Р Е Ш Е Н И Е
№ 1027/5.6.2023г.
гр. Пловдив, 05 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм.
дело № 152
по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 Закон за общинската собственост ЗОС/.
Образувано е по жалби на Ж.П.М.,
Р.П.Б. и Е.П.М., чрез адв.Д.К.-пълномощник, М.А.К. и Ж.Я.А. чрез адв. Н.А.-пълномощник и А.А.И.,
чрез адв. М.С.-пълномощник срещу заповед № 22 ОА-2990/23.12.2022г. на кмета на
община-Пловдив, с която се отчуждава ПИ с идентификатор № 56784.536.639 по КККР
на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.директор на
АГКК, с адрес на ПИ- гр.Пловдив, ЮИЗ № 36, целият с площ от 4835 кв.м., ТПТ-
Урбанизирана, НТП-Ниско застрояване (до 10м.), който съгласно действащия
ПУП-ПУР “Смесена многофункционална зона-Юг с устройствени зони, гр.Пловдив“,
одобрен с решение № 340 по протокол № 15/17.09.2015г. на ОбС-Пловдив, попада в
уличната регулация на бул. „Ал.Стамболийски-продължение“, в участъка между бул.
„Кукленско шосе“ и бул. „Асеновградско шосе“.
Обжалването на заповедта е в частта ѝ, засягаща
определеното равностойно парично обезщетение на жалбоподателите, собственици на
отчуждавания имот.
Жалбоподателите считат
същата за незаконосъобразна, в обжалваната част, и молят да бъде изменена, като
се определи по-висок справедлив размер на равностойното парично обезщетение по
чл. 22 от ЗОС. Твърди се, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна в тази
й част, тъй като размерът на обезщетението не е съобразен с индивидуалните
характеристики на имота и при определянето му са нарушени правилата на ЗОС. Основното твърдение е, че имотът е предвиден за
застрояване, без оглед условното му попадане в неприложена улична регулация.
Подробни съображения са направени в писмени становища, приложени по делото.
Претендират разноски.
Ответникът – Кмет на
Община Пловдив, чрез процесуалните си представители по пълномощие, моли да се
отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. В представената писмена защита се излагат доводи за правилност
на оспорената заповед, като приложимите в случая норми са тези на ЗОС и
съответствието на заповедта с тях определя нейната законосъобразност.
Заинтересованите страни К.А.С.
и С.Я.А., редовно призовани, не вземат становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата
е подадена от адресати на оспорената заповед, които са пряко засегнати от
действието на акта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на техен имот и
изплащане на обезщетение.
Жалбата е подадена в
предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна предвид следното:
Съдът въз основа на
приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
С процесната Заповед № 22
ОА-2990/23.12.2022г. на кмета на община-Пловдив се отчуждава ПИ с идентификатор
№ 56784.536.639 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на ПИ- гр.Пловдив, ЮИЗ №
36, целият с площ от 4835 кв.м., ТПТ- Урбанизирана, НТП-Ниско застрояване (до
10м.), който съгласно действащия ПУП-ПУР “Смесена многофункционална зона-Юг с
устройствени зони, гр.Пловдив“, одобрен с решение № 340 по протокол №
15/17.09.2015г. на ОбС-Пловдив, попада в уличната регулация на бул.
„Ал.Стамболийски-продължение“, в участъка между бул. „Кукленско шосе“ и бул.
„Асеновградско шосе“. В точка 2 от диспозитива
на заповедта е определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания поземления
имот, описан в т. 1 съобразно разпоредбите на чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС
за Ж.М. в размер на 24175 лева за 1/6 ид.ч., за Р.Б. при същите условия сума в
размер на 24175лв., за Е.М. в размер на 24175лв. за 1/6 ид.ч., за М.К. в размер
на 18131,25лв. за 1/8 ид.ч., за А.И. в размер на 18131,25лв. за 1/8 ид.ч., за К.С.
сума в размер на 18131,25лв. за 1/8 ид.ч., за Ж.А. в размер на 9065,63лв. за
1/16 ид.ч. и за С.А. сума в размер на 9065,63лв. за 1/16 ид.ч.
Съгласно Решение № 31411 от 18.04.2000г. на
Поземлена комисия-Пловдив и Удостоверения за наследници № ОП
10-24853/14.09.2022г. и № ОП 10-24853/14.10.2022г. на район „Централен“,
община-Пловдив жалбоподателите се легитимират като собственици на засегнатия от
заповедта имот 56784.536.639, със съответните идеални части за всеки. За
разработваната зона е налице влязъл в сила ПУП-ПУР „Смесена многофункционална
зона-Юг с устройствени зони, гр.Пловдив“, одобрен с Решение № 340, взето с
Протокол № 15 от 17.09.2015г. на ОбС-Пловдив попада в улична регулация на бул.
„Александър Стамболийски-продължение“, в участъка между бул. „Кукленско шосе“ и
бул. „Асеновградско шосе“.
С обжалваната заповед
кметът на община-Пловдив на основание чл. 44, ал.1,т.1 и т.8, вр. с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС е
наредил отчуждаване на ПИ с идентификатор № 56784.536.639 по КККР на
гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.директор на
АГКК, с адрес на ПИ- гр.Пловдив, ЮИЗ № 36, целият с площ от 4835 кв.м., ТПТ-
Урбанизирана, НТП-Ниско застрояване (до 10м.), който съгласно действащия
ПУП-ПУР “Смесена многофункционална зона-Юг с устройствени зони, гр.Пловдив“,
одобрен с решение № 340 по протокол № 15/17.09.2015г. на ОбС-Пловдив, попада в
уличната регулация на бул. „Ал.Стамболийски-продължение“, в участъка между бул.
„Кукленско шосе“ и бул. „Асеновградско шосе“.
Отчуждителното
производство по чл. 21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка
на предвидения за отчуждаване имот по реда на чл. 22, ал.3 ЗОС на оценител,
отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от
декларацията по чл. 21 ЗНО. Определеното от последния равностойно парично обезщетение,
за имота на жалбоподателите, е в размер на 145050,00 лв. без ДДС. При
определяне на обезщетението е ползвана информация от СВ-Пловдив за сделки,
сключени за периода 12 месеца преди възлагането на оценката.
Видно от приетата по
делото административна преписка по издаването на оспорения акт, стойността на
дължимото се за отчуждаването на имота парично обезщетение е определено въз
основа на оценка на ЕТ“Астрийт Р-Румяна Кирова“ с независим оценител инж.Румяна
Кирова. Въз основа на извършения анализ оценителят е дал заключение, че
равностойното парично обезщетение по реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС във връзка с
§1 от ДР на ЗОС за отчуждавания имот възлиза на 145050,00 лв. или 30,00 лв./кв.
м. - извод, който административният орган е възприел и в оспорваната заповед. Въз
основа на тази оценка Кметът на община Пловдив е издал и процесната
заповед.
В съдебното производство
бяха приети основно и допълнително заключения по съдебно-оценителна експертиза
с експерт Б.Н..
И в основното и в
допълнителното заключения на Съдебно-оценителна експертиза на в.л. Н. в
табличен вид са взети предвид пазарни аналози, сходни, според вещото лице, с
предмета на отчуждаване, посочен в обжалваната заповед. Размерът на
обезщетението е определен в съответствие с предназначението на имота преди
влизането в сила на ПУП, за реализиране на който се извършва отчуждаването, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания. Изследваният период е от 26.07.2021г. до 26.07.2022г.
Вещото лице дава заключение за размера на обезщетението в два варианта, първи в
сравнение с имоти без предвидено застрояване, като са намерени два пазарни
аналога и е даден размер на РПО 145050,00лв. в основното заключение и втори
вариант в сравнение с имоти с предвидено застрояване е даден размер на РПО
487618,00лв. в основното заключение. В допълнителното заключение експертът Н.
стига до размер на РПО в първи вариант в сравнение с имоти без предвидено
застрояване и съобразен с установения траен начин на фактическото му ползване-
за улица 146106лв. и във втори вариант сравнение с имоти с предвидено
застрояване размерът на РПО е 877617лв. От представената база данни от
Агенцията по вписванията-Имотен регистър въз основа на задачата на експертизата
са отделени нотариални актове и са останали 16000 бр., от които вещото лице Н.
след допълнителен анализ е отделила 17 бр. и в двете заключения в табличен вид
са посочени пазарните свидетелства от реални сходни сделки с имоти без
предвидено застрояване, като в основното заключение е получена средна цена от
30,00лв. на кв.м., а в допълнителното 30,22лв. на кв.м. В основното
заключението вещото лице приема, че равностойното парично обезщетение за 4835
кв.м. от ПИ 56784.536.639 е 145050лв.,
а в допълнителното РПО за 4835 кв.м. от обсъждания ПИ е дадено в размер на
146106лв. В основното заключение по втори вариант в сравнение с имоти с
предвидено застрояване експертът е получил средна цена от 100,85 лв. за кв.м. и
е приел, че равностойното парично обезщетение за 4835 кв.м. от ПИ 56784.536.639
е в размер на 487618лв., а в допълнителното е получена средна цена от 181,
51лв. за кв.м. и РПО в размер на 877617лв.
По делото беше прието и
заключение по съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Я.Р.. Вещото лице
имаше за задачи да даде отговори на въпросите: да проследи
кадастрално-регулационния статут на ПИ 56784.536.639 по КККР на гр.Пловдив, да
установи кой му е предходният ПУП и какво е предназначението на имота по ПУП,
действал преди влизане в сила, съответно преди одобряването на ПУП по чл. 21,
ал. 1 от ЗОС и ПИ 56784.536.639 по КККР на гр.Пловдив урегулиран ли е за
застрояване с предходен ПУП(цялостно или частично) и ако има части от него, кои
са те?
Експертът при изготвяне
на заключението е взел предвид приложените по делото писмени доказателства,
запознал се е с кадастралната карта на гр.Пловдив, изготвил е извлечение за
територията на процесния ПИ и е проучил и наличните ЕТК, посетена е
община-Пловдив и са проучени всички налични ПУП(действащи и предходни) за
територията на процесния ПИ, посетена е била и областна администрация-Пловдив,
отдел „Държавни имоти“, където са били предоставени налични документи към АДС №
1084/1984г. и № 2425/1995г., изготвени са графични приложения към заключението.
Кадастрално-регулационният
план е проследен както следва- действащ ПУП е План за улична регулация на
„Смесена многофункционална зона-Юг“ с устройствени зони, планови схеми и
Правила и нормативи за прилагане на ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 340, взето с
Протокол № 15/17.09.2015г. на ОбС-Пловдив. ПИ с идентификатор 56784.536.639
попада изцяло в отреждане за улична регулация южно от кв. 35 по плана. Действащ
ПУП по отношение на застрояването е Кадастрален и регулационен план, одобрен
със Заповед № 1044/15.11.1984г. на Южна индустриална зона-Пловдив. С плана са
одобрени и напречни профили на улиците. ПИ с идентификатор 56784.536.639 по КК
попада в отреждане за улица между о.т. 42а, 42 и 42к южно от кв. 3в по плана на
ЮИЗ-III и IV част, гр.Пловдив. Вещото
лице в констатациите си посочва, че процесният ПИ не е бил отразен през 1984г.
в кадастралната основа на плана, тъй като е възстановен в реални граници с
Решение № 31411/18.04.2000г. на ПК-Пловдив. Той е попълнен в кадастралния план
с одобрен проект за „Попълване на кадастралния план с нови ПИ пл. № 638 и 639,
участващи в улица между о.т. 42а, 42 и 42к по плана на ЮИЗ-IV част, гр.Пловдив, без
изменение на регулацията, одобрен със заповед № 622/08.09.2006г. на кмета на община-Пловдив,район „Южен“. Открит е и
предходен, обезсилен, ПУП със заповед № 3694/05.07.1955г. на зам.министъра на
министерство на комуналното стопанство и благоустройство е одобрен Регулационен
план на ЮИЗ-Пловдив. ПИ с идентификатор 56784.536.639 попада в отреждане за
улична регулация и се разполага върху части от имоти № 23 и 24 по плана.
Допълнителна информация за имота вещото лице е черпило от наличен в
СГКК-Пловдив картен лист от 1983г. в мащаб 1:5000 и на него е видно, че на
мястото на процесния имот няма застрояване.
Въз основа на тези констатации
вещото лице е дало отговори на поставените въпроси. На първия въпрос е прието,
че действащият ПУП-ПУР е одобрен през 2015г. и предвижда изграждане на обект-
публична общинска собственост- бул. „Ал.Стамболийски“ и процесният имот изцяло
попада в отреждане за улица. Предходен ПУП-КРП,одобрен през 1984г. за
ЮИЗ-Пловдив процесният имот изцяло попада в отреждане за улица и не е бил
урегулиран за застрояване и няма части от него, които да попадат в отреждане с
предвидено застрояване. Предназначението на имота по плана е „за движение и
транспорт“. Предходен(обезсилен) ПУП-РП, одобрен през 1955г. за ЮИЗ-Пловдив,
имотът е отреден изцяло за улица, няма части от него, които да попадат в
отреждане с предвидено застрояване. По отношение на фактическото ползване на имота
вещото лице е установило, че няма данни за наличие на сгради или друго
застрояване в него през годините. В актовете за държавна собственост в Областна
администрация-Пловдив, отдел „Държавна собственост“ не са вписани сгради,
намиращи се извън парцела(УПИ) на бившето държавно предприятие. В ЕТК от 1983т.
също няма попълнени сгради в имота, през него е преминавала само техническа
инфраструктура-надземен тръбопровод. По ПУП-КРП, одобрен със Заповед №
1044/15.11.1984г., който представлява предходен план по отношение на
регулацията, действал преди влизане в сила, съответно преди одобряването на ПУП
по чл. 21, ал. 1 от ЗОС, процесният имот не е урегулиран за застрояване и няма
части от него, които да попадат в отреждане с предвидено застрояване.
Съдът от правна страна
следва да изложи следното:
Процесната заповед е
издадена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от
закона форма. По делото е приета заповед № 22ОА-2301 от 30.09.2022г. на кмета на
община-Пловдив, с която са делегирани правомощия на Величко Родопски-зам.кмет
„Финанси и стопански дейности“ да изпълнява функциите на кмета на
община-Пловдив за периода от 03.10.2022г. до завръщане на титуляра. Същата е
постановена при спазване на императивната разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС
за равностойно парично обезщетение, определено съгласно изискванията на чл. 22,
ал. 5 и ал. 8 от ЗОС. Съдът установи, че административното производство е
проведено по реда на Глава III от Закона за общинската собственост. С
оспорената заповед кметът на Община Пловдив е упражнил правомощието си по чл.
25, ал.2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с
реализацията на обект - публична общинска собственост, а именно: „бул. „Ал.Стамболийски-продължение“
в участъка между бул. „Кукленски шосе“ и бул. „Асеновградско шосе“. В
обжалвания административен акт е посочено основанието за отчуждаване,
предназначението, видът, местонахождението на имота, неговият собственик,
размерът на обезщетението и датата, на която започва изплащането му по сметката
на правоимащото лице. Преди издаването на административния акт предстоящото
отчуждаване е било обявено съгласно изискванията на чл. 25 от ЗОС, чрез публикации
в два централни ("Труд" и "24 часа") и един местен
ежедневник ("Марица"), на таблото за обяви в сградата на общината и
на интернет-страницата на общината.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение.
В разглеждания случай по
делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП-ПУР, чиито предвиждания
налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост за общинска
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и
материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване, като по
този въпрос липсва заявен спор.
Спорният по делото въпрос
касае размера на определеното за отчуждавания имот обезщетение.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за
отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са
имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния
устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със
сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Ал. 8 на чл.
22 от ЗОС казва- размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за
поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно
действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с
предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено
застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им
ползване.
Съгласно изготвената на
основание чл. 22, ал. 3 от ЗОС експертна оценка от 30.09.2022г., равностойното
парично обезщетение на процесния отчуждаван имот е 145 050лв., като тази експертиза е основана на
имоти, с трайно предназначение за второстепенна улица. От своя страна вещото
лице по СОЕ, изготвена в хода на съдебното производство в частта по първия
вариант в основното заключение е обследвало
имоти с начин на трайно ползване – за второстепенна улица и е получена
стойност на РПО в размер на 145050лв., а в допълнителното заключение, първи
вариант, такива с НТП- ниско застрояване(до 10м.), каквото е и предназначението
на имота на жалбоподателите и е изчислен размер на РПО 146106лв.
Според одобрен ПУП – ПУР,
одобрен с Решение № 340, взето с Протокол № 15/17.09.2015г. на ОбС-Пловдив
процесният имот попада в улична регулация.
При това положение съдът
намира, че по отношение на процесния поземлен имот се установява хипотезата на
чл. 22, ал. 8 от ЗУТ. Обстоятелството, че същият е попадал винаги в улична
регулация, която до настоящия момент не е реализирана, не променя този извод,
тъй като правилото на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ ясно поставя условие да се
изследва конкретното предназначение на поземления имоти в цялост. Правилно
ответникът е класирал имота в хипотезата на чл. 22, ал. 8 от ЗУТ, което съвпада с установеното
конкретно предназначение на имота.
В случая експертната
оценка по допълнителната експертиза в първи вариант, въз основа на която е
определен размерът на равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот, е
приела като пазарни аналози сделки с имоти, които отговарят на регламента на
чл. чл. 22, ал. 8 ЗОС във вр. с ал. 5
във вр. с § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби, тъй като при анализа на
действителния начин на трайно ползване, който е имал процесният по делото имот
преди влизане в сила на ПУП, предвиждащ обществено мероприятие – публична
общинска собственост е установено, че имотът не е бил застроен. В този вариант
са приети десет нотариални акта, подробно изброени в табличен вид на стр. 3 от
допълнителната експертиза. Актовете попадат в едногодишния срок по ЗОС.
Експертът по съдебно-техническата експертиза инж. Р. е установила, че няма
данни за наличие на сгради или друго застрояване в него през годините. В
актовете за държавна собственост в Областна администрация-Пловдив, отдел
„Държавна собственост“ не са вписани сгради, намиращи се извън парцела(УПИ) на
бившето държавно предприятие. В ЕТК от 1983т. също няма попълнени сгради в
имота, през него е преминавала само техническа инфраструктура-надземен
тръбопровод. По ПУП-КРП, одобрен със Заповед № 1044/15.11.1984г., който
представлява предходен план по отношение на регулацията, действал преди влизане
в сила, съответно преди одобряването на ПУП по чл. 21, ал. 1 от ЗОС, процесният
имот не е урегулиран за застрояване и няма части от него, които да попадат в
отреждане с предвидено застрояване.
Оценката на имота, предмет
на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на
административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи
материално-правните предпоставки за издаване на административния акт в частта
относно размера на обезщетението. Несъответствието между оценката, определена в
административното производство за имота, и размера на оценката за него,
установена по делото, води до извода за материалноправна незаконосъобразност на
оспорената заповед в частта й, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение
за имота. Това налага същата да бъде изменена в частта относно определения
размер на дължимото се парично обезщетение за отчуждавания имот, като същото се
увеличи съобразно размера определен от вещото лице – 146 106 лв., съобразно идеалните
части за всеки от
жалбоподателите.
За пълнота следва да се
каже, че неоснователен е доводът на жалбоподателите, че процесният имот следва
да се процедира като урегулиран за застрояване с предходен ПУП. По делото не се
събраха никакви доказателства това да е било сторено в правния мир. Този извод
не се променя и от представените от защитата Служебна бележка от началник
сектор „МТСО“, при РДВР-Пловдив(л.200) и Протокол от 08.04.1998г.(л.201). С
тези частни свидетелстващи по правната си природа документи не се доказва в
процесния имот да се били извършени разрешени по предвидения законов ред
строежи, респ. не може да се приеме тезата, че имотът е урегулиран за
застрояване. Напротив СТЕ е категорична, че ПИ 56784.536.639 през годините
винаги е попадал в улична регулация и не е предвиждан за застрояване. Каза се
по-горе в решението, че фактът на неприлагане на регулацията, не променя
извода, че имотът е процедиран в хипотезата на чл. 22, ал. 8 от ЗОС.
Съобразно изхода на
спора, основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на
направените по делото разноски.
За Ж.П.М., Р.П.Б. и Е.П.М.
те се установиха в общ размер на 1580лв., от които 30лв. внесена ДТ, 900лв.
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 500лв. възнаграждение за СОцЕ
и 150лв. възнаграждение за СТЕ.
За Ж.Я.А. се установиха
разноски в общ размер на 585лв., от които 10лв. внесена ДТ, 500лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение и 75лв. възнаграждение за СТЕ.
За М.А.К. се установиха
разноски в общ размер на 710лв., от които 10лв. внесена ДТ, 600лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение и 100лв. възнаграждение за СОцЕ.
За посочените дотук
жалбоподатели съдът намира направеното от страна на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
За А.А.И. от страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение, което съдът, в настоящия му състав, намира за частично
основателно. Безспорно, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, но в размер не по-малко от минимално определения размер, съобразно
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
приложима във връзка с чл. 144 от АПК, въвежда две кумулативно свързани
предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно /съобразно
фактическата и правна сложност на спора/ и насрещната страна да е направила искане
за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив,
обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото,
както и да не бъде по-нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
тази връзка съдът намира, че несъмнено делото не е нито с голяма фактическа,
нито с голяма правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение на
пълномощника адв.С. следва да се определи в минималният размер по Наредбата.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи частично
като основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното
възнаграждение за адвокат в размер на 2050.00 лева, като го намали на 1000 лева,
което е размер, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така
общият размер на разноските на А.И. следва да бъдат 1185 лева, като се включи 10
лева - платена държавна такса, 100 лв. възнаграждение за СОцЕ, 75 лв.
възнаграждение за СТЕ и 1000лв.адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен
съд – Пловдив,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед № 22
ОА-2990/23.12.2022г. на кмета на община-Пловдив, с която се отчуждава ПИ с
идентификатор № 56784.536.639 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на ПИ- гр.Пловдив, ЮИЗ №
36, целият с площ от 4835 кв.м., ТПТ- Урбанизирана, НТП-Ниско застрояване (до
10м.), който съгласно действащия ПУП-ПУР “Смесена многофункционална зона-Юг с
устройствени зони, гр.Пловдив“, одобрен с решение № 340 по протокол №
15/17.09.2015г. на ОбС-Пловдив, попада в уличната регулация на бул.
„Ал.Стамболийски-продължение“, в участъка между бул. „Кукленско шосе“ и бул.
„Асеновградско шосе“, в частта, засягаща определеното равностойно парично
обезщетение на Ж.П.М., Р.П.Б., Е.П.М., М.А.К., Ж.Я.А. и А.А.И., като УВЕЛИЧАВА размера
на обезщетението от 145 050 лв. на 146 106 (сто четиридесет и шест хиляди сто и
шест) лева, разпределено по квоти, както следва: за Ж.П.М., Р.П.Б., Е.П.М.,
всеки един собственик на 1/6 идеална част, равностойното парично обезщетение е
в размер на 24 351(двадесет и четири хиляди триста петдесет и един) лева за
всеки един, за Ж.Я.А., собственик на 1/16 идеална част равностойното парично
обезщетение е в размер на 9131,63 (девет хиляди сто тридесет и един лв. и 0,63
ст.) лева, за А.А.И., собственик на 1/8 идеална част равностойното парично
обезщетение е в размер на 18263,25 (осемнадесет хиляди двеста шестдесет и три
лв. и 0,25 ст.) лева и за М.А.К. собственик на 1/8 идеална част равностойното
парично обезщетение е в размер на 18263,25 (осемнадесет хиляди двеста шестдесет
и три лв. и 0,25 ст.) лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
на Ж.П.М., Р.П.Б. и Е.П.М., направените по делото разноски в размер 1580
(хиляда петстотин и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ж.Я.А., направените
по делото разноски в размер 585 (петстотин осемдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М.А.К., направените
по делото разноски в размер 710 (седемстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на А.А.И., направените
по делото разноски в размер 1185 (хиляда сто осемдесет и пет) лева.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ |
|