Решение по дело №16/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „Бага Холидейз“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 282-ФК/31.10.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ТИР паркинг, находящ се в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 76, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В жалбата и в хода на устните състезания се развиват подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради липсата на фактическите предпоставки за неговото издаване и поради противоречието му с материалния закон, включително с разпоредби от правото на ЕС. Жалбоподателят твърди, че за установените нарушения по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващи се в неиздаване на 12 бр. фискални касови бележки за извършени през месец август 2023 г. продажби в размер на по 5 евро всяка, или общо 60 евро, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.18 от ЗАНН бил санкциониран с наказателно постановление № 734091-F729422/31.10.2023 г., с което му били наложени 12 административни наказания „имуществена санкция“ всяко в размер на 500 лева, в общ размер от 6000 лева. Поддържа, в съответствие с приетото в решение на Съда на ЕС от 04.05.2023 г. по дело С‑97/21, MV – 98, че кумулирането на административните наказания в посочения общ размер от 6000 лева със запечатването на търговския обект за срок от 14 дни се явява очевидно непропорционално, тъй като не кореспондира на тежестта на евентуално извършените нарушения. Подчертава, че с влязло в сила решение № 261/14.05.2024 г., постановено по АНД № 233/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, оставено в сила с решение № 2901/09.10.2024 г., постановено по КАНД № 655/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, посоченото наказателно постановление било отменено поради това, че по делото не било установено, в съответствие с приложимия стандарт на доказване – по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, жалбоподателят да е осъществил съставите на нарушенията, за които е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Сочи, че щом с влязло в сила решение е признато, че той не е извършил нарушенията, за които е бил наказан, то липсва основание за същите нарушения да му бъде налагана и оспорената ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя списък.

В хода на устните състезания ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Според чл.186, ал.3 от АПК, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Издателят на оспорената заповед заема именно такава длъжност - началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Следователно административният акт е издаден от орган, на който са надлежно делегирани съответните правомощия, при изрично предвидена в закона възможност за това (вж. съображенията в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС) и в рамките на така определената негова материална и териториална компетентност.

Актът е издаден в предвидената в закона писмена форма като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, включително на изискванията за неговото мотивиране. Мотивите към него, включително тези, с които е обоснована продължителността на срока на мярката, не са общи, а касаят процесния случай – неотчетени продажби на услуги за паркинг при работещо фискално устройство.

Заповедта обаче е незаконосъобразна, тъй като е издадена при отсъствие на фактическите предпоставки за това и в нарушение на материалния закон.

С влязло в сила решение № 261/14.05.2024 г., постановено по АНД № 233/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, оставено в сила с решение № 2901/09.10.2024 г., постановено по КАНД № 655/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, е отменено наказателно постановление № 734091-F729422/31.10.2023 г., издадено от същия орган – от началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Причина за отмяната на този санкционен акт станало обстоятелството, че административнонаказателното обвинение не било доказано по несъмнен начин, както изисква чл.303, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Влязлото в сила решение на районния съд, с което се признава, че жалбоподателят не е извършил административните нарушения, станали повод и за налагане на ПАМ, е задължително за административния съд по въпроса извършено ли е деянието – чл.413, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН и чл.300 от ГПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. След като с влязло в сила решение е установено, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а именно че не е издавал фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство на обекта, то липсва основание спрямо него да се прилага ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, тъй като основанието за налагане на същата е именно неиздаването на документ за продажба по чл.118 от същия закон, т.е. на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Отмяната на издаденото наказателно постановление представлява ново обстоятелство, което следва да бъде съобразено съгласно чл.142, ал.2 от АПК и за да се гарантира примата на първичното право на ЕС. Според чл.50 от ХОПЕС никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. След като с влязло в сила съдебно решение е установено, че жалбоподателят не е извършил вменените му административни нарушения то следва да отпаднат всички правни последици, които законът свързва тях, включително оспорената ПАМ, която също се разглежда като санкция в посоченото по-горе решение на Съда на ЕС от 04.05.2023 г. по дело С‑97/21, MV – 98.

Освен това съдът намира за необходимо да отбележи, че общата тежест на всички наложени санкции в резултат на кумулирането на административните наказания „имуществена санкция“, които следва да се изтърпяват поотделно съгласно чл.18 от ЗАНН, възлизащи в общ размер на 6000 лева, от една страна, и оспореното в настоящото производство запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, от друга, очевидно не съответства на тежестта на нарушенията, дори и да беше установено, че такива са били извършени. По този начин би бил нарушен принципът за съразмерност на наказанието спрямо тежестта на престъплението (нарушението) по чл.49, § 3 от ХОПЕС.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена като оспорената заповед бъде отменена.

Жалбоподателят е направил деловодни разноски в общ размер на 550 лева, от които 50 лева – държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Заплащането на последното в брой е удостоверено в представения договор за правна помощ № 011093/19.12.2023 г., който има характера на разписка за посоченото обстоятелство (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). В разглеждания случай, предвид осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя уместна защита по делото, при която е съобразена и практиката на Съда на ЕС, липсва основание разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат присъждани под направения техен размер с оглед на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер на 550 лева. Същите, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП, притежаваща правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Бага Холидейс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Борисова“ № 120, вх.“Б“, ет.3, ап.7, представлявано от управителя В. С. В., заповед за налагане на принудителна административна мярка № 282-ФК/31.10.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ТИР паркинг, находящ се в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 76, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Бага Холидейс“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 550 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.