Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 81 12.02.2020 г. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно
дело № 969 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на И.Й.М. *** против Регионална дирекция на горите - Стара Загора
за присъждане на парично обезщетение в
размер на 600 /шестстотин/ лева за
претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено
от директора на Регионална дирекция по горите
Стара Загора
В исковата молба се твърди, че спрямо И.Й.М. ***
било издадено наказателно
постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална
дирекция по горите Стара Загора, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 360 лева на основание на чл. 266, ал.1 от Закона за горите за нарушение на
чл. 213,ал.1, т.2 от Закона за горите,
което е отменено с решение № 351 от 30.10.2019 г. по а.н.д. № 952 по
описа за 2019 година на Районен съд гр. Казанлък. Решението е влязло в законна
сила на 22.11.2019 г. Ищецът твърди, че
ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваните дела,
като е заплатил договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Иска се от съда да
осъди Регионална дирекция на горите- Стара Загора да заплати на И.Й.М. *** сумата от 600 /шестстотин/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено
от директора на Регионална дирекция по горите
Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от 600 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба - 20.12.2019 година до
окончателното й изплащане.
Ответникът Регионална
дирекция на горите - Стара Загора редовно и своевременно призована, чрез
процесуалния си представител и в
писменото си становище, релевира доводи, че искът
е неоснователен, респективно твърди, че е частично основателен.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения
иск.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С наказателно
постановление № 75 от 31.05.2019 година,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора , на ищеца му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 360 лева на основание на
чл. 266, ал.1 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от Закона
за горите, което е отменено с решение № 351
от 30.10.2019 г. по а.н.д. № 952 по описа за 2019 година на Районен съд гр. Казанлък.
Решението е влязло в законна сила на 22.11.2019 година.
В съдебното
производство по оспорване на НП пред районния съд И.Й.М. бил представлявано от адвокат с приложено
пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 20190897 от 14.08.2019 г. ищецът
е възложил на адв. Х.П. да осъществи „правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне на жалба против наказателно постановление 75 от
31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора и представителство пред съда, за
което е договорено и заплатено в брой в
размер на 600 лева.
По делото е приложено АНД № 952/2019
г. по описа на Районен съд Казанлък.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1.
Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице
на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или
бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3.
Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание
на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва
да се приеме, че
административнонаказателното производство по налагане на
административни наказания, представлява осъществяване на административна
дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията
и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като
властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и
при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по
см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е
безспорно установено, че с наказателно постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено от
директора на Регионална дирекция по горите
Стара Загора, на ищеца му е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 360 лева на основание на чл. 266, ал.1 от Закона за горите
за нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 351
от 30.10.2019г. по АНД № 952/2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. С
постановената отмяна на издаденото срещу И.Й.М. наказателно постановление, като
незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора по
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране
отговорността на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора
е необходимо да бъде установено и
настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.
В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се
свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във
връзка с обжалването на Наказателно постановление 75 от 31.05.2019
година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора Раднево и процесуалното представителство в съдебното
производство по АНД № 952/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък. За да се
приеме, че И.Й.М. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат
доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на
доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от
Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/
2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за
доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското
възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД
№ 952/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък договор за правна защита и
съдействие № 20190987 от 14.08.2019г. и пълномощно, ищеца е
упълномощил и възложил на адв.Х.П. да изготви жалба против НП № 75 от 31.05.2019
година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора
и осъществи процесуално
представителство по АНД № 952/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е
възнаграждение в размер на 600лв., платимо в брой,
като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 600
лева изцяло е заплатена в брой от клиента. В случаите, когато е договорено
плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че
това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и
договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на
ВКС/. Ето защо отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че
договореното адвокатско възнаграждение е платено от клиента – И.Й.М. удостоверява
направения от ищеца разход за адвокатска защита в производството по АНД № 952/
2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. Доколкото този разход се свързва с
намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се
разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с
издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая
съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по договор за правна защита и
съдействие от 14.08.2019г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно
поради и във връзка със съдебно производство по обжалване на това наказателно
постановление. Възлагането от ищеца И.Й.М. на адвокат да осъществи
процесуалното му представителство и защита по образуваното АНД № 952/ 2019г. по
описа на Казанлъшкия районен във връзка
с обжалването на НП № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на
Регионална дирекция по горите Стара
Загора и съотв. заплащането на договореното
за това адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., пряко се свързват с
незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са
обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на
привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че
ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е
задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на
адвокатско възнаграждение от И.Й.М. не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният
акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение
за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването
на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и
Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата претенция е доказана не само по
основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско
възнаграждение е удостоверено в приложения по АНД № 952/ 2019г. по описа на Казанлъшкия
районен съд договор за правна защита и съдействие от 14.08.2019г.
Адвокатският хонорар обаче
принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на
лицето с оглед повдигнатото му
обвинение. При ангажирането на
адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и
неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което
непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в
едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника.
Съгласно чл. 18,ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7,ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв . За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните.по
чл. 7,ал.2. т,1 от Наредбата при интерес до 1000 лева минималното адвокатското
възнаграждение не може да бъде по- малко от 300 лева. За да се отговори на
въпроса прекомерно ли е договореното адвокатско възнаграждение следва да се
имат предвид тълкувателни решения - тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и тълкувателно решение №
1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. Според първото
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в
средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди
обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно
решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение.
Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него."
По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага
извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: прекомерност на
заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата
предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по
своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че присъденото обезщетение в
производството по ЗОДОВ,
което възмездява разноските, понесени от страните по
административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между
тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с
всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия
адвокатски хонорар, съгласно Закона за
адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован, т. е. да не
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В
правомощията на съда по иска за обезщетения за вреди е да изследва дали е
положена дължимата грижа от страна на увреденото лице при уговарянето на
адвокатското възнаграждение.Спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив. Поради
това, направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Определеният в наредбата размер
на адвокатското възнаграждение е 300, 00 лв. при материален интерес до 1000, 00
лв. В настоящия случай размерът на претендираното като настъпила имуществена
вреда адвокатско възнаграждение е 600, 00 лв. и като такъв се явява справедлив
и обоснован. Това е така, тъй като въпреки че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, то доколкото присъденият размер не надвишава
значително установения с Наредба № 1
от 9.07.2004 г. минимум, настоящият съдебен състав, счита, че не са
налице основания за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за
имуществени вреди.
.
Поради уважаване на главния иск
следва да се уважи и аксесорния иск за лихва за забава и ответникът следва да
заплати на ищеца и законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от
20.12.2019 година - датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски, като Регионална дирекция на горите
– Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И.Й.М. сумата от 610
лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 600 лева –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Регионална
дирекция на горите – Стара Загора да заплати на И.Й.М. *** сумата от 600 /шестстотин/
лева за претърпени от него имуществени
вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора, ведно със законната лихва върху
главницата от 600 лева, считано от 20.12.2019 година до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА Регионална дирекция на горите – Стара Загора да заплати на И.Й.М. *** сумата от размер 610/ шестстотин и десет/
лева, представляваща направените от него разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: