Решение по дело №1672/2018 на Районен съд - Пещера

Р Е Ш Е Н И Е № 552

Гр. Пещера,06.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на десети юни  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА ПАВЛОВА

 

при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1672 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за делба на недвижим имот.

Производството е във втора фаза –по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 878 от 26.11.2019 г.,постановено по настоящото гр.д.№ 1672/2018 г. по описа на Пещерския районен съд, е допусната съдебна делба  между М.С.Б. ЕГН **********,***, М.С.М. ЕГН ********** и С.С.Б. ЕГН **********,***  по отношение на следните  недвижими имоти: Дворно място,  съставляващо УПИ XV-342 в кв. 33 по плана на с. Исперихово, общ. Брацигово, ул.“Двадесет и осма“№15, целия с площ от 232 кв.м., ведно с построената в този имот масивна жилищна сграда, състояща се от един полуподземен и един надземен етаж със застроена  площ от 80 кв.м., при граници и съседи на имота :УПИ XVI -341, УПИ  IV-353, УПИ XIV- 343 и улица,   при    следните квоти : 8/10 ид.ч. за М.С.Б., 1 /10 ид.ч. за М.С.М., 1/10 ид.ч. за С.С.Б..

     

Във втората фаза на делбеното производство е изслушана съдебно –техническа експертиза, която установи пазарната оценка и реалната поделяемост на процесните имоти. Според експертизата пазарната стойност на допуснатите до делба имоти е :

 За УПИ –XV- 342 в кв. 33 по ПУП на с. Исперихово с площ от 232 кв.м. и начин на трайно ползване – дворно място в урбанизирана територия  за ниско жилищно застрояване, ведно с построената в имота жилищна сграда е неподеляем, и е на стойност от 2 320.00 лева,  като  в имота е изградена баня с тоалетна с площ от 8,10 кв.м., общо на стойност 980 лева, функционално свързана с жилището и жилищна сграда на стойност 26 240лв.

Жилищната сграда заедно с банята  е на стойност от 27 220 лева.

Гаражът  в имота не е предмет на делбата и има самостоятелно предназначение. Но доколкото банята  с тоалетна според вещото лице е функционално свързана с жилището,  и няма самостоятелен характер, то следва да се приеме за част от жилището. При това положение като неоспорено от страните и като аргументирано в тази му част заключението на вещото лице се възприема от Съда досежно пазарната стойност на допуснатите до делба имоти и тяхната поделяемост.

 

      Броят на съделителите е по-голям от броя на имотите, което препятства извършване на делба чрез теглене на жребие или по реда на чл. 353 от ГПК.

Ето защо съдът прави извода, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми, няма възможност за теглени на жребие или разпределение, тъй като дяловете не съответстват на броя на съделителите.

 Единият съделител – М.Б.  е поискал на основание чл.349 ал. 2 от ГПК да му се възложи в дял имота, тъй като нямал друго жилище и от смъртта на наследодателя е живял в този имот. Съдът е поставил за разглеждане тази претенция.

За доказване претенцията на съделителя Б.  е разпитан свидетеля Иван Димитров, който депозира показания, че М.Б. живее в къщата откакто го помни. Твърди, че Б. му бил сват, дъщерята на свидетеля е жена на сина на съделителя. В тази къща в с. Исперихово, живеят и децата и внуците му.  Твърди, че съделителят М.Б. работел в чужбина и направил много промени. Твърди, че познава другия ответник- С.Б., който живеел на първия етаж от къщата.

Съдът прие като писмени доказателства Декларация по чл. 14 от ЗМДТ , от която е видно че М.Б. е декларирал земя и сграда в с. Исперихово, ул. „Двадесет и осма“№15.

За да се уважи претенцията по чл. 349 ал. 2 от ГПК следва съделителят да докаже, че  при откриване на наследството е живял в жилището, което е неподеляемо и не притежава друго жилище.  Безспорно експертизата установява, че допуснатото до делба имущество е неподеляемо.

В случая съделителят М.Б. не доказа претенцията си, не доказа че към момента на откриване на наследството е живял в жилището, както и че не притежава друго жилище. Декларацията, че е декларирал този имот в данъчната служба, не доказва че не разполага с друго жилище. Ето защо претенцията се явява недоказана.

 

Претенцията е неоснователна и на още едно основание.

В Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г. ОСГК се обединява около становището, че граматическото тълкуване на правната норма на чл. 288, ал.3 от ГПК отм. /възпроизведена в  чл. 349, ал.2 от действащия ГПК/ налага извода, че законовата формулировка "при откриване на наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен възникналата в резултат на наследяване. С други думи съсобствеността върху делбения имот може и трябва да е възникнала единствено и само в резултат на наследяване, но не и въз основа на извършени други правни сделки. В настоящия казус обаче това условие не е налице. Няма спор между страните, че бракът между Славчо Б. и Г. К. /общите наследодатели на страните/ е прекратен поради смъртта на съпруга. Безспорно е по делото, че делбеният имот е придобит от двамата съпрузи през време на брака със съвместен принос, т.е. той има характер на СИО, което означава, че със смъртта на Славчо Б. е прекратен не само бракът между съпрузите, но и възникналата през неговото времетраене СИО. При това положение следва да се приеме, че преживялата съпруга Кръчмалова има двойно качество – на наследник, тъй като наследява дела на починалия си съпруг, наред с четирите си непълнолетни деца, и на съсобственик, тъй като след прекратяване на съпружеската имуществена общност тя се превръща в индивидуален собственик на 1/2 ид.ч. от делбения имот на лично основание. Наред с това съделителят М.Б. е придобил 1/10 ид.ч. от допуснатото до делба имущество по наследство  и 7/10 ид.ч. чрез покупко –продажба от майка си Г. К. и сестра си Нафие Боюклиева. В този смисъл е налице смесен фактически състав на придобитото от съделителя Б., поради което същият не би могъл да се ползва от привилегията дадена с разпоредбата на чл. 349 ал. 2 от ГПК. Последната важи за хипотези, в които допуснатото до делба наследство е придобито единствено и само на основание наследство. В този смисъл е и практиката – т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК ВКС, практика по чл. 290 от ГПК-Решение № 387 от 3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2010 г., I г. о., ГК. Ето защо претенцията за възлагане по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК следва да се отхвърли. В този случай императивно е посочено в тълкувателното решение, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 от ГПК /чл. 288, ал.1 от ГПК отм./ - чрез изнасяне на имота на публична продан.

Следва да се посочи и че съделителите могат да участват при извършването на публичната продан и наддаването. 

 

При този изход на делото страните следва да заплатят ДТ съобразно дела си като за 8/10 ид.ч.  М.С.Б. следва да заплати 945,28 лв., за  1 /10 ид.ч.  М.С.М. следва да заплати 118,16лв., и за  1/10 ид.ч. С.С.Б. следва да заплати 118,16 лева.

Така мотивиран Пещерският районен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на М.С.Б. ЕГН **********,***, за възлагане по реда на  чл. 349, ал.2 от ГПК на недвижим имот - Дворно място,  съставляващо УПИ XV-342 в кв. 33 по плана на с. Исперихово, общ. Брацигово, ул.“Двадесет и осма“№15, целия с площ от 232 кв.м.,при граници и съседи на имота :УПИ XVI -341, УПИ  IV-353, УПИ XIV- 343 и улица, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от един полуподземен и един надземен етаж със застроена  площ от 80 кв.м.

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Дворно място,  съставляващо УПИ XV-342 в кв. 33 по плана на с. Исперихово, общ. Брацигово, ул.“Двадесет и осма“№15, целия с площ от 232 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от един полуподземен и един надземен етаж със застроена  площ от 80 кв.м.при граници и съседи на имота :УПИ XVI -341, УПИ  IV-353, УПИ XIV- 343 и улица.  

    След извършване на проданта получената сума следва да се разпредели между съделителите съобразно правата им определени с решението по допускане на делбата, а именно- за М.С.Б.-  8/10 ид.ч., за М.С.М. -1 /10 ид.ч.; за С.С.Б.-1 /10 ид.ч.

ОСЪЖДА М.С.Б. ЕГН **********,***,   да заплати в полза на държавата по сметка на РС Пещера ДТ в размер на 945,28 лв.

ОСЪЖДА М.С.М. ЕГН ********** *** заплати в полза на държавата по сметка на РС Пещера ДТ в размер на 118,16 лв.

ОСЪЖДА С.С.Б. ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата по сметка на РС Пещера ДТ в размер на 118,16 лв.

     Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: