Р Е Ш Е Н И
Е
№………./23.04.2019г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 257 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 1457/09.01.2019г. на Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор
на РБ, чрез Е К, прокурор при РП – ****, срещу решение № 5199 от 14.12.2018г.,
постановено по гр.дело № 7692/2015г. на Варненския районен съд, VІІІ-ми състав,
в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на К.М.А., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за водене на ДП № 202/2016г. по описа на
Сектор „ПП" при ОД на МВР гр.****, всички вреди претърпени в резултат от
повдигнатото срещу нея обвинение в извършването на престъпление от общ характер
по чл.313, ал.1 НК, по което е образувано ДП № 202/2016г. по описа на Сектор
„ПП" при ОД на МВР гр.****, приключило с прекратяване на образуваното
наказателно производство, поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.10.2017г., до
окончателното им изплащане.
В жалбата е
изложено становище за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът счита,
че липсват преки доказателства за това, че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу нея
наказателно производство. Намира за завишен определения от съда размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Отправеното искане да се отмени решението
в обжалваната му част, като се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло
иска. В условията на евентуалност се иска намаляване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването
му. Претендира се присъждане на сторените разноски по въззивното производство,
както и адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от К.М.А. срещу Прокуратурата на Република
България, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане
ответникът да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу
нея незаконно обвинение в извършването на престъпление от общ характер,
приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство, поради
това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.09.2017г. - датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство, до пълното изплащане на
присъдените суми; както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу нея незаконно
обвинение в извършване на престъпление, приключило с прекратяване на
образуваното наказателно производство, поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, изразяващи се в разходи за адвокатска защита по образуваното
против нея наказателно производство - по договор за правна защита за
процесуално представителство по ДП № 202/2016г. по описа на Сектор „ГШ“ при ОД
на МВР гр.****.
В исковата молба ищцата излага, че на
30.05.2016 е било образувано ДП № 202/2016г по описа на Сектор „ПП" при ОД
МВР - ****. Ищцата К.М.А. е била призовавана за разпит като свидетел по образуваното
ДП, както и за предоставяне на образци от подпис и почерк. Сочи се, че
разследващият орган не е успял да й връчи призовката, тъй като е била по същото
време е работила в Р. Гърция. Твърди се, че на 26.08.2016г. ищцата е обявена за
общодържавно издирване за установяване на адрес, като е постановено по ДП
„принудително довеждане" до разследващия орган в гр.****. Сочи се, че на
12.09.2016г. с Постановление на прокурор при ВРП, наказателното производство е
било спряно, на осн. чл. 244, ал. 1, т. 1 от НПК поради неустановяване на
настоящия адрес на К.А.. Сочи се, че на 22.01.2017г. ищцата решава да се върне
в България. При влизане в страната през ГКПП - Маказа, органите на „Гранична
полиция" установяват, че е обявена за издирване от ІІІ-то РУ на МВР - ****.
След съгласуване на служителите от „Гранична полиция“ с оперативния дежурен на ІІІ-то
РУ-****, К.А. е предадена на РУ на МВР - Кирково на 22.01.2017г. за поетапното
й конвоиране. Твърди се, че със заповед за конвоиране на лице № 292з-83/22.01.2017г.
е заповядано да бъде конвоирана от РУ - Кирково до 03 РУ на МВР - **** и да се
предаде на разследващия орган. Сочи се, че на 30.01.2017г. е издадено
Постановление за възобновяване на наказателно производство по ДП № 202/2016г.
по описа на Сектор „ПП"-ОД-МВР-****, наблюдавано по пр.пр.№6395/2016г на
ВРП. На 17.02.2017г. с Постановление за привличане на обвиняем, К.М.А. е
привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като на същата
дата й е извършена и криминалистична регистрация от полицейските служби. Твърди се, че е взета и мярка за неотклонение
„Подписка". Твърди се, че протоколът за разпит на обвиняем от 17.02.2017г.
К.М.А. се е ползвала от правото си да не дава обяснения, а в протокол за разпит
на обвиняем от 17.07.2017г. същата е дала подробни обяснения по предявеното й
обвинение и не се е признала за виновна. Твърди се, че делото е внесено във ВРС
с Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 НК и е било образувано
НАХД№1811/2017г по описа на ВРС - 27 наказателен състав. Сочи се, че с
разпореждане за прекратяване на съдебно производство от 26.04.2017г по
НАХД№1811/2017г на ВРС, производството е прекратено и е върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.
Сочи се, че на 28.09.2017г. е издадено Постановление за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 202/2016г по описа на Сектор „ПП" при ОД
на МВР - ****, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр с чл.24, ал.1 т.1 от НПК, като
със същия акт е отменена и взетата по отношение на А. мярка за неотклонение
„Подписка". Твърди се, че от изложената в постановлението фактическа
обстановка и въз основа на събрания доказателствен материал, прокурорът е
приел, че ищцата не е осъществила субективната страна на престъплението по чл.
313, ал.1 от НК и е прекратил наказателното производство. Сочи се, че на
27.11.2017г. К.М.А. е освидетелствана по нейно искане от Д-р Костадинка Крумова
- съдебен психиатър. При прегледа е диагностицирано психично разстройство -МКБ
- 10 - F41.1/Генерализирана тревожност/. Твърди се, че след инцидента е бил
нарушен психичният баланс на личността на ищцата, като са повлияни настроенията
и емоциите й, волевата й дейност, самооценката й е понижена, има повишена
страховата готовност и значителна трудност в контактите с други хора. Твърди
се, че заради всички преживявания по време на воденото наказателното
производство и след него ищцата изпитва страх, нерешителност, непрекъсната
тревожност, плашливост, страх от бъдещето. Поради диагностицираната й
бременност, К. не е приемала никакви медикаменти. Стресът, недоспиването,
уплахата, която изпитва ищцата са крайно вредни и за нея и за детето, което е
очаквала. Твърди се, че наказателното производство срещу нея е прекратено и
което установява, че изначално действията на Прокуратурата и на процесуално
подчинените й разследващи органи по образуване и водене на наказателното
производство срещу ищцата, по повдигане на обвинение и поддържането му пред
съда са били произволни и незаконни. Твърди се, че в резултат на неоснователно
повдигнатото срещу К.А. обвинение и наказателното й преследване за извършено
умишлено престъпление от общ характер, ищцата е понесла неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и непрекъснато психическо напрежение, както и са
накърнени името и авторитета й в обществото, уронена е и честта и нейното
достойнство. Твърди се, че в хода на наказателното производство е била с мярка
за неотклонение „Подписка“, което създава непрекъснат дискомфорт и необходимост
да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената й мярка за
неотклонение. Твърди се, че обстоятелството, че била обвинена за престъпление,
което не е извършила, е повлияло отрицателно на отношенията й с околните. Сочи
се, че принудителното й довеждане под конвой в продължение на няколко дни,
както и воденото срещу нея наказателно производство оказва травмиращо въздействие,
което засяга драстично психическото й равновесие. Счита, че са налице
законовите предпоставки, визирани в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, тъй
като воденото срещу ищцата наказателно производство е прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление. Сочи си, че Прокуратурата на Република
България е активно легитимирана да отговаря по предявения от ищцата иск, тъй
като действията на разследващия орган и прокурора по правило са взаимно
обвързани. Сочи се, че Прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в
предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор, който в рамките на това
си правомощие може да проучва и проверява всички материали по досъдебното производство
и да дава указания по разследването, да участва в самите действия по
разследването, да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни
действия, /каквото е задържането й и довеждането й под конвой на 22.01.2017г.
от органите на МВР/, да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите
лица постановленията на разследващия орган. Сочи се, че след като е образувала
досъдебното производство, упражнявала е надзор върху него и е наложила мярка за
неотклонение "Подписка", Прокуратурата на Република България, на осн.
чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ носи отговорността за причинените й вредите в следствие
на неоснователно повдигнатото й обвинение и воденото срещу нея наказателно
преследване. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноските направени
по делото. В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове. В хода на устните състезания
поддържа, че ищцата е била задържана без изобщо да знае, че срещу нея се води
наказателно производство, свалена от автомобила, с който е пътувала със свои
приятели. Счита исковете си за доказани по основание и размер и претендира
разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за
адвокатурата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен, като
недоказан по основание и по размер. Сочи се, че с постановление на прекратяване
на досъдебно производство от 28.09.2017г. е било прекратено ДП № 202/2016г. по
описа на сектор „ПП" при ОД на МВР-****, по което на 17.02.2017г. К.А. е
била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Сочи се, че по отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди не са
налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника, а именно:
настъпили за ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страх, нерешителност,
непрекъсната тревожност, накърнен авторитет и име в обществото, както и
обстоятелството, че се е променило отношението на околните към нея. Твърди се,
че не съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденото
срещу ищеца наказателно производство. Твърди се, че наказателното производство
е приключило в разумен срок, а именно за около 7 месеца, като се сочи, че
повдигнатото срещу ищцата обвинение не е тежко, като взетата мярка за
неотклонение „Подписка" не е довела до ограничаване на нейните права.
Сочи, се че претенцията за имуществените вреди в общ размер от 500 лева е
неоснователна по основание и по размер, тъй като договор за правна помощ в
оригинал не е бил приложен по досъдебното производство, както не са представени
доказателства за реално осъществена защита. Прави се възражение и срещу
посочения в исковата молба начален момент, от който е дължима законова лихва, а
именно 28.09.2017г., тъй като тя е дължима от датата, на която постановлението
за прекратяване е добило стабилитет, а не от датата на постановяването му. Моли
се съдът да отхвърли иска, а ако бъде уважен, се възразява срещу размера на
претендираните обезщетения, като се счита, че същите са завишени и несъобразени
с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи. В
открито съдебно заседание Прокуратурата поддържа наведените с отговора на
исковата молба възражения. В хода на устните състезания обръща внимание, че
наказателното производство не е с голяма продължителност; че качеството на
обвиняем реално ищцата е имала около 7 месеца; имало е немалък период, в който
делото е било в съдебна фаза, върху която прокуратурата не е могла да влияе и
да извършва действия; че единственото наказание, което ищцата е могла да
получи, че глоба; че към момента на обявяването й и за издирване и установяване
на границата е имала единствено качество на свидетел и тези действия не са
извършени от представители на прокуратурата; че искът е изключително завишен по
размер, както и че съобразно съдебната практика, договорът за правна защита и
съдействие има значение само между страните по него.
С обжалваното решение
Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на К.М.А. сумата от 4000лв.
/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за водене на ДП № 202/2016г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр.****, всички вреди претърпени в резултат от повдигнатото срещу нея
обвинение в извършването на престъпление от общ характер по чл.313, ал.1 НК, по
което е образувано ДП № 202/2016г. по описа на Сектор „ПП" при ОД на МВР
гр.****, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство,
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 25.10.2017г., до окончателното им изплащане, като
отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдените 4000лв. до предявения размер от 10 000лв. /десет
хиляди лева/, както и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за
периода 28.09.2017г. до 24.10.2017г., на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приобщено
е по делото ДП № 202/2016г. по описа на Сектор „ПП" - ОД - МВР - ****,
ведно с материалите по пр.пр.№6395/2016г на ВРП. С постановление от
30.05.2016г. е образувано досъдебно производство с № 6395 от 2016г. по НП № ГВР
21636365 ГГБ срещу виновно лице, за това, че на 09.02.2016г. в гр.****,
потвърдил неистина - че е изгубила СР на МПС, с писмена декларация, която по
силата на чл.160 от ЗДвП се дава пред орган на властта - „ПП“-ОД на МВР-****,
за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - престъпление по
чл.313, ал.1 НК. Със заповед от 22.01.2017г. е постановено ищцата да бъде
конвоирана от РУ– Кирково, в ІІІ-ро РУ – ****. На същата дата е извършен и
обиск на лицето. На 17.02.2017г. с Постановление за привличане на обвиняем, К.М.А.
е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като на същата
дата й е извършена и криминалистична регистрация от полицейските служби. Взета
е мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление от 21.04.2017г. на районен
прокурор при РП – ****, е предложено К.А. да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. С
разпореждане №4486/26.04.2017г. на ВРС, е прекратено образуваното съдебно
производство поради извод, че в досъдебното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и делото е върнато на ВРП за отстраняването
им. С Постановление от 28.09.2017г. прокурор Дочев прекратява наказателното
производство по ДП № 202 от 2016г. по
описа на Сектор „ПП“-ОД на МВР –****, водено срещу К.М.А., за престъпление по
чл.313, ал.1 от НК.
Съобразно
писмо от 26.10.2018г. от ОД на МВР–****, в информационните системи на МВР не се
съхраняват и обработват данни за извършена полицейска регистрация на К.А. по
смисъла на чл.68 ЗМВР.
В
досъдебното производство е представено пълномощно от К.М.А. към адв. П.Б.Н.,
ведно с договор за правна защита и съдействие от 21.03.2017г. с договорено
възнаграждение в размер от 500лв., като е налице отбелязване, че същото е
заплатено на адвоката в брой.
Като
доказателства по делото са приети амбулаторни листи от 10.10.2017г. и
13.10.2017г., отразяващи наблюдението върху протичаща бременност на К.А. в 11 и
14 г.с., както и удостоверение за раждане на детето Георги Николов, родено на ***г.
от майка К.А..
Ищецът
е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Д.С.и Г.К.Г..
Първият свидетел – брат на ищцата, излага че в средата на м. ноември 2016г.
сестра му отишла да работи в Гърция. Чули се и той я очаквал да се прибере
м.01.2017г. Телефонът бил изключен и той се притеснил. По едно време го
включила и успяла само да каже, че е задържана на българската граница и ще бъде
конвоирана до ****. 24 часа след връщането си във **** се обадила, че е в ІІІ-то
РПУ. Била притеснена, изморена, недоспала и гладна. Обяснявала как са я качвали
в различни патрулни коли и после във влак. Не спирала да се тревожи за това, за
което я разпитвали, тъй като тя не била извършила нищо. Това й се отразило не
добре, закъсняла за започване на новата си работа. Повечето приятели разбрали
за това и тя се притеснявала и разстройвала какво ще си помислят за нея. Имало
момче от компанията, което се помъчило да й помага, обяснявало й, че не е
виновна. Сближили се и тя забременяла. Притеснявала се, че този стрес, който е
преживяла, ще се отрази зле на детето. След приключване на досъдебното
производство продължавала да се притеснява за детето. Приятелят й я водел на
психолог. Това, което се случило, й разбило психиката.
Свидетелката
Г.Г.твърди, че познава К. от 7-8 години. Около края на м. 01.2017г. К. трябвало
да се върне в България, за да започне работа на старото място. Трябвало да й се
обади като пристигне, но не се обадила и свидетелката звъннала, но телефонът
бил изключен. След няколко дни й вдигнала, но не искала да говори с нея, не се
чувствала добре от някаква случка. Свидетелката отишла направо у тях, но тя
била много зле, не комуникирала. Обяснила, че при прибиране с приятели от
Гърция, са я задържали на границата без да й обяснят защо и я върнали с конвой
до ****. Не се хранела, плачела и само пушела цигари, повтаряйки че нищо не е
направила. Работодателят й я нападнал, тъй като не се е обадила, а това се
случило защото нямала телефон при задържането си. След като излязло решението,
че не е направила нищо, малко дошла на себе си. Оказало се, че е бременна, а тя
вместо да се зарадва, приела новината зле, тъй като смятала, че всички тези
нерви и стрес, ще се отразят зле на плода. Н. й бил опора. К. след случая не
искала никъде да излиза, дори не искала да ходи на работа. Преживяла това
изключително тежко, била психически страшно изтормозена, не се хранела и
заприличала на ходещ скелет. Карали я да ходи на психолог, за да се радва на
бременността си, тъй като тя била непрекъснато плачеща и в стрес.
Съобразно
заключението на вещото лице Костадинка Крумова по назначената
съдебно-психиатрична експертиза, към настоящия момент К.А. е с леко изразена
симптоматика, която покрива критериите на разстройство в адаптацията –
генерализирана тревожност. Тези психични проблеми се стреми рационално да
преработи към настоящия момент, но остатъчната симптоматика й създава
психологически дискомфорт. Симптомите имат възможност за пълно отзвучаване, но има
възможност и за хронифициране и задълбочаване при последващо психическо
напрежение, което да актуализира тревожното състояние. Негативните й
изживявания се изразяват в нервност през целия ден, треперене на тялото,
мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж и
епигастрален дискомфорт.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите на
следствието и прокуратурата, в посочената хипотеза по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
е обективният факт, че лицето е незаконно обвинено в извършване на
престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното наказателно
производство е прекратено поради конкретно посочени в закона причини,
установяването на който е в тежест на ищеца. Това дава основание на
законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със
закона и правомощията на разследващите органи. Обвинението представлява
официално уведомление на лицето от компетентния орган за извършване на
наказателно правонарушение и за провеждане поради това на наказателно
производство срещу него и това е моментът, от който наказателното производство
се отразява на положението на лицето, за вредите от което отговорността е на
държавата при проявление на елементите от фактическия й състав. Държавата носи отговорност
и за настъпили преди посочения момент вреди за лицето, стига те да са пряка и
непосредствена последица от предприети от нейни органи действия относно него,
каквито принципно следват при повдигнато обвинение /в този смисъл решение №
172/09.08.2016г. по гр.д. № 5003/2015г. на ВКС, докладчик съдия Б. С.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В случая са налице всички предвидени в
ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата – спрямо ищцата
е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, като впоследствие
наказателно производство спрямо нея е прекратено. От събраните
гласни доказателства безспорно се установи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й обвинение в престъпление.
Поради липса на специална уредба в ЗОДОВ следва да се приложи
субсидиарно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определяща обезщетението за
неимуществени вреди, причинени от деликт, при съобразяване на предвидените в
чл.4 на специалния закон граници на отговорността. При определяне на размера на
неимуществените щети, причинени на ищцата, следва да се има предвид конкретната
личност на пострадалия, съдебното му минало, тежестта на обвинението,
продължителността на разследването, отражението, което незаконното обвинение е
дало в последвалото протичане на живота му. От събраните гласни доказателства
се установява, че в резултат на незаконното обвинение, което е продължило около
седем месеца, ищцата е търпяла неблагоприятни последици върху личния му живот,
както и върху психо-емоционалното й състояние. Факта, че е била обявена за
общодържавно издирване и е била принудително отведена за разпит, макар и
предхождаш повдигането на обвинение, неминуемо е причинил обичайните последици,
като стрес и притеснения. Посочените последици са продължили и след това, като
ищцата е ограничила социалните си контакти, била е притеснена за бъдещето си и
най-вече за здравето на бъдещето си дете. Негативните емоции са се отразили на
психичното й здраве и ищцата е потърсила квалифицирана медицинска помощ. Според
изслушаното заключение на д-р Крумова и към настоящия момент ищцата търпи
последствията на остатъчна симптоматика и психотравма, която би могла и да се
хронифицира. Посочената установеност обуславя извод за основателност на предявения иск
за заплащане на неимуществени вреди, които биха рапарирани справедливо от
ответника чрез заплащане на обезщетение в размер на 4000 лв.
Във
въззивната жалба липсват конкретни пороци относно присъденото обезщетение за
имуществени вреди, водещи до неправилност на решението на районния съд, което е
основание за квалифицирането на жалбата като бланкетна в тази й част. И след
като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за
които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен
акт, в частта, с която е уважен иска за заплащане на сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Като
е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид
направеното искане и изхода на спора, както и от представения договор за
безплатна правна помощ, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.Н.
сумата от 360 лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 5199 от 14.12.2018г., постановено по гр.дело № 7692/2015г. на Варненския
районен съд, VІІІ-ми състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул. Витоша
№ 2, представлявана от главния прокурор Сотир Цацаров, е осъдена да
заплати на К.М.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4000 лв. /четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за водене на ДП № 202/2016г. по описа на Сектор „ПП" при ОД
на МВР гр.****, всички вреди претърпени в резултат от повдигнатото срещу нея
обвинение в извършването на престъпление от общ характер по чл.313, ал.1 НК, по
което е образувано ДП № 202/2016г. по описа на Сектор „ПП" при ОД на МВР
гр.****, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство,
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 25.10.2017г., до окончателното им изплащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул. Витоша
№ 2, представлявана от главния прокурор Сотир Цацаров, да заплати на ада.
П.Б.Н. *** сумата от 360 лв. /триста и
шестдесет лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: