О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер ІV - 1116 12.06.2018
град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
въззивен състав
На дванадесети юни две
хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2.ДИМАНА
КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 812 по описа за 2018 година
На основание
чл.268 ГПК, съдията – докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда
на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Г.А.Д. представляван от адв.К., против Решение № 1688 от 25.10.2017 г.постановено от
Районен съд – гр.Бургас по гр.д.№
5455/2016г. по описа на същия съд ,с което районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на въззивника Д.,че длъжникът Т.В.Д. не дължи изпълнение на
задължението по изпълнително дело №406/2016г.по описа на ЧСИ Илко Бакалов с
рег.№705 на КЧСИ и район на действие района на БОС,понастоящем в размер на 12 719.56 лева,която обща сума включва главница от
10 958 лева,ведно със законна лихва от 24.10.2003г./първи изпълнителен
лист/,4010.66 лева –главница,ведно със законната лихва от 30.04.2008г./втори
изпълнителен лист/ и 4 400 лева –законна лихва върху сумата/трети
изпълнителен лист/ и по въззивна жалба от Г.А.Д. против решение № 251 от
14.02.2018г.,постановено от БРС по делото по реда на чл.247 ГПК,с което съдът е
ДОПУСНАЛ поправка на очевидна фактическа грешка,като на страница четвърта ред
37 отгоре надолу вместо общата сума 12 719.56 лева да се чете 11 623.83 лева,а останалата част
до края на изречението „която обща сума
включва главница от 10 958 лева,ведно със законната лихва от 24.10.2003г./първи изпълнителен лист/,4010.66
лева –главница,ведно със законната лихва от 30.04.2008г./втори изпълнителен
лист/ и 4 400 лева –законна лихва върху сумата/трети изпълнителен лист/“
да не се чете.
Решението е постановено при участието на ЧСИ Илко Бакалов като трето
лице помагач на ищеца Д..
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Въззивните жалби са депозирани по
делото в рамките на законоустановения двуседмичен срок,подадени са от
лице,разполагащо с правен интерес от обжалването- ответник по делото.Въззивникът е направил искане да бъде освободен
от внасяне на държавна такса по въззивното обжалване,което искане е било
уважено от БРС.
Преписи от въззивните
жалби са връчени на ищеца ,като в
законния срок е постъпил писмен отговор.
Преписи от въззивните жалби са връчени на третото лице помагач,като в
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
Във въззивната жалба срещу Решение № 1688 от 25.10.2017 г.постановено от Районен
съд – гр.Бургас по гр.д.№ 5455/2016г. по
описа на същия съд се излагат съображения за недопустимост на съдебното решение, нередовност на исковата
молба, както и оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и неправилност
на решението на БРС по съществото на спора.
Относно недопустимостта на решението са изложени доводи в
няколко насоки- ищецът не е изпълнил указанията да изясни начина,по който
формира цената на иска/главница,лихви,разноски,разноски по изп.дело/,поради
което исковата молба е трябвало да бъде върната като нередовна,а производството
по делото-прекратено,което не е било сторено.Изложени са първоначалните
твърдения в исковата молба,възраженията на ответника в отговора,дадените
указания от съда с разпореждане от 31.10.2016г.Твърди се,че ищецът с молба от
16.11.2016г.е увеличил иска с 1000 лева,уточнявайки,че цената на иска е 12 719.56
лева,но не е изяснил начина на формиране на сумата по пера,а е препратил към
поканата за доброволно изпълнение,заявявайки,че цената е съобразена със сумата
от ПДИ и това вероятно е несъбраната сума по трите листа.В тази връзка се прави
довод,че препращането към ПДИ е недопустимо,а твърденията,че това е вероятната
сума и ответникът трябва да посочи цената и че я знае,са неверни. Счита,че по
предявени искове с правно основание чл.424 и чл.439 ГПК,които са отрицателни
установителни искове,са приложими общите правила за тези искове и е в тежест на
ищеца да конкретизира както основанието,така и размера на претенцията си,като
цената на иска не може да бъде извличана от представени с исковата молба
доказателства,а трябва да бъде посочена от ищеца.Позовава се по този въпрос на
съдебна практика на ВКС,както и по въпроса,че когато констатира противоречие
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба,съдът е задължен да
остави исковата молба без движение,за да се избегне постановяването на
недопустимо съдебно решение.Ако исковата молба е нередовна и нередовностите не
бъдат отстранени,съдът е длъжен да я върне на ищеца и да прекрати
производството по делото.Прави се довод,че неясната искова молба е довела до
произнасяне по незаявени като основание и размер суми,като в мотивите и
диспозитива на решението,съдът се е произнесъл за съществуването на вземане в
размер на 12 719.56 лева,която обща сума включва главница от
10 958 лева,ведно със законна лихва от 24.10.2003г./първи изпълнителен
лист/,4010.66 лева –главница,ведно със законната лихва от 30.04.2008г./втори
изпълнителен лист/ и 4 400 лева –законна лихва върху сумата/трети
изпълнителен лист/.Въззивникът сочи,че е поискал поправка на
решението,защото не е съобразено,че с Определение 7588 от
02.12.2016г.постановено по делото,районният съд е прекратил производството
относно част от разноските по изпълнителното дело-таксите на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ
от 1095.73 лева. Счита,че независимо дали молбата за поправка ще бъде уважена,в
двата случая чисто математически общата сума не съответства на сбора на
описаните суми,а те не съответстват на посоченото в ПДИ,тъй като липсват
разноските.Установеното от съда по пера не съответства и на претенциите на
ищеца и тъй като сумите са посочени в мотивите и диспозитива на решението,то не
се касае за фактическа грешка,а за постановяване на недопустимо или поне
неправилно решение. Изразено е становище,че производството по делото е следвало
да бъде прекратено и относно разноските по изпълнението в размер на 72 лева
поради липса на правен интерес.Неясната искова молба е довела до грешки в
основанието на претенциите,като вероятно по грешка съдът е пропуснал да
прекрати производството и по отношение на тези 72 лева,тъй като те остават за
сметка на ответника по аргумент на чл.79 ал.1 т.1 ГПК вр.с чл.433 ал.1 т.7 ГПК.
Към датата на предявяването на иска вече са били погасени 3 422.16 лева от
задълженията по ПДИ и към този момент ответникът вече не ги е
претендирал,поради което установителният иск е недопустим поради липса на
правен интерес. След датата на връчване на ПДИ има плащания,което се признава
от ищеца и е било доказано с представена и неоспорена справка.Платените суми не
са дължими,никой не ги претендира от ищеца и липсва правен интерес от
отрицателен установителен иск за тях. Излага аргументи в насока,че искът по
чл.439 ГПК е допустим само за материална незаконосъобразност на изпълнението,но
не и за процесуална незаконосъобразност.Искът на практика няма как да бъде
уважен без да се прецени процесуалната законосъобразност на действията на ЧСИ
относно прилагането на нормата на чл.129 ал.5 ГПК,не може да бъде доказан и по
размер без да се проверят изчисленията за остатъчния размер на задълженията,а
спорът за този размер е бил повдигнат от ищеца още в изпълнителното дело,видно
от негова жалба до БОС.В тази връзка въззивникът счита,че изследването на
действията на ЧСИ в настоящото производство би било недопустимо,защото в исковата
молба не е било заявено като основание процесуалната незаконосъобразност на
действия на ЧСИ,направено е било изменение на размера на иска,а изменението на
основанието би било недопустимо.Дори да е имало такива твърдения,то иск срещу
взискателя би бил недопустим,защото той не е легитимиран да отговаря по иск на
длъжника,основан на твърдения за липса на процесуално основание за провеждане
на изпълнението.Позовава се на съдебна практика,приложена към писмената защита.
Прави се възражение и за липса на представителна власт- представени са били по
делото две незаверени копия на адвокатско пълномощно.
По съществото на спора са изложени правни аргументи за
това,че ТР №2/2013г.от 26.06.2015г.на ВКС противоречи на Конституцията,на ЕКПЧ
и на Регламентите на ЕС,които имат приоритет,тъй като с това ТР действията по
издирване на имущество /справките/са приравнени на бездействие и на практика е
била преуредена без приети по законовия ред нормативни актове изцяло материята
по изпълнителните дела и то за 25 години назад. Излагат се аргументи,че с това
ТР се нарушава и правото на справедлив процес и ефективни средства за защита по
смисъла на чл.6 от ЕКПЧ.Изложени са също така твърдения по установените по
делото факти и се сочи,че изпълнителното дело следва да се счита за образувано
по молба №1435/19.02.2014г.,като дори да е настъпила перемпция по първото
изпълнително дело,то петгодишната давност би изтекла най-рано на
26.05.2014г.-след образуването и извършване на изпълнителни действия по новото
такова.Позовава се на съдебна практика.Прави се довод,че давност не тече по аргумент на чл.512 ал.2 ГПК,налице е
неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да уведоми за новата си
месторабота,като са развити правни аргументи по този въпрос във връзка с
давностния срок. Счита,че има и признание на дълга от страна на ищеца с
отправеното искане до застрахователя му,по арг.на чл.116 б.а ЗЗД,налице са и
други негови действия,признаващи дълга.Прави се довод,че искът не е доказан и
по размер,а дори в исковата молба признава,че претендира вероятна сума.
Ответникът е оспорил истинността на ПДИ относно посочените суми-остатъци от
дълга по пера,в съдебно заседание също са направени възражения,които БРС не е
взел предвид. При спор относно обема на отговорността,съдът не е обвързан от
изчисленията на съдебния изпълнител за структурата и размера на дълга,а в
тежест на ищеца е да докаже претенциите си. Твърди,че никога не са претендирани
сумите от ПДИ,те са били посочени от съдебния изпълнител.Сочи се,че през 2014г.
ищецът е предложил споразумение,с което да се разсрочат плащанията,но до такова
не се е стигнало,защото той е държал плащанията да не са чрез съдебния
изпълнител.Сумата към него момент е била 11 267.71 лева-лихви и
разноски.Оспорени са констатациите на съда за настъпила перемпция и признание
на ответника за това.Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
ответникът не е обжалвал,защото не е имал интерес от това,тъй като е било
образувано ново изп.дело. Актовете на съдебния изпълнител не се ползват със СПН
и постановлението за прекратяване има само декларативен характер/позовава се на
ТР №2/2013г.стр.25/. Перемпцията не е настъпила и поради изложените аргументи
за давността и приложението на нормите на чл.512 ал.2 и ал.5 ГПК. Прави се
оплакване и относно присъдените разноски,тъй като ищецът е представил
незаверено копие на договор за правна помощ. Отправеното до БОС искане е да се
обезсили решението на БРС и да се прекрати производството по
делото,респективно- да се отмени решението и отхвърли иска,да се присъдят разноските
по делото в полза на въззивника.Няма доказателствени искания.
Във въззивната жалба срещу решение № 251 от
14.02.2018г.,постановено от БРС по делото по реда на чл.247 ГПК въззивникът Д.
е оспорил решението с аргументи,че същото е недопустимо и неправилно,по
изложените в предходната въззивна жалба доводи.По отношение на присъдените
разноски се сочи,че те следва да бъдат редуцирани с десет процента,съобразно
поправеното решение. Отправени са идентични искания към въззивния съд като тези
по предходната въззивна жалба.
В отговора на въззивната жалба срещу основното решение
въззиваемият Д. е направил на първо място възражение за нередовността и предвид
невнасянето на държавна такса.Счита,че неправилно БРС е освободил въззивника от
плащане на държавна такса. Намира жалбата за неоснователна,като на първо място
се посочва,че БРС е очертал предмета на иска и правното му основание с доклада
си по чл.146 ГПК,по който не е имало възражения от ответника.Счита,че ищецът е
заявил ясно и безпротиворечиво исковата си претенция по трите изпълнителни
листа,приложени по изп.д.№406/2016г.на ЧСИ Илко Бакалов поради това,че правото
на ответника да събира принудително и да изисква плащане на сумите по
изпълнителните листове е погасено по давност. Намира,че фактите са ясни и
категорични- последното валидно извършено изпълнително действие по
и.д.№39/2006г.е на 26.05.2009г. По повод молба на длъжника от
04.04.2016г.изпълнителното дело е било прекратено по силата на
закона,т.нар.“перемпция“ с влязло в сила Постановление на ЧСИ,а в тази връзка
безпротиворечив и категоричен е изводът,че абсолютната петгодишна давност за
принудително събиране на вземанията на Д. от Д. е изтекла към дата
26.05.2014г.-т.е.две години преди образуването на и.д.№406/2016г. на ЧСИ Илко
Бакалов. Счита,че във въззивната жалба липсват каквито и да било аргументи
и/или твърдения,с които да са оспорени горните факти,обуславящи правилността на
решението.Прави довод,че цената на иска е била съобразена с връчената от ЧСИ
Бакалов ПДИ на длъжника ,а относно твърдението във въззивната жалба,че ответникът никога не е претендирал сумите от
ПДИ според въззиваемия следва да се тълкува като признание на иска и съдът да
приеме,че липсва правен интерес от депозираната въззивна жалба и същата следва
да бъде оставена без разглеждане. Твърденията за неясноти в исковата молба
намира за неоснователни,а ако има такива,то те са породени от неясния начин на
образуването на изпълнителното дело.Намира за несериозни твърденията,че молбата
от 19.02.2014г.или 2015г.? следва да се приема за молба за образуване на
изпълнително дело със задна дата,а по редовността на молбата ЧСИ се е
произнасял в продължение на повече от две години.Всички оспорвания във
въззивната жалба относно неизтекла погасителна давност въззиваемият намира за
неоснователни,а позоваването на чл.512 ГПК и чл.378 КЗ –за неуспешен опит да
бъде изведен някакъв аргумент от страна на въззиввика във връзка с бланкетните
му твърдения за неправилност на решението. Намира за правилно и законосъобразно
решението на БРС и в частта за разноските,а твърденията за приложени копия от
адвокатско пълномощно без заверка са несериозни,тъй като са били представени в
с.з.заедно с останалите два екземпляра налични по делото в адвокатския „кочан“.
Оплакванията за нарушения на ЕКПЧ,Конституцията и Регламенти във връзка с ТР
№2/26.05.2015г- се сочи,че не следва да бъдат обсъждани от съда,а ако
въззивникът счита,че са нарушени негови права има възможност да потърси защита
по съответния ред,в производство различно от настоящото. Моли решението на БРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а жалбата оставена без
уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба против решението по чл.247 ГПК,въззиваемият Д. е оспорил същата като неоснователна.Посочва се,че нови
аргументи не са изложени,а изложените са лишени от правна логика и не
кореспондират със съществото на спора. Моли решението на БРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно,а жалбата оставена без уважение.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Възражението за недопустимост на
въззивната жалба поради невнасяне на държавна такса БОС намери за
неоснователно. Производството по освобождаване от държавна такса е инициирано
от въззивника пред БРС и в правомощията на районния съд е да извърши преценка
дали са налице основанията за освобождаване от внасяне на държавна такса.
Положителната преценка на районния съд не подлежи на инстанционен контрол по
възражение на насрещната страна,която няма и правен интерес да оспори акта на
съда,с който се уважава искане за освобождаване от внасяне на държавна такса на
противната страна.
По възраженията за нередовност на
исковата молба БОС намери следното:
В исковата молба ищецът е
заявил,че срещу него е било образувано изп.дело № 406/2016г.по описа на ЧСИ
Илко Бакалов по молба на ответника и му е била връчена на 25.05.2016г. ПДИ,с
приложени три изпълнителни листа,като в ПДИ е било посочено,че ищецът дължи на
ответника сумата от 12 719.56 лева общо,от които 2 857.01 лева
неолихвяема сума,8 694.82 лева главница и 72 лева разноски по изп.дело. Тъй
като ЧСИ е отменил свое постановление,с което е приел за разноски по делото
адвокатски хонорар в размер на 1000 лева,цената на настоящия иск е
11 719.56 лева.Наведени са твърдения,че това изпълнително дело е било
образувано след като през 2014г.е било прекратено предходно изпълнително дело
№39/2006г.по искане на длъжника,тъй като взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в период от две години. Ищецът е твърдял,че вземанията на
ответника са погасени по давност,но въпреки това е било образувано изпълнително
дело и е бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение,по който са
извършени плащания.Наред с това е заявено,че сумите 10 958 лева по
изпълнителния лист от 15.05.2006г. и 4 400 лева по изпълнителния лист от
22.05.2008г.са били изплатени на взискателя от застрахователя на длъжника,като
взискателят е уведомил ЧСИ за извършеното плащане и е поискал присъединяване на
два нови изпълнителни листа- от 13.12.2007г.и от 22.05.2008г.
В отговора на исковата молба от
26.10.2016г.ответникът е направил възражение за нередовността и,като е поискал
да бъде внесено уточнение на исковите претенции по основание и размер,като
посочи колко са сумите по отделните изпълнителни листи и колко са разноските по
изпълнителното дело.
С молба от 16.11.2016г. ищецът е
заявил,че цената на иска е съобразена и съответства на сумата,посочена от ЧСИ
Бакалов в ПДИ- 12 719.56 лева,като предвид обстоятелството,че по
прекратеното изп.дело №39/2006г.на ЧСИ Бакалов ищецът е извършвал плащания в
периода от образуването до прекратяването на делото,вероятно
сумата,обективирана в ПДИ е останалата,несъбрана сума,дължима на взискателя по
трите изпълнителни листа.
С молба от 30.11.2016г.ответникът е
депозирал отговор по чл.131 ГПК,в който е изразил становище,че нередовностите
не са отстранени,тъй като ищецът не е конкретизирал основанието и размера на
претенциите си по всеки от изпълнителните листи. Наведени са и твърдения,че
липсва правен интерес от установяване недължимостта на сума в общ размер на
3 422.16 лева,постъпила по изпълнителното дело до 26.09.2016г.- датата на
предявяване на иска.
БРС в доклада си по чл.140 ГПК,обективиран в определение №7588 от 02.12.2016г.е разгледал възраженията на
ответника по допустимостта на производството,като е приел,че с препращането към
съдържанието на ПДИ исковата претенция е достатъчно ясна,като по този начин
формираната цена на иска не затруднява ответника,който е взискател в
изпълнителното производство.Доказателствената тежест е била правилно
разпределена от районния съд,като съдът е дал и указания на ответната страна,че
ПДИ е официален диспозитивен документ,част от гарантираната държавна принуда по
изпълнението,поради което не може да бъде оспорвана в цялост като вярна или
невярна по реда на чл.193 ГПК,а вписаните в ПДИ пресмятания на ЧСИ могат да
бъдат оспорени и годно доказване може да се проведе с писмени доказателства и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза,която да отговори на конкретно
поставени въпроси във връзка с оспорванията.Съдът е прекратил производството по
делото в частта на иска за разноски в размер на 1095.73 лева,поради липса на
правен интерес за ищеца от установяване недължимостта на тази сума.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
В
първото по делото съдебно заседание,проведено на 08.03.2017г.процесуалните представители на
страните не са направили възражения по проекто-доклада,представили са писмени
доказателства и са навели твърдения за допуснати от ЧСИ грешки при изчисленията
на лихвите. Във връзка с тези твърдения съдът е указал на страните,че е
необходимо изготвянето по делото на съдебно-икономическа експертиза.
Искания за назначаване на
експертиза страните не са направили нито в това съдебно заседание,нито в
следващите.Ангажирани са били други доказателства относно размера на дълга.
Тъй като ищецът е заявил в
исковата молба и уточнението,че претендира установяване недължимостта на
сумите,посочени в ПДИ,то въззивният съд приема,че исковата претенция е
достатъчно ясно уточнена по основание и размер,както е приел и БРС,поради което
няма основание исковата молба да бъде оставена без движение,а още по-малко да
бъде прекратено производството и исковата молба-върната на ищеца като
нередовна.
Що се касае до размера на задължението и
оспорванията относно извършените изчисления,БРС е предоставил на страните
възможност да ангажират доказателства,дал е подробни и неколкократни указания,с
което и изпълнил в пълнота процесуалните си задължения.
Неоснователно е и оспорването на
представителната власт на адв.Р..То е било направено пред БРС,като в съдебно
заседание на 03.05.2017г. адвокат Р. е представил договор за правна защита и
съдействие и пълномощно № 59714 на АК гр.Бургас,а ищецът Д. е присъствал лично
в съдебното заседание.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадените въззивни жалби и
отговори намира, че същите отговарят на изискванията за редовност и няма процесуални
пречки делото да бъде внесено в открито съдебно заседание за разглеждане и
решаване.
С оглед на гореизложеното и на
основание 267, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ВНАСЯ в.гр.д.№ 812/2018 г. в
съдебно заседание за разглеждане и решаване на
09.07.2018г.от 13.50 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси.
ВЕДНО С ПРИЗОВКАТА на
всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: