№ …….
/…..04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско дело № 533 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 17169/07.03.2019
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов“, № 29, ет. 3, представлявано от Т.К.срещу Разпореждане № 7236/18.02.2019
г., по ч.гр.д. № 679/2019 г., на ВРС, в
частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника П.Й.Р., ЕГН **********,***, за сумата 434.89 лева, представляваща такси и
комисиони за допълнителни услуги, от които 25.00 лева - такса за оценка на
досие и 409.89 лева - такса за услуга „Кредит у дома“, дължими по договор за
потребителски кредит № 2846044/22.02.2017г., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, което вземане е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя с
Приложение № 1/01.08.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 30.01.2017 г.
Частният въззивник счита разпореждането за
незаконосъобразно. Счита, че в производството по чл. 410 ГПК съдът не проверява
дали вземането съществува и заявителя може да приложи доказателства
установяващи вземането, но не е задължен, предвид целта на производството –
проверка на спорния му характер. Сочи, че споровете по обективираните в
заявлението материални субективни права, включително по отношение на отказаните
за присъждане такси, следва да се разрешат в исков процес. Твърди, че съдът неправилно
е преценявал нищожност и неравноправност на клаузи, тъй като тази преценка е от
компетентността на исковия съд. Законодателят е предвидил възможност за
начисляване на такси за извънсъдебно събиране на суми. В заключение излага, че
заповедния съд е излязъл извън границите на дължимата преценка. Моли за
отмяната на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за
изпълнение и за горните претенции.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК,
насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства
по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 679/2019 г., на
ВРС, е образувано по заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* за осъждането
на длъжника П.Й.Р., да заплати сумата 464.93 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за потребителски кредит № 2846044/22.02.2017г., сключен с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, 83.80 лева – договорна лихва, начислена за
периода 03.03.2017г. до 20.04.2018г., 58.59 лева – лихва за забава, начислена
за периода 21.04.2018г. – 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 17.01.2019г., до окончателното
погасяване на задължението; сумата 434.89 лева, представляваща такси и
комисиони за допълнителни услуги. В заявлението е посочено, че произходът на
вземанията е Договор за потребителски кредит № 2846044/22.02.2017 г. Качеството
кредитор, заявителя е обосновал с Приложение № 1/01.08.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на задължения от 30.01.2017 г.
Компетентният районен съд е сезиран с
надлежен формуляр по чл. 410 ГПК.
В уточняваща молба вх. № 11591/14.02.2019 г.
кредиторът е пояснил, че сумата от 434.89 лв. включва сума в размер на 25.00
лева – такса за оценка на досие и сумата 409.89 лв., такса за услуга „Кредит у
дома”, с първоначален размер 454.20 лв. Услугата е изцяло по желание на
клиента. Сумата се формира от компоненти както следва: 30% за предоставяне на
заемната сума по адрес на кредитополучателя и 70% разходи за събиране на
седмични вноски от дома на клиента. Кредиторът твърди, че цялата сума е
разсрочена за събиране и е включена в седмичните погасителни вноски.
След като е разгледал заявлението,
първоинстанционният ВРС е постановил атакуваното Разпореждане № 7236/18.02.2019
г., с което е отхвърлил искането за издаване на заповед за сумата 434.89 лв.,
така както е била конкретизирана по основание и размер от заявителя.
Сумата предмет на отхвърлителната част от съдебния акт макар
и индивидуализирана по основание и размер не следва да бъде присъждана. Уговарянето на такса за оценка на досие,
дължима от кредитополучателя, на практика прехвърля задължението за оценка на
кредитоспособността му, върху самия него. Това разместване на носенето на риска
противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, по силата на която това задължение е
вменено на кредитора.
По отношение на услугата „кредит у дома”, която се твърди да
е предоставена на кредитополучателя, представляваща такса за предоставяне на
заема по адрес на клиента и такса за събиране на вноски от дома на клиента, в
съотношение 30 към 70 % от общия размер 454.00 лв., както са индивидуализирани
в уточняващата молба от 14.02.2019 г. Това индивидуализиране води до извода, че
начисляването на таксите е извършено за осъществени действия по усвояване и
управление на кредита, което влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за подобни действия.
Следва да бъде посочено и, че първата такса „за предоставяне
на заема по адрес на клиента“, според твърденията на заявителя, е бъдещо, но
сигурно събитие, което винаги се осъществява. Това твърдение влиза в пряко
противоречие с друго твърдение на заявителя, че заетата сума е преведена по
банкова сметка ***. По отношение на таксата „за събиране на седмични вноски от
дома на кредитополучателя“, следва да бъде посочено, че очевидно и тази услуга
не е била реално предоставена, доколкото се твърди, че длъжникът е спрял
плащанията. Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с
разходи, които реално не са извършени и няма да бъдат извършени, което
предпоставки за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Отделно от това, претендираната под формата на такси за
непредоставени услуги сума от 434.89 лв., представлява
над 85 % от предоставената в заем главница от 500.00 лв., което противоречи на
добрите нрави, поради което тази уговорка е нищожна в хипотезата на чл. 26, ал.
1 ЗЗД.
При това положение отправеното искане за издаване на заповед
за коментираните такси възлизащи общо в размер на 434.89 лв. следва да бъде
оставено без уважение, съобразно предвиденото в императивен порядък от
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В този смисъл релевираните от частния въззивник доводи, че
възражения за неравноправност и нищожност на клаузи следва да бъдат разглеждани
само от исковия съд не могат да бъдат споделени.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7236/18.02.2019 г. по ч.гр.д.
№ 679/2019 на ВРС, XХХІV с., в
частта, с която е отхвърлено заявление вх. № 3603/17.01.2019г. на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3 срещу длъжника П.Й.Р., ЕГН
**********,***, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение
за сумата от 434.89 лева, претендирана като такси и комисиони за допълнителни
услуги, от които 25.00 лева - такса за оценка на досие и 409.89 лева – такса за
услуга „Кредит у дома“, и за разликата над 43.70 лева до претендирания размер
от 75.00 лева, претендирани като разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.