Р Е Ш Е Н И Е №61
гр. Габрово, 04.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание
на тринадесети юни ................. през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ….ЕЛКА СТАНЧЕВА...... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 74 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят И.М.И. *** е обжалвал Заповед №287/24.03.2023г. на Зам. Кмет на Община Севлиево с която е наредено в двумесечен срок от датата на връчване на Заповедта да премахне изградения „Масивен гараж“ с идентификатор 65927.501.559.2 по КККР на гр. Севлиево, находящ се в урегулиран поземлен имот IV, кв. 55 по регулационния план на гр. Севлиево, с размери 3,30/7,35м. и височина 2,60м.
В жалбата се излага, че обжалваният акт бил незаконосъобразен, тъй като бил издаден в съществено противоречие с административно производствените правила, а именно в разрез с разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 от АПК. Налице била предходно издадена Заповед №1075/28.10.2022г. на Кмет на Община Севлиево, изменена със Заповед №1165/22.11.2022г. на Кмет на Община Севлиево, която била оттеглена със Заповед №1285/13.12.2022г. на Кмет на Община Севлиево. Впоследствие преписката с №ДД-4-Б-03.948/2021г. по описа на Община Севлиево била възобновена, като това било сторено без да е налице в правния мир новонастъпили, нововъзникнали или новооткрити факти и обстоятелства, като това било в конфликт с разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК. По същество това действие представлявало повторно издаване на оттегления акт при погазване на процесуалните правила. В първата Заповед №1075/28.10.2022г. на Кмет на Община Севлиево било посочено, че строежа е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а в заповедта, предмет на настоящото съдебно производство било конкретизирано, че същия е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.
В чл. 154, ал. 2 от ЗУТ били разгледани няколко хипотези на отклонения от одобрените проекти, като първите от тях – чл. 154, ал. 2, т. 1-4 от ЗУТ били преценени като съществени и недопустими и следователно били предпоставка за квалифициране на строежа като незаконен и издаване на заповед за премахване по чл. 225 от ЗУТ. Втората част от отклоненията- чл. 154, ал.2, т. 5-8 от ЗУТ, в случай че са съществени, били относително недопустими по арг. От чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, като за тях следвало да се издаде заповед за допълване на разрешението за строеж, в която се отразяват изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т.5-8 от ЗУТ. В текстовата част на обжалваната Заповед било посочено отклонение, свързано с промяна натоварването на строителната конструкция, попадащо в хипотезата на правната норма на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Това отклонение не било посочено в чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ като основание за квалифициране като незаконен на изпълнен въз основа на строителни книжа строеж. Според жалбоподателя в оспорената Заповед не се твърдяло извършване на строителство при съществени отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 от ЗУТ.
Според жалбоподателя разрешението за строеж е влязъл в сила административен акт, а с издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация е преклудирана възможността да се преценяват основанията по чл. 154, ал. 2, т. 5 и сл. от ЗУТ. Изключени от тази преклузия били основанията по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 от ЗУТ по силата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Разрешението за строеж от 1980г. не само че не било разгледано с издаване на оспорената Заповед, но и представлявало влязъл в сила административен акт.
Твърди се също за неспазване на изискването по чл. 35 от АПК при издаване на оспорената Заповед, като АО не бил изпълнил задълженията си да установи всички относими обстоятелства, при което не било констатирано наличието на факти, които да бъдат подведени под хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Нарушен бил принципа на съразмерност съобразно чл. 6 от АПК. В атакуваната заповед не били посочени фактически и правни основания за издаването й, което представлявало липса на мотиви и нарушение на закона. Налице било и несъответствие с целта на закона.
Заявява се въз основа на изложените доводи отмяна на оспорения административен акт. Претендират се и направените по делото разноски.
За ответника Зам. Кмет ан Община Севлиево, редовно призован се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира възстановяване на направените по делото разноски.
Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт в оспорената му част и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за основателна.
Производството
по издаването на оспорения акт е започнало със съставянето на КА №
1/06.02.2023г. от служители за контрол по строителството в Община Севлиево. От
съдържанието на КА се установява, че е установен незаконен строеж,
представляващ „Масивен гараж“ с идентификатор 65927.501.559.2, находящ се в УПИ
IV, кв. 55 по плана на гр. Севлиево.
Строежът е собственост на И.М.И. ***. Според
служителите от Община Севлиево обектът е изпълнен в съществено отклонение от
одобрения на 20.10.1980г. проект, изграден е на различно място от петното за
проектиране обозначено на визата на гл. архитект, издадена на 19.08.1977г. и не
съответства на одобрения проект.
КА е връчен лично
на И.М.И.. Възражение е депозирано в срок, като същото не е уважено от
административния орган.
На база
установената фактическа обстановка и събраните доказателства Зам. кмет на
Община Севлиево издал оспорената заповед за премахване на незаконен строеж, е изпълнен в съществено отклонение от
одобрения на 20.10.1980г. проект, изграден е на различно място от петното за
проектиране обозначено на визата на гл. архитект, издадена на 19.08.1977г. и не
съответства на одобрения проект. Прието е, че същия е извършен
при съществено отклонение на одобрения инвестиционен проект на осн. чл. 154,
ал. 2 от ЗУТ, което го прави незаконен по см. на чл.
225а, ал. 1 и ал 2 от
ЗУТ. АО е приел също, че строежът не попада в хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ
и/или §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
По делото са
налице данни и представени писмени доказателства за това, че е постановена
Заповед №1075/28.10.2022г. на Зам. Кмет на Община Севлиево въз основа на
КА№29/11.08.2022г., изменена със Заповед №1165/22.01.2022г. на Зам. кмет на
Община Севлиево, която е отменена със Заповед №1285/13.12.2022г. на Зам. Кмет
на Община Севлиево.
Заповед
№1075/28.10.2022г. на Зам. кмет на Община Севлиево е идентична като предмет и
страни със Заповед №287/24.03.2023г. на Зам. кмет на Община Севлиево.
По делото е
приета пълната преписка по издаване на Заповед № 287/24.03.2023г. на Зам. кмет
на Община Севлиево, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е
разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "масивен
гараж", с идентификатор 65927.501.559.2 изпълнен в поземлен имот УПИ IV кв. 55
по плана на гр. Севлиево.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи. Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
В настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
Съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, като
установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването
му и съответен ли е същият с целта на закона.
Оспорваната
заповед е постановена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ,
съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на
общината /района/ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за
премахване на незаконни строежи. При безспорната установеност, че разпоредения
за премахване строеж е от пета категория, то актът е издаден от Зам. Кмет на
Община Севлиево като административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност, надлежно оправомощен със Заповед № 1163 от
14.11.2019 г. на Кмет на Община Севлиево, е издал процесния административен акт.
Обжалваният
акт е издаден при спазване на изискванията за форма и съдържа необходимите
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Според
настоящия състав обаче, постановената заповед № 287/24.03.2023 г. на Зам. кмет
на Община Севлиево, чиято законосъобразност е предмет на преценка в настоящето
производство, представлява повторно издаден административен акт в нарушение на
разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК.
От събраните
по делото доказателства е видно, че с предходна Заповед №1075/28.10.2022г. на
Зам. Кмет на Община Севлиево въз основа на КА№29/11.08.2022г., изменена със
Заповед №1165/22.01.2022г. на Зам. кмет на Община Севлиево, която е отменена
със Заповед №1285/13.12.2022г. на Зам. Кмет на Община Севлиево, с която на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е
разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Масивен
гараж", с идентификатор 65927.501.559.2, находящ се в УПИ IV, кв.
55 по плана на гр. Севлиево. Правното основание за издаване на тази заповед е чл. 225а, ал. 1 във
вр. с чл. 225, ал. 1 във
вр. с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, а фактическото описание на нарушението е
свързано с това, че посоченият обект е изпълнен в съществено отклонение от одобрения на 20.10.1980г. проект,
изграден е на различно място от петното за проектиране обозначено на визата на
гл. архитект, издадена на 19.08.1977г. и не съответства на одобрения проект.
Прието е, че същия е извършен при съществено отклонение на одобрения инвестиционен
проект на осн. чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, което го прави незаконен по см. на чл. 225а, ал. 1 и ал 2 от ЗУТ и не
е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Тази
заповед е била отменена при условията на чл. 91, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 59,
ал. 2 от АПК със Заповед №1285/13.12.2022г. на Зам. Кмет на Община Севлиево.
Като причина за отмяна на така постановената Заповед №1075/28.10.2022г. е
посочено съществена нарушение на административно производствените правила при
издаване на заповедта, а именно че същата на е съобщена в законоустановения
срок на заинтересованите лица съобразно чл. 61 от АПК. Констатирани са и
разминавания в данните за идентификатора на строежа.
Няколко месеца
по-късно същият административен орган издава нова заповед, с която отново
нарежда да бъде премахнат незаконен строеж- "Масивен гараж", с
идентификатор 65927.501.559.2, находящ се в УПИ IV, кв. 55 по
плана на гр. Севлиево.
Строежът е собственост на И.М.И. ***. Според
служителите от Община Севлиево обектът е изпълнен в съществено отклонение от
одобрения на 20.10.1980г. проект, изграден е на различно място от петното за
проектиране обозначено на визата на гл. архитект, издадена на 19.08.1977г. и не
съответства на одобрения проект.
Като правно
основание и на тази заповед са посочени разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 във
вр. с чл. 225, ал. 2, т. 3 от
ЗУТ, а като фактически обстоятелства за нейното издаване са посочени – че обектът е изпълнен в съществено отклонение
от одобрения на 20.10.1980г. проект, изграден е на различно място от петното за
проектиране обозначено на визата на гл. архитект, издадена на 19.08.1977г. и не
съответства на одобрения проект, както и че същият не е търпим
по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Според
настоящия състав постановената Заповед № 287/24.03.2023 г., издадена от Зам.
Кмет на Община Севлиево, чиято законосъобразност е предмет на преценка в
настоящото производство, представлява повторно издаване на вече оттеглен акт по
реда на чл. 156, ал. 1 от АПК.
Аргументи за този извод съдът намира в правната уредба на института на
преразглеждане на акта, от органа, който го е издал и в правната уредба на
института на оттегляне на оспорения акт от административния орган. Съгласно
чл. 156, ал. 3 от АПК
оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. В
случая не са налице доказателства за наличие на нови факти и обстоятелства,
различни от вече съществуващите при издаване на първата заповед за премахване
на незаконен строеж, които да обосноват издаването на оспорения акт. От данните
по делото е безспорно, че процесната заповед и отменената такава имат един и
същ предмет и са издадени въз основа на идентични фактически установявания,
отразени в съставените в двете административни производства констативни актове.
Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и
обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на
конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта.
В случая фактическите установявания по отношение вида на строежа,
констатацията, че същият е изграден при съществено отклонение на одобрения
инвестиционен проект, така и по повторно издадената заповед са напълно
идентични.
Не се споделят
доводите, че грешката в посочения идентификатор представляват основание за
отмяна на вече издадената предходна Заповед. Тази установена грешка е поправена
със Заповед №1165/22.11.2022г. на Зам. Кмет на Община Севлиево.
Не са посочени
нови обстоятелства които да водят до постановяване на процесната Заповед, както
и данни за възобновяване на административното производство съобразно правилата
на АПК във връзка с издадената Заповед №№1075/28.10.2022г.
С оглед
изложеното съдът приема, че в конкретния случай ответникът е издал повторно
вече оттеглен административен акт, въпреки че липсват нови обстоятелства.
Постановената втора заповед за премахване на незаконен строеж - "Масивен
гараж", с идентификатор 65927.501.559.2, находящ се в УПИ IV, кв.
55 по плана на гр. Севлиево., в контекста на изложеното е в противоречие с
императивната норма на чл. 156, ал. 3 от АПК,
поради което съдът намира, че същата е незаконосъобразна и само на това
основание следва да бъде отменена.
По изложените
съображения жалбата се явява основателна, а оспорената Заповед №
287/24.03.2023г., издадена от Зам. Кмет на Община Севлиево да бъде отменена
като незаконосъобразна.
От
жалбоподателят са претендирани разноски, като предвид изхода на спора съдът
намира искането за основателно и присъжда такива в общ размер на 1910 лева- 10
лв. платена държавна такса, 400 лева възнаграждение за вещо лице и 1500 лева
възнаграждение за адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед №287/24.03.2023г. на Зам. Кмет на Община Севлиево, като
неправилна и незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на И.М.И. *** сума в размер на 1910 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :