Решение по дело №1159/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 142
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20201200501159
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Благоевград , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200501159 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№4119/27.05.20г на
„Е.П.Е.“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.В. *, р-н В.В. В. Т.
– Г, бул.“В.В.“, *, и въззивна жалба вх.№4454/04.06.20г на „ЧЕЗ
Разпределение България“АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.С.
*, р-н М., бул.“Ц.г.“*, против решение №1706/22.04.20г на РС-Разлог по гр.д.
№821/18г по описа на с.с., с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е уважен предявеният отрицателен
установителен иск, ведно с със всички произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция,
ведно с разноските.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния
акт, за което подробно се обосновава без да прави доказателствени искания.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
1
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след
подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела, че между третото лице помагач и ответника на
20.11.15г е сключен рамков договор, уреждащ отношенията им във връзка със
заплащането от последното на мрежовите услуги с крайни клиенти, с които е
сключил комбиниран договор по чл.11, т.10 от ПТЕЕ(вж. и допълнителното
споразумение към рамковия договор).Не се спори, че ответното дружество е
осъществявало лицензионнна дейност “търговия с ел.енергия“(вж. лицензията
от 27.02.06г).
Безспорно е също сключването между главните страни на договор за
комбинирани услуги №МПМТ-**********/06.12.17г за покупко-продажба на
ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги по условията на продукта Е.П.С..Ответното дружество се е задължило
да продава и доставя на ищцовото ел. енергия за срок от 12 месеца, считано от
момента на подписването му(вж.чл.4.1).В чл.11, ал.1 страните изрично са
уговорили цената, по която ищеца ще заплаща измерените и фактурирани
количества активна ел. енергия за срока на договора при подробно
уговорените условия(вж.р.VІ).
В тази връзка още на 10.08.16г ищеца сключва с „ЧЕЗ Разпределение
България“АД договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия
през разпределителната мрежа №**********, чрез който се регламентира
достъпа до преносната и електроразпределителната мрежа до обекта на
ползвателя.В чл.14, ал.1 от същоия страните изрично са уговорили във всички
случаи на неправилно или неточно измерване на пренесената ел. енергия,
съставянето на констативен протокол от разпределителното предприятие при
условията и по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ.В тези случаи разпределителното
предприятие коригира данните за пренесената ел. енергия от ползвателя при
условията и по реда на същият раздел от ПИКЕЕ(вж.ал.2).Според чл.12 редът
2
за измерване, отчитане на ел. енергия, за корекция на сметката и редът за
уведомяване на ползвателя в тези случаи се уреждат съгласно ПИКЕЕ.
По силата на чл.19, т.2 разпределителното дружество си запазва правото
да упражнява контрол за спазване на задълженията от ползвателя и при
установяване тяхното неизпълнение да съставя констативни протоколи по
договорения ред.
По делото са налице данни за наличието на предишен договор на ищеца
с друг търговец за доставка на ел. енергия от свободния пазар – чрез договор
за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 26.04.16г с „Ф.Е.“ООД за срок от 12 месеца.Именно
последното дружество фигурира като доставки на ел. енергия за ищеца в
приложените 3бр фактури за август, септември и октомври 2017г(л.13-15).
Видно от констативен протокол №30220426 на 24.10.17г в резултат на
извършена проверка в обекта на ищцовото дружество от служител на ЧЕЗ и
двама представители на Федерацията на потребителите, е установено липсата
на пломба на предпазния щит на ел.. таблото, на дисплея липсва индикация за
„Із“(трети ток), пломбата на клемния блок на СТИ е манипулирана,
метрологичната и фирмените пломби са манипулирани, холограмните
стикериса срязани, измерена е грешка минус 33,79%, промяна в схемата на
свързване, изразяваща се в прекъсване връзката на вторичната комутация
между електромера и третия токов трансформатор и проводника от края на
токовия трансформатор е свързан към клемата заедно с изолацията на
проводника.Електромера е демонтира и изпратен за метрологична проверка.
Анализирани са показанията на св.К., Д.Г., служители на ЧЕЗ,св.Р. и
В.Г.а, както и на св.И. и З., които разкриват развитието на отношенията между
страните. Първите четирима, присъствали на проверката, вкл. и св.Н.
(полицейския служител) очертават предметния обхват на проверката и
потвърждават нейните констатации и кръга на присъствалите лица.
Според констативния протокол от метрологичната експертиза на
средство за измерване №234/12.02.18г е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, при който във вътрешността му към ел. схема
допълнително е присъединено устройство, състоящо се от две електронни
платки, две релета и проводник, служещ за антена. Заключението е, че има
3
изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.
От ЧЕЗ са изготвени две предложения за корекция на сметката – едно
преди и едно след метрологичната проверка, с последното от които за
периода 27.07.17г – 24.10.17г е доначислена общо 36 046 kwh ел. енергия(вж.
корекцията от 28.02.18г). В тази връзка на същата дата на името на ответника
е издадена фактура за сумата от 10 324,86лв с ДДС, надлежно платена на
28.03.18г(вж.платежното нареждане).
От своя страна на 30.05.18г за същият период ответното дружество
също е издало фактура на ищцовото общо за сумата от 6 485,26лв, чийто
съставни части са подробно описани.По делото не се спори, че ищцовото
дружество е възразило пред ответното, че не дължи горната сума, за което
подробно се е обосновало в писменото си възражение от 01.06.18г, но
безрезултатно(вж. писмо на ответника от 04.07.18г).
Вещото лице по техническа експертиза, анализирайки състоянието на
проверявания електромер, категорично потвърждава констатациите от двата
констативни протокола – на проверката от 24.10.17г и от метрологичната
проверка на 12.02.18г.При установените подробно описани интервенции,
представляващи намеса и промяна на схемата на електромера, вещото лице
изрично сочи невъзможността за измерване на цялата потребена ел.
енергия.Корекционната процедура според експерта е правилно проведена, без
аритметични грешки и при съобразяване с цените на ел. енергията, действали
към процесния период.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
От материалите по делото се установи по категоричен начин, че по
силата на договор за комбинирани услуги №МПМТ-**********/06.12.17г за
покупко-продажба на ел. енергия, ищцовото дружество е приело доставката
на ел. енергия от ответника при подробно уговорените условия. Доказа се
също и сключения преди това-на 10.08.16г между ищеца и третото лице
помагач договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през
разпределителната мрежа №**********.По тези въпроси не се спори, както и
относно сключения рамков договор между ответника и ЧЕЗ Разпределение
България“АД.
4
Проверката обаче, с която е иницирана корекционната процедура, е
извършена на 24.10.17г и касае периода 27.07.17г – 24.10.17г, когато
доставчик на ел. енергия за ищеца се явява „Ф.Е.“ООД.На това сочи не само
представения договор за продажба на ел. енергия от 26.04.16г, но също и
издадените за процесния период 3бр. фактури, които недвусмислен
определят именно „Ф.Е.“ООД за доставчик на ел.енергия на ищеца.
Следователно, клаузите на договора между главните страни в настоящи
процес са неприложими за конкретния случай. Оттук и отсъствието въобще
на правна възможност за заплащане от ищеца на суми по корекционната
процедура на ответното дружество,които са начислени за период,
предшестващ сключването на договора. Това е така, понеже договора, с който
ищеца и ответника уговорят доставките на ел. енергия на свободния пазар
със всички произтичащи от това последици, по арг. на чл.20 ЗЗД има силата
на закон за тях от датата на сключването – 06.12.17г.Именно след тази датата
между тях възникват поддържаните договорни отношения, по силата на които
„Е.П.Е.“ЕООД е започнало доставките на ел. енергия на ищцовото дружество,
срещу плащането на договорените цени при подробно разписаните
условия.Поради това представената фактура от 30.05.18г не задължава
ищцовото дружество към ответното със сумата 6 485,26лв, тъй като
меродавна е не фактурата, а доставката на стоката(вж.Р1064/27.06.03г по гр.д.
№215/03г, І ГО на ВКС и др.), която по вече изложените съображения за
процесния период 27.07.17г-24.10.17г е доставяна от „Ф.Е.“ООД(вж.
издадените от последното фактури за същият период). Впредвид доказаната
договорна връзка с последното ООД към момента на проверката, то соченото
от жалбоподателите неизпълнение от страна на ищеца е спрямо тогавашният
му продавач „Ф.Е.“ООД, не и по отношение на главния ответник.Доколко
между жалбоподателите е сключен рамковия договор от 20.11.15, по арг. на
чл.51, ал.2, изр.2 ПИКЕЕ за оператора(третото лице помагач) липсва правна
възможност да представи направо на ищеца фактурата за плащане на
дължимата сума, вследствие неизмерване, неотчитане или неточно измерване
на ел. енергията през процесния период.
Впредвид отсъствието на облигационни отношения между главните
страни към деня на проверката(24.10.17г), ищеца не дължи спорните
плащания към ответника по корекционната процедура, а към действителния
5
си доставчик.Още повече, че не се установи възззивното ЕАД да е
правоприемник на „Ф.Е.“ООД на което и да е от известните основания.Оттук
и неоснователността на изложените в тази връзка оплаквания на
жалбоподателите, които се основават само и единствено на договорно
основание.Извежданите от неоснователно обогатяване не следва да бъдат
разглеждани, тъй като са наведени за първи път едва пред настоящата
инстанция.
С оглед изложеното отрицателния установителен иск се явява
основателен.
При така възприето разрешение обсъждането на останалите
предпоставки е безпредметно.За пълнота обаче следва да се отбележи, че
настоящи състав не възприема тезата на РРС за недължимост на исковата
сума поради недоказаност на виновно поведение на ищцовата страна, а за
обективната отговорност липсвало законово основание.
Според доминиращото разбиране в съдебната практика, споделяно и от
настоящи състав, до 17.07.12г(влизане в сила на измененията на чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ-ДВ,бр.54/12г), а също и до 16.11.13г(влизане в сила новите ПИКЕЕ-
ДВ,бр.98/13г), корекциите на сметките са допустими само ако се дължат на
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане
ползваната енергия, изключвайки обективния факт на неточното отчитане
като основание за корекция.По начало обективния факт, като основание за
вреди, е изключение и възниква само по силата на закона, поради което в
останалите случаи е недопустимо ангажирането на отговорността без виновно
поведение.
С приемането обаче на ПИКЕЕ(т.е. след 16.11.13г), по силата на
законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от 16.11.13г, са
регламентирани хипотезите на: обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване, с което вече е въведена обективна отговорност на
потребителя при отчитане на грешки извън допустимите; и на субективно
въздействие върху измервателната система, при която е нарушена целостта
и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд
елемент, т.е. все обстоятелства, обусловени от намеса на субективен фактор
за промяна схемата на свързване, водещи в крайна сметка до неотчитане или
6
неправилно отчитане на ел.енергия.Във всички тези случа се изисква
съставянето на констативен протокол в присъствието на строго определен
кръг лица, с оглед защита на обществения и личен интерес на
страните.Следователно, за доставчиците на ел. енергия съществува законово
основание за едностранна корекция сметките на потребителите само поради
констатирания обективен факт на неточно отчитане или неотчитане на
доставената ел. енергия, без доказване на период и виновно поведение(така
Р104/16.08.16г по т.д.№1671/15г, І т.о.; Р118/18.09.17г по т.д.№961/16г, ІІ
т.о.;Р115/20.09.17г по т.д.№1156/16г, ІІ т.о. на ВКС и др.).
Това разрешение освен че възстановява неоснователното имуществено
разместване в облигационните отношения(давайки възможност на
доставчиците да получат цената на доставената, но незаплатена от
потребителите ел. енергия),съответства и на принципа за справедливост в
гражданските правоотношения, за които становището на РРС очевидно не
държи сметка.
Необосновани са първоинстанционните съображенията за недължимост
на исковата сума, вследствие отмяната на норми от ПИКЕЕ с решение
№1500/06.02.17г на ВАС по адм.д.№2385/16г, в сила от 14.02.17г и с решение
№2315/21.02.18г на ВАС по адм.д.№3879/17г, в сила от 23.11.18г.
Регламентацията в ЗЕ на част от правата и задълженията на страните по
специфичните облигационни отношения по доставката на ел. енергия(с оглед
защита интересите на потребителите от неравноправни клаузи), не променя
характера им на договор за продажба(доставка) при публично известни ОУ.За
тези договори са приложими общите разпоредби на ЗЗД, досежно
задълженията на купувача да плати цената на доставената стока.Съгл. чл.183
ЗЗД когато от доставеното количество ел. енергия е заплатено по-малко,
вследствие грешка в отчитането, купувача дължи доплащане на разликата.
Приетите на осн. чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ ПИКЕЕ, по вече
изложените съображения, регламентират подробно реда и начина на
едностранно коригиране сметките на потребителите, само поради обективния
факт на неточно или непълно отчитане на количеството потребена ел.
енергия, без да е нужно издирването на вина.Отсъствието на тези специални
правила от правния мир обаче(преди приемането на ПИКЕЕ през 2013г и
7
след отмяната им от ВАС),не води автоматично до неоснователност на
исковата претенция в казус като разглеждания, впредвид общото правило, че
купувач дължи плащане на цената на доставената стока и фундаменталния
правен принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.Исковия
процес по реда на ГПК гарантира в нужната степен равни права на страните
при защита на своите законни права и интереси, в т.ч. и добросъвестните
крайни потребители на ел. енергия.Ето защо въпреки отсъствието на
специална регламентация на реда и начина за преизчисляване на ел. енергия
поради грешка в отчитането от СТИ, съдилищата дължат разглеждане спора
по същество въз основа на събрания по делото доказателствен материал.В
случай на неправомерно въздействие върху СТИ,водещо до неправилното
отчитане на доставената ел. енергия, потребителя дължи плащане на реално
потребената такава, щом доставчика докаже действителния размер на
потреблението(вж.Р124/18.06.19г по гр.д.№2991/18г, ІІІ ГО; Р150/26.06.19г по
гр.д.№4160/18г, ІІ ГО на ВКС и др.).
Така констатираната необоснованост на алтернативно развитите
съображения от РС, не е в състояние да подкрепи въззивната
теза.Отсъствието на облигационни отношения между главните страни е
достатъчно основание за уважаване на исковата претенция, поради което
атакувания акт като краен резултат се явява правилен и законосъобразен,
което налага потвърждаването му.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 и ал.10 ГПК жалбоподателите дължат на
въззиваемото дружество направените по делото разноски пред настоящата
инстанция, които според доказателствата възлизат на 200лв, платени в брой
за адвокатско възнаграждение(вж. договора за правна защита и съдействие).
Останалите суми от списъка по чл.80 ГПК не следва да се присъждат, тъй
като се претендират като разноски, направени пред първата инстанция, която
се е произнесла в полза на ищеца.Липсата на жалба от последния обаче
препятства допълнителното им присъждане, тъй като неминуемо ще доведе
до влошаване положението на въззивниците.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1706/22.04.20г на РС-Разлог по гр.д.
№821/18г по описа на с.с.
ОСЪЖДА „Е.П.Е.“ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.В.
*, р-н В.В. В. Т. – Г, бул.“В.В.“, *, и „ЧЕЗ Разпределение България“АД, ЕИК
*, седалище и адрес на управление в гр.С. *, р-н М., бул.“Ц.г.“*, да заплатят
на сумата от 200лв, представляващи направени по делото разноски пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9