Р Е Ш Е Н И Е
16.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
09.05. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 78 2019
дело № по описа за година.
Н.П.Б., ЕГН: *********, е предявила срещу О.Н.М., ЕГН: ********** и М.В.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищцата иска съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо нея сключения между ответниците договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.606.268.2.37, с административен адрес: гр. Дупница, ж.к. ,,Развесена върба“, блок № 2, вход А, етаж 5, апартамент № 37, със застроена площ от 89,98 кв.м., заедно с прилежащите части към самостоятелния обект: мазе № 7, с площ 9,67 кв.м. и 2,02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., с район на д-вие ДРС. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е кредитор на ответницата О.Н.М. по силата на следните две облигационни правоотношения:
На 06.10.2009г. между Н.П.Б. и О.Н.М. е сключен Договор за заем, по силата на който първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00 лв. Съгласно чл. 2 от договора, сумата е била предадена на заемателя в пълен размер преди подписването на договора, като договорът служи за разписка за дадената в заем сума. Страните са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането. По-късно, на 27.08.2014г., Н.П.Б. и О.М. са подписали Анекс № 1 към договора за заем, по силата на който О.М. е признала за дължим остатък сумата от 23 000.00 лв., която е следвало да бъде върната най-късно до 30.06.2018г. Длъжницата е извършвала частични плащания по сключения Договор за заем и Анекс № 1 към него, по банков път, в общ размер от 4 940.00 лв.
Отделно от това, ответницата О.М. има задължение към ищцата по Запис на заповед от 28.08.2018г., по силата на който О.М. се е задължила да плати на Н.Б. сумата в размер на 35 000.00 лв., платими на изрично посочен падеж, а именно датата 29.12.2018г. Плащания по Записа на заповед не са извършвани.
Ищцата сочи, че на 26.10.2018г., с цел да осуети евентуално принудително изпълнение, насочено срещу притежаваното от нея недвижимо имущество, ответницата О.Н.М. се е разпоредила в полза на сина си, ответника М.В.М., с притежаваната от нея 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.606.268.2.37 и административен адрес: гр. Дупница, ж.к. ,,Развесена върба“, блок № 2, вход А, етаж 5, апартамент № 37, със застроена площ от 89,98 кв.м., заедно с прилежащите части към самостоятелния обект: мазе № 7, с площ 9,67 кв.м. и 2,02 % ид.ч. от общите части па сградата и от правото на строеж. Сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., с район на д-вие ДРС.
Ищцата твърди, че в следствие на посочената разпоредителна сделка, ответницата не разполага с никакви активи, срещу които да бъде насочено принудително изпълнение. Извършената продажба е била предназначена да увреди кредитора, поради което са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД за обявяване на сделката за недействителна по отношение на ищцата.
В срока за отговор
на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, които изразяват становище
за неоснователност на предявените искове.
Оспорват, че ищцата е кредитор на ответницата О.М. по описаните в исковата молба правоотношения. Възразяват, че посоченият в исковата молба договор за заем е недействителен и сключен при условията на измама по смисъла на чл.27, предл. 3 от ЗЗД. Твърдят, че О.М. никога не е получавала посочената сума от 59 670.00 лева от ищцата.
Ответниците твърдят, че за част от сумата по договора за заем, възлизаща на 36 670.00 лева, О.М. е била принудена да прехвърли на заемодателката собствената си къща срещу частично погасяване на дълга, както и да подпише анекса от 27.08.2014г., с който задължението й било редуцирано на 23 000.00 лева. Тази сума е следвало да бъде изплатена до месец юни 2018г.
При изпадането й в невъзможност да погаси тази сума, и под постоянната заплаха, че ще бъде изхвърлена от единственото си жилище, както и при условията на крайна нужда, ответницата О.М. е била принудена да подпише Запис на заповед с дата 28.08.2018г. за сумата в размер на 35 000.00 лева, която е следвало да изплати в изключително кратък срок от 4 месеца и то наред със сумата от 23 000.00 лева, остатък от договора за заем, което на практика я е поставило в изключително затруднено положение и финансова невъзможност. На практика, след като е изгубила и двата си имота, ответницата О.М. е останала задължена със сумата 58 000.00 лева т.е. почти толкова, колкото е била и първоначалната сума от 59 670.00 лева. Ищцата е уверявала ответницата О.М., че това е само формалност за запазване на сроковете за плащане и че никога не би си позволила да пристъпи към други действия.
Сочат, на второ място, че ищцата не била изпълнила задължението си по чл. 537, вр. с чл. 477 от ТЗ, препращаща към уредбата на менителницата, където е предвиден срок за предявяване от една година, така както е предвидено и в самия Запис на заповед, което е лишило ответницата О.М. от възможността да я протестира по реда на чл. 496, т.3 от ТЗ. От исковата молба и от израза ”отделно от това”, не ставало ясно дали тази сума остава висяща и предмет на евентуални бъдещи искове или се релевира като каузално основание на издадения Запис на заповед. И при двете хипотези издадената заповед не може да постави ищцата в позиция на активно легитимирана страна по иска по чл.135 от ЗЗД. От външна страна издаденият Запис на заповед е редовен и съдържа реквизитите на чл. 535 от ТЗ. При изложените съображения за недействителност на самия договор за заем, обаче считат, че същият не би могъл да служи като каузално правоотношение, произтичащо от договора за заем, по който издадения Запис на заповед обезпечава изпълнение на задължението на заемателя за връщане на сумата. В случаите, когато приносителят посочи каузално правоотношение в обезпечение на изпълнението, по което е издаден менителничият ефект, същият следва да установи съществуването на вземането по посоченото правоотношение т.е. вземане по валидно възникнало заемно правоотношение. По аргумент от чл.535 от ТЗ, формата и съдържанието на Записа на заповед изключват възможността той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя. Редовният от външна страна Запис на заповед не може да изпълни дори и ролята на разписка по чл. 77 от ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като по дефиницията на чл. 545, ал. 2 от ТЗ материализира само безусловно обещание на издателя за плащане, не и изявление за получена сума от поемателя. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за заем от 06.10.2009г., сключен между Н.П.Б., като заемодател и О.Н.М., като заемател, първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00 лв., като са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането.
Съгласно чл. 2 от договора за заем, сумата е била предадена на заемателя в пълен размер преди подписването на договора, като е уговорено, че договорът служи за разписка за дадената в заем сума.
Видно от приетия като доказателство по делото Анекс № 1/27.08.2014г., О.М. е признала за дължим остатък по договора за заем от 06.10.2009г., сумата от 23 000.00 лв., която се задължила да изплати до 30.06.2018г., на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането.
Със същия Анекс страните са приели за установено в отношенията си, че останалата част от заетата сума, в размер на 36 000.00 лв., е погасена от заемателя чрез прехвърляне на недвижим имот в собственост на заемодателя, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. 0 3538, дело № 189/27.08.2014г. по описа на нотариус Д.Г., с район на д-вие РС-Дупница.
Ищцата е представила и копие от подписан от ответницата Запис на заповед от 28.08.2018г., по силата на който О.Н.М. се е задължила да плати на Н. П.Б. сума в размер на 35 000.00 лв., на падеж 29.12.2018г. В записа на заповед е посочено, също така, че е платим на предявяване без протест и разноски.
От представеното извлечение от банкова сметка *** „Райфайзен Банк“ се установява, че ответницата е направила плащания по договора за заем в размер на общо 4900.00 лв., като последното плащане е сторено на 14.02.2018г.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., с район на д-вие ДРС, ответницата О.М. е продала на ответника М.М. притежаваната от нея 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.606.268.2.37 и административен адрес: гр. Дупница, ж.к. ,,Развесена върба“, блок № 2, вход А, етаж 5, апартамент № 37, със застроена площ от 89,98 кв.м., заедно с прилежащите части към самостоятелния обект: мазе № 7, с площ 9,67 кв.м. и 2,02 % ид.ч. от общите части па сградата и от правото на строеж.
Ответницата е представила като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г., видно от който О.Н.М. и В.И.М. са прехвърлили на Н.П.Б. собствеността върху Поземлен имот с идентификатор № 68789.606.189 по КККР на гр. Дупница, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Места“ № 1, с площ от 762 кв.м., ведно със съществуващата в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор № 68789.606.189.1, със застроена площ от 106 кв.м. В пункт ІІ от нотариалния акт е посочено, че описания недвижим имот се прехвърля на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, за погасяване на част от паричното задължение на прехвърлителите към Н.П.Б., произтичащо от Договор за паричен заем, сключен на 06.10.2009г., съгласно който заемателите дължат на заемодателя сума в размер на 59670.00 лв., от които с прехвърлянето на недвижимия имот се погасяват 36670.00 лв., а останалата част от заемната сума в размер на 23 000.00 лв. остава дължима.
По делото е прието като доказателство и удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 864/25.02.2019г., издадено от общ. Дупница, видно от което ответникът М.В.М. е низходящ от първа степен (син) на ответницата О.Н.М..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Деница Георгиева Гърнева-нотариус с район на действие РС-Дупница и К.Й.К.-управител на клон на „***банка“ в гр. Дупница.
Свидетелката Г.дава показания, че познава ответницата О.М., която й е клиент от около 10 години. Относно сделката по прехвърляне на имот за погасяване на задължение по договор за заем, която свидетелката е изповядала в качеството си на нотариус, споделя, че с нея се свързала собственичката на имота О.М., представила необходимите документи и поискала да бъде изповядана сделката. О.М. споделила на свидетелката, че има задължения по договор за заем и затова, прехвърляйки имота си, ще погаси част от тях, а остатъкът от задължението ще бъде вписан като задължение в нотариалния акт.
Свидетелят К.дава показания, че познава О.М. като клиент на банката, във връзка с дейността й като ЕТ, занимаващ се с търговия на зеленчуци. Тя имала затруднения с изплащането на кредит към банката, който бил обезпечен с ипотека върху къща, собственост на ответницата в гр. Дупница. Преди няколко години О.М. дошла в банката и заявила, че иска да бъде заличена ипотеката от къщата, понеже с нея трябва да урежда други финансови задължения. Споделила, че ще прехвърля къщата на Н.Б., която й е доставчик, и че има натрупани задължения към нея, с оглед на което постигнали уговорка задълженията да бъдат изчистени, чрез прехвърлянето на къщата.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, с предмет потестативното право на кредитора-ищец да обяви за недействителен по отношение на себе си увреждащия го възмезден договор за покупко-продажба, с предмет 1/2 идеална част от недвижим имот, сключен между ответниците и обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., с район на д-вие ДРС.
Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Възникването на правото по чл.135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, освен ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо; в производството по павловия иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл. 135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. (В този смисъл решение №131/16.06.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д.№4996/2013г.; Решение № 552/15.07.2010г. по гр.д.№ 171/09г., ІV г.о.; Решение № 328/23.04.2010г. по гр.д.№ 879/09г., ІІІ г.о.; Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г., ІV г.о. и др.).
В аспекта на
посоченото и предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че ищцата
се легитимира като кредитор на ответницата О.Н.М. по силата на сключения между
тях на 06.10.2009г. договор за заем. Съгласно чл. 2 от същия, заемната сума е
била предадена на заемателя в пълен размер преди подписването на договора, като
е уговорено, че договорът служи за разписка за дадената в заем сума. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана
в Решение № 128 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5372/2016 г., III г. о., Решение № 123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 959/2011 г., III г. о., Решение
№ 5**от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о. и др., съдържанието на
договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и
поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ
характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е
реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент
липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото
е без основание. Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с
поемането на задължението "да върне", а не "да даде" нещо.
Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи
отрицателния факт на неполучаването. Представеният писмен договор за заем на
парична сума, сключен между страните и подписан от тях, в тази част
представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ, който се ползва с
доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си
факти и тогава този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу
своя издател /чл. 180 ГПК/. Предаването на заемната
сума и обстоятелството, че вземането на ищцата по договора за заем все още не е
погасено изцяло, се установява безспорно и от подписания между страните Анекс №
1/27.08.2014г., с който ответницата О.М. е признала за дължим остатък по
договора за заем от 06.10.2009г. сумата от 23 000.00 лв., която се
задължила да изплати същата до 30.06.2018г., както и от представения от
ответницата Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично
погасяване на дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г., видно от
който ответницата е прехвърлила на ищцата собствеността върху недвижим имот
вместо плащане на част от дължимите по договора суми (чл. 65, ал. 2 ЗЗД). От
гореизложеното следва извод, че ищцата има вземане срещу ответницата О.М. за
сума в размер на 23 000.00 лв. по сключения между тях на 06.10.2009г.
договор за заем.
Относно твърдението на ищцата, че е кредитор
на ответницата О.М. и по силата на Запис на заповед от 28.08.2018г., по силата
на който ответницата се е задължила да й плати сума в размер на 35 000.00
лв., на падеж 29.12.2018г, съдът намира следното: Видно от представения Запис
на заповед, в него, освен посочен падеж 29.12.2018г., е посочено още, че е
платим на предявяване без протест и разноски. Съдебната практика приема, че е нищожен
запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, както и израза, че е
платим при предявяването му. Строго формалният режим за валидност на записа на
заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл.
535 т.3, вр. чл. 486 ал.1, вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в записа на
заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение
и не дава основание за различно тълкуване. Издателят, като се е задължил да
плати посочената сума на 29.12.2018г. и едновременно с това в записа на заповед
е посочил, че същият “е платим на предявяване”, е поел задължение с неясно
определен падеж. При така посочен падеж възниква въпросът след датата, посочена
като падеж в записа на заповед, може ли ищцата да иска изпълнение или следва да
се приеме, че се касае за падеж на предявяване, каквото предявяване за плащане
на записа на заповед не се изисква, за да е удостоверено с него подлежащо на
изпълнение вземане, съгласно т. 3 на ТР №1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
Следователно, процесният запис на заповед няма валидно определен падеж,
съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ и същият е нищожен, съгласно чл. 486 ал. 2 ТЗ. Въз
основа на изложеното, съдът приема, че Н.Б. не е кредитор на О.М. по
представения с исковата молба Запис на заповед от 28.08.2018г.
Това обстоятелство, обаче, не променя направения
по-горе извод, че ищцата има качеството на кредитор на ответницата М., по
силата на сключения между тях на 06.10.2009г. договор за заем. Поради това е
налице първата от предвидените в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД предпоставки за
уважаване на предявения иск.
Втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно да е увреден кредитора, е налице
винаги в случаите, когато е намалена възможността му за удовлетворяване от
имуществото на длъжника. Съгласно установената практика на ВКС, всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни
действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч.
опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. (в същия смисъл /Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. №
2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г.
ІV г.о. ВКС). Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с
възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в
негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което
всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора.
Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое
от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В
случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му
послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на
основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка
би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче,
кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с
оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от
притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е
предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл.
135 ЗЗД. В този смисъл са решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014
г. ІV г.о. ВКС, решение 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. ІV г.о.
ВКС, и решение № 18 от 04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014 г. ІV г.о. ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изложеното, с извършването на атакуваната разпоредителна сделка, ответницата М. е намалила своето имущество, поради което е намалила и възможностите на кредитора-ищцата Б. за удовлетворяване от същото. Поради това атакуваната сделка неминуемо се явява увреждаща по отношение на кредитора-ищец. Доколкото ответницата М. е била наясно със задълженията си към ищцата сключения между тях договор за заем, то безспорно у нея е било налице знание за увреждане на кредитора към момента на сключване на договора за продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г..
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, в случай, че атакуваната сделка е възмездна, е необходимо ищецът да докаже още, че приобретателят по тази сделка е знаел за увреждането. Знанието за увреждането се предполага до доказване на противното при наличието на близко родство - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, между третото лице и длъжника. Безспорно е установено по настоящото дело, че ответниците, страни по договора за покупко-продажба, са майка и син. Следователно, относно знанието на третото-лице приобретател-ответникът М.В.М. по договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., е налице оборима презумпция за знание относно увреждането на кредиора-ищцата Н.Б.. При това положение, в тежест на ответниците е да оборят тази презумпция, като докажат, при условията на главно и пълно доказване, отрицателния факт, че ответникът М.М. не е знаел за увреждането на кредитора, каквито доказателства те не са ангажирали.
С оглед на всичко гореизложено, се налага извод за наличието на предпоставките по чл. 135 от ЗЗД и от там-за основателност на предявения иск и атакуваната разпоредителна сделка следва да бъде обявена за недействителна по отношение на ищцата.
При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата е направила разноски за държавни такси в размер на общо 108.34 лв. и е заплатила възнаграждение на адвокат в размер 800.00 лв. Общият размер на разноските от 908.34 лв. следва да се присъди изцяло в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Н.П.Б., ЕГН: *********, с пост. адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД срещу О.Н.М., ЕГН: ********** и М.В.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, peг. № 8594, дело № 730 от 26.10.2018г. на нотариус Д.Г., с рег. № 518 и район на д-вие РС-Дупница, с който О.Н.М. е продала на сина си М.В.М. 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.606.268.2.37, с административен адрес: гр. Дупница, ж.к. ,,Развесена върба“, блок № 2, вход А, етаж 5, апартамент № 37, със застроена площ от 89,98 кв.м., заедно с прилежащите части към самостоятелния обект: мазе № 7, с площ 9,67 кв.м. и 2,02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА О.Н.М., ЕГН: ********** и М.В.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Н.П.Б., ЕГН: *********, с пост. адрес: ***, сумата от 908.34 лв. /деветстотин и осем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща сторените от ищцата разноски по водене на делото, от които: 108.34 лв.-внесени държавни такси и 800.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: