РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Велико Търново, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103156 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
***** ответникът е провел разговор с него, във връзка с което е изготвен видеоклип, който е
публикувал *. Изтъква се, че както в хода на разговора между страните, така и след това
ответникът е отправил към ищеца обидни думи и изрази както и клеветнически твърдения
свързани с извършване на престъпления, една част от които последният е възприел
непосредствено, а друга част – след гледане на видеоклипа няколко дни по-късно. Ищецът
твърди, че обидите и клеветите са накърнили честта и достойнството му и са го накарали да
се почувства унизен, за което е спомогнало обстоятелството, че видеоклипът е станал
достояние на много хора тъй като е разпространен *. С оглед гореизложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва твърденията в
исковата молба като изтъква, че не е нанасял обиди и клевети на ищеца във видеоклип. С
оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
1
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
****************. *
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България
утвърждават като основни права на личността правото свободно да се изразява и
разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява информация. Тези
норми защитават правото на личността на свободна изява на нейните същност и
достойнство като равнопоставен участник в социалната общност. Те гарантират и
възможността на всеки да се информира за заобикалящата го действителност, а на
обществото - условия за съществуване и развитие в съответствие със създаденото от
свободната размяна на мнения обществено мнение. В същия смисъл е и чл. 10, т. 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който прокламира
свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и
идеи без намеса на държавните власти. Правото свободно да се изразява и разпространява
мнение, обаче не е абсолютно, а се разпростира до пределите, след които се засягат други
основни права - чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 10, т. 2 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Свободата на словото
осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява, но не дава право
да се разпространяват неверни факти, нито да се засягат честта и достойнството на
гражданите. Поради това, гражданите имат право да изказват мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, но
не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят
обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките си до границите посочени в чл. 39,
ал. 2 от Конституцията на Република България, а доколкото ги прекрачат, отговарят за
причинените вреди. Поради това на проверка за истинност подлежат само фактическите
твърдения, като те могат да ангажират отговорността на техния автор само ако са позорни за
адресата - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи
еднозначна негативна оценка на обществото и са неверни, тъй като информацията се отнася
до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия. Направените
оценки за дадено лице не подлежат на проверка за вярност, тъй като не са конкретни факти
от обективната действителност, но могат да ангажират отговорността на автора им само ако
представляват обида.
Обидата и клеветата са състави на престъпления от частен характер съгласно
регламентацията им в чл. 146 и чл. 147 от НК. При обидата деецът казва или извършва нещо
унизително за честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва
епитети, изрази или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват
неговата самооценка като личност, а при клеветата се разгласяват неистински позорни
обстоятелства за пострадалия или му се приписва неизвършено престъпление, с цел
уронване на авторитета му в обществото. В разглеждания случай при вземане на процесното
2
интервю и в последвалия коментар след него, обективирани в разпространения *
видеоматериал, ответникът е изнесъл твърдения, че ищецът *************. Налице са и
оценъчни съждения на ответника към ищеца, че е **********. Твърденията за факти
покриват съответно съставите на *********, за които липсват доказателства да отговарят на
истината. Дадените оценки, една част от които ищецът е възприел на *****, а друга част -
при гледане на видеоматериала няколко дни по-късно, са унизителни от гледна точка на
морала и накърняват самооценката му като личност, описвайки го като ************.
Изложеното е показателно затова че, ответникът с действията си е надхвърлил допустимите
рамки на свободата на словото по смисъла на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република
България. Същите са противоправни, целели са да предизвикат негативни реакции в
аудиторията и да се подсили въздействието на разпространения от ответника видеоматериал
като са накърнили честта, доброто име и достойнството на ищеца. От гореизложеното се
достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи
отговорност на ответника по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеният иск е доказан по
основание.
По делото безспорно е установено, че от вредоносното поведение на ответника, ищецът е
претърпял неимуществени вреди. Налице е накърняване на честта, доброто име и
достойнството, които са предизвикали негативни психоемоционални преживявания и са
нарушили обичайния начин на живот на ищеца за период от един месец. Обидните
квалификации и клеветнически твърдения в процесния видеоматериал са били
разпространени *****, което е дало възможност да бъдат възприети от неограничен кръг
лица. При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на
уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са причинени и отражението им
върху начина на живот на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира,
че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 5000 лв. е справедливо
като ответникът следва да бъде осъден да го заплати, ведно със законната лихва за периода
от предявяване на иска - 18.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията за разликата до 8000 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена тъй като
ищецът за един относително кратък период от време се е възстановил от преживените
негативни емоции. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че ответникът не
е направил възражение за съпричиняване на вредите в срока по чл. 131 от ГПК, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази насока изследвайки характера на твърденията на ищеца,
че е ************.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 1325 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 240 лв., представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
3
РЕШИ:
Осъжда ***** с ЕГН: ********** *, да заплати на ****** с ЕГН: ********** *****, сумата
от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от уронване на доброто име, честта и достойнството на ищеца от
изявления на ответника, направени на ****** и обективирани във видеоклип, публикуван
******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, като и сумата от 1325 лв. /хиляда триста
двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от * с ЕГН: ********** *, срещу *с ЕГН:
********** *, иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от уронване на доброто име, честта и достойнството на ищеца от
изявления на ответника, направени на *и обективирани във видеоклип, публикуван *, в
частта за разликата от 5000 лв. до 8000 лв.
Осъжда *с ЕГН: ********** *, да заплати на * с ЕГН: ********** *, сумата от 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4