№ 8
гр. Кула, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20221330100149 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.558, ал.7 във вр. с 557, ал.1,
т.2, б.“а“ КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника Н. А.
В., ЕГН ********** от гр. Кула, ул. „.... да заплати на Гаранционен Фонд,
гр.С., сума 1 871.91 лв., представляваща изплатеното от ищцовото дружество
по щета № 19110281/21.06.2019г. обезщетение ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Претендираните права произтичат от това, че ищецът твърди, че е изплатил
по щета № 19110281/21.06.2019г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 871.91 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 27.05.2019г., в гр.
Кула, л.а. „Пежо 806“ с ...., собственост на М.К.Н., като виновен за
катастрофата е ответникът, който управлявайки, без необходимата
правоспособност, л.а. „Ситроен Джъмпер“ с ДКН ...., собственост на Н.В.К.,
който автомобил бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП, при движение в гр. Кула на кръстовището
на ул. „С....“ и ул. „....“, поради несъобразена скорост, губи контрол над
управлението на автомобила и се удря в паркирания л.а. „Пежо 806“ с .... и
така причинява процесното ПТП. Твърди също, че ответникът е поканен да
възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но същият не го е сторил.
От особения представител на ответника е депозиран отговор на исковата
1
молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор оспорва предявените искове
по основание и размер, прави възражение за настъпила погасителна и
посочва, че на ответника не е връчена покана за доброволно изпълнение.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Представя писмено становище, с което оспорва отговора на особения
представител на ответника.Ответникът не се явява, представлява се от
особения си представител – адв. Н. В., която поддържа депозирания отговор
на исковата молба, оспорва иска по основание и размер и моли същия да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. В предоставения от съда срок
депозира писмени бележки, в които посочва, че ищцовото дружество не е
доказало, че ответникът е причинил процесните щети, тъй като съставителят
на протокола за ПТП не е присъствал при настъпване на събитието,
протоколът е съставен на следващия ден и не е ясно от кого е подписан същия
за „ участник 1“, както и дали ответникът е присъствал при съставянето му.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия по делото и неоспорен Протокол за ПТП №
1279881/28.05.2019г., както и от заключението на изготвената по делото
автотехническа и оценителна експертиза, която също не е оспорена от
страните се установява, че на 27.05.2019 г. около 18,50 ч. в гр. Кула, обл.
Видин е настъпило пътнотранспортно произшествие на кръстовището,
образувано от пресичането на ул. „С....“ и ул. „....“ с участието на лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег. № ..., управляван от Н. А.
В. и лек автомобил марка „Пежо“, модел „806“ с рег. № .... собственост на
М.К.Н., като в условията на произшествието лекият автомобил марка
„Ситроен“ е бил в движение, а лекият автомобил марка „Пежо“ е бил
паркиран, като от настъпилия удар между двата автомобила са настъпили
повреди, деформация и счупвания по лекия автомобил марка „Пежо“ в
областта на цялата му задна част - деформирани задна врата и задни, счупени
задно и странични стъкла, задна броня, деформирана задна дясна джанта.
Установява се също, че ответникът е управлявал без да притежава издадено
по надлежен ред свидетелство за управление на МПС, бил е неправоспособен,
както и непълнолетен, не е притежавал необходимите практически и
теоретически познания и навици за управление на МПС, като при
извършването на маневрата заобикаляне на паркирания лек автомобил марка
2
„Пежо“ е изгубил контрол върху управлението на автомобила си и с предната
лява част е блъснал парирания л.а. „Пежо“ в областта на задната му част.
От приетата по делото справка от базата данни на Информационен център
към ГФ, която не е оспорена, се установява, че към 27.05.2019г. не е имало
сключена, действаща задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за управлявания от ответника лек автомобил.
Видно от приетите по делото и неоспорени Уведомление за имуществени
вреди вх. № 24-00-258/21.06.2019г., Доклад по щета №
19110281/21.06.2019г.; Заключителна техническа експертиза по щета №
19110281/21.06.2019г. на технически експерт Н. И., Протокол №
23/14.08.2019г. на УС на ГФ се установява, че във връзка с настъпилото ПТП
с уведомление от собственика на лекия автомобил „ Пежо“ е регистрирана
при ищцовото дружество Щета № 19110281/21.06.2019г., която е определена
с посочената техническа експертиза, като обезщетение при наличие на
тотална вреда с размер 2018.90 лв. , като е определена сума за обезщетяване
при 65% от действителната стойност – 1871,91 лв., която сума е преведена по
сметка на собственика на л.а.“ Пежо“ – М.К.Н. на 16.08.2019г., видно от
приетото по делото и неоспорено писмено доказателство - Платежно
нареждане от 16.08.2019г. за сумата 1871,91 лв. До ответника е изпратена
покана от ищцовото дружество за плащане, но не са ангажирани
доказателства същата да е връчена.
По делото е допусната от съда, по искане на ищцовото дружество и е
изготвена съдебна автотехническа и оценителна експертиза, заключението на
която не е оспорено от страните, видно от което вещото лице е дало
заключение, че с оглед обстоятелството, че размерът на щетата явно
надвишава 75 % от пазарната стойност на автомобила и икономически
същият не е целесъобразно да се ремонтира, съгласно чл. 22, ал. 1 от
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на повреди, причинени
на моторни превозни средства от Наредба № 24/08.03.2006 г. от Кодекса на
застраховането (ДВ, бр. 25/25.03.2006г.), квалифицира щетата като
икономически тотал, т.е налице е „тотал щета“ и съгласно посочената
разпоредба щетата се приема на 75 % от неговата стойност, т.е.: 1227,50 лв.
Х 0,75 = 920,63 лева, като стойността 1227,50 лв. е справедливата пазарната
стойност на л.а. марка „Пежо”към датата на ПТП - 27.05.2019 г., определена
като усреднена стойност по двата метода - по метода на разходите/1139 лв./ и
3
по метода на пазарните аналози / 1316 лв./.
Съгласно постоянната и последователна съдебна практика на ВКС,
обективирана в Решение № 52/ 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/ 2009 г. на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 109/ 14.11.2011 г. по търг. дело № 870/ 2010 г. на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 153/ 22.12.2011 г. на ВКС по търг. дело № 896/
2010 г., I т.о., както и в Решение № 209/ 30.01.2012 г. на ВКС по търг. дело №
1069/ 2010 г., II т. о., Решение № 165/ 24.09.2013 г. на ВКС по търг. дело №
469/2012 г., II т.о. и Решение № 235/ 27.12.2013 г. на ВКС по търг.дело №
1586/ 2013 г., II т.о., приложими и при сега действащия Кодекс на
застраховането /КЗ/, методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006
г. на Комисията за финансов надзор /КФН/, се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. С цитираните решения
касационната инстанция приема, че методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно
чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на
когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
За да се приемат за основателни исковете, в тежест на ищцовото дружество
е да установи че на посочената дата е настъпило твърдяното ПТП по вина на
ответника; че към датата на ПТП виновният водач е управлявал МПС без
сключена задължителна застраховка «Гражданска отговорност»; че в резултат
на това ПТП на л.а. „Пежо 806“ с ...., собственост на М.К.Н., са причинени
сочените вреди и техния размер, както и че така определеното обезщетение е
заплатено от ищеца на собственика на увредения автомобил.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
4
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите – предпоставки, които в случая са налице с оглед
ангажираните доказателства.
Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал.
1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Анализирайки събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съдът приема за установено по безспорен начин, че деянието на ответника
като водач на л.а. „Ситроен Джъмпер“ с ДКН .... е било противоправно, като
последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Причинно-
следствената връзка между противоправното деяние на ответната страна и
твърдения вредоносен резултат е установена, както стана ясно по-горе. Съдът
не споделя възраженията на особения представител на ответника, че не е
установена съпричасността на ответника към извършване на деянието и
причиняване на вредоносния резултат. Както вече съдът посочи, ищецът е
ангажирал писмено доказателство – посоченият по – горе от съда протокол за
ПТП, който е изготвен от длъжностно лице на МВР в кръга на възложените
му правомощия и съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства,
непосредствено възприети от длъжностното лице, включително датата,
мястото на произшествието, участниците в него и видимите щети по
автомобилите. Посоченото писмено доказателство не е оспорено от ответната
страна в законовия срок. В посочения протокол е посочен водачът на лекия
автомобил „ Ситроен“ – ответникът В., както и обстоятелствата, при които е
настъпило вредоносното събитие. Съдът намира, че вредите са закономерна,
естествена и необходима последица от пътно-транспортното произшествие.
Следователно, за увредения се е породило право на вземане на
5
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като със
заплащане на обезщетението Гаранционен фонд е встъпил в правата на
увреденото лице против делинквента, чиято гражданска отговорност не е била
обезпечена по силата на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на
настъпване на произшествието. Размерът на вредата, която е подлежаща на
обезщетение също е установено с назначената по делото съдебна
автотехническа и оценителна експертиза, която възлиза на 920,63 лв., която е
заплатена от ищцивото дружество на собственика на увредения автомобил на
16.08.2019г., което се установи от цитираното по-горе от съда платежно
нареждане от посочената дата.
Възражението, релевирано от особения представител на ответника с
отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност, съдът намира за
неоснователно по следните съображения: По въпросите за погасителната
давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и
Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в т.14
от ППВС №7/77г. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво и в
постановени по чл.290 ГПК решения на ВКС - решение №178 от 21.10.2009г.
по т.д. №192/2009г., II т.о., решение №173 от 30.10.2009 г. по т.д.
№455/2009г., II т.о., решение №53 от 16.07.2009г. по т.д. №356/2008 г., I т.о.,
решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о., решение №15 от
04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о. и др. ВКС приема, че регресните
суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която
започва да тече от момента, в който застрахователят, съответно
Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица. /В този
смисъл е и Решение № 127/18,10,2019г. по т.д.№ 2835/2019г. на ВКС, ТК, I
отделение/. Видно от посоченото вече от съда платежно нареждане
обезщетението е изплатено на 16.08.2019г., а исковете са предявени на
05.09.2022г.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане към
ответника за изплатеното обезщетение в размер на сумата от 920,63 лв.,
поради което за разликата от 951,28 лв. до предявената претенция в размер на
1871,91 лв., същата следва частично да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и уважаването на исковата претенция частично,
6
ищецът има право на разноски, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част. Ищцовото дружество претендират разноски в
настоящото производство, за което не представят списък по чл. 80 ГПК, а
ангажират писмени доказателства за платена държавна такса в размер на
74,88 лв., за което са ангажирани писмени доказателства – платежно
нареждане от 07.12.2021г., платен депозит за особен представител – 250 лв.,
за което е представил платежно нареждане от 28.10.2022г., депозит за вещо
лице в размер на 300 лв., за което е представил платежно нареждане от
06.02.2023г.
Ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт в производството и
е направило искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г. / определя
юрисконсултско възнаграждение в минималния законоустановен размер на
100 лв., с оглед разпоредбата на чл. 25 от НБПП, тъй като делото не се
отличава с висока фактическа и правна сложност, по същото са изразявани
само писмени становища, без да се е явявал юрисконсулт в откритите съдебни
заседания. Претенцията на ищеца в този смисъл е за 100 лв., поради което
същата е основателна.
С оглед на посоченото, ищцовото дружество имат право на разноски в размер
на – сумата 50 лв. за платена държавна такса за завеждане на делото, сумата
49,18 лв. – юрисконсултско възнаграждение, сумата 122,95 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника, сумата 147.54 лв. –
внесен депозит за вещо лице, съобразно уважената част от иска.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му
на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3
ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да
получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото
представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо
на адв. Н. В. М. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от
ищеца по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН ********** от гр. Кула, ул. „.... да заплати на
Гаранционен фонд, гр. С., ул. „ Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляват от
изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков – заедно
сумата 920,63 лв./ деветстотин и двадесет лева и шестдесет и три стотинки/
представляваща изплатено от Гаранционен фонд по Щета №
19110281/21.06.2019г. обезщетение, както и законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 05.09.2022г. до изплащане на вземането и разноски в
размер на общо 369,67 лв./триста шестдесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки/, които суми следва да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
BG66UNCR76301009518501, BIC: UNCRBGSF, „ Уникредит Булбанк“ АД
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата 951,28 лв./деветстотин петдесет и един
лева и двадесет и осем стотинки/ - изплатено от Гаранционен фонд по Щета
№ 19110281/21.06.2019г. обезщетение, обезщетение за забава върху
посочената сума от завеждане на исковата молба в съда да изплащане на
вземането, както и сумата 355,21 лв/триста петдесет и пет лева и двадесет и
една стотинки/ - разноски, като неоснователни.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Н. В. М. – Адвокатска кО.ия гр. Видин,
вписана под № 5066 в националния регистър за правна помощ
възнаграждение в размер на 250 лв. (двеста и петдесет) лева за осъществената
до момента правна помощ – процесуално представителство на ответника Н.
А. В., по сметка на особения представител, от депозитните средства за това,
внесени на 28.10.2022 г. от ищеца, за което да се извърши надлежно
отбелязване по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8