставка да се преценят конкретно и
обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото
въздействие на незаконното обвинение върху личността.
Ето защо, съдът съобразява същественото медийно отразяване и
обществен отзвук на наказателното производство. Неоснователни са доводите
на прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на
факта на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа, дори да
не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от
повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото
наказателно преследване и вредите от широкото му разгласяване в
общественото пространство е несъмнена и тези вреди следва да бъдат
обезщетени. Комбинацията на сравнително малкото градско общество и
медийната активност е довела до чувство за опозореност и е накърнено
доброто име на ищеца, който е с чисто съдебно минало.
Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното обвинение е
достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателното преследване (в т.см. решение №
480 / 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение № 427 /
16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО). Съдът съобразява още и
възрастта на ищеца – активна и трудоспособна, с изградени социални и
търговски контакти, личен и професионален авторитет. Няма наведени
твърдения, нито ангажирани доказателства обаче ищецът да е бил лишен от
доходи и средства вследствие на оттеглянето му от активна работна дейност
след повдигане на обвинението.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното
обвинение е в размер на 10 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на
обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра
за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че така определеното обезщетение
в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди, без да е
източник на неоснователно обогатяване.
По тези съображения съдът приема, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 10 000 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени
7
вреди в размер на 600 лева, изразяващи се в разходи на ищеца за
възнаграждение за правна помощ в досъдебното производство:
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
04.06.2018 г. и пълномощно към него, с които ищецът е възложил на адв. Ч.
защитата му по ДП № 43/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр. Ямбол. Ищецът
е заплатил в брой сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение, както е
отбелязано в самия договор. Съдът счита, че са изпълнени условията и
критериите, установени със задължителната съдебна практика на ВКС ( ТР №
6 от 2013 г.по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) съгласно която условие за
присъждането на направените разноски е те действително да са направени и
това обстоятелство да е удостоверено. Ето защо, искът е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Поради уважаване на главните искове до посочените по-горе размери,
следва да се уважи и акцесорния иск за законна лихва върху присъдените
суми от влизане в сила на оправдателната присъда на 20.07.2023 г. до
окончателното плащане.
По разноските в настоящото производство
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е представляван от процесуалнен представител - адв. Ч., с
пълномощно по делото и договор за правна защита и съдействие от
29.11.2023 г. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
8 500 лева с включен ДДС, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът е навел възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение. Определен по реда на чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.,
минималното адвокатско възнаграждение в случая би следвало да възлиза на
8460 лева с включен ДДС. Съгласно задължителното за националните
съдилища Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. и следва да откаже
прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС. Все пак съдът счита, а и няма нормативна забрана в този смисъл, че
определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения могат да се приемат като ориентир при преценката на съда за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, като бъдат
съобразени критериите обем на предоставената защита, фактическа и правна
сложност на делото и материален интерес. В тази връзка претендирания от
ищеца размер на адвокатско възнаграждение в представения списък по чл. 80
от ГПК не надхвърля съществено минимално определения размер по чл. 7, ал.
2, т 4 от Наредбата и съдът намира, че същият е адекватен на осъществената
от адв. Ч. по делото защита. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с
оглед размера на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
8
размер на 1 117,86 лева с включен ДДС.
На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати по сметка
на СГС и разноските за СПЕ и СМЕ, които на осн. чл.9а, ал.2 не са внесени
предварително от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр.София, бул.
Витоша № 2, да заплати на В. С. Ц. с ЕГН:**********, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, следните суми:
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
престъпление по чл. 353д, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 1363/2019 г. на Районен съд – гр. Ямбол, ведно със
законната лихва от 20.07.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000
лева;
сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление
по чл. 353д, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 1363/2019 г. на Районен съд – гр. Ямбол, ведно със законната
лихва от 20.07.2023 г. до окончателното плащане;
сумата от 1 127,86 лв. – разноски по делото, от които 1 117,86 лв. -
адвокатско възнаграждение с включен ДДС и сумата от 10 лева -
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр.София,
бул. Витоша № 2 на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 800 лева, представляваща съдебни разноски
за възнаграждения за вещи лица по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9