МОТИВИ
по АНД № 87/2018г. по описа на Районен съд - Козлодуй.
С постановление
от 24.01.2017г. прокурор от Районна прокуратура – Козлодуй е внесъл предложение
срещу обвиняемата В.М.П., родена на ***г***, жител и живуща ***, българка,
български гражданин с основно
образование, безработна, омъжена,
не осъждана, ЕГН **********, да бъде освободена от наказателна отговорност и да
й бъде наложено административно наказание
на основание чл.78а НК за извършено престъпление по чл.187, ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 НК за това, че в условията на продължавано престъпление за времето от
неустановена дата и месец през 2015г. до 28.04.2016г. в с.Манастирище, общ.Хайредин, ул.„Александър Стамболийски“ №25, е извършила
престъпление против младежта – две деяния, които осъществяват по отделно един и
същ състав на едно и също престъпление, извършени са през не продължителен
период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото /второто/ се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото /първото/, както
следва: на неустановена дата и месец през 2015г. в с.Манастирище, общ.Хайредин, в дом №25 на ул. „Александър Стамболийски“, е
изтезавала малолетното лице Г.В.Г., родена на ***г. в гр.Враца ЕГН **********,
нейна рождена дъщеря, намираща се под нейни грижи, съгласно разпоредбата на чл.
122, чл.125 от Семейния кодекс, като съгласно Декларация за защита на всички
лица от подлагане на изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, приета с резолюция №3452 /ххх/ на Общото събрание на ООН на 09.12.1975г. – чл.1 т.2 –
„Изтезание представлява усложнена умишлена форма на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание“, като е хвърлила в лицето на дъщеря си
цокало с урина, след като малолетният й син Румен Валериев
Георгиев ЕГН ********** се е изпишкал, като
извършеното не представлява по-тежко престъпление и на 28.04.2016г. в
с.Манастирище, общ.Хайредин, в дом № 25 на
ул.„Александър Стамболийски“, е изтезавала малолетното лице Г.В.Г., родена на ***г.
в гр.Враца ЕГН **********, нейна рождена дъщеря, намираща се под нейни грижи,
съгласно разпоредбата на чл. 122, чл.125 от Семейния кодекс, като съгласно
Декларация за защита на всички лица от подлагане на изтезание или други форми
на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета с резолюция
№3452 /ххх/ на Общото събрание на ООН на 09.12.1975г.
– чл.1 т.2 – „Изтезание представлява усложнена умишлена форма на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание“, като е нанесла побой на дъщеря си малолетната Г.,
която е получила оток и синина под дясно око, тъй като не се е прибрала рано от
училище без да остава на занималня в СОУ „Васил Воденичраски“
с.Хайредин, където същата е била в 6-ти клас, за да
се грижи за малолетните си братя и сестри, Микаела В.Г.
ЕГН **********, Валери Валериев Георгиев ЕГН **********
и Румен Валериев Георгиев ЕГН **********, като
извършеното не представлява по-тежко престъпление.
В съдебни заседания не участва прокурор
от Районна прокуратура-Козлодуй.
Обвиняемата В.М.П. участва лично и със
служебен защитник адвокат С.П.. Не се признава за виновна и иска да бъде
оправдана по обвинението. В този смисъл пледира и защитата й.
От
събраните гласни и писмени доказателства, включително материалите от досъдебното производство и от заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза на пострадалото дете,
съда приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата
В.М.П., ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***. Има сключен граждански брак с
Валери Георгиев Петров, ЕГН********** с настоящ адрес ***. През време на брака
им са се родили четири деца, Г.В.Г., ЕГН **********, Микаела
В.Г., ЕГН **********, Валери Валериев Георгиев, ЕГН **********
и Румен Валериев Георгиев, ЕГН **********.
Обвиняемата
В.М.П. и съпруга й Валери Георгиев Петров са разделени от началото на 2015
година. След раздялата им четирите деца са останали да живеят при майката
обвиняемата. След раздялата със съпруга си тя заживяла заедно с децата си на
семейни начала със свидетеля Б.Д.П. ***.
Бащата
на децата от раздялата с майката живее в гр.Враца и напълно се е дезинтересирал от децата.
Свидетеля
М.Р.Д. е баща на обвиняемата и живее в с.Манастирище,
общ.Хайредин. Разведен е и от деветнадесет години съжителства
на семейни начала със свидетелката Веселка Сотирова Павлова.
Със
Заповед № 0603-ЗД-2658 от 13.09.2016г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”, гр. Козлодуй /л.63 на досъдебното
производство/, на основание чл. 27 ал.1, вр. чл. ,
ал.1 т.3 и т. 4 и чл. 25, ал.2 от ЗЗакрД, вр. чл. 33, ал.2 от ППЗЗакрД, по
отношение на детето Г.В.Г., ЕГН ********** е взета мярка за закрила и то е настанено
по административен ред в семейството на роднини – нейния дядо по майчина линия,
свидетеля М.Д. и съжителката му Веселка Сотирова в с.Манастирище, ул.„Станке Д.“ №27, а по съдебен ред с влязло в сила решение по
гражданско дело № 1194/2016г. по описа на Районен съд – Козлодуй е потвърдена
мярката на закрила по отношение детето. Основание за вземане мярката на закрила
по отношение детето Г. е факта, че в Дирекция „Социално подпомагане”,
гр.Козлодуй от социален работник Ц.П. е получен сигнал № СИГ/ДВР-К/38 от
03.05.2016г. /л.55 на досъдебното производство/
подаден от свидетеля К. Васкова – класен ръководител
на детето и детето Г.Г. за това, че на 03.05.2016г. детето Г. се е явило на
училище /в 6-ти клас на СОУ „Васил Воденичарски”, с.Хайредин/
със синина под дясното око и в разговор с класния ръководител и възпитателя по
занималня свидетеля Е.П. споделило, че е получило синината след побой – удари с
шамари по лицето, нанесен й от нейната майка обвиняемата В.П. в дома, където
живеят в с.Хайредин, ул.„Александър Стамболийски“ №25
на 28.04.2016г., около 16.30 часа, когато детето се прибрало от училище и
следобедна занималня, след като майката искала то да не остава на занималня
следобед, а да се прибира от училище, за да се грижи за по-малките си сестра и
братя.
От
показанията на разпитаните пред съда свидетели К.В.К. се установява, че тя
работи на длъжност „учител по български език и литература“ в СУ „Васил
Воденичарски“ с. Хайредин и е била класен ръководител
на 6-ти клас в същото учебно заведение, където учи детето Г.В.Г.. На
03.05.2016г. детето Г. е дошла на училище с оток и синина под дясно око, което
и направило впечатление и тя я попитала какво се е случило. Първоначално детето
съобщило, че е паднало по стълбите и се ударила, но после споделило, че майката
го е била.
В този
смисъл са и показанията на свидетелката Е.П.. Тя ръководи занималнята на 6-ти
клас и преподава по музика. Същия ден и тя забелязала отока и синината под
дясно око на детето Г.Г., а самото дете лично й споделило, че е било „пребито”
от майка си. Според свидетелката имало синини и по ръцете. Заедно с класния
ръководител св.К. отишли в приемната на социалната служба ОЗД в с.Хайредин и съобщили на свидетеля Ц.П., която тогава е била
социален работник за съмненията си, че детето Г.Г. е бито от родителите си.
Извикали в социалната служба и детето Г.В.Г. и разговаряли с нея, като то съобщило, че на 28.04.2016г. след като се е
прибрало от училище след занималня, майка му, му е нанесла побой с шамари по
лицето, тъй като не се е прибрало рано от училище, без да оставя на занималня,
за да се грижи за по-малките си сестра и братя. Детето не е било
освидетелствано и за телесното увреждане няма съставен медицински документ, но
и социалния работник св.П. и класния ръководител св.К. и учителя по занималня
св.П. са категорични в показанията си, че са видели отока и синината под
дясното око на детето Г. и то им е съобщило, че е получило тези телесни повреди
след побой от удари с шамари по лицето нанесени му от майката обвиняемата В.П..
За това бил съставен писмен сигнал № СИГ/ДВР-К/38 от 03.05.2016г. /л.55 на досъдебното производство/. По сигнала социалната служба е
извършила проверка и се е произнесла със социален доклад за оценка на постъпил
сигнал от 04.05.2016г. приложен на л.56-59 на досъдебното
производство. В сигнала се съдържат констатации за телесното увреждане на
детето Г. получено на 28.04.2016г., около 15.30 часа от бой нанесен на детето
от неговата майка В.П.. Посочено е, че за детето Г. е изведен риск за
физическото и психическото здраве и е започната работа. В заключителната част е
посочено, че методите на възпитание и
дисциплиниращите мерки са неподходящи за възрастта и постъпката на детето.
Майката използва неприемливи физически методи на възпитание. Майката е била
консултирана относно правата и задълженията си при отглеждане на детето Г. и
другите три деца и относно прилаганите от нея методи на възпитание, за да не
бъдат нарушение правата на децата, да не бъде използвано насилие и методи на
възпитание, които уронват достойнството на децата.
На
09.05.2016г. видно от протокола изготвен от служител на Дирекция „СП”,
гр.Козлодуй приложен на л.60 в досъдебното
производство, социален работник е посетил майката обвиняемата В.М. *** по повод
синината под дясното око на детето й Г.. В проведения разговор обвиняемата е отрекла
да е била детето, но е потвърдила, че само „го е напляскала”. Споделила е, че
детето не я слуша и не се разбират, а също е изразила нежелание детето Г. да
посещава занималнята на училището. Същия ден и е връчен и протокол за
полицейско предупреждение, приложен на л.61 в досъдебното
производство, с който е предупредена да не оказва психически и физически тормоз
над детето Г..
На
12.09.2016г. в социалната служба е бил получен нов сигнал от детето Г.
/съобщението е приложено на л.62 в досъдебното
производство/ срещу майката обвиняемата за това, че мъжа, с когото тя живее се
държи грубо, обижда и заплашва детето. На 13.09.2016г. то е било изведено от
семейството на майката обвиняемата с мярка за закрила както съда изложи
по-горе.
В
показанията си пред съда детето Г.Г. потвърждава факта, че е било бито с шамари
от майка си обвиняемата В.М. на 28.04.2016г., около 16.30 часа, когато се е
прибрала от занималня, тъй като майката искала да не остава след обяд на
училище, а да се прибира да гледа по-малките си братя и сестра. Потвърждава и
факта, че именно следствие на боя нанесен й от майката обвиняемата е получила
отока и синината под дясното око, за което е споделила с класната св.К., а след
това и с учителката от занималнята св.П. и със социалния работник св.П..
Потвърждава
и изложеното пред съда при изслушването й по реда на чл.15 от ЗЗакрД по гражданско дело № 1194/2016г. по описа на Районен
съд – Козлодуй, че е имало случай като не помни датата през 2015г. в с.
Манастирище, в дом № 25 на ул. „Ал. Стамболийски“ майка й обвиняемата В.П. е хвърлила в лицето
й цокало с урина, след като по-малкото дете Румен Валериев
Георгиев се е изпишкал. За този случай не е споделила
нито с учителите, нито със социалните работници, поради което това й твърдение
не се подкрепя от показанията на други свидетели, нито има съставени официални
документи в този смисъл.
Обвиняемата
В.М. не се признава за виновна, не отрича, че е удряла детето Г. само веднъж с шамар,
но твърди, че не е било силно и след шамара, Г. не е имала синина под окото.
Отрича и да е хвърляла цокало с урина по детето Г.. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Б.Д.П., с когото обвиняемата живее, че е ударила само
веднъж детето Г. и то не имало синини.
Предложението срещу обвиняемата В.М.П. е, да бъде освободена от
наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание на
основание чл. 78а НК за извършено престъпление по чл.187, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК за
това, че в условията на продължавано престъпление за времето от
неустановена дата и месец през 2015г. до 28.04.2016г. в с.Манастирище, общ.Хайредин, ул.„Александър Стамболийски“№ 25, е извършила
престъпление против младежта – две деяния, които осъществяват по отделно един и
същ състав на едно и също престъпление, извършени са през не продължителен
период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото /второто/ се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото /първото/, както
следва: на неустановена дата и месец през 2015г. в с. Манастирище, общ. Хайредин,
в дом № 25 на ул. „Александър Стамболийски“, е изтезавала малолетното лице Г.В.Г.,
родена на ***г. нейна рождена дъщеря, намираща се под нейни грижи, като е
хвърлила в лицето й цокало с урина, след като малолетният й син Румен Валериев Георгиев ЕГН ********** се е изпишкал,
като извършеното не представлява по-тежко престъпление и на 28.04.2016г. в
с.Манастирище, общ.Хайредин, в дом № 25 на
ул.„Александър Стамболийски“, е изтезавала малолетното лице Г.В.Г., ЕГН **********,
нейна рождена дъщеря, намираща се под нейни грижи, като й е нанесла побой в
резултат на което детето е получила оток и синина под дясно око, като
извършеното не представлява по-тежко престъпление.
По
делото безспорно се доказа, че обвиняемата В.М.П. е майка
на детето Г.Г. и на още три деца. Въпреки, че с бащата на децата Валери
Георгиев Петров имат сключен граждански брак, от началото на 2015г. живеят във
фактическа раздяла, а децата са останали да живеят при обвиняемата – тяхна
майка. Установи се безспорно и, че след раздялата със съпруга си още през
2015г. обвиняемата е заживяла на семейни начала, където живее и понастоящем със
свидетеля Б.Д.П. *** заедно с четирите деца.
По делото се доказа, че обвиняемата без да е била
провокирана от детето, а водена от желание да го накара да не посещава
занималнята на училище, за да се прибира у дома да гледа по-малките си сестра и
братя е проявила към него нечовешко и според съда унизително отношение като го
е набила по достатъчно жесток начин и му е причинила видим оток и синина под
дясното око.
Поведението на обвиняемата може да се окачестви като
„изтезание” по смисъла на чл.187 НК. Законът не визира какво включва в
изпълнителното деяние по чл.187 НК „изтезава”, но тълкуването на понятието
следва да се извърши като се вземат предвид решенията на Европейския съд по
правата на човека и разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ, които безспорно са част от позитивното
ни право. Така в Решение от 18.01.1978 г. на ЕСПЧ по дело Ирландия срещу
Обединеното кралство (Ireland v.
the United Kingdom) основополагащо при тълкуване на понятията
„изтезание” и „нековешко и унизително отнасяне”,
доразвито и в Решенията на ЕС по делата Селмуни срещу
Франция, Аксои срещу Турция, Текин
срещу Турция, се дава следното тълкуване: изтезание
е умишленото нечовешко отнасяне, което причинява тежко и жестоко
страдание, т.е. проявеното насилие да е причинило страдание с особена тежест и
жестокост. В Решение от 28.07.1999 г. на ЕСПЧ по дело Селмуни срещу Франция (Selmouni v. France), по жалба № 25803/94
г., голямото отделение на Съда сочи, че да се дефинира дадено
насилствено поведение като „изтезание” то следва да е целенасочено нечовешко
отнасяне, причиняващо много сериозни и жестоки страдания, да е налице суровост
и преднамереност на отнасянето, като минималната степен на суровост като относително
понятие зависи от характера и контекста на третирането, начина, метода, продължителността,
физическите и душевни последици.
Така в контекста на задължителните тълкувания на
основните, фундаментални човешки права на чл.3 от ЕКПЧ проявеното от обвиняемата
насилие спрямо нейното рождено дете е целенасочено нечовешко отнасяне още
повече, че е свързано с желанието майката да попречи на детето д посещава
занималнята на училище и детето да върши несвойствена работа като гледа
по-малките си братя и сестра, което е основно задължение на майката. Макар от
боя на детето да не са причинени много сериозни и жестоки страдания, според
съда е налице особена суровост спрямо рожденото дете, преднамереност на отнасянето,
като начина и метода на майката, както и контекста на третирането според съда
сочат на извършено от нея спрямо детето й Г. изтезание. Така съда намира, че тя
е извършила едното от деянията, в което е обвинена и я е признала за виновна.
В
съдебното производство не се доказаха по безспорен и категоричен начин
възведените в обвинението обстоятелства свързани с твърдяното
от детето, че на неустановена дата през 2015г. в с. Манастирище, в дом № 25 на
ул. „Ал. Стамболийски“ майка й обвиняемата
В.П. е хвърлила в лицето й цокало с урина, след като по-малкото дете Румен Валериев Георгиев се е изпишкал. Това
остават твърдения само на детето, за което не се доказа да е съобщило на
учителите и на социалните работници и в този смисъл по делото няма събрани
доказателства.
Освен
това съда се основава и на заключението на вещите лица досежно
достоверността на твърденията на детето предвид факта, че у него има мотив да
изпитва негативни емоции и желание майката да бъде наказана за унизителното и
нечовешко поведение. Това поведение на майката е повод детето да бъде
определено като дете в риск и да бъде изведено от семейството с мярка на
закрила.
С
деянията си да нанесе побой на детето на 28.04.2016г. като му причини оток и
синина под дясното око само защото не желае то да посещава занималнята на
училище, а да се прибира, за да изпълнява задълженията на майката да греда
по-малките си сестра и братя, от обективна и субективна страна с пряк умисъл
обвиняемата е осъществила състава на чл. 187, ал.1 НК, за което съда я е
признал за виновна. Престъплението е формално, защото в състава не са посочени
каквито и да било отрицателни последици от деянието. Субектът на престъплението
обвиняемата е рождена майка на малолетното дете, за което е длъжна да се грижи
и възпитава. Обвиняемата действала с пряк умисъл, като е предвиждала
физическите и психическите страдания на детето и пряко ги е целяла.
Предвид
личността на обвиняемата, че не е осъждана и не е освобождаван по реда на чл.78
а НК от наказателна отговорност, както и тъй като за деянието което е извършила
по чл.187 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или „Пробация“, както и „Обществено порицание“, съда споделя доводите
на прокурора, че са налице комулативно всички
предпоставки по приложението на чл.78а НК
е освободил обвиняемата от наказателна отговорност, като й е наложил
административно наказание глоба 1000 лева. Наказанието съда е определил в
минималния размер предвид факта, че обвиняемата е безработна и е майка и се
грижи за три деца.
За
другото деяние по чл.187, ал.1 НК, че на неустановена дата през 2015г. в дома
където живее с детето в с.Манастирище на ул.„Ал. Стамболийски“ №25 обвиняемата В.П.
е хвърлила в лицето на детето Г. цокало с урина, съда е признал за невиновна обвиняемата и я е оправдал, както я е оправдал за
продължавана престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.