М О
Т И В И
към
Присъда № 137/06.06.2018г.
по НОХД № 3738/2015г. по описа на ПРС - ХХІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимият П.Д.К., ЕГН **********, и същият е предаден на съд
за извършени престъпления, както следва:
- по чл.210, ал.1, т.5,
вр.чл.209, ал.1 от НК, за това, че на 30.06.2009г. в гр.П., с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и до 20.07.2009г. в гр.П., с.С. , общ.Б. Д. , обл.С. З. и
гр.Л. е поддържал заблуждение у Г.Д.П. ***,
че ще заплати стойността на закупения ечемик и с това е причинил на ЗП „Г.Д.П.”,
представлявано от Г.Д.П. имотна вреда в размер на 98 595,48 лв. /деветдесет и
осем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/,
като причинената вреда е в големи размери;
- по чл.209, ал.1 от НК, за
това, че на 07.07.2009г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до неустановена дата през месец ноември 2009г. в гр.П. и в гр.Л. е поддържал заблуждение у Х.М. ***, че ще
заплати стойността на извършен транспорт на ечемик и с това е причинил на
„Тракия-РМ” ЕООД гр.П., представлявано от Х.М. имотна вреда в размер 6 460,15
/шест хиляди четиристотин и шестдесет лева и петнадесет стотинки/.
В хода на съдебното
следствие Съдът е допуснал изменение на обвинението, като същото е предявено в
следния смисъл:
- по чл.210, ал.1, т.1 и
т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата, през месец юни
2009г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, като се е представил
за длъжностно лице – у. на „МОНОЛИТ 2000” ЕООД, гр.Д. , е възбудил и до
07.07.2009г. в гр.П., с.С. , общ.Б. Д. ,
обл.С. З. и гр.Л. е поддържал заблуждение у Г.Д.П. ***, че ще
заплати стойността на закупения ечемик и с това е причинил на ЗП „Г.Д.П.”,
представлявано от Г.Д.П. имотна вреда в размер на 98 595,48 лв. /деветдесет и
осем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/,
като причинената вреда е в големи размери;
- по чл.210, а.1, т.1,
вр.чл.209, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец юни 2009г. в
гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, като се е представил за
длъжностно лице – У. на „МОНОЛИТ 2000” ЕООД, гр.Д. , е възбудил и до 07.07.2009г.
в гр.П. и в гр.Л. е поддържал
заблуждение у Х.М. ***, че ще заплати стойността на извършен транспорт на
ечемик и с това е причинил на „Тракия-РМ” ЕООД гр.П., представлявано от Х.М. имотна
вреда в размер 6 460,15 лв. /шест хиляди четиристотин и шестдесет лева и
петнадесет стотинки/.
Прокурорът
поддържа така измененото обвинение спрямо подсъдимия и моли съда да го признае
за виновен в извършване на престъпленията по посочените правни квалификации. При
индивидуализация на наказанията предлага съдът да му определи наказания
„лишаване от свобода” под средния размер за престъплението по чл.210, ал.1, т.1
и т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК и около минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1 от НК, които да изтърпи при
първоначален общ режим, като се определи едно общо, най-тежко наказание измежду
наложените на основание чл.23 от НК. Пледира за уважаване в цялост на
предявените граждански искове, както и за присъждане в тежест на подсъдимия на
направените по делото разноски.
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен
срок от три години.
В съдебно заседание по молба на пострадалия ЗП „Г.Д.П.”, представляван
от Г.Д.П., в качеството на граждански ищец и частен обвинител е конституиран
посочения з.п., като е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес
предявения от него граждански иск, в размер 98 595,48 лв., представляващ
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на инкриминираното
деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и направените от него разноски по водене на делото.
В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител се представлява от
поверениците адв.Е.Н. и адв.К.Д., които пледират за осъдителна присъда, като на
подсъдимия да бъдат наложени наказания във вид и размер, предложени от
представителя на държавното обвинение, в конкретика под средния размер за всяко
от деянията, както и да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск включително
и досежно направените от ищеца разноски. Г.Д.П., представляваща ЗП „Г.Д.П.”, не се явява в последното по
делото съдебно заседание.
В съдебно заседание по молба на ощетеното юридическо лице „Тракия-РМ”
ЕООД гр.П., представлявано от Х.М., в качеството на граждански ищец е
конституирано посоченото дружество, като е приет за съвместно разглеждане с
наказателния процес предявения от него граждански иск, в размер 6 460,15 лв., представляващ
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на инкриминираното
деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и направените от него разноски по водене на делото.
В съдебно заседание гражданският ищец се представлява от повереника адв.К.Д.,
който пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия да бъдат наложени
наказания лишаване от свобода в размер под средния, установен в закона, както и
да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск включително и досежно
направените от ищеца разноски. Х.М.,
представляваща „Тракия-РМ” ЕООД гр.П., не се явява в последното по
делото съдебно заседание.
Защитникът
на подс.К. - адв.Б., пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт с
аргумент за наличие на гражданско-правен спор и моли, съдът да отхвърли
предявените граждански искове изцяло, считайки ги, погасени по давност.
Подсъдимият П.Д.К., редовно
уведомен, се явява лично в съдебно заседание, дава обяснения, не признава вина.
По отношение на обвинението моли да бъде оправдан, твърдейки наличие на
граждански правоотношения.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.Д.К.
е роден на ***г***, обл.Х. , ***, *** гражданин, с висше образование, з.п., разведен,
осъждан, ЕГН **********.
Св.Л.К. бил у. на „Монолит 2000” ЕООД, гр.Д. , а ****
на дружеството била ЗПК „Деспа“, гр. Доспат. Същото притежавало бившата
машинно-тракторна станция /МТС/ в с.Изворово, общ.Харманли, като в базата се
стопанисвали сгради, хангари, селскостопанска техника, чието състояние било занемарено
и фактически тя не функционирала. През 2008г. подс.П.К. закупил св.К. дизелово
гориво, задължавайки се да заплати цената му от 45000лв. в рамките на няколко
дни, което обаче не сторил, а започнал да го отлага във времето. По същото време
св.К. решил да продава дяловете в „Монолит 2000” ЕООД, като подс.К. проявил
интерес към фирмата. За целта основният актив, с който дружеството разполагало
– базата в с.Изворово, се нуждаела от подготвителни действия за пускането й в
действие, в т.ч. следвало да бъде свързана с електрическо и ВиК захранване. Св.К.
упълномощил подс.К., възлагайки му изпълнението на определени организационни и
технически дейности – „изрично упоменати”, за които му предоставил
представителна власт за пред различни държавни и обществени органи и институции.
За целта св.К. издал на подс.К. пълномощно с нотариална заверка на подписите от
19.09.2008г., в което изрично било посочено, че на подс.К. се предоставят права
единствено във връзка с управлението на притежаваните от дружеството недвижими
имоти в с.Изворово и с.***, и двете в общ.Харманли. По силата на цитираното
пълномощно подс.К. не разполагал с пълномощия за сключване на сделки извън
посочените имоти. Подс.К. не разполагал със средства, с които да закупи
предприятието, поради което заедно със св.К. посетил различни Б.и институции с
намерение да изтегли кредит, което обаче не се реализирало. В този смисъл подс.К.
нямал никакви права извън описаните по-горе досежно дружеството, но това не му
попречило на 01.01.2009г., без да уведоми св.К., да сключи договор за
счетоводно-консултантско обслужване с ЕТ „Б. – Б.Г.”, представляван от св.Т.Н..
Подс.К. се срещнал със св.Н. и, представяйки се за п. на „Монолит 2000” ЕООД,
поискал управляваната от нея счетоводна къща да поеме счетоводството на
дружеството, като за целта носел със себе си пълномощното от 19.09.2008г. и
печат на фирмата, предоставен му от св.К. отново и единствено във връзка с
действията, необходими по пускането в експлоатация на базата в с.Изворово. Нищо
в поведението на подсъдимия не усъмнило св.Н., че не договаря с надлежно
упълномощено лице от страна на представляващия дружеството Л.К., нито нещо
налагало да разпитва за мотивите да бъде преместено счетоводството от гр.Смолян
в гр.Харманли. Единствено поискала да й бъдат предоставени и своевременно
предавани всички необходими счетоводни документи на фирмата, с оглед
изпълнението на задълженията по сключения договор за счетоводно обслужване,
което в последвалите месеци подс.К. изпълнявал стриктно. Така подс.К. си
осигурил възможността да сключва необезпокоявано сделки от името и за сметка на
„Монолит 2000” ЕООД, за които св.К. не бил уведомяван, а научавал далеч назад
във времето.
Подс.К. не се отказвал от намерението да закупи
дружествените дялове на св.К. в „Монолит 2000” ЕООД, като продължавал да търси
кредитиране, а също и да обещава на св.К., че ще му плати дизеловото гориво.
Св.В.Б. бил с. на „Маврополи груп” ООД /в несъстоятелност/,
което притежавало недвижим имот от 6.142 дка в гр.Л. , представляващ стопански
двор, производствена сграда, 4бр. бетонни силози, прахоуловително отделение,
стая за пазачи, гараж и инфраструктура, използван за зърнобаза, в която се
съхранявало зърно и били разположени машини и съоръжения за обработка на зърно,
собственост на „Маврополи” ООД /в несъстоятелност/, чийто с. била св.Д.М. Б.а
/тогава К./. Във връзка с производството по несъстоятелност двамата с. в
изпълнение на задълженията си провели два търга на имуществото на дружествата,
на които не се явили купувачи, след което през пролетта на 2009г. същите били
посетени в офиса им от подс.К., който се интересувал от зърнобазата и заявил
желание да я закупи. Същият се представил като у., респ. п., на „Монолит 2000”
ЕООД и, тъй като процедурата позволявала, двамата с. взели решение да пристъпят
към „пряко договаряне” с „Монолит 2000” ЕООД, още повече, че подс.К. им
представил оферта от името на „Монолит 2000” ЕООД, в която оферираната цена
била по-висока от тази от последната тръжна процедура, което озадачило св.Б.а /К./.
В тази връзка подс. К. обяснил на св.К. намерението си да закупи зърнобазата в
гр.Любимен от името и за сметка на „Монолит 2000“ ЕООД и с оглед бъдещия му статут
на у. и **** св.К. склонил да подпише „различни документи“ във връзка с
покупката на зърнобазата, на които не обърнал особено внимание, предвид
„обстоятелството, че се касаело за покупка, а не за продажба“ на имущество.
Така между „Монолит“ ЕООД и „Маврополи Груп“ ООД, съответно „Маврополи“ ООД, били
сключени предварителни договори от 30.03.2009 год. за покупко-продажба
съответно на недвижимия имот и на движимите вещи и ограничени вещни права,
собственост на цитираните две дружества в несъстоятелност. Подсъдимият К. не
разполагал със средства, за да заплати продажните цени на вещите, но това не го
препятствало да увещава синдиците в действителните си намерения за закупуване,
като на 02.04.2009 год. описаните движими и недвижими вещи били предадени от у.я
на „Маврополи Груп“ ООД и „Маврополи“ ООД – П., на подс. К., за което били
съставени приемо-предавателни протоколи. Тъй като подс.К. не можел да се снабди
с парични средства, с които да заплати дизеловото гориво на свид. К., както и
цените на продаваните имущества на дружествата „Маврополи Груп“ ООД и
„Маврополи“ ООД, същият поискал и сключил с двамата синдици на 29.04.2009 год.
анекс към описаните по-горе предварителни договори, с които анекси било
договорено промяна в сроковете за изпълнение на предварителните договори – до
15.06.2009 год.
С протокол от 27.05.2009 год. свид К. в качеството
му на едноличен собственик на капитал на „Монолит 2000“ ЕООД взел решение, да
сключи предварителен договор за покупко-продажба на 100 % от дружествените
дялове на „Монолит 2000“ ЕООД с подс. К. за сумата от 530 000 лева.
На 27.05.2009 год. в гр. София между подс. К. и
свид. К. в качеството му на **** на „Монолит 2000“ ЕООД се сключил
предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на дружството
„Монолит 2000“ ЕООД, при който К. продавал на подс. К. 100% от дружествените
дялове на „Монолит 2000“ ЕООД. Уговорената цена била 530 000 лева, а страните
се задължили да сключат окончателен договор в срок до 15.06.2009 год.
На 18.06.2009 год. в гр. Харманли бил сключен
договор между подс. К. като купувач и свид. К. като п. на ЗПК „Деспа“,
собственик на дружествените дялове на „Монолит 2000“ ЕООД, като продавач на 7 443
дяла от капитала на „Монолит 2000“ ЕООД, представляващи 100 % от капитала на
дружеството за сумата от 430 000 лева, като в този договор К. се явявал
физическо лице и закупувал дяловете за 430 000 лева. Цитираният договор
нямал нотариални заверки и същият не бил вписан в Агенцията по вписвания към
Търговския регистър. Тъй като подс.К. многократно уверявал св.К. в сериозността
на намерението си да закупи дружествените дялове на „Монолит 2000“ ЕООД, за
което му бил нужен б. кредит, то подс.К. убедил св.К. да сключат описания
договор с цел същият да бъде представен пред Б.а институция за отпускане на
търсения кредит. Този договор не произвел никакви правни последици, тъй като
подс.К. така и не заплатил цената на дяловете.
Впоследствие у. и **** на „Монолит 2000“ ЕООД станал
свид. В.С.Д., за което обстоятелство било издадено удостоверение от АВп №
20090811113316/11.08.2009 год.
Св. Г.Д.П. била регистрирана като з.п. от 2008
година и като такъв обработвала 10 000 дка земя в обл. Пловдив и обл. С. З. . За първи път добивала продукция през 2009
год. Наела покрит навес в с. С. , общ. Б. Д. , обл. С. З. , в който временно съхранявала произведена зърнена продукция. Навесът
се намирал на територията на база, стопанисвана от „Тракия РМ“ ЕООД с у. св. Х.М.
– П., която била м.на св. П. – М. . „Тракия РМ“ ЕООД се занимавала с
транспортна дейност, изграждане на екологични обекти и друга земеделска
дейност. Св. П. – М. била и ф.м.на „Тракия
РМ“ ЕООД
Подс. К. имал намерение да развива дейност в
зърнобазата в гр. Л. , като целта му била да закупува зърнена продукция, която
да обработва чрез наличната в базата техника. В същата база работили
свидетелите Н.Д. и Д.Я.. Подс. К. и св.Д. ги свързвало дългогодишно познанство.
В изпълнение на намерението на подс. К., св. Д. се свързал със св. Д.П. – ** на
св. Г.П., който по същото време бил з.м. на земеделието и храните, и за когото
знаел, че може да го свърже със земеделски стопани, от които подс. К. да закупи
зърно, в частност – ечемик, от *** му. Обяснил му, че подс. К. иска да се
срещне с него, като такава кратка среща между св. П. и подс. К. била
осъществена в рамките на няколко минути на територията на МЗХ. Подс. К.
обяснил, че му е нужно да закупи ечемик и тъй като узнал от медиите, че *** му
– св.П., се занимава със земеделие, той поискал св.П. да ги свърже, за да се
договорят подс. К. да изкупи произведения ечемик, който бил в приблизително
количество около 350т. Св. П. се съгласил да осъществи контакт между двамата,
като обяснил на *** си, че ще подсъдимият ще й се обади, за да преговарят, а на
него дал телефонния й номер. Така във времето през месец юни 2009 г. подс. К.
се свързал с св. П., като поискал среща с нея, за да могат да се договорят за
изкупуване на продукцията, произведена от з.п. П.. В рамките на няколко дни
през месец юни подс. К. имал няколко контакта с св. П. и нейната м.– св. Х.М..
Подс. К. ***, където се срещнал първоначално със з.п. П. и след като тя му
обяснила, че разполага с приблизително 350 т ечемик, същият настоял да го
изкупи в цялост. Уговорили се да изкупи посоченото количество ечемик
/плюс-минус 10%/ на цена 23ст. без ДДС на килограм. Св. П. обяснила, че освен
ечемик, произвежда и пшеница, която обаче още не била ожъната и въпреки това,
подсъдимият проявил принципно интерес и към нея, но конкретно правил договорки
за закупуване на ечемика. Св. П. му обяснила, че ечемикът се намира на склад в
базата в с. С. , общ. Б. Д. ,
стопанисвано от фирмата „Тракия РМ“ ЕООД, управлявана от м.й – св. Х.М..
Обяснила му още, че няма транспорт, с който да превози ечемика до зърнобазата в
гр. Л. така, както подс. К. пожелал, но
разбирайки за транспортната дейност на „Тракия РМ“ ЕООД, той се срещнал и със
св.Х.М., за да поиска от нея извършването на транспортната услуга във връзка с
ечемика от страна на управляваното от нея дружество. Подс. К. и св.М. принципно
се договорили, „Тракия РМ“ ЕООД да превози ечемика от с. С. , общ. Б. Д. до
гр. Л. . Още при първите срещи с всяка от двете свид.П., подс.К. им обяснявал,
че договаря от името и за сметка на „Монолит 2000“ ЕООД, чийто у. бил. За целта
същият се лигитимирал с издаденото от св. К. пълномощно от 19.09.2008 г., което
обаче не му предоставяло права да сключва договори с трети лица от името и за
сметка на „Монолит 2000“ ЕООД, извън такива свързани с притежаваните от дружеството
недвижими имоти в с. Изворово и в с. ***. Нито една от свидетелките П. не
поставяла под съмнение твърденията на подс. К., че е у. на цитираната фирма и
договаря за нея, тъй като същият предоставял данни на фирмата, разполагал с
неин печат и папка с различни документи за нея. За тях не съществували
колебания, относно качеството на подс. К. и правомощията му да сключва договори
в коментираната насока, тъй като възприели същия като “сериозен, улегнал мъж“,
още повече, че с него ги свързал св.П.. Няколко дни по-късно – на 30.06.2009г.,
подс.К. ***, където се срещнал със св.П. и св.М., за да уговорят конкретните
условия по договорите – количества, цени и начин на изпълнение. Св. П. и подс. К.
подписали предварителен договор за продажба на реколта от 30.06.2009 г. между
ЗП „Г.Д.П.“ и „Монолит 2000“ ЕООД за ечемик в количество от 300 000 кг и
доставката му в склад в гр. Л. не
по-късно то 30.07.2009г. Договорено било купувачът „Монолит 2000“ЕООД да
заплати 90 % от цената до 20 дни след
издаване на фактура за стойността на договореното количество и 10 % остатък от
договореното количаство до 10 дни след приемането му в склада на купувача, и
издадена фактура за окончателно плащане. Прието било, че ечемикът отговаря на
изискванията на купувача, след като е доставен и приет в склада му, а за
приемането му следвало да се състави протокол. От същата дата – 30.06.2009 г. и
между същите страни бил сключен идентичен договор за продажба на реколта, но за
57 000 кг ечемик. При съставянето и на двата договора от страна на св.П.
подс.К. й предоставил данни на фирмата „Монолит 2000“ ЕООД и собствените му
такива, в които изрично било посочено, че подс.К. е у. на „Монолит 2000“ ЕООД. Отново
на посочената дата от страна на з.п. били издадени две фактури за доставката
на коментираните и договорени количества
ечемик на получателя „Монолит 2000“ ЕООД, съответно с № 17/30.06.2009г. за 300т
ечемик за сумата от 82 800 лв. с ДДС и № 21/30.06.2009г. за 57т ечемик за
сумата от 15 732 лв. с ДДС. Освен договорите за ечемика между страните се
постигнали договорки и за покупко-продажба на пшеница, за която подс.К. имал
интерес. В тази връзка бил съставен предварителен договор, съгласно който
„Монолит 2000“ ЕООД, действащо чрез у.я си – подс.К., закупувало от ЗП „Г.Д.П.“
произведеното /но неожънато още/ от последния количество пшеница, за което
земеделският производител издал на „Монолит 2000“ ЕООД фактура за авансово
плащане, която също осчетоводил, но поради неизпълнение на сделката се наложило
сумата да бъде сторнирана.
Подс. К. се срещнал още веднъж със св.Х.М., за да
уговорят и последните подробности във връзка с транспорта на ечемика и неговото
заплащане от страна на „Монолит 2000“ ЕООД. Договорът бил устен, като двамата
се разбрали, че следва транспортната услуга да се заплати на обща стойност
около 6 500 лв. и най-късно до един месец след извършването й, като „Тракия
РМ“ ЕООД следвало да издаде фактура в
рамките на пет дни след извършване на услугата. Така в рамките на няколко дни
след подписването на договорите - до 07.07.2009 г., от страна на ЗП „Г.Д.П.“
бил натоварен и от страна на „Тракия РМ“ ЕООД бил транспортиран от базата в с. С.
, общ. Б. Д. , обл. С. З. до
зърнобазата в гр. Л. ечемик, който след
претегляне на кантар възлизал на 357 230 кг и за който били издадени
цитираните две фактури от 30.06.2009 г. и изравнителна такава с № 23/07.07.2009
г. за ечемик от 230 кг. на стойност 63,48 лв. с ДДС. Ечемикът бил транспортиран
на 28 курса от петима шофьори – свид. М.Б., И.Ч., Н.С., И.К. и Г.М., като за
транспорта били издавани необходимите документи – товарителници, стокови
разписки и кантарни бележки, част от които били подписвани лично от подс. К.,
както и самият той в голяма част от случаите присъствал лично на приемането и
разтоварването на ечемика.
От страна на „Тракия РМ“ ЕООД била издадена фактура
№ 886/07.07.2009г. на стойност 6 460,15 лв. с ДДС на „Монолит 2000“ ЕООД
за извършения транспорт, след което свидетелките П. и М. зачакали плащания по
тях, което следвало да се извърши по Б. път, но такива нямало нито в уговорения
срок, нито след него. След изтичането на уговорените срокове и след като не
постъпили плащания по цитираните фактури, надлежно осчетоводени в
счетоводствата на всеки от продавачите, свидетелките П. и М. многократно
търсели контакт по телефона с подс.К., за да изяснят причината за неплащането
от негова страна. Първоначално същият ги уверявал, че ще плати задълженията,
без да предприема действия в тази насока, твърдял, че очаква „голяма сума“, с
която ще се разплати и да бъдат спокойни.
Тъй като подс.К. все още дължал пари – 45 000
лв., на св.К. за дизеловото гориво, подсъдимият му обяснил, че няма пари и
предложил да му се издължи в зърно, като обяснил, че има за продажба ечемик на
изключително изгодната цена от 15,50-16,50 ст. за килограм /въпреки, че го е
закупил малко по-рано на цена от 23 ст. за килограм без ДДС/. Помолил го да му
намери купувач, който да изкупи цялото колическтво ечемик. В тази връзка св.К.
се свързал чрез познати със св.Д.Я.Д., който се съгласил да се срещне с подс.К.
и да уговорят условията по сделката с ечемика, като св.К. настоял, в случай на
постигане на договорки между подс.К. и св.Д., последният лично да му предава
парите за горивото без същите да минават през подсъдимия. Така скоро след
получаване на ечимика подс.К. се разпоредил с него, като го продал на св.Д.,
без да бъдат съставяни каквито и да било документи в тази насока. Последният се
занимавал с търговия на зърно, като обичайно го „прекупувал“ и продавал, в
която връзка се познавал и нееднократно предлагал зърно различни лица, в това
число и на св.С.Х.Я., който бил съдружник във фирма, чиято дейност била
свързана също с търговия на зърно, а също и на св.В.С.Ч., на когото продал 10-15
тона от инкриминирания ечемик.
Тъй като подс.К. продължавал да настоява в желанието
си да закупи „Монолит 2000“ ЕООД, св.К. му издал второ пълномощно с нотариална
заверка на подписите от 17.07.2009г., което обаче, за разлика от първото, било
със срок на действие до 30.09.2009г., понеже св.К. все повече се съмнявал в
коректността на подсъдсимия. Съгласно това второ пълномощно, което несъмнено
било издадено след сключване на сделките с П., у.ят на „Монолит 2000“ ЕООД –
св.К., упълномощил подс.К., правомощията на подсъдимия били разширени, като му
били предоставени права от името на у.я К. да извършва всички действия и
сделки, свързани с обичайно извършваната търговска дейност на представляваното
от него дружество, да представлява дружеството пред всички физически и
юридически лица в страната и чужбина, а също и да сключва, прекратява и
изпълнява сделки и договори от името на дружеството при осъществяване на
дейността му, както и да подписва и оформя фактури, платежни и всякакви други
необходими документи.
Междувременно – на 04.05.2009г., подс.К. сключил
договори за наем за зърнобазата и оборудването в гр.Л. с „Маврополи груп“ ООД и „Маврополи“ ООД /и
двете в несъстоятелност/ от името на „Монолит 2000“ ЕООД, тъй като не успявал
да заплати продажната им цена с оглед договореностите за закупуването им в
предварителните договори от 30.03.2009г и анексите към тях. Всъщност подс.К. не
заплатил дори и наемните цени, поради което на 20.07.2009г. с.ът св.Б.
запечатал зърнобазата в гр.Л. , за което бил изготвен протокол от същата дата,
в който било описано състоянието на базата и находящите се в нея вещи.
Процесният ечемик обаче липсвал.
През м.август 2009г. на „плаца“ на базата на „Тракия
РМ“ ЕООД в с.С. , общ.Б. Д. без каквито и да било договорки, с когото и да
било, пристигнали няколко камиона, които „изсипали“ неопределено количество
пшеница. На територията на тази база оперирали няколко фирми с различен предмет
на дейност, но никого не бил ясен произходът на пшеницата. Служители на „Тракия
РМ“ ЕООД уведомили св.М. и св.П. за случилото се, но същите нямали представа от
къде е пшеницата. В следващите дни никой не ги потърсил и не ги уведомил за
това. С оглед спазване на счетоводните и данъчни стандарти „Тракия РМ“ ЕООД осчетоводило
пшеницата „задбалансово“, т.е. същата е заведена в счетоводството с посочено основание
„липсващи документи“, като известно време след това пшеницата била раздадена
като рента, а част от нея била изхвърлена, при което била измерена и
установена, че е 118 тона. Няколко седмици по-късно в базата в с.С. пристигнали „едни хора, въоръжени с пушки“,
които търсели пшеницата, обяснявайки, че е докарана от подс.К.. Тогава св.П.
подновила опитите си да се свърже с подс.К., но отново безуспешно, така както
многократно тя й м.й звънели по-рано на подсъдимия с надеждата да получат
плащанията за ечемика и транспорта. През м.февруари 2010 г. св.П. получила по
пощата фактура за доставката на „120 тона пшеница“, издадена от „Монолит 2000“
ЕООД като доставчик и получател ЗП „Г.Д.П.“. Тъй като липсвали каквито и да
било договорености във връзка с тази пшеница от „120 тона“, респ.118 тона, св.П.
върнала фактурата обратно на издателя й с обратна разписка по пощата. И в този
случай подс.К. не направил опит за връзка със свидетелките П., които вече били
осъзнали, че са подведени от него.
На 07.08.2009г. св.К. прехвърлил дружествените
дялове на „Монолит 2000“ ЕООД на св.В.С.Д., след като подс.К. така и не
изпълнил задълженията си по постигнатите договорености в тази насока. След като
станал у. и **** на „Монолит 2000“ ЕООД св.Д. изискал от св.Т.Н. счетоводните
документи, които ЕТ „Б. – Б.Г.“ е обработвало, през времето, през което подс.К.
се представял за п., респ.у. на „Монолит 2000“ ЕООД. Във връзка с неизпълнените
задължения по сключените с „Маврополи Груп“ ООД /в несъстоятелност/ и
„Маврополи“ ООД договори „Монолит 2000“ ЕООД било осъдено и срещу него било
заведено изп.дело при ЧСИ – св.З.Г.З..
Видно от заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство стоковооценъчна експертиза между две
юридически лица – от една страна ЗП „Г.Д.П.“, като .., и от друга страна
„Монолит 2000“ ЕООД, като *, е била извършена търговска сделка за продажбата на
357 230 кг ечемик, за което между тях са били сключени два предварителни
договора на 30.06.2009г. в гр.П., с предмет на договора – покупко-продажбата на
357 230 кг ечемик с фиксирана цена за килограм от 0,23 лв без ДДС, която
цена била валидна и договорена между страните. За доставката на ечемика от
производителя до мястото, определено от купувача в гр.Л. били издадени 28 бр. товарителници и 28 бр.
кантарни бележки по дати, тегло бруто, тара и нето, номера на колата и името на
шофьора за превоза на 357 230 кг. ечемик за времето от 04.07.2009г. до
07.07.2009г. Производителят е издал три броя фактури за тази доставка на
стойност 82 162.90 лв. и начислен 20 % ДДС – 16 432.58 лв., на обща
стойност 98 595.48 лв. За извършения транспорт на 357 230 кг. ечемик
била издадена фактура за 6 460.15 лв. от „Тракия Р“ ЕООД на „Монолит 2000“
ЕООД. Експертизата заключава, че липсват документи, сочещи на извършено плащане
на посочените суми.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение имало
ли е доставка на пшеница от „Монолит 2000“ ЕООД на ЗП „Г.Д.П.“, същата
осчетоводена ли е, на каква стойност и имало ли е плащане на стойността от
страна на получателя на доставчика, като вещото лице е посочило, че е издадена
фактура № 10 от 03.02.2010г. с доставчик „Монолит 2000“ ЕООД и получател ЗП „Г.Д.П.“
на основание „пшеница 120 тона с единична цена 230.00 лв. на обща стойност
27 600.00 лв. на обща стойност 35 269,92 лв., включваща стойността на
превоза и ДДС върху целия размер. Експертизата сочи, че от страна на „Монолит
2000“ ЕООД като изпълнител е била издадена и фактура № 12 от 26.04.2010г., с
приобщени кантарни бележки и стокови разписки за извозени количества пшеница с
получател ЗП „Г.Д.П.“ и последвало писмено уведомление за Г.Д.П. от П.К., като
извозеното количество пшеница съгласно същите е 119 140 кг. Същевременно в
устните си разяснения експертът пояснява, че по делото не се установяват
доказателства, сочещи, че пшеницата е заплатена от з.п., но и че липсват
документи – договор, приемо-предавателен протокол, стокова разписка, товарителница
и други, които да са подписани от ЗП „Г.Д.П.“ и да обосновават издаването на
фактури с №№ 10/03.02.2010г. и 12/26.04.2010г. В тази връзка вещото лице
приема, че с оглед наличните фактури от 2010г. и кантарни бележки от 05.08.2009г.
между ЗП „Г.Д.П.“ и „Монолит 2000“ ЕООД е имало сделка за продажбата от страна
на дружеството към з.п. на описаното количество пшеница, но липсват
доказателства за плащането й.
В хода на съдебното следствие е била назначена и
изготвена повторна допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /в хода на
досъдебното производство са били назначени и изготвени две допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи, които в хода на съдебното следствие не са били
приети от съда и не са били приобщени като доказателства/, съгласно
заключението на която в периода м.юни 2009г. до м.декември 2009г. не е имало
реална доставка на пшеница от „Монолит 2000“ ЕООД към ЗП „Г.Д.П.“, като такава
сделка няма осчетоводена нито от страна на „Монолит 2000“ ЕООД, нито от страна
на з.п.. Експертизата сочи, че общата стойност по всяка от коментираните две
фактури, издадени от „Монолит 2000“ ЕООД на ЗП „Г.Д.П.“ за доставка на пшеница
е от по 35 269,92 лв., но няма данни за разплащания по тях.
Съгласно заключението на назначената и изготвена в
хода на съдебното следствие втора повторна допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза в периода м.юни 2009г. до м.декември 2009г. няма доставка на пшеница
от „Монолит 2000“ ЕООД към ЗП „Г.Д.П.“, която да е осчетоводена задбалансово.
За да
постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена частично от обяснения
на подс.П.К., от показанията на свидетелите Д.Д. /вкл. и от ДП, прочетени
отчасти на основание чл.281, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, т.1 от НПК/, В.Ч., З.З.
/вкл. и от ДП, прочетени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, Н.Д. /вкл. и от ДП, прочетени частично на основание чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, Д.П., Н.С., Г.М., И.Ч., Х.М., Г.П., М.Б., Т.Н.,
Д. Б.а /К./ /вкл. и от ДП, прочетени частично на основание чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, В.Б. /вкл. и от ДП, прочетени на основание
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, В.Д., Л.К. /вкл. и от ДП,
прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, С.Я., И.К.
/от ДП, прочетени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4, пр.2 от НПК/ и Д.Я.
/вкл. и от ДП, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НКП и
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, дадени в хода на съдебното
следствие, както и от събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, прочетени на основание чл.282, ал.1
и чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, от които от съществено
значение за предмета на делото са дружествени, счетоводни, данъчни документи,
удостоверения, писма, справки, заключения на СОЕ, ССчЕ и две повторни
допълнителни ССчЕ, характеристична справка и справка за съдимост за подсъдимия.
Съдът
кредитира отчасти обяснения на подс.К. досежно обстоятелството, че от
2006-2007г. е з.п. и арендовал различни площи земя, но не възприема онази част
от тях, касаеща основните подлежащи на доказване факти, в които същият сочи, че
от м.декември 2008г. му била предоставена фирма „Монолит 2000“ ЕООД, като през
м.януари 2009г. св.К. му бил издал пълномощно за управление на посочената фирма,
още повече, че самият подсъдим си противоречи, твърдейки веднъж, че
пълномощното е от 2009г., а – втори път, че е от 2008г. Съдът намира в
значителната им част обясненията на подсъдимия за лишени от конкретика и
съдържание, поради което и същите не внасят яснота досежно правнорелевантните
факти.
Съдът се
доверява на показанията на свидетелите, възприемайки същите относно
правнорелевантните факти и обстоятелства за правдиви, детайлни и логични,
доколкото показанията на всеки от тях представляват обективен източник на
доказателствена информация досежно фактическите положения, които са им станали
известни в съответното време и място. Свидетелските показания изнасят
фактология, която има своя обективиран и обоснован израз, подредена
хронологично и в своята смислова обусловеност и взаимовръзка. Същите
синхронизират едни спрямо други, като не се установяват съществени противоречия
между тях, а и кореспондират с наличните писмени доказателства, които съдът
възприема като достоверни, с изключение на издадените от „Монолит 2000“ ЕООД фактури
за доставка на пшеница на получателя ЗП „Г.Д.П.“, кантарните бележки и стокови
разписки във връзка с доставката на същата пшеница, тъй като същите не съдържат
подпис на св.П., който да се удостоверят описаните в тези документи
обстоятелства, така както се установява, че подс.К. е подписал издадените
документи във връзка с доставката на ечемика. Очевидно е, съпоставяйки времето
и начина на издаване на коментираните документи /фактурите са от м.февруари
2010г. и м.април 2010г. за събития, за които са от м.август 2009г., а, както
вече се посочи, документите не съдържат подпис на св.П./, че същите са
създадени не, за да обосноват наличието на търговска сделка между двете лица с
предмет покупко-продажба на пшеница, а с тях се цели да се придаде вид на
съществуваща такава сделка и да се оправдае противоправното поведение на подс.К.
при сключването на сделките за покупката на ечемика и неговото транспортиране.
Поради тези съображения Съдът е възпрепятстван да даде вяра на коментираните
писмени доказателства досежно доставка на пшеница от страна на „Монолит 2000“
ЕООД.
Съдът
кредитира и приетите като писмени доказателства заключенията на стоковооценъчна
експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и две повторни допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи, като изготвени с необходимите професионални
знания и опит, като същите не се оспориха от страните. Не по този начин стои
въпросът досежно заключенията на две допълнителни съдебно-счетоводни
експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, които съдът не прие в
хода на съдебното следствие, считайки ги за необосновани и вътрешно
противоречиви, поради което и не ги приобщи към доказателствената съвкупност.
От
наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, тяхното
време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството им.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така описаната безспорна
фактическа обстановка Съдът приема от правна страна, че с деянията си подсъдимият
П.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления,
предвидени и наказуеми, както следва:
- по чл.210, ал.1, т.1 и
т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата, през месец юни
2009г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, като се е представил
за длъжностно лице – У. на „МОНОЛИТ 2000” ЕООД, гр.Д. , е възбудил и до
07.07.2009г. в гр.П., с.С. , общ.Б. Д. ,
обл.С. З. и гр.Л. е поддържал заблуждение у Г.Д.П. ***, че ще
заплати стойността на закупения ечемик и с това е причинил на ЗП „Г.Д.П.”,
представлявано от Г.Д.П. имотна вреда в размер на 98 595,48 лв. /деветдесет и
осем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/,
като причинената вреда е в големи размери; и
- по чл.210, ал.1, т.1,
вр.чл.209, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец юни 2009г. в
гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, като се е представил за
длъжностно лице – У. на „МОНОЛИТ 2000” ЕООД, гр.Д. , е възбудил и до
07.07.2009г. в гр.П. и в гр.Л. е
поддържал заблуждение у Х.М. ***, че ще заплати стойността на извършен
транспорт на ечемик и с това е причинил на „Тракия-РМ” ЕООД гр.П.,
представлявано от Х.М. имотна вреда в размер 6 460,15 лв. /шест хиляди
четиристотин и шестдесет лева и петнадесет стотинки/.
От обективна страна – с действията си подсъдимият е
реализирал обективните признаци от съставите на престъплението “измама”, при наличието на
квалифициращи обстоятелства, тъй като в инкриминирания период - на неустановена
дата през месец юни 2009г.в гр.П. е възбудил и до 07.07.2009г. в гр.П. и в гр.Л.
, а за Г.Д.П. *** З. , е поддържал заблуждение у Г.Д.П. и Х.М., че ще заплати
стойността съответно на закупения ечемик и на извършения му транспорт. Измамливите
действия на подсъдимия се обективирали, чрез извършване на преговори по двете
сделки и сключването на договори със съконтрагентите си при конкретни условия
за покупка и транспорт на ечемика относно количество, цена и време, начин и
място на доставка, както и време и начин на заплащането на цената на стоката и
услугата. Съществен факт, в подкрепа на тезата, че поначало у подс.К. липсвало
намерение да изпълни от своя страна поетите ангажименти по заплащане на
стойността на ечемика и транспорта му, е безспорно установеното обстоятелство,
че както по време на преговорите, така и при сключване на договорите и
получаването на стоката и услугата, същият не е разполагал с изискуемите
парични средства. Всички действия на подсъдимия, предхождащи инкриминираните
събития, свързани с намеренията, увещанията и впускане в договорни отношения
/продажбени, наемни и пр./ на подс.К. с дружествата „Монолит 2000“ ЕООД,
„Маврополи Груп“ ООД /в несъстоятелност/ и „Маврополи“ ООД /в несъстоятелност/
във връзка със закупуване на дялове и активи от цитираните фирми, без същите да
бъдет реализирани, обосновават извода, че подс.К., не е имал финасов ресурс от
такъв мащаб, че да заплати ечемика и транспорта му. Безспорен факт е, че все в
този период /преди, по време и след сделките/ подс.К. е търсел възможности за Б.о
кредитиране, но без успех, тоест същият изначално е бил в обективна
невъзможност да заплати дължимото, което не го е възпряло да сключи договорите.
Подсъдимият продължително време не е успял да заплати закупеното от св.К.
дизелово гориво, като единствена възможност за това е открил едва, когато се е
сдобил с ечемика на з.п., с който в най-кратък срок се разпоредил, продавайки
го на св.Д.Д.. Тук резонно възниква въпросът, защо не се е разплатил с П. след
продажбата на ечемика? Друг озадачаващ факт, който разкрива странната търговска
логика на подсъдимия и прави нелогични и икономически необосновани действията
му, е че същият, както свидетелства с.ът св.Б.а /К./ сключил предварителните
договори с „Маврополи Груп“ ООД и „Маврополи“ ООД /и двете в несъстоятелност/
за покупко-продажба на цена по-високо от обявена в тръжната процедура. Нещо
повече, подс.К., както по-горе се посочи, предвид показанията на свидетелите П.
и К., както и с оглед писмените доказателства по делото, договорил закупуването
на ечемика на цена 23 ст. без вкл.ДДС на килограм, а продал същият на цена
15,5-16,5 ст. без вкл.ДДС на килограм. Всички тези действия на подс.К.
категорично налагат изводът, че изначално същият не е имал намерение да заплаща
цената на стоката и услугата, за които се е договарял със свидетелките Г.П. и Х.М..
В допълнение следва да се добави и фактът, че подсъдимият се е представил на
двете свидетелки П., като у. на дружеството „Монолит 2000“ ЕООД и е създал у
същите впечатление, че той надлежно разполага с изискуемата представителна
власт за сключване на сделките, като за по-голяма достоверност е показвал
документи и печата на дружеството. Именно това обстоятелство – че подсъдимият е
действал, представяйки се за у., квалифицира деянията му по по-тежко наказуемия
състав на чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1 от НК. В случая поведението на
подсъдимия още при първоначалното уговаряне на параметрите на сделките е водело
до единствения извод, че по тях задълженията за плащане на цената възниква за
„Монолит 2000“ ЕООД, което обективно невъзможност предвид липсата на надлежно
упълномощаване.
На последно място, деянието на подс.К. досежно Г.П.
е изпълнило съставомерния квалифициращ признак на “измамата” по т.5 на чл.210,
ал.1 от НК, тъй като настъпилите вреди са в големи размери, а именно
настъпилата за ЗП „Г.Д.П.“ вреда е на стойност
98 595,48 лв., което предвид константната съдебна практика в тази
насока (виж. ТР № 1/98г. на ВКС) надвишава седемдесет пъти размера на
минималната работна заплата за страната, към инкриминирания период, който с ПМС
№ 1/10.01.2009г. за периода 01.01.2009г. - 31.12.2009г. е определен на 240 лв.,
тоест над 16 800 лв.
От
субективна страна - деянията са извършени от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл, като е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните им последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал
противоправността на деянията си, като умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните
показания на свидетелите и приобщените
писмени доказателства. Това е така, тъй
като подсъдимият убедил свидетелките Г.П. и Х.М., че оферира
от името и за сметка на представляваното от него
дружество, в която връзка и
за по-голяма достоверност
показал печатът и различни документи на фирмата. Същият ги уверил, че разполага със зърнобаза, в която да складира ечемика, с което допълнително създал представата за сериозен партньор в договорните отношения
и оставил у двете свидетелки
П. впечатление, че отношенията
им ще се развиват по уговорения начин, тоест, че тези договорености ще бъдат изпълнени,
в подкрепа на което подс.К. подписвал, както договорите, така и съставените във връзка с доставката
и транспорта документи – фактури,
стокови разписки, кантарни бележки. Продължавал да поддържа илюзорната представа за коректен търгвец, подс.К. далеч назад във времето симулирал
сделка със з.п., като през м.август
2009г. транспортирал и оставил на произвола на атмосферните условия около 120 тона пшеница в базата на «Тракия РМ» ЕООД в с.С. , общ.Б.
Д. , а през
2010г. издал фактури за тази
доставка на ЗП «Г.Д.П.», претендирайки тяхното заплащане. Очевиден е стремежът на подс.К. да оправдае измамливите си действия
с версията за съществуващи реципрочни търговски отношения между
«Монолит 2000» ЕООД и з.п.. Тезата,
че се касае за размяна на зърнени култури е несъстоятелна, понеже липсват доказателства за такива договорености, напротив предварителните договори и останалите
писмени доказателства – експертни заключения и счетоводни
документи, подкрепени и от гласните такива, сочат, че се касае за покупко-продажба на ечемик, а не за замяната му с пшеница, което би било напълно нелогично и поради факта,
че самият з.п. е имал значително количество
произведена пшеница, която също
следвало да бъде продадена. Сам по себе си фактът,
че една стока е оставена на
определено место и за същата са
издадени документи – фактури, кантарни бележки и стокови разписки, не доказва наличието на действителни договорни отношения по повод покупко-продажба,
респ. замяна на същата, още повече,
че документите не са надлежно оформени. Всъщност не става ясно, как предоставената
пшеница следва да се третира
като насрещна престация по договорите с П., като
същата нито по количество, нито по цена съответства
на задълженията на подсъдимия.
Действията, респ.бездействието на подс.К. са мотивирани
от наличието на специална
цел, с която същият, чрез
обещания и договорености, е възбудил
и поддържал заблуждението у
свидетелките Г.П. и Х.М., за коректно
изпълнение на уговорките, а
именно да набави за себе си имотна
облага, изразяваща се в получаването и задържането в него
на ечемика и ползването на транспортната услуга съответно на
цени от 98 595,48 лв. и 6 460,15 лв., поради което
и за тези стойности са настъпили вредите за ЗП «Г.Д.П.»,
представляван от св.Г.П. и за
управляваното от св.Х.М. дружество «Тракия РМ»
ЕООД. Доказателства за това
се откриват в безспорно установените фактически положения, че подсъдимият
не е заплатил посочените суми,
дори и когато на свой ред се е разпоредил
с ечемика, продавайки го. В крайна сметка подсъдимият се е възползвал от създаденото у свидетелките П. заблуждение,
а именно невярната им представа,
че продават продукцията си
и услугите си на «управляваното»
от него дружество «Монолит 2000» ЕООД, което ще заплати цената за тях, като по този
начин подсъдимият е получил имотната
облага. Реализицията на целта на подсъдимия е станала възможна именно чрез осъществяване на измамливите му действия, като изначално е бил наясно, че не ще изпълни уговорките,
по изложените по-горе съображения.
Съдът не се съгласява с
доводите на защита за несъставомерност на деянието, поради наличието на
гражданско-правни отношения във конкретния казус. Съществуването на
облигационна връзка е само един елемент, при това незадължителен, от
фактическите положения, при които може да се развие престъпното деяние
„измама”. Във връзка с използването на договорните отношения като способ за
наказателноправна измама ВКС е последователен в множество решения, където
приема, че няма пречка да се реализира състава на престъплението „измама” като
формирането на неверните представи у пострадалото лице за определено дължимо
поведение от страна на подсъдимото лице да се постигне чрез сключване на
договор, било в устна или в писмена форма. От значение за състава на
престъплението е наличието обективен съставомерен елемент, а именно деецът
изначално да нямал възможност да изпълни постигнатите договорености, за което
съдът по-горе изложи подробни мотиви в тази насока – подс.К. не е имал никаква
възможност да заплати цената на стоката и услугата, тъй като не е разполагал с
парични средства и то в един продължителен период от време, напротив същият,
скоро след като ечемика бил разтоварен в базата в гр.Л. е уверявал св.Г.П., че в кратък срок очаквал
„голяма сума“, от която ще можел да се разплати с тях. Също така от значение за
съставомерността на деянието е наличието на субективния съставомерен елемент, а
именно липсата на намерение у деецът да изпълни договореностите, което
несъмнено се доказа, изводимо от описаните по-горе обстоятелства /в т.ч.
купуването на ечемика на по-висока цена и продажбата му на по-ниска такава/,
като наред с това и действията му са съпроводени с ясно очертана користна цел –
имотна облага. Подс.К. се е стремял към материално облагодетелстване, а доказателства
за това са, че макар да не е разполагал със средства, е сключил договорите и
още по-съществено, след като е продал ечемика, не е заплатил цената му, нито
тази на транспорта му. Именно субективното отношение на извършителя и
конкретните предприети от него действия, респ. бездействия, дават основание за
преценка, дали поведението му може да бъде прието за наказателно-правна или
гражданско-правна измама. Аргументите за изложените съображения се базират и на
юриспруденцията /вж. Решение № 153 от 10.04.2012г. на ВКС по н.д. № 154/2012г.,
І н.о., НК; Решение № 337 от 14.10.2015г. на ВКС по н.д. № 716/2015г., І н.о.,
НК; по арг. на противното Решение № 358 от 07.01.2015г. на ВКС по н.д. №
1174/2015г., ІІІ н.о.; Решение № 370 от 16.11.2015г. на ВКС по н.д. №
1166/2015г., ІІ н.о., НК/.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно целите по чл.36 от НК, Съдът намира, че на подсъдимия П.Д.К. за извършените от него престъпления следва
да бъде определено и наложено наказание “Лишаване от свобода” за всяко от тях, което
с оглед горепосочените правни квалификации е в граници от 1 до 8 години.
При индивидуализиране на
наказанията на подсъдимия за всяко от двете деяния Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства значителния период от време изминал от инкриминираната
дата до настоящия момент, както и добрите характеристични данни –
необремененото му съдебно минало /същият не е осъждан, реабилитиран е по право/
и трудовата му ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът констатира
единствено в тежестта на извършеното деяние спрямо з.п., тъй като причинените
му вреди не просто покриват признака на „значителност“, но и многократно /над
шест пъти/ надхвърлят приетите параметри на „значителни вреди“.
Според преценката на Съда наказанието
на подс.К. за престъплениего по чл.210, ал.1, т.1 и т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК
следва да се определи при относителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което обосновава извода, за определяне на наказанието при
условията на чл.54, ал.1 от НК в параметри по-близки до установения от закона
минимум, в която връзка и за това деяние го осъди на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
а наказанието за престъплението по чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1 от НК
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
което обосновава извода, за определяне на наказанието при условията на чл.54,
ал.1 от НК в размер на установения от закона минимум, в която връзка и за това
деяние го осъди на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът прецени, че са налице
законовите предпоставки за групиране на така наложените наказания, тъй като
същите санкционират престъпната деятелност на подсъдимия за две отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
поради което на основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.К.
едно общо, най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На следващо място, при
обсъждане на въпроса за условията и режима, при които следва наложените
самостоятелни и едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода да бъдат изтърпени
Съдът счете, че за целите, както на личната, така и на генералната превенция е
нужно същите да се изтърпят ефективно, като съображенията за това се коренят в
по-високата степен на обществената опасност на деянията. Касае се за две
деяния, които съвкупно завишават обществената опасност на дееца, всяко от които
осъществени при наличието на по-тежко квалифициращи признака, а в единия случай
дори при два по-тежко наказуеми елемента, което в крайна сметка е резултирало в
едни сериозни вредни последици, което налага извода, че за превъзпитанието на
извършителя най-вече следва наложените наказания да се изтърпят реално и не е
целесъобразно приложението на чл.66 от НК. В конкретния казус е приложима
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за всяко от самостоятелните и
съвкупно наказания „лишаване от свобода, то и на посоченото основание Съдът
постанови подсъдимият да изтърпи наказанията „лишаване от свобода“ при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Според преценката на Съда
именно тези наказания се явяват съответни на степента на обществена опасност на
деянията и дееца, поради което и са справедливо.
Съдът прецени, че макар за
коментираните престъпления законодателно в ал.2 на чл.210 от НК да е предвидена
възможност наред с наказанието „лишаване от свобода”, да бъде наложено и
по-леко наказание, а именно „конфискация” до една втора от имуществото на
виновния, то такова не следва да се налага в случая, тъй като от функционална
страна би се постигнал неоправдано репресивен ефект на наказанието, още повече,
че така наложените му наказания в достатъчна степен съдържат в себе си
поправително-превъзпитателния и предупредително-възпиращ ефект на наказанието.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на
установения в страната правов ред, както и на правата и интересите на другите
граждани и юридически лица, неуважение към чуждата собственост, стремеж към
лично облагодетелстване по престъпен начин и ниска правна култура.
По
делото не са били приобщени веществени доказателства.
Основанията на предявените
от ЗП „Г.Д.П.” и „Тракия РМ“ ЕООД граждански искове са виновно извършени деяния
от подсъдимия, тъй като със същите последният е причинил на з.п. и на юридическото
лице непозволени увреждания, като с измамливите си действия е мотивирал представляващия
ЗП „Г.Д.П.” – Г.Д.П., и у.я на „Тракия РМ“ ЕООД – Х.М., да осъществят акт на
разпореждане с имуществото съответно на з.п. и дружеството, в резултат на което
е настъпила вреда за последните, като ги е лишил от паричните суми, които им се
следвали. Гражданските искове са доказани по своето основание и съгласно чл.45
от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното
си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършените
от подсъдимия престъпления ЗП „Г.Д.П.” е претърпял имуществени вреди в размер
на 98 595,48 лв., а ощетеното юридическо лице „Тракия РМ” ЕООД - имуществени
вреди в размер 6 460,15 лв., поради което съдът уважи предявените
граждански искове изцяло, за които размери и осъди подсъдимия П.Д.К. да заплати
паричните суми съответно от 98 595,48 лв и 6 460,15 лв., ведно със
законните им лихви от датите на инкриминираното деяние – 07.07.2009г. за всяко
от тях, до окончателното им изплащане, както и сумата от 5 200 лв. в полза
на гражданския ищец и частен обвинител ЗП „Г.Д.П.“ и сумата от 1000 лв. в полза
на гражданския ищец „Тракия РМ“ ЕООД, представляващи направени по делото
разноски от същите за адвокатски възнаграждения.
С оглед изхода на делото и уважените граждански искове в
тежест на подсъдимия П.Д.К. Съдът възложи заплащането на разноските по делото в
размер на 380 лв. по сметка на ОД на МВР Пловдив; 436,64 лв. по сметка на ПРС в
полза на бюджета на съдебната власт, както и сумата от 4201,43 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените размери на граждански искове, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.