Определение по дело №338/2019 на Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 13.12.2019 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело №  338/ 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София, чрез юрисконсулт К.Е., против Решение № 729/22.10.2019 г. на Ямболският районен съд, постановено  по гр.д. № 4549/2018 г., в частта, с която е прекратено частично производството по делото- по предявените обективно съединени  искове от дружеството против Й.Т.М. с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ЗЗД– да бъде прието за установено, че ответницата дължи на  ищеца сумата 5620,73 лв., включваща вземания за лихви в размер на 1803,16 лв. и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3817,57 лв. и е обезсилена Заповед № 1607/06.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2672/2018 г. по описа на ЯРС, в частта за сума в общ размер на 5620,73 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 19.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част като постановен в противоречие с процесуалния закон. Сочи се, че не е налице основанието, на което първоинстанционният съд е прекратил производството- липса на идентичност между вземането по заповедното производство и това в исковото. Според жалбоподателя се касае за едно и също вземане, произтичащо от един правопораждащ факт-договор за потребителски кредит. Искането в жалбата е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на ЯРС за продължаване на производството по него с оглед установяване на вземането.

В срока за отговор въззиваемата страна чрез особения представител адв.Н. оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на ЯРС в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно. Направено е и искане за присъждане на възнаграждение на особения представител за въззивното производство.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По ч.гр.дело № 2672/2018 г. на ЯРС е подадено от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Й.Т.М. за сума в общ размер на 9995,49 лв., от които 9919,33 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 19.06.2017 г., такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв. за периода от 11.09.2017 г. до 20.02.2018 г., законна лихва за забава в размер на  46,16 лв. за периода от 11.09.2017 г. до 20.02.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до плащането. Издадена е заповед за тези суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

В указания от съда едномесечен срок е подадена искова молба от „Профи кредит България“ ЕООД - гр.София срещу Й.Т.М., по която е образувано  гр.д. №4549/2018 г. на ЯРС. С нея се иска да бъде прието за установено вземане в размер на 9919.33 лева, представляващо неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********/19.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.  Изложени са фактите, че на длъжника е отпуснат кредит в размер на 4700 лв., който подлежи на връщане на 24 месечни вноски от по 290.56 лв. Договорен е годишен лихвен процент: 41.17 % и общо задължение по кредита: 6973.44 лв. Сключено е споразумение за закупуване на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 4365.12 лв., заедно с което  общото задължение е 11338.56 лв., платимо на вноски от по 472.44 лв. На 27.11.2017 г. между страните е сключен Анекс № 1, с който се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 4, по нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 3 пълни погасителни вноска и една непълна на 11.10.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит (при просрочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни) е настъпило автоматично прекратяване на договора и е обявена предсрочна изискуемост на 20.02.2018 г.. Размерът на доброволно погасеното задължение е 1419.80 лв. Изрично е заявено, че ищецът се отказва да търси претендираната със заявлението лихва за забава.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по  делото в частта по исковете за договорено възнаграждение /лихва/ и възнаграждение за пакет допълнителни услуги, като е приел, че тези вземания не са заявени в заповедното производство и е недопустимо въвеждането в исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 4298,60 лева /незаплатената главница по договора за кредит/ до 9919.33 лева. Приел е, че исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. Въз основа на погасителния план и представеното извлечение от сметка към договора за потребителски кредит е установил, как ищецът е формирал исковата си претенция: неизплатена част от главницата в размер на 4298,60 лв., неизплатено договорно възнаграждение- лихва в размер на 1803,16 лв., както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3817,57 лв..

Частната жалба по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК е подадената в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

Правилно ЯРС е прекратил частично производството. В заповедното производство частният жалбоподател е претендирал три вземания по договора за кредит между страните- главница, такси и лихва за забава. Сумата 9919,33 лв. е записана като размер на вземане за главница, без да е посочена възнаградителна лихва в графата „лихви” в т.9 от образеца на заявлението, нито са изложени обстоятелства относно сключването на пакет за допълнителни услуги и за договорено възнаграждение за тях. Не е и заявено нито в т.12 („обстоятелства, от които произтича вземането”), нито в „допълнителните изявления” (т.14) претенция за такава лихва и възнаграждение. Т.е. от изявленията на заявителя може да се направи единствено изводът, че претенцията за 9919,33 лв. е за главница (такъв извод е направил и заповедният съд). В исковата молба се сочи, че отпуснатата по договора за кредит главница е 4700 лв., а посоченият в заявлението размер на месечните погасителни вноски -472.44 лв. включва и др. вземания, вкл. по допълнителен пакет услуги. Не е конкретизирано изрично, как е формирана претендираната сума от 9919,33 лв.. Първоинстанционният съд сам е установил, че претенцията обхваща няколко вземания, като в жалбата тези констатации не са оспорени, напротив- иска се уважаване на иска за сумата от 9919,33 лв., включваща и договорно възнаграждение в размер на 1803,16 лв., както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3817,57 лв. С исковата молба не са претендирани посочените в заявлението вземания за такси и законна лихва за забава, като за последната изрично е заявен отказ да бъде предмет на иска.  При тези данни правилно ЯРС е приел, че се въвежда ново основание на вземането в частта за възнаградителни лихви и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, което е недопустимо. Настоящият съд споделя становището, че исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. Жалбоподателят счита, че за да е налице идентичност на вземанията по заповедното и исковото производства, е достатъчно претенциите да произтичат от един договор. Характеристика на вземането обаче е видът му, естеството му, определящо възникването, изискуемостта, погасяването му, въобще съществуването му-цялото му правно битие. С оглед на това има значение дали една сума се претендира като главница или лихва, или друга цена за услуга. Това, че в заповедното производство се търси главница в размер на 9919,33 лв., обуславя организирането на защитата на длъжника-дали да възрази срещу това вземане. Самият образец на заявлението изисква вземанията да се разграничават по вид, като се съдържа самостоятелна графа „лихви“. Именно с оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска, както е прието с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Затова съдът счита, че е недопустим установителен иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд. Тъй като главницата е била предмет на заявлението, искът по чл. 422 от ГПК за нея, макар и предявен за по-малък размер –за 4298,60 лв., е допустим, тъй като едно и също вземане е предмет и на двете производства. Съгласно посоченото ТР, недопустим е иск по чл. 422 за по-голям размер на вземането, т.е. не и за по-малък. Другите две вземания, формиращи общата искова сума от 9919,33 лв., не са били предмет на заповедното производство. Ищецът е могъл да претендира вземанията с евентуално съединен осъдителен иск съгласно посоченото ТР на ВКС или да ги предяви в самостоятелно исково производство. 

След като искът за вземането на ищеца за разликата над 4298,60 лв. до 9919,33 лв. е недопустим и производството по него се прекратява, заповедта в тази й част подлежи на обезсилване от исковия съд, съобразно т.13 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Тъй като не е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а актът - потвърден.

Искането на въззиваемата страна за присъждане на възнаграждение за особен представител за въззивното производство следва да се уважи, като „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София заплати в едноседмичен срок сумата от 150 лв. по сметката на ЯОС. В противен случай ще бъде издаден изпълнителен лист за нея.

Поради гореизложеното настоящият състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №729/22.10.2019 г. на Ямболският районен съд, постановено по гр.д. № 4549/2018 г., в частта, с която е прекратено частично производството по делото- по предявените обективно съединени  искове от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София против Й.Т.М. с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ЗЗД– да бъде прието за установено, че ответницата дължи на  ищеца сумата 5620,73 лв., включваща вземания за лихви в размер на 1803,16 лв. и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3817,57 лв. и е обезсилена Заповед № 1607/06.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2672/2018 г. по описа на ЯРС в частта за сума в общ размер на 5620,73 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 19.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София да заплати в едноседмичен срок сумата от 150 лв. по сметката на ЯОС за възнаграждение за особен представител на въззиваемата страна.

Да се изплати на адв. Д.Н. възнаграждение за особен представител в размер на 150 лв. от сметката на съда!

Определението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274 ал.4 вр. чл. 280 ал.3 т.1 пр.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

                        2.